Решение № 4729 от 29.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4729 гр. Варна, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20253110102196 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявени от Етажната собственост на жилищна сграда в ****, представлявана от управителя „Варна Домоуправител 2" ЕООД, ЕИК 206093294, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, чрез адв. Т. П., срещу Р. Н. Д., с адрес: ****, обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС за приемане за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 990,00 лева, представляваща сбор от месечни вноски за фонд „Ремонт и обновление" в периода м. 04.2018 г. – м. 12.2023 г., както и сумата о т 147,30 лева, представляваща сбор от месечни такси за поддръжка и управление на общите части в периода м. 08.2022 г. – м. 12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, които суми са предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 15417/2024 г. по описа на ВРС, 7-ми състав.

Ищецът излага, че за процесните суми в негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 15417/2024 г. на ВРС, срещу която длъжникът Р. Н. Д. е възразила в срок. Излага, че размерът на претенциите е определен с решения на ОС на ЕС. Сочи се, че с решение на ОС от 31.03.2018 г. по т. 3 е взето решение да се събира такса за ремонт и обновление за м. април 2018 г. в размер на 10 лева, от м. май до м. септември по 20 лева, за м. октомври, ноември, декември по 10 лева, която вноска е запазена и за следващите периоди. Излага се, че същото събрание е определило и такси за поддръжка и управление в размер на 4 лева месечно за домоуправител и касиер на брой апартамент, както и за текущи разходи за 1 електроенергия и почистване на входа според брой живущи. Сочи се, че с решение на ОС от 24.07.2024 г. по т. 2 е взето решение да се завиши сумата за фонд ремонт и обновление на 20 лева на апартамент месечно, считано от м. юли 2024 г. Излага се, че с решението по т. 2.1 от ОС проведено на 24.07.2024 г. е взето решение да се упълномощи адвокат да предприеме мерки по събиране на задълженията към ЕС на собственика на ап. 1 по съдебен ред.

Твърди, че протоколите на общите събрания не са обжалвани и са влезли в сила. С уточнителна молба ищецът е конкретизирал характера и размера на претендираните суми, като е представил и подробна справка за задълженията.

По изложените съображения се моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който първоначално е оспорил иска като нередовен поради липса на конкретизация на претенцията. След депозиране на уточнителна молба от ищеца, с допълнително становище ответникът е оттеглил възражението си за нередовност на исковата молба, но изрично е поддържал възражение за изтекла тригодишна, евентуално петгодишна погасителна давност за част от претендираните вземания, които представляват периодични плащания. Моли за отхвърляне на исковете, засегнати от давност.

В проведеното открито съдебно заседание по делото ищецът, представляван от адв. Т. П., поддържа предявената искова претенция и моли за нейното уважаване.

Ответникът, редовно призован, не се представлява, но писмено поддържа направеното възражение за изтекла погасителна давност.

След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на твърденията и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените осъдителни искове намират своето правно основание в разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС. Неговата основателност е обусловена от установяване в условията на главно и пълно доказване на следните материални предпоставки: 1) че ответникът е собственик на обект в етажната собственост; 2) че по надлежния ред са определени вноските във фонд „Ремонт и обновяване" и месечните такси за „поддръжка и управление"; 3) че са взети посочените в исковата молба решения на общото събрание на етажната собственост; 4) че вземанията са доказани по размер; 5) че не са погасени по давност.

Съгласно чл. 38 от ЗУЕС решенията на общото събрание се изпълняват в определените в тях срокове. Когато срокът не е определен, решенията се изпълняват в 14-дневен срок от оповестяването им по реда на чл. 16, ал. 7.

Когато собственик, ползвател или обитател не изпълни решение в определения срок, председателят на управителния съвет (управителят) може да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК, като към заявлението се прилага препис от решението на общото събрание - ал. 2.

Не се спори между страните, а и се установява от материалите по 2 приобщеното ч.гр.д. № 15417/2024 г., по описа на ВРС, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за претендираните суми, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника. Същевременно установителните искове са предявени в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок, което обуславя допустимост на производството и правен интерес от воденето му за ищеца.

В производството по предявените установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС ищецът следва да докаже: че ответникът е собственик на обект – апартамент № 1 в Етажната собственост с адм. адрес: ****, че по надлежния ред са определени вноските във фонд „Ремонт и обновяване" и месечните такси за „поддръжка и управление", включително че са взети посочените в исковата молба решения на общото събрание на етажната собственост, както и че вземанията са установени и по размер.

Не е налице и спор, че за процесния период ответникът е бил собственик на процесния апартамент № 1 с адм. адрес: ****.

Между страните не е спорно, че в сградата, находяща се в ****, са налице повече от три самостоятелни обекта, принадлежащи на различни собственици, поради което приложение намира уредбата в ЗУЕС по аргумент от чл. 3 от същия закон.

Съобразно чл. 6, ал. 1, т. 9 от ЗУЕС, собствениците на обекти в режим на Етажна собственост имат задължение да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство и обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд „Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните идеални части, а съгласно т. 10 от цитирания законов текст заплащат и разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Според правилото на чл. 51 от ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят.

На основание чл. 11, ал. 1, т. 5 – т. 10 и чл. 48 от ЗУЕС от компетентността на общото събрание е да определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата; определя размера на паричните вноски във фонд „Ремонт и обновяване"; планира извършването на ремонтни дейности на общите части, както и да определя необходимите за тях разходи. Общото събрание се свиква, провежда и взема решения по определен в ЗУЕС ред, а решенията му подлежат на отмяна по съдебен ред поради незаконосъобразност (неспазване на процедурата и императивни правни норми) по реда на чл. 40 от ЗУЕС в едномесечен преклузивен срок от оповестяването им. Влезлите в сила решения на общото събрание са задължителни за всички етажни собственици, включително за гласувалите против тях и за неучаствалите във вземането им лица. В този смисъл е и каузалната практика на ВКС, обективирана в решение 3

№ 39/19.02.2013 г. по гр.д. № 657/2012 г. на ВКС, I г.о. и др.

В случая ищецът основава претенциите въз основа на решения на ОС на Етажната собственост с адм. адрес **** проведени на 31.03.2018 г. и 24.07.2024 г.

От представените по делото протоколи от общи събрания се установява, че с решение по т. 3 от Протокола от 31.03.2018 г. е взето решение да се събира такса за фонд ремонт и обновление за м. април 2018 г. в размер на 10 лева, от м. май до м. септември по 20 лева, за м. октомври, ноември, декември по 10 лева, която такса е запазена и за следващите години. Същото събрание е определило и такси за поддръжка и управление в размер на 4 лева месечно за домоуправител и касиер на брой апартамент, както и за текущи разходи за електроенергия и почистване на входа според брой живущи. От Протокол № 2 от 24.07.2024 г. се установява, че с решение по т. 2 присъстващите 70,2675 процента идеални части от общите на ЕС са гласували единодушно за завишаване на сумата за фонд ремонт и обновление на 20 лева на апартамент месечно, считано от м. юли 2024г.

Следва да се отбележи, че не се твърди и няма данни посочените решения да са оспорени в законовия срок, а доводите на ответника за незаконосъобразност или нищожност на посочените решения не са релевирани. ЕС се управлява от общото събрание на етажните собственици чрез взетите от него решения. Те са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица и насочени към постигане на обща цел.

Законът урежда специална процедура за вземане на тези решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна власт, гласуване, предметна компетентност. Спазването на тези правила е основание за действителност на решението. Законосъобразността се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС. Специфичен е и контролът за спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна безсрочно, контролът за законосъобразността на решението на ЕС е съдебен и е ограничен със срок за предявяване на иска. Възможността за атакуване на законосъобразността на тези решения, в това число и досежно противоречието им с императивни правни норми, е ограничен във времето до изтичане на срока по чл. 40 от ЗУЕС. След изтичане на този срок решенията се стабилизират и подлежат на изпълнение. Не е допустим и инцидентен контрол на неоспорени в срок решения на общото събрание.

От друга страна решенията на ОС са взети при спазване на процедурата по ЗУЕС и съдържат надлежно взети решения по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 5 от ЗУЕС за определяне размера на паричните вноски във фонд „Ремонт и обновяване" и за поддръжка и управление. Същевременно вноската по чл. 6, ал. 1, т. 9 от ЗУЕС за фонд „Ремонт и обновление" се дължи от ответника независимо от това дали имотът е бил обитаван или не във визирания период, доколкото нормите уреждащи начина на формиране на посочения фонд не правят такова разграничение, подобно на предвидените в чл. 51, ал. 2 и ал. 3 от ЗУЕС досежно таксите за поддръжка и управление.

Със съществено значение за правилното разрешаване на спора е 4 възражението на ответника за изтекла погасителна давност за част от претендираните вземания. Съгласно чл. 111 от ЗЗД с тригодишна давност се погасяват вземанията за периодични плащания, каквито безспорно са и месечните такси за поддръжка и управление и вноските за фонд „Ремонт и обновяване". Давността тече за всяка вноска поотделно от падежа , а именно от деня, в който тя е станала изискуема. При липса на определен срок за плащането по решението на ОС, на основание чл. 38, ал. 1, изр. 2 от ЗУЕС решенията се изпълняват в четиринадесет дневен срок от оповестяването им.

Прекъсването или спирането на погасителната давност съгласно чл. 116, б. "а" от ЗЗД настъпва с предявяване на иск или на възражение пред съд. В конкретния случай прекъсването на давността е настъпило с подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК на 05.12.2024 г. по ч.гр.д. № 15417/2024 г.