Решение № 549 от 17.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 549 гр. Пловдив, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20245330201675 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш Серия К, № 7756393, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на Р. Р. Н. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.

1, т. 4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 400,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

С въззивната жалба се излагат конкретни съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакувания електронен фиш, като е формулирано искане за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище, с което излага съображения за неоснователност на въззивната жалба като моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваният ЕФ да бъде потвърден като правилно и законосъобразно постановен. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, 1 поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че със съпроводителното писмо е посочено, че разписка за връчване на ЕФ не е върната, поради което не може да бъде представена. Такава не е предоставена и след изричното изискване в тази насока от страна на съда с разпореждането за насрочване на делото. Видно от постъпилото писмо /л. 11 от съд. дело/, въззиваемата страна не разполага с разписка за връчването на процесния ЕФ.

В тази връзка следва да се има предвид, че в тежест на административно наказващия орган е да установи при условията на пълно и главно доказване редовно връчване на подлежащия на обжалване акт, като от датата на надлежното му получаване от наказания субект започва да тече срока за упражняване правото на жалба. При доказано от въззиваемата страна редовно връчване, в тежест на жалбоподателя е да установи спазване на установения в закона преклузивен срок за обжалване на ЕФ.

В конкретния случай, при липса на представени доказателства от въззиваемата страна за редовно връчване на ЕФ, срокът за обжалване на същия изобщо не е започнал да тече, респективно жалбата не е просрочена и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията в тази насока са следните:

Електронният фиш е издаден за това, че на 11.07.2023 г. в 14,19 часа в гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ срещу номер 1, посока бул.

„Освобождение“ при максимална разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч, и при отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 км/час, МПС – Лек автомобил, АУДИ А 8, с рег. № *** се движело с установена наказуема скорост 85 км/ч и превишение на скоростта от 35 км/ час.

Ползвател на автомобила е Р. Р. Н.. Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M 546.

Изложената в ЕФ фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от:

- приложеното по административната преписка статично изображение към клип № 44153, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с 2 упражнения с АТСС видеоконтрол. Налице е пълно съвпадение между посочения в ЕФ автомобил и този, който се забелязва на статичното изображение. Налице е пълна идентичност и между автомобила, посочен в ЕФ и автоматично разпознатия номер, означен на гърба на представеното по делото статично изображение

- приложената по делото справка за регистрация на МПС, от която е видно, че жалбоподателката е регистриран ползвател на процесното МПС.

В тази връзка следва да се съобрази, че в чл. 189, ал. 4 и 5 ЗДвП е въведена презумптивна отговорност за собственика/ ползвател на МПС, който в общия случай следва да понесе отговорност за извършеното с притежаваното/ ползваното от него МПС нарушение на режима на скоростта.

В този смисъл липсва изискване от заснетото с АТСС статично изображение или от видеоклипа да се установява действителния водач. Така Решение № 994 от 18.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 525 / 2021 г. на Административен съд Пловдив Решение № 616 от 29.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3167 / 2020 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 510 от 09.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3291 / 2020 г. на Административен съд – Пловдив и др.

Констатираното нарушение е определено като такова по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, за което е издаден и обжалваният електронен фиш, с който на основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на жалбоподателката е наложено административно наказание – глоба в размер на 400,00 лева.

По отношение правилността на атакувания ЕФ, настоящата съдебна инстанция намира, че от формираната по делото доказателствена съвкупност се установява по безспорен начин осъществяването от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като възраженията на жалбоподателката в обратна насока са изцяло несподелими.

Правилно е определен и субектът на отговорността съобразно правилото на чл. 188, ал. 1 ЗДвП. В тази връзка следва да се отбележи, че ползвателят може да снеме отговорността от себе си по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП като подаде декларация и посочи кое е действителното лице, което е управлявало МПС, с прилагане на неговото СУМПС. В този случай издадения на ползвателя електронен фиш се анулира, като се издава нов на посоченото лице. В обратния случай отговорността следва да се понесе от ползвателя, 3 точно какъвто е и процесния случай. Така Решение № 1205 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 721 / 2020 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 2357 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2694 / 2019 г. на Административен съд – Пловдив.

В конкретния случай, жалбоподателката не релевира твърдения, а и не е ангажирала доказателства да се е възползвала от правото по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, поради което изцяло законосъобразно ЕФ е издаден именно на нея.

Правилно е приложен и чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от - 3 км/ч. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно Протокола за последваща проверка допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия до 100 км/ч е именно +/- 3 км/ч. В приложеното статично изображение е посочено, че АТСС е отчело скорост на движение на процесния автомобил 88 км/ч. След приспадане на нормативно определения толеранс се получава и скоростта, за която е наказан дееца с ЕФ - 85 км/ч. и която скорост законосъобразно е посочена в ЕФ като наказуема.

Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр. 6 от 16.01.2018г./ изисквания за законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол, като възраженията на жалбоподателката в обратна насока са изцяло неоснователни:

- нарушението е установено с автоматизирано техническо средство

TFR1-M, представляващо мобилна система за видеоконтрол;

- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване. Действително срокът за одобрен тип е изтекъл на дата 24.02.2020 г. В случая обаче следва да намери приложение чл. 30 ал. 5 от Закона за измерванията /ЗИ/, според който „Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип“. По делото е приложен протокол за последваща проверка № 3-33-22, видно от който дори след изтичане на одобрения тип, процесното АТСС продължава да му съответства, 4 поради което законовото изискване следва да се счита за спазено. В този смисъл е и практиката на Административен съд Пловдив, обективирана в редица решения, включително Решение № 994 от 18.05.2021 г. по к. адм. н. д.

№ 525 / 2021 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 616 от 29.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3167 / 2020 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 395 от 19.2.2021г. по Наказателно дело 3104/2020 Административен съд – Пловдив, и др.

- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология под номер 4835, видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;

- техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка, което се установява от приетия като доказателство по делото Протокол от проверка № 3-33-22/20.10.2022.;

- надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г., като надлежно са попълнени абсолютно всички полета и реквизити, поради което същият успешно изпълнява функцията си на официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност.

В ЕФ надлежно са посочени вида и индивидуализиращия номер на АТСС, а именно TFR 1-M 581. Абсолютно същото АТСС е посочено и в протокола по чл. 10, и в снимковия материал.

За пълнота на изложението и предвид възраженията на жалбоподателя, следва да се отбележи, че към датата на извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни изменения (ДВ. бр.6 от 16.01.2018г. ), вече е отпаднало изискването мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за масова информация, поради което същите не представляват изискване за законосъобразно използване на АТСС.

Съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на ЗДвП, „Автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от 5 контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.

Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилниприкрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени на участък от пътя (преносими, тип триножник).

Според изричната норма на чл. 10, ал.3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. изискването за прилагане на снимка на АТСС важи само за тези от типа мобилни преносими (триножници), но не и за тези от типа мобилниприкрепени към превозно средство, каквото е процесното (TFR 1-M). В този смисъл е и константната практика, обективирана в редица решения, включително Решение № 1642 от 03.08.2021 г. по к. адм. н. д. № 1508 / 2021 г. на на Административен съд – Пловдив; Решение № 1425 от 09.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1198 / 2021 г. на Административен съд - Пловдив и др.

В аспект на горното следва да се подчертае, че в процесния случай снимка на АТСС реално е изготвена, тоест направено е нещо в повече от изискването на закона, като направената снимка е изцяло в полза законосъобразността на ЕФ.

Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал.1 ЗДвП. Приложена е и коректната санкционна норма - чл. 182, ал.1, т. 4 ЗДвП, доколкото превишение от 35 км/час в градски условия попада именно в приложното поле на тази норма, като наложената санкция кореспондира със законоустановения размер.

Все в тази връзка, точното място на контрол, както и посоката на контрол са надлежно индивидуализирани в протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който, както вече беше посочено, представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност.