Определение № 1266 от 27.10.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1266 гр. Благоевград, 27.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

РОСИЦА ВЕЛКОВА

СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Въззивно частно гражданско дело № 20251200501082 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.577, ал.1 от ГПК вр. чл.32а от Правилника за вписванията. Образувано е по жалба с вх.№ 15684/15.10.2025 г., подадена от „Ю Кей 2 БГ“ ЕООД, ЕИК 203062009, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“***“ № 9, ет.8, ап.32, чрез адв.Б. Д., насочена срещу Определение № 13/29.09.2025 г. на съдия по вписванията към Служба по вписванията при Районен съд-Разлог, с което е постановен отказ за заличаване на възбрана по заявление с вх.№ 5604/29.09.2025 г.

В жалбата се твърди, че постановеното от съдията по вписванията определение е неправилно, тъй като са налице всички предвидени в закона условия за заличаване на вписаната възбрана, като са представени всички изискуеми от закона документи в тази насока.

Обяснява се, че РС-Разлог е постановил влязъл в сила съдебен акт, с който е отменил допуснатото обезпечение на бъдещ иск и е обезсилил вписаната обезпечителна заповед.

Жалбоподателят се позовава на чл.31, ал.2 от Правилника за вписванията, като се твърди, че е изпълнил всички изисквания на сочената норма. Поддържа се, че е налице пълен субективен идентитет между вписаната обезпечителна заповед и определението, с което обезпечението е отменено. Сочи се, че няма съмнение, че с определението на РС-Разлог от 18.06.2025 г., е отменено именно обезпечението по обезпечителната заповед от 13.02.2025 г.

В жалба се изясняват и правомощията на съдията по вписванията, като в тази насока се подчертава, че той следва да направи формална проверка относно това дали представеният за вписване акт подлежи на вписване според 1 нормативната уредба, отговаря ли на изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Обръща се внимание и че съдът може по своя инициатива да събира доказателства и да взема предвид факти, непосочени от молителя. В тази насока се поддържа, че съдията по вписванията е следвало служебно да извърши проверка, за да установи кога е била вписана възбраната /в т.ч. дата, номер на акт, том и др./.

Освен това се заявява, че по партидата на дружеството-жалбоподател са вписани общо 3 възбрани, като всички те са отменени и са подадени заявления за заличаването им, поради което на съдията по вписванията е било известно, че всички възбрани следва да се заличат.

По така изложените съображения, от съда се иска да отмени постановеното от съдията по вписванията определение, с което отказва заличаване на възбраната и да върне преписката с указания да се извърши заличаване.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна и правна страна следното:

Поризводството е по реда на чл.577, ал.1 от ГПК вр. чл.32а от Правилника за вписванията.

В съдебната практика – т.6 от ТР № 7/2013 г., постановено по тълк.дело № 7/2012 г. на ОСГТКВКС, се приема, че вписването (като родово понятие, включващо вписване в тесен смисъл, отбелязване и заличаване), е едностранно охранително производство, в чиито рамки не е допустимо да се разрешават правни спорове. Според ВКС, касае се за акт на безспорна администрация, оказване на съдействие при законосъобразно развитие на граждански правоотношения, като целта е оповестяване на актове, с които се извършват сделки с недвижими имоти, на други актове, които имат значение за вещни права, както и наличието на спорове относно права върху вещи.

Законодателят регламентира вписването като вид нотариално удостоверяване съгласно чл.569, т.5 от ГПК, но това е направено само с оглед субсидиарното прилагане на правилата за охранителните и нотариалните производства и не заличава спецификите на вписването.

Приема се, че проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл.32, ал.1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно 2 изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. Може обаче да бъде отказано вписване на представения акт и ако той няма необходимото съдържание. Проверката на съдържанието на акта е в две насоки: идентификация на страните (чл.6, ал.1, б.“а“ от Правилника за вписванията) и идентификация на имота (чл.6, ал.1, б.“в“ от Правилника за вписванията) . Изключение от това правило се предвижда за съдебни актове, постановени в производство по чл.577 от ГПК, които не може да бъде отказано да бъдат вписани по съображения, че не отговарят на изискванията за форма или съдържание, тъй като съдията по вписванията не е компетентен д а г и проверява, а точно обратното - съдът има контролни функции по отношение на него.

В случая, видно от приложените писмени доказателства, на 29.09.2025 г., дружеството „Ю кей 2 БГ“ ЕООД е подало заявление до съдията по вписванията при Служба по вписванията – гр.Разлог за заличаване на възбрана, вписана в СВ-Разлог с вх.рег.№ 878/21.02.2025г., акт № 121, том I, дело № 474/2025 г. В подкрепа на твърденията си, заявителят е представил определение № 1048/16.06.2025 г., постановено по ч.гр.д.№ 283/2025 г. по описа на РС-Разлог, с отбелязване, че е влязло в сила на 23.07.2025 г., както и обезпечителна заповед № 85/13.02.2025 г.

При тези данни съдията по вписванията при СВ-Разлог, е постановил отказ, като е приел, че приложеният акт, който подлежи на вписване е съставен в изискуемата от закона форма, но няма необходимото изискуемо от закона съдържание, а именно липсва описание на имота, до който се отнася акта.

Така постановения отказ настоящият състав намира за правилен и законосъобразен.

Както се посочи вече, проверката на съдията по вписванията, която той прави е формална, доколкото законът не му възлага проверка на материалноправните предпоставки на вписания акт. Ако този акт страда от някакви пороци, оповестяването му улеснява защитата срещу тях, защото дава възможност на заинтересованите да се запознаят със съдържанието на акта и при наличие на правен интерес - да го атакуват пред съда. Именно в рамките 3 на спорното съдебно производство могат в пълна степен да бъдат осигурени правата на всички засегнати от вписания акт лица и спорът да бъде решен със сила на пресъдено нещо. Такъв спор пред съдията по вписванията не може да бъде заявен, нито пък той би имал право да откаже вписване под предлог, че съществуването на такъв спор му е известен или защото би могло да възникне такъв /в тази насока са мотивите на ТР № 7/2013 г., постановено по тълк.дело № 7/2012 г. на ОСГТКВКС/.

Приема се, че отказът на съдията по вписванията може да бъде мотивиран с обстоятелството, че представеният акт не подлежи на вписване, като се изхожда от неговото съдържание, че липсва местна компетентност на съдията по вписванията (чл.570, ал.1 ГПК, чл.7 ПВ), за наличието на която се следи служебно, отказът може да е основан и на съображения, извлечени от формата на акта /изхождайки от наименованието му/ и неговото съдържание .

Конкретно вписването на възбраните се заличава по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението (чл.31, ал.1 от Правилника за вписванията) или по искане на заинтересования със заявление, към което се прилага удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи – чл.32, ал.2 от Правилника за вписванията (чл.32 от ПВ). Независимо от конкретната хипотеза следва да са налице в условията на кумулативност следните условия - искането за заличаване на вписаната възбрана да изхожда от легитимирани лица по смисъла на чл.31, ал.2 от Правилника за вписванията; да е представен акт на съда по чл.402, ал.3 от ГПК, респ. да се представи удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи.

Безспорно в случая, в представения съдебен акт – определението на РС-Разлог с рег.№ 1048/18.06.2025 г., е посочено, че се отменя допуснато с определение № 13.02.2025 г. обезпечение на бъдещ осъдителен иск на Етажна собственост на сграда 1L с адрес гр.Разлог, местност „Байнова Борика“, срещу „Ю кей 2 БГ“ ЕООД, ЕИК 203062009, като се обезсилва и издадената на 13.02.2025 г. обезпечителна заповед. Никъде обаче в този съдебен акт /нито в мотивите, нито в диспозитива/, не е посочена обезпечителната мярка, която е наложени и/или която се отменя с отмяна на обезпечението, и в частност, че тя е свързана с недвижим имот, още по-малко пък идентификация на последния.

4

Действително, с определението от 18.06.2025 г., е обезсилена обезпечителна заповед от 13.02.2025 г., но не е посочен номер или други данни, по които да се свърже с представената такава със заявлението до съдията по вписванията, с която е постановено вписване на възбрана върху имот на дружеството „Ю кей 2 БГ“ ЕООД.

С оглед на това и на формалния характер на проверката на подлежащия на вписване акт, която законът възлага да извърши съдията по вписванията, не може да се приеме, че той следва да събира допълнителни доказателства и да тълкува волята на съда при постановяване на представеното от жалбоподателя определение № 1048/18.06.2025 г. и в частност кога, колко и какви обезпечителни мерки са налагани в производството пред РС-Разлог по ч.гр.д.№ 283/2025 г. и дали с процесната отмяна на обезпечението, точно наложената възбрана е имал предвид съда.

Нещо повече – от съдържанието на определение № 1048/18.06.2025 г. не може да се направи категоричен извод дори, че е сред актовете, подлежащи на вписване.

При така установеното фактическо положение, за жалбоподателя съществува възможност да поиска от РС-Разлог поправка на постановения на 18.06.2025 г. съдебен акт по реда на раздел III, глава 18 от ГПК, след което да заяви отново пред съдията по вписванията заличаване на наложената възбрана върху собствения му недвижим имот.

По така изложените съображения, съдът за намира за неоснователна подадената от „Ю Кей 2 БГ“ ЕООД ж а л б а срещу Определение № 13/29.09.2025 г. на съдия по вписванията към Служба по вписванията при Районен съд-Разлог, с което е постановен отказ за заличаване на възбрана по заявление с вх.№ 5604/29.09.2025 г.

Водим от горното, Окръжен съд-Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№ 15684/15.10.2025 г., подадена от „Ю Кей 2 БГ“ ЕООД, ЕИК 203062009, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“***“ № 9, ет.8, ап.32, подадена чрез адв.Б. Д., срещу Определение № 13/29.09.2025 г. на съдия по вписванията към Служба по вписванията при Районен съд-Разлог, с което е постановен отказ за заличаване на възбрана по заявление с вх.№ 5604/29.09.2025 г.

5

Определението подлежи на обжалване пред В К С при условията на чл.280 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6