Решение № 17951 от 07.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17951 гр. София, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЙЦ като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20231110148160 по описа за 2023 година

РЕШЕНИЕ

07.10.2024 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА при секретаря ЙЦ, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 48160/2023 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „ЙБ“ ЕАД срещу А И., като се твърди, че страните се намирали в облигационно отношение. Поддържа, че ответницата дължала следните суми: 1) по договор за мобилни услуги от 04.11.2020 г. за предпочетен номер 359897358583 – сумата от 70,75 лева, представляващи незаплатени дължими суми за абонаментни такси и дължима сума за незаплатен лизинг на устройство Huawei Y6P 64 GB Dual Purple , както и незаплатени такси по приложение към договор за мобилни услуги от 04.11.2020 г. с предпочетен номер 359896549404 за периода от 04.11.2020 г. до 14.11.2020 г.; 2) по договор за мобилни услуги от 04.11.2020 г. за предпочетен номер 359897358583 – сумата от 78,15 лева, представляващи дължими суми за незаплатени абонаментни такси и дължима сума за незаплатен лизинг на 1 устройство Huawei Y6P 64 GB Dual Purple , както и незаплатени такси и дължима сума по приложение към договор за мобилни услуги от 04.11.2020 г. с предпочетен номер 359896549404 за периода от 15.11.2020 г. до 14.12.2020 г.; 3) по договор за мобилни услуги от 04.11.2020 г. за предпочетен номер 359897358583 – сумата от 61,26 лева, представляващи дължими суми за незаплатени абонаментни такси и дължима сума за незаплатен лизинг на устройство Huawei Y6P 64 GB Dual Purple , както и незаплатени такси и дължима сума по приложение към договор за мобилни услуги от 04.11.2020 г. с предпочетен номер 359896549404 за периода от 15.12.2020 г. до 14.01.2021 г.; 4) сумата от 1,77 лева – незаплатена частично лизингова вноска по договор за мобилни услуги от 04.11.2020 г. за предпочетен номер 359897358583 за устройство Huawei Y6P 64 GB Dual Purple ; 5) сумата от 5,99 лева – дължима застрахователна премия по полица № 10167883 „Смартфон протект“ от 04.11.2020 г.; 6) сумата от 205,80 лева – незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг на мобилни устройство Huawei Y6P 64 GB Dual Purple за периода 15.02.2021 г. до 14.03.2021 г.; 7) сумата от 145,54 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги от 04.11.2020 г. и приложенията към договора за мобилни услуги, поради виновно неизпълнение, формирА. като сбор от три месечни абонаментни такси. Навежда доводи, че ответника не бил изпълнил задълженията си по договорите, поради което бил неизправна стрА.. Сочи, че е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което имал правен интерес от предявените искове. Иска да бъде признато за установено, че ответника дължи претендираните суми.

Претендира присъждането на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответницата чрез особения представител, като претенциите се оспорват. Твърди, че не било ясно точно какви и кое или кои задължения не била изпълнила по всеки един от договорите. Поддържа, че простото позоваване на клауза от договора не можело да доведе до извод, че договорите били надлежно прекратени, съответно как и по какъв ред е стА.ло това. Инвокира доводи, че ако се касаело за хипотеза на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, то ищеца следвало да извърши това при спазване на съответните предпоставки, за което по делото не били ангажирани доказателства, което обосновава подробно. Излага съображения за недължимост на претендирА.та неустойка, като развива доводи за нищожността на последната на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Иска отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. чл. 229 ЗЕС, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 342, ал. 1 ТЗ.

Спорното материално право е обусловено от осъществяване в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на валидно възникнало облигационно между страните по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги; 2) ищецът да е предоставил на ответника далекосъобщителни услуги; 3) да е налице валидно уговорена неустоечна клауза; 4) ищецът да е упражнил надлежно правото си да развали договора, поради виновно неизпълнение от стрА. на ответника.

Ищецът носи доказателствената тежест, тоест процесуалното задължение да установи пълно и главно посочените по-горе материални предпоставки на предявените искове, а ответникът следва да установи, че е заплатил претендираните суми.

2

По отношение договорът за лизинг спорното материално право е обусловено от проявлението в обективната действително на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на валидно сключен договор за лизинг на мобилно устройство; 2) ищецът да е предоставил на ответника мобилното устройство за ползване.

Ищецът носи доказателствената тежест, тоест процесуалното задължение да установи пълно и главно посочените по-горе материални предпоставки на предявените искове, а ответникът следва да установи, че е заплатил претендираните суми.

По отношение претенцията за незаплатени застрахователни премии, същата е обусловена от проявлението на следните материални предпоставки: 1) валидно сключен застрахователен договор, който да е влязъл в сила – т.е. да е заплатена застрахователната премия или поне първата вноски; 2) клауза от договора, че именно на ищецът следва да се заплатят застрахователните премии; 3) ищецът да е заплатил дължимите от ответника застрахователни премии.

Ищецът носи доказателствената тежест, тоест процесуалното задължение да установи пълно и главно посочените по-горе материални предпоставки на предявените искове, а ответникът следва да установи, че е заплатил претендираните суми.

По отношение направеното възражение за давност, същото е обусловено от обстоятелството, че е налице валидно изискуемо вземане, което следва да се установи от ответника, за което е изтекъл предвидения в закона период на давността, което следва да се установи от ищеца, а ответника следва да установи пълно и главно обстоятелства свързани с това, че давността е била спирА. или прекъсвА..

От извършена служебно справка на основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ се установява, че ищецът е променил търговската си фирма, като понастоящем същата е „ЙБ“ ЕАД (с предишна търговска фирма „ТБ“ ЕАД).

По делото са представени писмени доказателства, както следва:

- Неподписани от страните Общи условия на ТБ ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на електронни съобщителни услуги с последно изменение от 12.04.2021 г. (л.

51-58 в кориците на делото);

- Договор за мобилни услуги за мобилен номер 359897358583/04.11.2020 г., сключен между А. Е. И. от една стрА. в качеството на потребител и „ТБ“ ЕАД друга стрА., в качеството на оператор. По силата на договора оператора предоставя на потребителя електронни мобилни услуги, а потребителят за задължава да заплаща последните, съобразно ползването им и уговорените в договора цени;

- Приложение към договор за мобилни услуги за номер 359896549404/04.11.2020 г., сключено между А. Е. И. от една стрА. в качеството на потребител и „ТБ“ ЕАД друга стрА., в качеството на оператор. По силата на договора оператора предоставя на потребителя електронни мобилни услуги, а потребителят за задължава да заплаща последните, съобразно ползването им и уговорените в договора цени;

- Договор за лизинг от 04.11.2020 г., сключен между „ТБ“ ЕАД от една стрА., в качеството на лизингодател и А. Е. И. от друга стрА. в качеството на лизингополучател. о силата на договора лизингодателят предоставя за ползва на лизингополучателят устройство HUAWEI, модел Y6p 64 GB Dual Purple, а лизингополучателят се задължава да заплаща уговорените по договора лизингови вноски, а именно 23 бр. лизингови вноски в размер на 10,29 лева, при общо дължима цена на устройството от 306,67 лева и първоначална лизингова вноски в размер на 70,00 лева. Съобразно чл. 4 от договора с подписването му лизингополучателят декларира и потвърждава, че е получил от лизингодателя устройството предмет на договора, което е във вид годен за употреба и е изрядно, като съответства на уговорените технически параметри и е комплектовано с всички документи, в това число и гаранционна карта. А съгласно калаузата на чл. 3, ал. 2 от Договора, месечните лизингови 3 вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина на плащане на задължението на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и общите условия.

- Декларация-съгласие подписА. от ответницата, с която е посочила, че на 04.11.2020 г. е получила екземпляр от ОУ на ищеца, като се задължава да ги спазва.

- Застрахователна полица № 101677883 за застраховка на устройство „Самартфон протект“ от 04.11.2020 г., сключена между А. Е. И. от една стрА. в качеството на застрахован и Чъбб Юръпиан Груп СЕ – дружество регистрирано по правото на Франция, като „ТБ“ ЕАД е действало като застрахователен посредник. По силата на застрахователния договор, застрахователят е предоставил застрахователно покритие срещу описаните в полицата рискове по отношение на устройство HUAWEI, модел Y6p 64 GB Dual Purple, а застрахованият се е задължил да заплати дължимата застрахователна премия.

Договорът за мобилни услуги е частен диспозитивен документ, който е подписан от страните, като при липсата на доказателства за неговата неавтентичност, последният обвързва страните с оглед обективирани в договора изявления и произтичащите от това права и задължения – арг. чл. 180 ГПК.

По правната си същност договорът за предоставяне на мобилни услуги представлявала двустранен, консенсуален, възмезден, комутативен договор по силата на който за мобилният оператор се пораждат следните облигационни задължения: 1) да предостави „електронна съобщителна услуга“ по смисъла на § 1, т. 17 ДРЗЕС – т.е. услуга включваща пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително услуги по преноса, осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване; 2) да изпълни точно – в количествен, качествен и темпорален аспект с грижата на добрия търговец (арг. чл. 302 ТЗ), така че да осигури безпрепятствена възможност на насрещната стрА. да ползва реално от предоставената услуга. А за насрещната стрА. по договора се поражда задължението да заплати ползваното количество електронни съобщителни услуги – за мобилна телефония, мобилни съобщения и мобилен интернет.

Настоящият съдебен състав счита, че по делото не са ангажирани никакви доказателства, че твърдените мобилни услуги са реално предоставени. Издаването на едностранно подписани от ищеца фактури и сметки, каквито са представени в хода на производството, нямат доказателствената сила да установят пълно и главно обстоятелството, че ответникът реално е ползвал мобилните услуги, респ. че е имал възможност да ги ползвал, поради което същият не дължи да заплати съответното потребление или абонаментен план. Тъй като ищецът носи доказателствената тежест да установи този факт пълно и главно, то с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, настоящият съдебен състав следва да приеме неустановеният факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Този извод на настоящият съдебен състав се извежда и ex definitione от определителната правна норма на § 1, т. 17 ДРЗЕС, според която „електронна съобщителна услуга“ е услуга, обичайно предоставяна по възмезден начин, която изцяло или предимно включва пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително услуги по преноса, осъществявани чрез мрежи за 4 радиоразпръскване, без да се включват услуги, свързани със съдържанието и/или контрола върху него. В обхвата на електронните съобщителни услуги не се включват услугите на информационното общество, които не се състоят изцяло или предимно от пренос на сигнали чрез електронни съобщителни мрежи. Тоест по дефиниция ищецът, следва да установи, че е предоставил възможността ответника да ползва съответната мобилна мрежа до която е доставил сигнал, радиоразпръскване и т.н.