Решение № 39 от 26.03.2026, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Велики Преслав, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, IV СЪСТАВ, НО, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена В. Хазарян при участието на секретаря Женя С. Проданова като разгледа докладваното от Милена В. Хазарян Административно наказателно дело № 20253610200408 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0323-000889/4.12.2025 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР - Шумен, с което на И. Й. И., ЕГН ********** е наложено следното админситративно наказание: на основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ глоба в размер на 50 лева, или 25,56 евро / за нарушение на чл. 139, ал. 2, т.

3 от ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата излага аргументи за отмяна на атакуваното Наказателно постановление /НП/ като неправилно и незаконосъобразно, тъй като в съставения му акт, неправилно било отбелязано, че лицето няма възражения. Намира този порок за съществен.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, не се представлява. Не са постъпили писмени бележки, или молби.

Въззиваемата страна Началник РУ в ОДМВР - Шумен, редовно призована, не изпраща представител. В молба-становище прави искане жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и пледира за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

На 13.10.2025 г. срещу жалбоподателя И. Й. И., ЕГН ********** бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA, бланков № 3688808/13.10.2025 г., 1 за това, че на 13.10.2025година, като водач на лек автомобил, „МЕРЦЕДЕС СПРИНТЕР 313 ЦДИ, Н6968КА“, извършва следните нарушения: 1. МПС не е оборудвано с технически изправен пожарогасител;

Актосъставителят приел, че по този начин жалбоподателя виновно е нарушил разпоредбата на чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган е възприел залегналата в акта фактическа обстановка и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложил глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните писмени доказателства, както и гласните доказателства – показанията на св. Г. Т. и св. А. Б., които потвърждават авторството и поддържат констатациите в акта.

Сочи, че са спрели сочения автомобил за проверка, водач на който бил именно жалбоподателя. Заявяват в съдебно заседание, че при проверката било установено, че е бил представен пожарогасител, който бил с изтекъл срок на вА.дност. Актосъставителят заяви, че жалбоподателя имал възражение, но поради техническа грешка бил отбелязал в програмата, че това не е така. Запознал обаче жалбоподателя с възможността в 3-дневен срок за изрази своите възражения, което и било сторено. Свидетелят също така разяснява, че последният преминал преглед на пожарогасителя бил през 2023-2024година.

Съдът кредитира с доверие показанията на актосъставителя и свидетлят Б. като обективни, конкретни, непротиворечиви, подкрепени от събраните писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Събраният доказателствен материал налага безспорен извод за извършено от жалбоподателя от обективна и субективна страна административно нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, която разпоредба в относимите към датата на нарушението редакция изискват движещите се по пътя три- и четириколесни моторни превозни средства да са оборудвани с пожарогасител /т. 3 на чл. 139, ал. 2 от ЗДвП/ Безспорно на инкриминираните дата, час и място жалбоподателят е управлявал посочения в акта и НП лек автомобил и в този смисъл е притежавал качеството "водач" съгласно § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Не се оспорва и че към момента на проверката И. е представил на полицейските служители пожарогасител, с който е било оборудвано моторното превозно средство. Същевременно обаче пожарогасителят не е отговарял на техническите изисквания за изправност.

Пожарогасителят е част от аварийния комплект, с който трябва да е оборудвано всяко МПС. От своя страна пожарогасителят не само е задължителен, но и следва да е годен и изправен. Уредът подлежи на периодичен задължителен преглед, извършен в лицензиран сервиз, при който преглед се поставя стикер, удостоверяващ премината проверка. От кредитираните с доверие показания на актосъставителя и другия свидетел се установява, че 2 последният технически преглед, на който бил подложен пожарогасителя датирал от 20232024 година, тоест към момента на проверката върху корпуса на пожарогасителя е липсвал стикер за преминато техническо обслужване, чрез който се удостоверява, че уредът е в изправно състояние и може да се използва при необходимост. Липсата на стикер за проведен текущ технически контрол на пожарогасителя, поставен върху вещта, която се е намирала в автомобила на жалбоподателя и която той представил на полицейските служители, следва да се приравни на липса на пожарогасител.

НА.чието на пожарогасител, без да е проверен от компетентните органи, макар и самият той да е в състояние да функционира, го прави негоден за употреба, а осигуряването в автомобила на уред, който не отговаря на техническите условия за изправност, не изпълнява изискването по чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. В този смисъл е и разпоредбата на чл.

10, ал. 1, т. 6, б. "п" от ППЗДвП, която определя, че автомобилът освен да е снабден с пожарогасител, е необходимо и последният да е годен и изправен. Ето защо въпреки, че жалбоподателят е представил пожарогасител, доколкото същият е бил без стикер, удостоверяващ неговата годност и изправност и то към текущия момент на проверката, то съдът приема, че на инкриминираната дата И. е управлявал процесния лек автомобил, без МПС да е оборудвано с технически изправен пожарогасител, с което несъмнено е извършил вмененото му административно нарушение по чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. Същото е формално и от обективна страна е довършено с факта на осъществяване на изпълнителното деяние, без необходимост от настъпването на определен вредоносен резултат.

Съдът счита, че правилно е определен и субектът на административнонаказателната отговорност в лицето на водача на МПС. Видно от анА.за на законовата норма, задължението за окомплектоване на автомобила възниква при неговото движение /"движещите се по пътя три- и четириколесни моторни превозни средства се оборудват... "/, т. е. законът изисква преди да потегли с моторното превозно средство, всеки водач да се увери, че то е оборудвано по съответния начин и едва тогава да го управлява /"движи"/ по пътищата. Това задължение тежи върху водача, поради което и правилно АНО е преценил да ангажира отговорността на водача И., макар същият да не е собственик на процесното МПС. Последното обосновава и неоснователността на направеното в този смисъл възражение.

Съдът намира и отправеното възражение за липсата на отразено такова в съставения акт за неоснователно, дотолкова доколкото същото не е рефлектирало поникакъв начин на правото на защита на жалбоподателя и възможността му да разбере параметрите на обвинението, както и да се защитава по тях. В тази връзка, жалбоподателя И. е депозирал своето възражение, въз основа на което е била извършена и проверка, отразена в докладна записка от дата 10.11.2025година. Жалбоподателят е разполагал с възможността и да отправя своите искания, да представя доказателства за тях. В нито един момент от воденото административно-наказателно производство, тази възможност не е била препяствана.

Съгласно приложената за нарушенията санкционна норма на чл. 185 от ЗДвП за 3 нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба в размер на 50 лв. Доколкото жалбоподателят е извършил нарушението по чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, за което не е предвидено друго наказание към датата на нарушението, законосъобразно на основание чл.

185 от ЗДвП му е било наложено едно наказания, "глоба" в размер от по 50 лв. Наказанието е фиксирано в закона, поради което съдът не разполага с правомощие да го намА..

Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България предвижда, че в съответствие с чл. 6 - 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Също така разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от същия Закон предвижда, че след датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в евро. Ето защо, размерът на наложената глоба в размер от 50 лева, следва да бъде с равностойност евро, а именно – в размер от по 25,56 /десет и пет евро и 56 евроцента/ евро, което само по себе си не представлява и изменение на наложеното административно наказание.

Съдът счита, че в конкретния случай установеното и доказано противоправно поведение на санкционираното лице не покрива хипотезата на маловажен случай по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Не се констатираха многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, обосноваващи по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид, като съдът отчете характера и вида обществени отношения, засягането на които е факт чрез извършеното нарушение и че то се явява типично /обичайно/, тоест разкрива типичната степен на обществена опасност, взета предвид от законодателя. Нарушението е формално, поради което за съставомерността му не е необходимо настъпването на някакви вредни последици и липсата на такива не може да се счита за смекчаващо отговорността обстоятелство. За определяне степента на обществена опасност на извършеното и дееца, съдът отчете и многократното санкциониране на жалбоподателя за нарушения на ЗДвП, за които е наказан с влезли в сила наказателни постановления, общо 44 броя НП за различни нарушения на правилата за движение по пътищата и 22 броя фишове, видно от приложената по преписката справка за нарушител/водач. Посоченото е индиция за висока степен на обществена опасност на деянието и неговия извършител и допълнително основание за настоящия съдебен състав да не приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са императивните изисквания на нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и сроковете за издаване на двата акта по чл. 34 от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени времето и мястото, където е извършено нарушението. Съдът намира, че в конкретния случай, описаното нарушение, изпълва минимално изискуемото от закона съдържание 4 относно описание на съставомерните елементи на конкретното противоправно поведение, потвърдено и от разпита на актосъствителя и другия свидетел по делото. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че нарушителят е бил запознат с всички съществени факти, от значение за реА.зиране правото му на защита срещу административнонаказателното обвинение. Отразени е правилно нарушената законова разпоредба, действала към датата на нарушението, както и основанието, на което се налага санкцията. Поради това не са нА.це формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реА.зиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на административнонаказателното производство или незаконосъобразност на издаденото НП.

Предвид всичко гореизложено, подадената жалба против наказателното постановление се явява неоснователна, а същото, като правилно и законосъобразно следва да се потвърди изцяло.