Определение № 164 от 16.02.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 164 гр. София, 15.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Даниела Врачева

Георги Ушев като разгледа докладваното от Георги Ушев Въззивно частно наказателно дело № 20231000601343 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.345 вр. с чл.249, ал.3 от НПК.

Образувано е по жалба от адв. П. П., защитник на Н. Б. М. – подсъдима по НОХД № 3234/2022 г. на СГС, 39 състав против определение от 11.10.2023 г., постановено в разпоредително заседание на съда по същото дело, в частта му, с която е оставено без уважение искането на защитниците, включително на тази подсъдима, за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на СГП за допуснати в досъдебната фаза съществени процесуални нарушения, както и в частта му, с която е оставено без уважение искането за отмяна на мярката за неотклонение „Подписка“ на Н. Б. М..

В жалбата на адв. П. П. се развиват оплаквания за несъответствие на обвинителния акт с изискванията на чл.246, ал.2 от НПК, поради непосочване на времето, мястото и начина на извършване на престъплението по чл.321, ал.3, вр.ал.2 НК, за което е обвинена М.. Твърди се, че визираните недостатъци, пречат на подсъдимата да разбере в какво е обвинена и нарушават правото й на защита. Иска се определението в атакуваната му част да бъде отменено, да се прекрати съдебното производство, а делото да бъде върнато на прокурора за отстраняване на претендираните нарушения. Налице са и оплаквания за продължителния срок на действие на мярката й за неотклонение „Подписка“.

Софийският апелативен съд, като се запозна с жалбата, както и с 1 приложените по делото материали, намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционното производство пред СГС е било образувано по внесен обвинителен акт срещу четири подсъдими лица. На подсъдимия Ю. Т. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.1, вр.ал.1, пр.2 от НК и по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК. На подсъдимия Х. С. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр.ал.2 от НК и по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр.чл.20, ал.4, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК. На подсъдимата Н.

М. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр.ал.2 от НК. На подсъдимия Г. А. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр.ал.2 от НК.

За да остави без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СГП, първостепенният съд в обжалваното определение е изразил становището, че една част от изложените от защитниците аргументи се отнасят до съставомерността на Д.ията или доказаността на същите – т. е. до съществото на правния спор, а тези, касаещи най – вече посочването на неясноти и противоречия в обвинението, СГС е приел за неоснователни. Въззивният съд намира, че становището на първоинстанционния е законосъобразно и приема напълно аргументите му.

Не могат да бъдат споделени изложените във въззивната жалба твърдения, че от обвинителния акт не става ясно времето и мястото на включване на подсъдимата Н. М. в дейността на претендираната от обвинението ОПГ. На стр.6 от същия ясно е посочено, че това е станало през месец октомври 2011г. в гр. София. След това е описана и твърдяната от обвинението роля и дейност на М. в инкриминираната престъпна група.

Неоснователно е и възражението, че тази дейност е описана с декларативна и абстрактна фразеология, тъй като в случая нейната роля е посочена ясно и конкретно – тя е „отговаряла за извършването на всички финансови операции както към международните контрагенти, така и за разплащанията по симулативните сделки между дружествата под контрола на групата“. В обвинителния акт са описани конкретно множество такива сделки, както и разплащания по тях. Посочено е още, че тя „следяла движението на стоките и 2 изпращала пълномощниците, респ. управителите на фирмите, които следвало да присъстват при разтоварването на стоките – св. И. Т. И., св. М. Н. Г., св. А.

С. Я.. В тази връзка същата управлявала офис, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № 16. Обв. А. изпълнявала стриктно разпореденото от обв. Т. /ръководител на групата/ и му докладвала ежедневно извършеното от нея.“ От посоченото е очевидно, че в обвинителния акт са налице твърдения за конкретна дейност, част от тази на групата и доколкото М. няма обвинение за вторична престъпна дейност, то твърдяното й участие ОПГ е ясно формулирано.

Според въззивния съд изготвеният обвинителен акт отговаря на изискванията на чл.246, ал.2 от НПК и е годен да определи предмета на доказване от гледна точка на твърдяното престъпление и участието на обвиняемите в него. Обвинението е ясно и разбираемо формулирано.

Съдържат се твърдения за всички признаци от състава на престъпленията, за които са повдигнати обвинения, включително времето, място и начинът на извършването им, поради което са неоснователни оплакванията, изложени във въззивната жалба и пред първостепенния съд, че подсъдимите не могат да разберат в какво са обвинени и се нарушава правото им на защита. За това, дали обвинението е ясно, разбираемо и достъпно, се преценява от съдържанието на постановленията на привличане и внесения обвинителен акт, които в случая отговарят на тези характеристики.

Що се отнася до искането мярката за неотклонение „Подписка“ на подсъдимата Н. М. да бъде отменена и в тази част определението на СГС следва да бъде потвърдено. Касае се за най-леката мярка за неотклонение, макар и действаща продължително време. Съобразявайки тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинение и фактическата и правна сложност на разглежданото дело, правилно контролираната инстанция е преценила, че в конкретния случай следва да е налице някаква форма на процесуален контрол, макар и в минимална степен.

Въззивната инстанция на свой ред не констатира пропуски в хода на досъдебното производство, налагащи връщане на делото на предходна процесуална фаза, поради което счита, че определението на СГС в обжалваната му част, следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, САС

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 11.10.2023 г., постановено в разпоредително заседание на съда по НОХД № 3234/2022 г. на СГС, 39 състав, в частта му, с която е оставено без уважение искането на защитниците за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на СГП, поради допуснати в досъдебната фаза съществени процесуални нарушения, както и в частта му, с която е оставено без уважение искането за отмяна на мярката за неотклонение „Подписка“ на Н. Б. М..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4