Определение № 1422 от 23.03.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1422 гр. Варна, 23.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20263100500552 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК вр. чл.396 от ГПК.

Образувано е по жалба на М. П. Тодорова, ЕГН **********, срещу Определение №2337/10.02.2026г. по ч.гр.д. №964/2026г. на ВРС, 50-ти състав, с което е отхвърлена молбата на М. П. Тодорова за допускане на обезпечение на бъдещите й искове за осъждане на К. П. И., ЕГН **********, и А. И. К., ЕГН **********, да заплатят на ищцата сумата 3 000 евро – платена по договор за покупко-продажба на МПС от 08.01.2026г. цена и сумата 181евро – разноски по продажбата на движимата вещ с недостатъци, а именно: лек автомобил марка и модел „Хонда ЦР-В“, рег. № ***, чрез налагане възбрана върху: апартамент и паркомясто.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания акт. Фактическата обстановка по делото е ясна, бъдещите искове са индивидуализирани надлежно, поради което приетото в обратен смисъл от ВРС е погрешно, а предпоставките за допускане на обезпечение са налице. За ищеца по делото няма задължение да посочва вид отговорност на ответниците по исковете; тя е в правомощията на съда; поради това отхвърляне на молба за обезпечение на това основание е неправилно. Няма и несъответствие между цена на иска и посочените за обезпечение имоти, тъй като възбраната може да бъде допусната до размера на исковете. Моли се за отмяна на определението и допускане на исканото обезпечение с посочен петитум: „реализиране на отговорността на продавачите поради скрити недостатъци в закупена вещ, представляваща лек автомобил „Хонда ЦР-В“, рег. № ***, по реда на чл.195 вр. чл.193 от ЗЗД“, чрез възбрана на посочените „обекти“.

На осн. чл.396, ал.2, изр. второ от ГПК препис от частната жалба не е 1 връчван на насрещната страна.

При извършената служебна проверка съдът намира жалбата за редовна и допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията на въззивния съд за това са следните:

Предпоставките за допускане на обезпечение на иск са: редовност и допустимост на иска, наличие на обезпечителна нужда за ищеца, приложени писмени доказателства, обосноваващи вероятната основателност на исковата претенция и посочена адекватна обезпечителна мярка. Липсата на която и да било от тях води до неоснователност на молбата за обезпечаване на иска.

В настоящия случай петитумът на бъдещите искове е нередовен, като на практика такъв няма. Налице е обстоятелствена част и искане по чл.390 от ГПК, но петитумът на бъдещите искове е: „реализиране на отговорността на продавачите поради скрити недостатъци в закупена вещ, представляваща лек автомобил „Хонда ЦР-В“, рег. № ***, по реда на чл.195 вр. чл.193 от ЗЗД“.

Така формулиран предметът на бъдещите искове не е индивидуализиран, като липсва посочване дори на общите суми, претендирани от ответниците, което е достатъчно за отхвърляне на молбата по чл.390 от ГПК, с оглед едностранния и незабавен характер на производството.

Дори да би било прието, че са предявени осъдителни искове за сумите от 3000 евро и 181 евро, те очевидно включват общия размер на вземанията на ищеца, претендирани обаче от повече от един ответници. В този случай е задължително да се посочи отделната сума, която ищецът претендира от всеки от ответниците поотделно в рамките на глобално сочения размер на вредите, или ако счита, че всеки ответник му дължи изцяло посочените вземаня – да го заяви ясно. Абсолютно недопустимо е съдът сам да си извежда петитум на иска само въз основа на обстоятелствената част на молбата, противно на доводите в жалбата, тъй като се касае до два отделни елемента от редовността на исковата молба (чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК). Съдът има задължение да даде правна квалификация на защитимото право, но само при редовност на исковата молба съобразно всички изисквания на чл.127 и чл.128 от ГПК и спецификата на съответното материално право. Ако по осъдителен паричен иск се твърди да е налице активна и/или пасивна солидарност, това също следва да се посочи и да се заяви основанието на същата. А ако евентуално е налице противоречие между обстоятелствена част и петитум, то също е нередовност на исковата молба. Всичко изложено налага процедура по чл.129, ал.2 от ГПК и респ. е достатъчно за отхвърляне на молбата по чл.390 от ГПК.

В допълнение се претендира възбрана върху два „обекта“, единият от които е „паркомясто“. Освен в изключителни случаи „паркомястото“ не представлява самостоятелен обект на собственост и поради това не може да бъде адекватен обект на обезпечителна възбрана.

По изложените съображения молбата по чл.390 от ГПК е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Обжалваното определение в този смисъл следва 2 да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №2337/10.02.2026г. по ч.гр.д. №964 за 2026г. на ВРС, 50 състав, на осн. чл.396 ГПК вр. чл.390 и сл. ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3