Решение № 36 от 26.03.2025, Окръжен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Силистра, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Членове:

Теодора В. Василева

Добринка С. Стоева при участието на секретаря Таня Вл. Гецова Колева като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Въззивно гражданско дело № 20243400500557 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по жалба, предявена от ОБЩИНА ГЛАВИНИЦА, ЕИК 000565380, адрес: гр. Главиница, обл.Силистра, ул.“Витоша“ № 44, представлявана от Неждет Джевдет - кмет на общината, чрез адв.

Н. Б. - АК – Русе, против Решение № 172 от 17.09.2024г. постановено по гр.д.№ 150 / 24г. по описа на Районен съд – Тутракан в частта, в която е признато за установено спрямо Община Главиница, че всеки от ищците е собственик на по 1/3 ид.ч. от „недвижимата вещ“ с площ 1241 кв.м.-част от Поземления имот с ид. № ***, местност „Къшла“, целият от 2315 кв.м.в землището на с.Звенимир, която площ е заключена в периметъра на пресечните точки от 117 с Поземления имот с планоснимачен номер 156, кв.10 по плана от 1994г. на с.Звенимир, общ. Главиница, съгласно Приложение № 2 /комбинирана скица между двата имота/ и Приложение № 3 /координати на пресечните точки/ към заключението по техническата експертиза, на основание придобиването й по давност на 01.01.2018г. от бащата на ищците Б. О. Б., и наследствено правоприемство от него както и в частта, в която общината е осъдена да заплати на Н. Б. О., сторените разноски в размер на 777,30 лева.

Счита, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано.

Моли въззивния съд, след като разгледа спора по същество, да отмени обжалваното решение и предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Претендира разноските, направени в производството

Съображенията му за това са следните:

1

Относно процесния имот е съставен Акт за частна общинска собственост, който датира от 13.03.2011г. Имотът се владее и управлява от община Главиница през този период.

Твърденията относно упражнено явно и несмущавано владение от други лица са недоказани в хода на производството предвид липсата на спецификация на имота, предмет на делото.

Свидетелските показания в тази връзка не могат да запълнят тази празнота на доказване.

Ищците не разполагат с документ за собственост на дворното място, което твърдят че владеят, а чрез него и процесния имот. Никога не са претендирали същият да е тяхна собственост и съответно не са изискали възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ.

Прави възражение, че по отношение придобиването на имоти частна общинска собственост до скоро е действала забранителна разпоредба относно придобиването им по давност.

Представената скица на поземления имот сочи, че същият е с трайно предназначение на територията - земеделска, а като начин на трайно ползване е нива. Това противоречи, на изнесеното твърдение, че е част от дворно място. Видно от кадастралната скица липсват каквито и да било стопански постройки в близост до този имот.

По отношение на твърдените процесуални нарушение, заявява следното:

В проведеното първо по делото заседание съдът е приел писмени доказателства, които не могат да бъдат отнесени нито като официални, нито като частни документи. Въз основа на същите е назначена експертиза. Експертизата е способ за проверка на доказателствата, но не е способ за събиране на доказателства.

При наличието на предпоставки да не се даде ход на делото и поискано такова отлагане с оглед реализирането на правото на защита на жалбоподателя, съдът, в свое необосновано определение, е дал ход на делото в негово отсъствие. Това е попречило на община Главиница да бъде надлежно представлявана в това съдебно заседание и да оспори по надлежния ред истинността на представените документи, които дори са били незаверени и се заверяват в самото съдебно заседание без да е дадена възможност да се запознаят със същите. Лишен е и от възможността да оспори експертното заключение. Изказва несъгласието си с това, че представеното заключение с неговите приложения следва да се чете като неразделна част от постановеното съдебно решение и счита това за недопустимо.

ОТВЕТНИЦИТЕ по жалбата - Н. Б. О., З. Б. О. и Г. Б. О. не са подали отговор.

Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирано лице и отговоря на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

2

Предмет на гр.д.№150/2024г. по описа на РС-Тутракан е предявеният от Н. Б. О., З. Б.

О. и Г. Б. О. срещу Община Главиница установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 ЗС, като ищците се позовават на придобивна давност - чл. 79, ал. 1 ЗС, и наследствено правоприемство от своя баща /чл. 5, ал. 1 ЗН/. Спорът е за собственост на недвижим имот в с. Звенимир, общ. Главиница, обл. Силистра, местност „Къшла“, с площ 2315 кв.м., с кадастрален ид.№ ***. нива, предназначение - земеделска, категория трета, при съседи: ***; ***; *** и ***

С обжалваното решение, районният съд:

ПРИЗНАВА за установено спрямо Община Главиница с БУЛСТАТ 000565380, че всеки от ищците Н. Б. О. с ЕГН **********, З. Б. О. с ЕГН ********** и Г. Б. О. с ЕГН ********** е собственик на по 1/3 ид.ч. от недвижимата вещ с площ 1241 кв.м. - част от Поземления имот с ид.№ ***, местност „Къшла“, целият от 2315 кв.м. в землището на с. Звенимир, която площ е заключена в периметъра на пресечните точки от 1-17 с Поземления имот с планоснимачен № 156, кв. 10 по плана от 1994 г. на с. Звенимир, общ.

Главиница, съгласно Приложение № 2 (комбинирана скица между двата имота) и Приложение № 3 (координати на пресечните точки) към заключението по техническата експертиза, на основание придобиването и по давност на 01.01.2018 г. от бащата на ищците Б. О. Б., и наследствено правоприемство от него.

Неразделна част към решението са Приложение № 2 (комбинирана скица между двата имота) и Приложение № 3 (координати на пресечните точки) към заключението от 27.08.2024 г. по техническата експертиза на в.л. инж. Дамяна Вълканова.

Съдът е отхвърлил иска на ищците, да се признае за установено, че са собственици на същите придобивни основания върху останалите 1074 кв.м. от Поземления имот с ид.№ *** в с. Звенимир, общ. Главиница, попадащи извън периметъра на координатните точки от 1-17, съгласно Приложения № 2 и № 3 към заключението по техническата експертиза.

Тази част от решението не е предмет на обжалване във въззивното производство.

Община Главиница е осъдена да заплати на Н. Б. О. с ЕГН **********, сумата от 777,30 лева- разноски по гр.д.№ 150/2024 на ТнРС.

Районният съд е анализирал подробно и задълбочено фактическа обстановка, следствие на което е обоснования правен анализ на установените факти.

Възраженията на жалбоподателя срещу постановения съдебен акт са изцяло неоснователни и необосновани.

Действително издаден е акт за общинска собственост върху имота, но в хода на съдебното производство ищците успешно оборват неговата доказателствена сила и установяват, че те са собственици на имота. От друга страна, Община Алфатар не е посочила други доказателства в подкрепа на тезата си. Въпреки направените възражения в жалбата за допуснати процесуални нарушения, в настоящото производство няма направени доказателствени искания, съответно не са събрани нови доказателства, които до оборят 3 изводите на районния съд. Не се сочат доказателства за факта, че Общината владее и управлява процесния имот след издаването на акта за общинска собственост и към настоящия момент. На тази теза противостоят събраните по делото свидетелски показания, подкрепящи заявеното от ищците, че техният наследодател и те към настоящия момент упражняват фактическа власт над имота.

Не са налице основания за обезсилване на решението, тъй като прилагането на скицата, изготвена от вещото лице, не може да се приравни на написване на съдебното решение от вещото лице, както неправилно счита жалбоподателят.

За да установят правото си на собственост върху процесния имот, ищците в първоинстанционното производство се позовават на изтекла в полза на техния наследодател и на тях придобивна давност. В подкрепа на тезата си сочат следните писмени доказателства:

Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 56, том V, нот.дело № 1130/1978 на нотариус от РС-Силистра /л.58/, с който Б. О.ов Бейтулов придобива Дворно място в землището на с. Звенимир с неурегулирана площ от 2000 кв.м. ;

Нотариален акт № 98, том I, дело № 148/95 на нотариуса при ТнРС, издаден въз основа на обстоятелствена проверка /л.54/, с който Б. О. Б. е признат за собственик на Дворно място в с. Звенимир, с площ 1560 кв.м., ведно със сградите в него, за който имот е отреден УПИ III-156, в кв. 10 по плана на селото;

Скица № 189/19.06.2024 г., издадена от Община Главиница /л.52/, която установява, че имот с планоснимачен № 156 в кв. 10 по регулационния план на с. Звенимир, който е одобрен със заповед № 704/04.08.1994 г., е с площ от 4101 кв.м., а площта на урегулирания парцел № III, образуван от него, е 1622 кв.м. Направена е препратка към документ за собственост – НА № 98, том I, дело № 148/1995;

Разписен лист за имот с пл.№ 156 /л.36 по делото/, в който е посочена площ 1560 кв.м., и собственик О. Бейтулов Велиев (Огнян Велев Огнянов); № и дата на документа за собственост - НА 98, т I, д. 148/95; имотът попада в кв. 10; образуван партиден № III; дата и подпис на собственика - 20.02.1991 г.

С оглед на това не отговаря на истината заявеното в жалбата, че ищците не доказват факта, че са собственици на жилищен имот, съседен на спорния.

Документите са подробно анализирани от районния съд, съпоставени са с другите доказателства по делото- свидетелски показания и съдебна експертиза, следствие на което се налага извода, че действително ищците са придобили по давност посочената в решението част от имота.

На основание чл.272 от ГПК, настоящия състав препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

В много случаи, включително и настоящия, части от едно населено място, застроени с жилищни и селскостопански сгради, или пък ползвани като дворни места, остават извън регулационния план или пък биват изключени от него по силата на ПМС №216/61г. Въпреки това те са запазили селищния си характер, не са включвани в блок на ТКЗС, нито пък са причислявани към държавния поземлен фонд, както и не са били отнемани юридически и фактически от лицата, които ги владеят като дворни места. Съгласно ТР №104/26.06.64г. на 4

ОСГК на ВС, ако тези лица са били членове на ТКЗС, те са могли да запазят в реални граници собствеността върху тези имоти в размера и при условията, посочени в това ТР.

Ако не са били членове на ТКЗС и земите не са им били фактически отнети, те са запазили собствеността върху тях изцяло. Такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а оттук следва, че за тях не се прилага и разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗСПЗЗ, нито пък те могат да бъдат включени във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ.

В случая не е оспорен извода на РС.Тутракан, че имотът с планоснимачен № 156 е бил собственост на О. Б. Вели (дядото на ищците), още преди да бъде одобрен дворищно-регулационният план на селото, както и че заради влизането в сила на дворищно-регулационния план с площта и статута му са настъпили промени. Този имот е бил в границите на населеното място и като такъв не е бил внесен в ТКЗС, съответно не е подлежал на реституция съгласно ЗСПЗЗ. В подкрепа на това са свидетелските показания и обясненията на ищците, според които имотът винаги се е владял от семейството на О. Вели и Б. Вели и е бил възприеман като неразделна част от дворното място, в коте се намира и жилището на ищците.