Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1532 от 07.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1417/2024
Вид
Определение № 1532
Подписан
07.06.2024
В сила
07.06.2024
Състав
Анна Иванова Иванова, Иван Александров Анастасов, Цвета Боянова Борисова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1532 гр. Пловдив, 07.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20245300501417 по описа за 2024 година Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ЕООД против разпореждане №24686/02.10.2023г. по ч.гр.д.№11020/2023г. на ПдРС, 2 1 гр.с., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя по чл.410 ГПК против С. Д. Н., ЕГН ********** по отношение на сумите от 125,50лв.неплатено договорно възнаграждение, дължимо по договор за потребителски кредит от 16.1.2023 г., за периода от 15.02.2023г. до 15.12.2023 г.; 169,19лв. – лихва за забава от 16.2.2023 г. до 15.12.2023г., законната лихва от 15.12.2023г. до 28.4.2024г.; иска се неговата отмяна и издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за претендираните суми срещу длъжника.Претендира за разноски в размер на 15 лв. –ДТ и юрисконсулско възнаграждение в размер на 50 лв.

В частната жалба са изложени оплаквания, че неправилно първоинстанционният съд е приел за недействителен на основание чл.22 от ЗПК сключения между страните договор за потребителски кредит. Погрешни били констатациите на районния съдия за несъответствие на съдържанието на договора с изискванията по чл.11, ал.1, т.10 и т.11, вр. чл.19, ал.1- 4 от ЗПК.

Във ЧЖ са изложени съображения, че не са налице неравноправни клаузи в договора за кредит; че заповеднят съд няма правомащия да се произнася по валидността на сделката; че при постановяване на обжалваното разпореждане 1 не била отчетена разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗЗП, предвиждаща, че преценката относно наличието на неравноправна клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената и възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. Изложени са подробни мотиви за това, че годишният лихвен процент от 40,9% /размерът на договорното възнаграждение/ не противоречи на добрите нрави, а ГПР от 48,75% е в съответствие със закона – чл.19,ал.1 ЗПК.

Пловдивският окръжен съд, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото констатира следното:

Производството по ч.гр.д.№7472/2024г. на ПдРС, 21 гр.с. е образувано по заявление по чл.410 от ГПК от „Профи кредит България“ЕООД, с което е поискано издаването на заповед за изпълнение на парично задължение за посочените по-горе суми, дължими по договор за потребителски кредит №***/16.1.2023 г., по отношение на които заявлението е отхвърлено.

Разпореждането на РС в частта, с което са отхвърлени претенциите за неплатено възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги Фаст за сумата 240 лева и Флекси – за сумата 360лв.,такси – 30 лв. и 400 лв- не е обжалвано.

Заявлението е подадено за парично вземане, включващо размера на неплатената главница от 600 лева, ведно със законната лихва върху същата, считано от постъпване на заявлението в съда до окончателното погасяване, сумата 125,50лв.- неплатено договорно възнаграждение, лихви за забавено плащане, неплатено възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги Фаст за сумата 240 лева и Флекси – за сумата 360лв., дължими до 15.12.2023 г.;

Към заявлението е приложено заверено копие от горепосочения договор за потребителски кредит от 16.1.2023 г. От приложения договор е видно, че сумата на кредита е 600 лв., платим на 11 вноски при ГПР – 48,75% и ГЛП – 40,90%, а общата сума по кредита е 725,50лв., включваща размера на кредита и възнаградителни лихви; Допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ са описани в т.15 от общите условия към договора, като същите предвиждат възможност за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на 2 потребителски кредит в рамките на един час, както и за промяна от страна на кредитополучателя на погасителния план по договора, чрез отлагане или намаляване на погасителни вноски или промяна на падежа им.

В т.15.2 е записано, че закупилият допълнителна услуга „Флекси“ клиент може едностранно да променя погасителния си план. В т.15.2.3, вр. т.15.2.1, б.“а“ и б.“б“ и т.15.2.1.1 обаче е предвидено, че за желаната промяна клиентът следва да подаде заявление до кредитодателя, при което промяната може да бъде допусната по негова преценка и съобразно с приложени към заявлението доказателства относно причината за исканата промяна. Допълнителната услуга „Фаст“ по т.15.1 се изразява в „приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите, без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на един час, считано от постъпване на искането за отпускане на потребителски кредит“. На практика интереса на кредитополучателя от горепосочените услуги е нищожна или поне твърде съмнителна, тъй като приоритетното разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит би имало смисъл само в случай, че не всички искания на кандидатстващи за кредити могат да бъдат разгледани в рамките на един час от подаването им, а промяната на погасителния план не може да бъде осъществена с едностранно изявление от кредитополучателя, а с одобрението на кредитодателя и след преценка от същия на наличието на определени условия и доказателства за тях.

Видно от погасителния план към договора за потребителски кредит, възнаграждението за допълнителните услуги Фаст и Флекси е в размер от 600лв., равен на предоставеният кредит е 600 лв., т.е. услугата е в размер на 100% от отпуснатия кредит. Това възнаграждение оскъпява кредита и не е отчетено при определяне на ГПР от 48,75%, тъй като същият е изчислен единствено на база на посочения в договора годишен лихвен процент от 40,90%. Горните обстоятелства дават достатъчно основание да се счита, че посочените в договора размер на възнаградителна лихва, ГПР и общ размер на плащанията са некоректни и в противоречие с изискванията на чл.11, ал.1, т.т.7, 9 и 10 от ЗПК. Съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, заповедният съд може да откаже издаването на заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави. В случая е налице достатъчно основание да се счита, че договорът за потребителски кредит, въз основа на който се претендират процесните вземания, не отговаря на изискванията на 3 закона и е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, при което дължима се явява единствено чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и други такси. Ето защо, обжалваното разпореждане ще следва да бъде потвърдено.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Профи кредит

България“ЕООД частна жалба против разпореждане №24686/02.10.2023г. в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.

№11020/2023г. на ПдРС, 2 1 гр.с.с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя по чл.410 ГПК против С. Д. Н., ЕГН ********** по отношение на сумите от 125,50лв.- неплатено договорно възнаграждение, дължимо по договор за потребителски кредит от 16.1.2023 г., за периода от 15.02.2023г. до 15.12.2023 г.; 169,19лв. – лихва за забава от 16.2.2023 г. до 15.12.2023г., законната лихва от 15.12.2023г. до 28.4.2024г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4