Решение № 172 от 16.06.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. ХАСКОВО, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Д. Й. Х. като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20255600500241 по описа за 2025 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 401/20.12.2024 година, постановено по гр.д. № 1249/2024 година, РС-Димитровград е отхвърлил предявения от Р. Х. Д. от с.

*** община *** против „ЕОС Матрикс" ЕООД - София отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, вр. чл.124, ал.1 от ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи сумата от 1000 лева (частичен иск от главница в размер на 6 598.81 лева), която представлява задължение по изпълнително дело № 318/2020 г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев с per.№ 874 с район на действие — Окръжен съд Хасково, образувано въз основа на изпълнителен лист от 16.01.2015 г., издаден по ч.г.д. № 8/2015 г. по описа на РС Свиленград. С оглед изхода на делото, направените от ответника деловодни разноски са възложени на ищцата.

Недоволна от така постановеното решение е останала ищцата в първоинстанционното производство Р. Х. Д.. Подава въззивна жалба с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон.

Въззивницата настоява, че в периода от 2015 година до 2024 година не са извършвани действия по принудително изпълнение, което аргументира с обстоятелството, че в този срок тя не е получавала съобщения за такива.

Следователно, давностният срок започнал да тече преди 2020 година и към 1 момента бил изтекъл. Прави оплакване и за липса на мотиви на съда за това – защо приема, че цесията е съобщена надлежно и е произвела действие спрямо нея. С тези доводи моли въззивния съд да отмени атакуваното решение и да уважи предявения иск.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемият „ЕОС Матрикс“ ЕООД – София подава писмен отговор. Изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност – законосъобразност и обоснованост на атакувания съдебен акт. Акцентуват върху обстоятелството, че към датата на образуване на предходното изпълнително дело № 139/2015 година по описа на ЧСИ Пеев е било в сила ППВС № 3/18.11.1980 година и, съответно, давност не е текла. Новото разрешение било дадено с ТР № 2/2015 година на ВКС, като според константната вече съдебна практика, то действало от 26.06.2015 година. Следователно, петгодишният давностен срок за вземането, предмет на изп. д. № 139/2015 година, би изтекъл на 26.06.2020 година. Преди това, обаче, на 13.04.2020 година било образувано процесното изп. дело - № 318/2020 година, с което течението на давността било прекъснато, а новият петгодишен срок не бил изтекъл до предявяване на настоящия иск. С тези доводи се прави искане за потвърждаване на атакувания съдебен акт и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и правилността на обжалваното решение, като съобрази доводите на страните, констатира следното:

Въззивната жалба, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, срещу обжалваем съдебен акт, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът на ХОС намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269 ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. По оплакванията на въззивницата съдът намира следното:

При разглеждането на спора районният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилни и законосъобразни фактически, а след това и правни изводи. Не са допуснати процесуални нарушения при събиране на доказателствата по делото. Анализът им е съвкупен, правилен и пълен.

Въззивният съд изцяло споделя възприетата от РС фактическа обстановка, без 2 да се налага същата да се преповтаря.

Районният съд е дал задълбочени отговори на всички поставени от страните въпроси и доводи. Във въззивното производство не се представиха нови доказателства, които да са основание да бъде направен извод, различен от направения от първоинстанционния съд.

Ищцата е оспорила изпълнението на взискателя - въззиваем, като е сезирала съда с иск с правно основание чл. 439 ал. 1 от ГПК. Искът е основан на твърдение, че след издаване на изпълнителното основание са настъпили факти, поради които изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело вече не съществува. Конкретно, заявила е, че е изтекла петгодишната погасителна давност, поради което взискателят вече не може да иска принудително изпълнение на вземането си.

Фактите по делото са безспорни: Процесната заповед за изпълнение на парично задължение на основание документ по чл. 417 от ГПК срещу Р. Х.

Д. и ИЛ са били издадени на 16.01.2015 година по ч.гр.д. № 8/2015 година по описа на РС-Свиленград Заповедта е била стабилизирана, поради липса на подадени възражения (не се въвеждат твърдения за противното). На гърба на изпълнителния лист е поставен щемпел на ЧСИ Самуил Пеев, попълнен със съдържание, от което следва, че въз основа на този изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 139/2015 година, което е прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК на 13.04.2020 година. В същия ден, на 13.04.2020 година е образувано изп. дело № 318/2020 година с взискател „ЕОС Матрикс“ ЕООД и длъжник Р. Х. Д., представен е процесният изпълнителен лист и е направено искане за прилагане на изпълнителни способи, годни да прекъснат течението на давностния срок - запор върху авоарите по банковите сметки на длъжницата Д.. Дали този изпълнителен способ е бил приложен не е въпрос от значение за спора, тъй като при решаване на въпроса както за настъпване на перемпцията, така и за изтичане на петгодишния давностен срок се разглежда активността на кредитора, а не дейността на съдебния изпълнител.

Както правилно възразява въззиваемият, докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани изп.дела преди обявяването на ТР № 2/26.06.2015 година по т.д. № 2/2013 година на ОСГТК, давност за тези вземания не е текла. Т.е. от момента на образуване на 3 предходното изп. дело № 139/2015 година до 26.06.2015 година, от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 година, давността за процесното вземане не е текла. Течението на новата давност е започнало на 26.06.2015 година, което означава, че петгодишният срок по чл. 116 б. „в“ от ЗЗД би изтекъл на 26.06.2020 година. Преди този момент, обаче, на 13.04.2020 година, взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискал образуване на ново изпълнително производство – изп.д. № 318/2020 година на ЧСИ Самуил Пеев, за събиране на процесното вземане по ИЛ от 16.01.2015 година. С искането му да бъде наложен запор върху паричните средства на длъжницата Д., течението на давностния срок е било прекъснато и е започнал нов срок. Последващите прекъсвания на срока са станали с нови искания на взискателя, направени с молба вх. № 6813/27.06.2022 година и молба вх. № 11083/04.09.2023 година – всяка от тях съдържаща сезиране на ЧСИ да приложи изпълнителен способ „запор“ върху паричните средства на длъжника, който способ е от категорията на прекъсващите течението на сроковете на перемпцията и погасителната давност. Следователно, новият срок на погасителната петгодишна давност за процесното вземане е започнал на 04.09.2023 година и очевидно не е изтекъл към момента на предявяване на разглежданата искова претенция (23.07.2024 година).

С оглед така обсъдените факти, ирелевантни се явяват доводите на въззивницата за това, че не е получавала призовки и съобщения за изпълнението от момента на издаване на заповедта за изпълнението.

Активността на взискателя е произвеждала ефект на прекъсване на течението на давностния срок, без оглед на това дали длъжникът е бил известен за предприетите срещу него изпълнителни действия.

В материалите на изп. дело № 318/2020 година по описа на ЧСИ Самуил Пеев се съдържа договор за прехвърляне на парични вземания, сключен между цедента „ОББ“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Видно от приложението към този договор, също представено и намиращо се в кориците на делото, част от предмета на договора е вземането на „ОББ“ АД от Р. Х. Д..

Съдът приема, че с получаването на поканата за доброволно изпълнение от Р.

Д., чрез упълномощен от нея адвокат З. Д., тя е получила достъп до всичките материали на изпълнителното дело, узнала е за извършената цесия и доказателствата за нея. Нещо повече, към отговора на исковата молба ответникът е представил нарочно Уведомление за извършено прехвърляне на 4 вземания, съгласно чл. 99. ал. 3 ЗЗД, с искане същото да бъде връчено на ищцата. Това уведомление е връчено на Р. Д. ведно с отговора на исковата молба, а и като част от материалите на делото несъмнено е стигнало до знанието . От тук, оплакването за неуведомяване за цесията се явява неоснователно.

Въззивният съд споделя и останалите фактически и правни изводи на РС – Хасково и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение. Поради гореизложеното въззивната жалба се явява неоснователна, а атакуваното решение – валидно, допустимо, правилно и следва да бъде потвърдено.

Доколкото въззивната жалба е преценена като неоснователна, на въззивника не се дължат претендираните деловодни разноски. С оглед обстоятелството, че въззиваемото дружество е представлявано в това производство от юрисконсулт, с оглед правната и фактическата сложност на делото, на „ЕОС Матрикс“ ЕООД следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 401/20.12.2024 година, постановено по гражданско дело № 1249/2024 година по описа на РС-Димитровград.

ОСЪЖДА Р. Х. Д. от с.***,община ***, с ЕГН **********, да заплати на „ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК:131001375, сумата в размер на 200 лева – юрисконсултско възнаграждение по чл. 78 ал. 8 от ГПК.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5