Решение № 887 от 10.05.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.София, 10.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-5 състав, в открито заседание на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИЯ РАЙКИНСКА

При секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 442 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 430, ал.1 ТЗ, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.

Ищецът „Б.П.Б.“ АД твърди в исковата си молба, че по ч.гр.д. № 889/2017 г. на РС – Лом била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжниците „К.В.Е.У.“ ЕООД, „Д.Д.“ ЕООД, „БН 78Е.“ ЕООД и Я.А.И..

Ответниците „Д.Д.“ ЕООД и Я.А.И. подали възражения по чл. 414 ГПК, поради което за банката бил налице интерес да установи съществуването на вземането по заповедта за изпълнение. Вземането произтичало от следните обстоятелства: На 03.02.2009 г. между „Б.П.Б.“ АД от една страна и „А.“ ООД – кредитополучател, „Л.“ ООД, „П.“ ООД, „А.Г.“ ООД и Я.А.И. – поръчители, бил сключен Договор за издаване на банкова гаранция и кредит под условие № 006 за кредит в размер на 450 000 евро. Съгласно чл. 3 от договора, в случай на извършено плащане по гаранцията, клиентът бил длъжен да върне платените суми заедно с начислените лихви в срок до един месец, но не по-късно от 30.01.2010 г. С анекс № 1 срокът за издължаване бил удължен до 30.10.2010 г.

Анекс № 2/08.10.2010 г. бил подписан и от солидарните длъжници „К.В.Е.У.“ ЕООД, „Д.Д.“ ЕООД и „И. Е.“ ЕООД. С последващи анекси били изменени условията по кредита, като с Анекс № 9 страните удължили срока за издължаване на кредита до 30.05.2015 г. С Анекс № 9-А/01.03.2012 г. страните се съгласили, че Анекс № 9 не е влязъл в сила, поради което срокът за издължаване на кредита останал 30.05.2013 г. Поради забава в плащането на погасителни вноски, започнала на 29.02.2012 г., на осн. чл. 19, предл. 1 от договора за кредит на длъжниците били връчени нотариални покани за доброволно изпълнение, съдържащи изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем при непогасяване на дължимите суми в предоставения срок. Предсрочната изискуемост настъпила на 05.11.2012 г.

Ищецът сочи, че се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 262/2013 г. на РС – Разлог за 399 973 евро – главница, 12 387.73 евро – възнаградителна лихва, 42 436.54 евро – наказателна лихва, 2024.10 евро – административна такса и 211.47 лева – разноски и 9404.10 лева – юрисконсултско възнаграждение. След депозирани възражения по чл. 414 ГПК банката предявила установителен иск, като по образуваното дело била сключена съдебна спогодба за установяване задължение за част от главницата в размер на 30 000 евро. Поради това издадената заповед за изпълнение била частично обезсилена. За друга част от главницата – 150 000 евро, била подадено ново заявление, по което било образувано ч.гр.д. № 889/2017 г.

Предвид изложеното ищецът иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че „Б.П.Б.“ АД има валидно и изискуемо вземане в размер на 150 000 евро – част от дължимата главница по договора за кредит (цялата в общ размер от 348 476.31 евро), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението до окончателното погасяване на задължението.

Ответниците „Д.Д.“ ЕООД и Я.А.И. са депозирали отговор на исковата молба, в който оспорват иска. Твърдят, че не дължат претендираните вземания, тъй като същите били погасени по давност. Поясняват, че предсрочната изискуемост на кредита настъпила на 27.09.2012 г. – седем дни след връчване на нотариалните покани и именно от тази дата започнал да тече давностният срок, който изтекъл на 27.09.2017 г. Поддържат, че течението на давностния срок не е спирано или прекъсвано. Твърдят освен това, че със сила не пресъдено нещо било установено чрез съдебна спогодба, че задължението на ответниците към 30.11.2012 г. е в размер на 30 000 евро, представляващи част от падежирала главница. Тази сума била изплатена на ищеца по изп.д. № 925/2014 г. по описа на ЧСИ № 790, като изпълнителното дело е прекратено по отношение на настоящите ответници.

Задължението на ответниците било установено към дата следваща настъпването на предсрочната изискуемост на кредита и към ответниците не можело да бъдат предявявани други претенции. Твърденията на банката, че през 2014 г. е предявила частичен установителен иск за 30 000 евро било неточно, тъй като заповедта за изпълнение не била издадена за част от вземането, а за цялото вземане, а освен това при установителните искове не било допустимо предявяване на частичен иск. Ответниците намират още, че предвид постигнатата съдебна спогодба по гр.д. № 119/2014 г. на ОС – Благоевград, повдигането на същия спор за друга различна дължимост по същия договор е недопустим.

С допълнителната си искова молба, ищецът е взел становище по възраженията на ответниците, като излага доводи за тяхната неоснователност. Сочи, че давностният срок за вземането изтича на 15.11.2017 г., а заявлението за издаване заповед за изпълнение е входирано на 29.03.2017 г., поради което, дори да се приемело, че предсрочната изискуемост е настъпила на 27.09.2012 г., давността не е изтекла към 29.03.2017 г. Ищецът поддържа още, че със съдебната спогодба било установено само част от вземането за главница, а не цялото вземане, поради което няма пречка за останалата част да се депозира ново заявление, съответно да се предяви установителен иск за тази част. Сочи, че доказателствата за погасяване на част от вземането по изп.д. № 925/2014 г. на ЧСИ Р.М.не касаят частта от вземането, предмет на настоящото производство.

Ответниците са депозирали допълнителен отговор, в който възразяват, че тъй като заповедта за изпълнение била част от изпълнителното производство, то тя не прекъсвала давността. Прекъсването на давността настъпвало с инициирането на исков процес, а в процесния случай давността изтекла преди предявяването на иска. Вземането се установявало към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, поради което следвало да се вземат предвид фактите, настъпили след предявяване на иска. Излага и доводи, че предсрочната изискуемост е настъпила от най-късната дата, на която е връчена нотариална покана до всеки от съдлъжниците, като изискуемостта спрямо всеки солидарен длъжник настъпвала от различен момент.

С молба-становище от 27.03.2019 г. ищецът е пояснил исковата си молба, като е посочил кои вноски са били просрочени към момента на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а именно това били следните вноски: 30 083.71 евро с падеж 30.12.2011 г., представляващи отложени вноски по главницата съгласно чл. 2 от Анекс № 7 (вноски от 30.06., 30.07., 30.08 и 30.09 2011 г.); 8000 евро с падеж 30.01.2012 г. съгласно погасителен план към Анекс № 5; 6000 евро с падеж 31.01.2012 г., представляващи отложена главница по чл. 2, от Анекс № 8, дължима на 31.10.2011 г.; 8000 евро, с падеж 29.02.2012 г. съгласно погасителен план към Анекс № 5; 6000 евро с падеж 02.03.2012 г. - отложена главница съгласно Анекса А9А, дължима на 30.11.2011 г.; 8000 евро с падеж 30.03.2012 г. съгласно погасителен план към Анекс № 5; 8000 евро с падеж 02.05.2012 г. съгласно погасителен план към Анекс № 5; 8000 евро с падеж 30.05.2012 г. съгласно погасителен план към Анекс № 5; 8000 евро с падеж 02.07.2012 г. съгласно погасителен план към Анекс № 5; 8000 евро с падеж 30.07.2012 г. съгласно погасителен план към Анекс № 5; 218 410.25 евро с падеж 01.10.2012 г., представляващи вноска по главница за извършено плащане по гаранция, съгласно чл. 3 от договора за кредит и 8000 евро с падеж 30.10.2012 г. съгласно погасителен план към Анекс № 5.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Към доказателствата по делото е приобщено ч.гр.д. № 889/2017 г. на РС – Лом. Същото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, депозирано от „Б.П.Б.“ АД първоначално пред РС – Монтана на 29.03.2017 г. против „К.В.Е.У.“ ЕООД, „Д.Д.“ ЕООД, „БН78Е.“ ЕООД и Я.А.И. за вземане в размер на 150 000 евро, представляващо част от главница по договор за кредит в общ размер на 348 476.31 евро. Посочено е, че паричното вземане произтича от извлечение от счетоводните книги на банката и Договор за издаване на банкова гаранция и кредит под условие № 006/03.02.2009 г., сключен между „Б.П.Б.“ АД и „А.“ ООД. Претендира се и законната лихва от датата на заявлението до пълното изплащане на задължението. По това заявление първоначално е образувано ч.гр.д.

№ 707/2017 г. на РС–Монтана.

С определение от 31.03.2017 т. РС-Монтана е прекратил производството по ч.гр.д. № 707/2017 г. и го е изпратил по подсъдност на РС - Лом.

Пред РС-Лом е образувано ч.гр.д. № 889/2017 г. и на 27.04.2017 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено длъжниците„К.В.Е.У.“ ЕООД, „Д.Д.“ ЕООД, „БН**Е.“ ЕООД и Я.А.И. солидарно да заплатят на „Б.П.Б.“ АД сумата 150 000 евро, представляващи част от главницата по договор за кредит, която е в общ размер на 348 476.31 евро, ведно със законната лихва от датата на заявлението до изплащане на вземането и 11 331.23 лева – разноски по делото.

На 24.07.2018 г. по делото е постъпило възражение по чл. 414 ГПК от Я.А.И. лично и като управител на „Д.Д.“ ЕООД, в което е посочено, че те инцидентно разбрали за издадената заповед.

По делото е представено удостоверение от ЧСИ Н.В.с район на действие гр. Плевен по изп.д. № 20168140400980, видно от което ПДИ по делото въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 889/2017 г. на РС – Лом е връчена на длъжниците „Д.Д.“ ЕООД и Я.А.И. на 30.07.2018 г.

По делото са постъпили възражения по чл. 414 ГПК от двамата длъжници и на 10.08.2018 г.

С разпореждане от 17.09.2018 г. РС – Лом е приел възраженията от 10.08.2018 г. и е указал на „Б.П.Б.“ АД да предяви иск за вземането си. Това разпореждане е връчено на заявителя на 05.10.2018 г. На 02.11.2018 г. е предявен установителен иск пред ОС – Монтана, като по-късно, по възражение на ответниците за местна подсъдност, делото е изпратено на СГС по подсъдност.

Представен е Договор за издаване на банкова гаранция и кредит под условие № 006/03.02.2009 г., подписан между „Б.П.Б.“ АД – кредитор, „А.“ ООД – кредитополучател, „Л.“ ООД, „П.“ ООД, „А.Г.“ ЕООД и Я.А.И. – поръчители. С договора за кредит банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 450 000 евро за издаване на банкова гаранция или Стенд бай акредитив, или контра-гаранции в полза на италианска банка. Уговорено е, че в случай на извършено плащане по гаранцията от страна на банката, кредитополучателят е длъжен да върне платените суми заедно с начислените суми до един месец, но не по-късно от 30.01.2010 г. Всички суми по кредита се издължават до 12 месеца от сключване на договора но не по-късно от 30.01.2010 г. Дължимата лихва, в случай на ефективно отпускане на кредита, с е изчислява ежемесечно и се изплаща заедно с главницата.

Уговорено е още, че поръчителят отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на задълженията на последния по договора, включително и за заплащане на всички дължими суми, лихви, такси и разноски до окончателното им погасяване.

В чл. 9 са уговорени условията, при които кредитът може да бъде обявен за предсрочно изискуем, включително при неплащане на падежа на коя да е дължима сума.

С Анекс № А1-006/2009 от

04.11.2009 г. е удължен срокът на договора до 30.10.2010 г.

С Анекс А2-006/2009 от 08.10.2010 г. е уговорена солидарна отговорност към банката по смисъла на чл. 121 – 123 ЗЗД между длъжниците „Л.“ ООД, „П.“ ООД, „А.Г.“ ЕООД, „И. Е.“ ЕООД, „Д.Д.“ ЕООД, „К.В.Е.У.“ ЕООД и Я.А.И.. Освен това срокът за ползване и издължаване на кредита е удължен до 30.10.2011 г.

С Анекс А3-006/2009 от 08.11.2010 г. е уговорено, че сумата 78 290.49 евро ще бъде усвоена чрез плащане по акредитив. Уговорено е още, че същата ще бъде издължена на 8 вноски по погасителен план до 30.11.2011 г., като видно от погасителния план, падежът на всяка вноска 30-то число на съответния месец, считано от 30.11.2010 г.