Решение № 288 от 21.10.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. С.З., 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Даниела Ив. Илиева като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело № 20255501000222 по описа за 2025 година

Обжалвано е решение № 73/26.01.2025г. по гр.д. № 2260/2024г. по описа на Районен съд – С.З., в частта с която е отхвърлен предявеният насрещен иск от „К.“ ЕАД против Й. М. К. над сумата от 91 лв., представляваща остатък от чистата главница по Договор за паричен заем кредирект №2884098 от 11.12.2023 г. до пълния предявен размер от 859,98 лв.

Във въззивната жалба „К.“ ЕАД твърди, че първоинстанционният съд при постановяване на решението в обжалваната му част неправило е приложил процесуален и материалния закон, като въззивникът е изложил подробни съображения. Моли да бъде отменено постановеното решение в обжалваната част и да бъдат присъдени и претендираните по първоинстанционното дело разноски за юристконсулско възнаграждение в размер на 150,00 лв. и 50,00лв. държавна такса, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

По въззивната жалба на „К.“ ЕАД е постъпил писмен отговор от Й. М.

К., ищец по първоинстанционното дело. Становището на страната е, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно и следва да се потвърди от въззивната инстанция.

1

Постъпила е частна жалба от „К.“ ЕАД, с която се обжалва Определение № 1033/04.04.2025 г., постановено по гр.д. № 2260/2024 г. по описа на Районен съд - С.З., с което е отхвърлено искането да бъде изменено Решение № 73/26.01.2025г., в частта за разноските. Наведени са доводи, че обжалваното определение е неправилно, като са изложени съображения в тази връзка. Моли да бъде отменено Определение №1033/04.04.2025г., постановено по г.д. №2260/2024г. на Районен съд С.З., като вместо това бъде постановен съдебен акт, с който бъде изменено постановеното по делото Решение №73/26.01.2025г., в частта, в която „К.“ ЕАД е осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца сумата от 1029,20лв. представляваща адвокатско възнаграждение с ДДС за предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗАдв., като бъде намален размерът на присъденото възнаграждение и бъде определен размер, съответстващ на действителната правна и фактическа сложност на производството.

Постъпил е писмен отговор от Й. М. К. по частна жалба от „К.“ ЕАД, с която е взел становище, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Постъпила е частна жалба от „А.“ ЕООД, с която се обжалва Определение №1033/04.04.2025г. по първоинстанционното дело, в частта, в която е дружеството е осъдено да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. с ДДС за предоставената безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗАдв. на процесуалния представител на ищеца и да присъди адвокатски хонорар. Моли да бъде отменено Определение № 1033/04.04.2025г., постановено по първоинстанционното дело, като вместо тава бъде постановен съдебен акт, с който да бъде изменено постановеното по делото решение № 73/26.01.2025г. в частта, в която е осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца сумата от 600 лв., представляващи адвокатско възнаграждение с ДДС за предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗАдв., като бъде намален размерът на присъденото възнаграждение.

В законния срок е постъпил писмен отговор от Й. М. К. на частна жалба от „А.“ ЕООД, с която е взел становище, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за 2 установено следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал.1 предл. първо от ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК и чл. 146 ЗЗП за прогласяване нищожност на Договор за паричен заем кредирект №2884098 от 11.12.2023 г. и Договор за поръчителство към Паричен заем №2884098.

В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД предл. първо за нищожност на чл. 4, ал. 1 от Договор за Паричен заем №2884098 и насрещен осъдителен иск по чл. 23 от ЗПК.

Ищецът Й. М. К. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните Й. М. К. и „К." ЕАД, че сключеният между тях договор за Паричен заем № 2884098 е нищожен; 2) в условията на евентуалност, в случай, че се приеме валидност на договора, да прогласи за нищожна клаузата на чл.4 ал. 1 от договор за Паричен заем № 2884098 сключен между страните Й. М. К. и „К." ЕАД, с която се задължава Й.

М. К. да сключи договор за поръчителство; 3) да се постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните Й. М. К. и „А." ЕООД, че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство към Паричен заем № 2884098, сключен с „К." ЕАД е нищожен. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът „К.“ ЕАД С. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва изцяло предявените искове.

Предявен е насрещен иск от "К." ЕАД при условията на евентуалност като се претендира от съда да присъди чистата стойност по Договор за потребителски кредит № 2884098 от 11.12.2023г. в размер на 859, 98 лв. (след приспадане на извършените плащания) в случай че по главния иск съдът приеме, че посоченият договор за кредит е нищожен.

Ответникът „А.“ ЕООД С. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва изцяло предявените искове.

Предмет на въззивно обжалване е решението в частта, с която е отхвърлен предявеният насрещен иск от „К.“ ЕАД против Й. М. К. над сумата от 91 лв., представляваща остатък от чистата главница по Договор за потребителски кредит №2884098 от 11.12.2023 г. до пълния предявен размер от 859, 98 лв.

3

По делото не е спорно, че на 11.12.2023 г. между „К.“ ЕАД и ищеца Й. М.

К. е сключен Договор за потребителски кредит № 2884098, по който на Й. М.

К. е предоставена сумата от 2800 лв. Сумата от 368, 98 лв. е застрахователна премия по Договора за кредит. Съгласно Приложение № 1 към кредита годишният лихвен процент на заема е 40 %, а годишният процент на разходите е 48.21 %, а сумата по кредита (общо от 4691, 47 лв.) следвало да се изплати на 24 равни месечни вноски. Страните не спорят, че сумата по договора за кредит е усвоена от ищеца.

Не е спорно, че съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, ищeцът е следвало да сключи договор за поръчителство с "А." ЕООД с цел обезпечение на договора за потребителски кредит. Безспорно между страните е, че на същата дата, на която е сключен договора за кредит - 11.12.2023 г. между Й. М. К. и "А." ЕООД есключен договор за предоставяне на поръчителство с цел обезпечаване на гореописания договор за кредит. По силата на този договор, ищеца следвало да заплати сумата от 3 169, 40 лв., отново разпределена на 24 месечни вноски със същите падежни дати като тези по договора за кредит.

Решение № 73/26.01.2025 г. по гр.д. № 2260/2024 г. по описа на Районен съд – С.З. В ЧАСТТА, с която е прогласен за нищожен на основани е 26, ал.

1, предл. първо от ЗЗД Договор за паричен заем кредирект № 2884098 от 11.12.2023 г., сключен между „К.“ ЕАД, и Й. М. К. и е прогласен за нищожен на основание 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД Договор за поръчителство към Паричен заем №2884098 сключен между „А.“ ЕООД и Й. М. К., е влязло в законна сила.

Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, ако договорът за потребителски кредит е недействителен, подлежи на връщане само чистата стойност на кредита, но не и лихва и други разходи по кредита. Видно от съдържанието на договора за кредит предоставената заемна сума на Й. М. К. е в размер на 2 800 лв., а не както твърди „К.“ ЕАД – 3 168, 98 лв. Сумата в размер на 368, 98 лв. представлява застрахователна премия и следва да бъде включена в уговорения ГПР по договора за кредит. В настоящия случай това не е направено, тъй като премията е включена в главницата, поради което некоректното посочване на ГПР води до недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК.

С оглед изложеното след като от чистата стойност на кредита, която е 2 4

800 лв. се приспадне заплатената от Й. М. К. сума в общ размер от 2 709 лв., остава дължимата сума към „К.“ ЕАД в размер на 91 лв., до който размер предявеният насрещен иск се явява основателен и следва да се уважи.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.

Въззиваемият Й. М. К. е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Съдът като взе предвид решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, липсата на фактическа и правна сложност по делото пред въззивната инстанция, както и че е проведено само едно съдебно заседание, на което адв.

М. не се е явил , определя адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. с ДДС.

С оглед изхода на делото „К.“ ЕАД следва да заплати на Е. Д. М., адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна помощ на Й. М. К. във въззивното производство в размер на 400 лв. с ДДС.

По частните жалби на „К.“ ЕАД и „А.“ ЕООД против определение № 1033/04.04.2025 г., постановено по гр.д. № 2260/2024 г. по описа на Районен съд - С.З..

С постановеното решение № 73/26.01.2025 г. са уважени предявени установителни искове от Й. М. К. съответно против „К.“ ЕАД и „А.“ ЕООД, като съдът е присъдил адвокатско възнаграждение на адвоката на ищеца, определено по реда чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер на 600 лв. с ДДС за всеки от установителните искове. По отношение на процесуалното представителство по насрещния иск е присъдил адвокатско възнаграждение на адвоката на ищеца, определено по реда чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. в размер на 429, 20 лв. с ДДС и е осъдил съответно „К.“ ЕАД да го плати.

С определение № 1033/04.04.2025 г., постановено по гр.д. № 2260/2024 г. по описа на Районен съд - С.З., съдът е отхвърлил молба № 4892/14.02.2025г. на "К." ЕАД за изменение на осн. чл. 248, ал. 1 ГПК, на ,ешение № 73/26.01.2025 г., постановено по гр.д. № 2260/2024 г. на Районен съд – С.З. в частта относно разноските от 1029, 20 лв. с ДДС, представляваща адвокатски хонорар и отхвърлил молба № 4893/14.02.2025г. с искане на "А." ЕООД за изменение на осн. чл.248, ал.1 ГПК, на Решение № 73 от 26.01.2025 г., постановено по гр.д. № 2260/2024 г. на Районен съд – С.З. в частта относно разноските от 600 лв. с ДДС, представляваща адвокатски хонорар.

Въззивният съд намира, че в настоящия случай фактическата и правна 5 сложност на делото не е ниска, доколкото предмет на същото е разглеждане и уважаване на два иска за прогласяване на недействителност на договор за потребителски кредит и договор за поръчителство на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, както и осъществена защита по предявения насрещен иск от "К." ЕАД против Й. М. К.. След направена преценка на действително осъществената защита в първоинстанционното производство от адв. М., съдът намира, че присъденото, адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА не е прекомерно, а е справедливо и обосновано и със същото трудът на оказалия безплатна правна помощ адвокат не е надценен. Това е така, тъй като подадената от него исковата молба е обоснована, мотивирана, изисква правни познания и е правно мотивирана. Адв. М. също така е подал и отговор по предявения насрещен иск срещу Й. М. К.. Процесуалният представител на ищеца е имал активно процесуално поведение и е осъществил ефективна адвокатска защита, довела до уважаване и на двата иска и частично отхвърляне на насрещния иск против доверителя му. Действително, първоинстанционното производство е приключило в рамките на едно проведено открито съдебно заседание, но защитата на процесуалния представител на ищеца не се свежда само до изготвяне на искова молба, която при това е обоснована и правно аргументирана, а е взел писмено становище по доводите, наведени с отговора на исковата молба, макар и делото да е разгледано в отсъствие на ищеца и на процесуалния му представител.