Решение № 37 от 04.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. С, 04.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20241110174277 по описа за 2024 година

Предявени са следните искове от А. Г. А., ЕГН: **********, адрес: гр. С, ул. „С. С.“ № 40, бл. 1, вх. 1, ет. 4, срещу „К.“ ЕАД, ЕИК: ********** и „А. Т.“ ЕООД, ЕИК:

***********, и двете дружества със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „В“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „Б.“:

1. По чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК срещу първия ответник - за прогласяване нищожност на договор за паричен заем № ********/17.06.2023 г., сключен между ищеца и първия ответник - поради противоречие на закона; и при условията на евентуалност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожност на неговата клауза по чл. 4, ал. 1 относно задължението за сключване на договор за поръчителство - поради неравноправност;

2. По чл. 26, ал. 2 ЗЗД срещу втория ответник – за прогласяване нищожност на договор за предоставяне на поръчителство към горепосочения договор за паричен заем, сключен между ищеца и втория ответник - поради липса на основание;

3. По чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – за осъждане на втория ответник да заплати на ищеца сумата от 52,23 лв. (след допуснато увеличение на иска с протоколно определение от 01.10.2025 г.) - недължимо платена сума по процесния договор за предоставяне на поръчителство.

Ищецът твърди, че на 17.06.2023 г. между него и първия ответник бил сключен процесния договор за паричен заем, по силата на който последният предоставил на ищеца заем в размер на 250 лв. Съгласно чл. 4 от договора за паричен заем следвало да осигури обезпечение под формата на: банкова гаранция или да сключи договор за поръчителство с одобрен от първия ответник гарант – поръчител в срок до 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредит, какъвто бил сключен между ищеца и втория ответник, в резултат на което общото задължение по процесния договор за паричен заем съгласно обединен погасителен план възлизало на 307,79 лв. Излага, че 1 договорът за паричен заем представлява договор за потребителски кредит и попада в обхвата на ЗПК, като нарушава чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК при неправилно изчисление на ГПР по договора, а договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради накърняване на добрите нрави и поради липса на основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение в полза на потребителя не се предоставя услуга. Излага подробни съображения за нищожност на двата процесни договора.

В срока за отговор ответниците оспорват основателността на предявените искове по изложени съображения.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните не се спори и съдът с доклада по чл. 146 ГПК, обявен за окончателен в проведеното на 01.10.2025 г. открито съдебно заседание, е отделил за ненуждаещо се от доказване сключването на процесните договори между съответните страни по делото със соченото в исковата молба съдържание, както и получаването на сумата от 307,79 лв. по двата процесни договора от първия ответник. Отделно от това, посочените обстоятелства се установяват и от събраните по делото писмени доказателства и заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено.

От приложената по делото разписка от 17.06.2023 г. се установява, че на посочената дата ищецът е усвоил изцяло заемната сума от 250 лв.

Видно от инкорпорираните в Приложение № 1 условия на кредита на ищеца се предоставя в заем сума в размер на 250 лв. при ГЛП от 40 % и ГПР от 49,39 %, а последният следва да върне сума в общ размер на 255,56 лв. на 06.07.2023 г.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, в случай че страните са договорили обезпечение, кредитополучателят следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: (i) да предостави на „К.“ ЕАД банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „К.“ ЕАД юридическо лице ("Поръчител") в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от предоставяне на обезпечението, като към отношенията между страните по настоящия договор се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението. В случай че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят на предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „К.“ ЕАД, съответно този договор не поражда действие между страните (чл. 4, ал. 2).

Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора за потребителски кредит, в случай че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му. Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие.

Не се спори, а и се установява и от представените по делото договор за предоставяне на поръчителство от 17.06.2023 г., ведно с Приложение № 1 към него, че между ищеца и „А. Т.“ ЕООД е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с „К.“ ЕАД, въз основа на който да отговаря пред последнотосолидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали 2 съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, а именно – 52,23 лв., което възнаграждение е дължимо на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.

Клаузата на чл. 8, ал. 5 от процесния договор за предоставяне на поръчителство предвижда, че „К.“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство и всички други вземания по него.

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че след сключването на договора за предоставяне на поръчителство ищецът е получил обединен погасителен план към договора за потребителски кредит, който отново включва една вноска, включваща 250 лв. – главница, 5,56 лв. – лихва и 52,23 лв. – гаранция, с падеж 06.07.2023 г.

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че вземайки предвид размера на отпуснатия кредит и размерът на общата дължима сума за изплащане по кредита с включено възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, годишният процент на разходите в този случай е в размер на 4348,61 %., което надвишава 76,16 пъти максимално допустимия размер на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Установява, че на 19.06.2023 г. ищецът е заплатил сумата в общ размер на 307,79 лв., която била разпределена от „К.“ ЕАД за погасяване на следните задължения: 250 лв. – главница, 5,56 лв. – лихва и 52,23 лв. – гаранция.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи сключването на процесните договори със соченото в исковата молба съдържание и твърдените им пороци, водещи до тяхната нищожност, а по иска по чл. 55 ЗЗД - че е предоставил на ответника, респ. че последният е получил твърдяната парична сума, представляваща заплащане на възнаграждение за поръчител по процесния договор за предоставяне на поръчителство.

В тежест на ответниците е при установяване на горните обстоятелства да докажат: по исковете по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД – наличие на валидни клаузи на процесните договори; по иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД: че е налице основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане, с установявавене на следното: наличието на валидно облигационно правоотношение между него и ответника, възникнало по силата на процесния договор за предоставяне на поръчителство и неговото съдържание; изпълнение на задълженията му по договора, както и своите искания и възражения по двата иска.

Не се спори между страните, а и се установява от приетите по делото договори, че между „К.“ ЕАД и А. Г. А. е бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който „К.“ ЕАД предоставило на ищеца кредитополучател потребителски кредит в размер на сумата от 250 лв. с падеж 06.07.2023 г. Установява се също така, че между А. Г. А. и „А. Т.“ ЕООД е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с „К.“ ЕАД, въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на А. Г. А., възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици 3 от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, а именно – 52,23 лв., което възнаграждение е дължимо на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.

По своята правна същност договорът, сключен между А. Г. А. и „К.“ ЕАД, е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК и спрямо него са приложими разпоредбите на този нормативен акт при липса на твърдения и данни по делото в противоположен смисъл. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

С оглед изложеното, преценката относно действителността на процесните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са сключени договорите. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от заявителя вземания), в т. ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК.

В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесните договорни съглашения отговарят изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ ("Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"), чл. 9 - чл. 11 ЗПК.

От клаузите на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 на визирания договор за потребителски кредит е видно, че неговото действие, а в този смисъл и реалното усвояване на кредита, са поставени в зависимост от предоставянето на поръчителство от одобрено от кредитодателя юридическо лице – в случая „А. Т.“ ЕООД. Съгласно публичните данни от Търговския регистър на Агенцията по вписванията към Министерство на правосъдието „К.“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на одобрения поръчител „А. Т.“ ЕООД, като двете дружества са с един и същ адрес на управление. От друга страна, съгласно чл. 8, ал. 5 от процесния договор за предоставяне на поръчителство „К.“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство и всички други вземания по него. Предвид тези данни настоящият съдебен състав намира, че със сключването на договора за предоставяне на поръчителство с посочено от кредитодателя и контролирано от него юридическо лице, се цели заобикаляне на императивната уредба на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, поради което уговорките на двата договора следва да се разглеждат съвместно и неразделно едни от други. Същевременно възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.