Решение № 110 от 28.05.2021, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Смолян , 28.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Росица Н. Кокудева

Мария А. Славчева при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20215400500123 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20012/25.02.2021г.,постановено по гр.д.№ 55/2020г. по описа на Златоградския районен съд е признато за установено по отношение на З.И. Ч.с ЕГН **********, с адрес: гр. Златоград, ***, че Р.А. Ч., с ЕГН **********, адрес: гр. Асеновград, ж.к.

Запад, ***, вх. А, ет. 4, ап. 28 е собственик по наследство от А.Д.Ч.на 1/6 идеална част от жилищна сграда с идентификатор ** със застроена площ от 120 кв.м., построена в ПИ с идентификатор**, с трайно предназначение на територията - урбанизирана с начин на трайно ползване - ниско застрояване, при граници ПИ с идентификатори****. Отменен е на основание чл.

537, ал.2 ГПК нотариален акт № 186/23.11.2018 г., том І, регистър № 1282, дело № 178/2018г. на Е.Л.а - М. - Съдия по вписвания РС -Златоград, до размера на 1/6 идеална част от гореописания поземлен имот. Осъдена е З.И. Ч., с ЕГН **********, с адрес: гр. Златоград, ***, да заплати на Р.А. Ч., с ЕГН **********, с адрес: гр. Асеновград, ж.к. Запад, ул. „Стоян Джансъзов“ № 7, вх. А, ет. 4, ап. 28, разноски в размер на 1189 лева.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 610/16.03.2021г. от З.И. Ч. чрез пълномощника й адв.Б. К.с оплаквания за неправилност, поради противоречието му с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Излагат се доводи, че неправилно районният съд е приел, че в полза на жалбоподателката не е изтекла 10-годишна придобивна давност, считано от смъртта на общия наследодател А.Д.Ч. до датата на издадения в нейна полза нотариален акт за собственост по реда на обстоятелствена проверка, поради което не е 1 придобила правото на собственост върху цялата жилищна сграда на това основание и е отменил нотариалния акт за собственост за 1/6 идеална част от жилищната сграда.Твърди се, че тези изводи на съда противоречат на закона и на събраните доказателства и са в резултат на селективно обсъждане на доводите и възраженията на всяка от страните по делото. Още с отговора на исковата си ответницата е направила две възражения за изтекла в нейна полза придобивна давност върху цялата процесна жилищна сграда – първото, приживе на общия наследодател А. Д. Ч. до датата на издадения в нейна полза нотариален акт за собственост от 2018г. и второто - считано от датата на смъртта на общия наследодател А.Д.Ч.,**г. до подаване на исковата молба на 28.02.2020г. Районният съд в нарушение на процесуалните си задължения е обсъдил в мотивите си само първото от двете възражения за изтекла придобивна давност, без да обсъди второто възражение и да изложи мотиви по него, поради което решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не съдържа мотиви по всички доводи и възражения на страните, направени с исковата молба и отговора на исковата молба. В противоречие с материалния закон първоинстанционният съд е приел, че ответницата не е придобила право на собственост върху цялата жилищна сграда въз основа на упражнявано от нея давностно владение до датата на издадения в нейна полза нотариален акт за собственост, тъй като не е доказала, че е владяла целия имот само за себе си, не е манифестирала своето субективно отношение и намерението на владение на чуждите части открито и то по такъв начин, че нейната воля да достигне до знанието на съсобствениците.Съгласно ТР № 1/06.08.2012 г. на ВКС по тълк.д.

№ 1/2012г., ОСГК, независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.В случая извършените от ответницата едностранни владелчески действия са както правни - деклариране на жилищната сграда само на свое име, снабдяване с удостоверение за търпимост на сградата по § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ на свое име, снабдяване с нотариален акт за собственост върху процесната жилищна сграда въз основа на упражняваното от нея давностно владение, така и фактически - демонстрирано владение на жилищната сграда изключително за себе си, установено от показанията на св.Г., в семейната фирма, на която А.Д.Ч. е бил дълги години работник и на св.П.-непосредствен съсед на жилищната сграда, поради което в нейна полза е изтекла придобивна давност и се е снабдила с нотариален акт за собственост върху процесната жилищна сграда въз основа на упражняваното от нея давностно владение.В случая по пътя на наследствената трансмисия е придобила фактическата власт върху сградата и въз основа на това е придобила и правото на собственост върху нея, присъединявайки на основание чл.82 от ЗС към своето владение и владението на наследодателя си и позовавайки се на изтеклата придобивна давност е придобила правото на собственост върху процесната сграда, в който смисъл е съдебната практика- Решение № 184/03.08.2011г. на ВКС по гр.д.№ 1051/2010г., II г.о., Решение № 477/08.11.2010г. на ВКС по гр.д.№ 909/2009г., II г.о. и др. Съгласно т.2 от ТР № 4/17.12.2012г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2012г., ОСГК позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок. С оглед на това мотивите на решаващият съд, с които приема, че за да е налице изтекла в полза на ответницата придобивна давност е следвало тя да докаже, че „ищецът е правил опити например в продължение на около десет години да влезе във владение на спорния имот, но не е бил допускан от владеещия 2 ответник“, противоречат както на закона, така и цитираното тълкувателно решение.С оглед на това още към 2018г. ответницата вече е била придобила правото на собственост върху цялата жилищна сграда по силата на давностно владение и за установяване на това обстоятелство се е снабдила е нотариален акт по обстоятелствена проверка. Твърди се, че като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно решение. Сочи се още, че районният съд въобще не е разгледал възражението на ответницата за изтекла в нейна полза 10-годишна придобивна давност, считано от смъртта на общия наследодател А. Д. Ч. 25.05.2009г., до завеждане на делото на 28.02.2020г. и придобиване правото на собственост върху процесната жилищна сграда на основание чл.79, ал.1 от ЗС.Изцяло неоснователно е позоваването от ищеца на изпратеното от него до ответницата писмо, наречено „Нотариална покана“, с дата 09.04.2019г., с твърдение, че същото е прекъснало придобивната давност в нейна полза, започнала да тече от датата на смъртта на общия наследодател.В противоречие със закона съдът е възприел тезата на ищеца, че след получаване на т.нар. „Нотариална покана“ ответницата отново е направила признание на неговите права върху съответна идеална част от сградата.В случая нотариална покана не й е връчвана по предвидения от закона ред, но дори и да беше връчена тя не представлява юридически факт, прекъсващ придобивната давност. Съгласно чл.84 от ЗЗД относно придобивната давност освен горните правила, се прилагат съответно и чл.113, 115, 116, 117 и 120 от ЗЗД. Съдебна практика в Решение № 80/23.12.2020г. на ВКС по гр.д.№ 2737/2019г., II г.о., Решение № 80/11.06.2015г. на ВКС по гр.д.№ 7444/2014г., II г.о., Решение № 170/11.04.2012г. на ВКС по гр.д.№ 961/2011г., I г.о., Решение № 392/10.01.2012г. на ВКС по гр. д. № 891/2010г., I г. о., ГК, изрично възприема становище за императивния характер на уредбата на основанията за спиране и прекъсване на давностните срокове.Установените в чл.116 от ЗЗД норми във връзка е прекъсване на погасителната давност, съгласно разпоредбата на чл.84 ЗС, намират приложение и относно придобивната давност.Доколкото последните са изрично и изчерпателно уредени в закона и не могат да се тълкуват разширително, отправянето на нотариална покана за доброволно предаване на владението върху имота не представлява действие, прекъсващо придобивната давност, тъй като не може да се подведе под нито една от хипотезите на чл.81 от ЗС или чл.116 от ЗЗД.С оглед на това изпратената писмена покана от ищеца до ответницата не се обхваща от никоя от посочените по-горе хипотези - нито е налице признание от ответницата до изтичане на 10годишната давност, нито е предявен иск срещу нея, нито има предприети действия на принудително изпълнение.Следователно и след смъртта на своя съпруг ответницата, упражнявайки явно, спокойно и непрекъснато владение върху процесната жилищна сграда повече от 10 години, считано до датата на завеждане на делото, е станала неин собственик по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност.Като не е разгледал това възражение и не е обсъдил правата на ответницата, възникнали вследствие изтекла в нейна полза придобивна давност за посочения период, решаващият съд не само е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, но е постановил своя акт и в противоречие с материалния закон.

Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен и недоказан.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 759/05.04.2021г. от Р.А. Ч., чрез пълномощника му адв.С. Н., с който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че не е вярно твърдението в жалбата, че районният съд не е обсъдил второто самостоятелно възражение в отговора на исковата молба, касаещо придобиване на процесната 1/6 идеална част по давностно владение, считано от смъртта на общия наследодател 3

А.Ч.до датата на депозиране на исковата молба.Съдът е коментирал и двете възражения на ответника, като по второто възражени са изжени мотиви в насока, че изтекла давност не е налице, поради липса на владение на процесния имот, манифестиране на субективното отношение и намерение за владение на чуждата идеална част по такъв начин, че това да достигне до знанието на собственика на тази част. По този въпрос съдът е цитирал и съдебна практика. Сочи се още, че съдебното решение не противоречи и на материалния закон. Изводите на районния съд са изцяло съобразени е цитираното във въззивната жалба ТР №1/06.08.2012 г. на ВКС по тълк.д.№1/2012 г., ОСГК. По въпроса за придобиване по давност от един от съсобствениците в ТР изрично е прието, че поначало упражняването на фактическата власт, продължава на основанието, на което е започнала, докато това основание не бъде променено, а след като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални част и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 от ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, които не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение.Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си, с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици.Именно такива действия районният съд е приел, че ответницата не е извършвала.

Неоснователно се твърди в жалбата, че снабдяването е удостоверение по §127 от ЗУТ и нотариален акт по давностно владение, както и декларирането на имота само на името на ответника,за което по делото липсват доказателства, представляват такива действия. Липсва и твърдяното „демонстрирано владение“. Ответницата и другият син на А.Ч. - Б., живеят в процесната жилищна сграда, и това е нормално, защото ищецът живее в друг град. Поради влошените отношения с ответницата, същият няма претенции да живее в тази къща, но това не означава отказ от права на собственост и владение. Относно твърдяното присъединяване на владение по реда на чл.82 от ЗС, същото е неприложимо в настоящия случай.Владелецът не може да присъедини владението на собственика на имота, тъй като владението на собственика е елемент от правото му на собственост, а придобивна давност може да тече само в полза на лице, което не е собственик. Присъединяването на владението по реда на чл.82 от ЗС цели да се зачете владението на праводателя на сегашния владелец, който също е бил само владелец на имота. В този смисъл са Решение №231/27.03.1997 г. по гр.д.№1/1996 г. на ВКС, Решение №538/14.06.2010 г. на ВКС по гр.д.№930/2009 г., I г.о. В конкретния случай, жалбоподателката и съпругът й А.Ч., чието владение същата желае да присъедини, са собственици в режим на СИО върху процесната сграда, въз основа на отстъпено и реализирано право на строеж, т.е., А.Ч. е владял имота като собственик, а не като владелец и изтекло владение преди тази дата, по смисъла на чл.82 от ЗС, годно за присъединяване, няма. След неговата смърт, тримата му наследници, по силата на наследяването са придобили права на собственост върху неговата 1/2 идеална част, поради което липсва започнало и изтекло давностно владение, годно да направи жалбоподателката собственик на притежаваната идеална част на ищеца. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно.Претендира за разноски за въззивната инстанция.