Решение № 46 от 03.02.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Велико Търново, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IV СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ при участието на секретаря ПЕТЯ П. И.А като разгледа докладваното от КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ Административно наказателно дело № 20254110200290 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от С. Б. Н. с ЕГН ********** против Наказателно постановление № 2410500575 от 06.02.2025 год., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с което за три отделни административни нарушения по чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, вр. чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, са наложени три административни наказания „Глоба“, всяко в размер на 300 лева.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Жалбоподателят, чрез своя процесуален представител адв. А., твърди, че нарушението е маловажно, тъй като липсват вредни последици, а пропуските при попълване на адресите в превозните билети се дължат на особеностите на малките населени места. Прави се искане за отмяна на наказателното постановление или алтернативно – за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Претендират разноски.

Въззиваемата страна – РДГ Велико Търново, чрез юрк. С., оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

1

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Жалбоподателят С. Н. заема длъжността „горски стражар“ в ТП ДГС „Болярка“. На 16.09.2024 г., в изпълнение на служебните си задължения, същият е издал три броя превозни билети за транспортиране на дървесина – ПБ № 6612/00136, ПБ № 6612/00137 и ПБ № 6612/00138. При извършена проверка от контролните органи е констатирано, че и в трите превозни билета, в графата за място на доставка, не е посочен точен административен адрес (улица, номер), а единствено населено място (с. Ново село, гр. Бяла черква и с.

Росица). За констатираните нарушения е съставен Акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено обжалваното НП.

Фактическата обстановка се установява по безспорен начин от събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Х. Х. и С. Г., както и от приобщените писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на санкционния акт.

Съдът намира, че извършените от жалбоподателя деяния осъществяват състава на административно нарушение по смисъла на чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, както от обективна, така и от субективна страна.

От обективна страна: Безспорно е установено, че на процесната дата С. Н., в качеството си на длъжностно лице по горите, е издал три броя превозни билети, в които не е попълнил задължителен реквизит. Разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 въвежда императивно изискване превозният билет да съдържа „точното място на доставка“. Съдът не споделя доводите на защитата, че посочването единствено на населеното място (напр.

„с. Ново село“) е достатъчно за изпълнение на това изискване. Граматическото и логическо тълкуване на понятието „точно място“ предполага индивидуализация на обекта, в който постъпва дървесината – конкретен административен адрес (улица, номер), а при липса на такъв – друга идентификация (напр. „имот на [Име на лицето]“, „стопански двор“ или местност), която да позволява еднозначно определяне на точката на разтоварване. Посочването само на населено място ("с. Ново село" или "гр.

Бяла черква") указва териториален обхват, а не конкретна точка на доставка.

Липсата на тази конкретика създава обективна възможност един и същ превозен билет, издаден за определено количество дървесина, да послужи за легитимиране на множествени транспорти курсове до различни адреси в 2 рамките на едно и също населено място, което пряко застрашава отчетността и контрола. Следователно, неизпълнението на това задължение не е просто формален пропуск, а нарушение, засягащо съществени елементи от системата за проследяване на дървесината.

От субективна страна: Деянието е извършено виновно.

Жалбоподателят е длъжностно лице – горски стражар, което предполага, че той познава детайлно нормативната уредба, регламентираща служебните му задължения, включително изискванията към съдържанието на издаваните от него документи. В конкретния случай е налице небрежност или евентуален умисъл – деецът е съзнавал, че издава документ с непълно съдържание, като не е положил необходимата грижа да изиска и впише точния адрес на получателите, въпреки че е бил длъжен и е могъл да стори това.

Обстоятелството, че в малките населени места може да липсват улици (както твърди защитата), не освобождава длъжностното лице от задължението да индивидуализира мястото на доставката по друг начин, изключващ двусмислие. Като не го е сторил в три отделни случая в рамките на един ден, жалбоподателят е демонстрирал трайно незачитане на установените правила за документална отчетност.

С действията си жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение. Фактът, че дървесината е била законно добита (обстоятелство, което не се оспорва от АНО), е ирелевантен за съставомерността на конкретното нарушение по чл. 257 ЗГ, тъй като то санкционира самото нарушаване на реда за издаване на превозни билети, а не произхода на дървесината. Законът цели да пресече възможността за "легализиране" на бъдещи или паралелни незаконни транспорти чрез нередовни документи, поради което изискването за точен адрес е абсолютно и безусловно.

Възраженията за маловажност на случая са неоснователни.

Нарушенията засягат установения ред за контрол и отчетност при ползването на дървесина. Липсата на точен адрес в превозния билет създава възможност за злоупотреби чрез многократно използване на един и същ документ за различни курсове в рамките на едно населено място, което пряко застрашава интересите на горовладелците и държавата. Качеството на дееца – длъжностно лице, натоварено с охранителни и контролни функции, завишава степента на обществена опасност на деянието. Недопустимо е лице, призвано да следи за спазването на Закона за горите, да допуска системни нарушения (три отделни деяния в рамките на един ден) при оформянето на документацията. Поради изложеното, съдът намира, че случаят не разкрива белезите на „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Административнонаказващият орган правилно е определил наказанието в предвидения от закона размер, който е справедлив и съответства на тежестта на нарушенията.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, в 3 полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира искането за основателно и определя размер от 130 лева, което съответства на фактическата и правна сложност на делото и на осъщественото процесуално представителство.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 2410500575 от 06.02.2025 год., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с което на С. Б. Н. с ЕГН ********** за три отделни административни нарушения по чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, вр. чл.

15, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, са наложени три административни наказания „Глоба“, всяко в размер на 300 лева.

ОСЪЖДА С. Б. Н. с ЕГН ********** да заплати на Регионална дирекция по горите – Велико Търново сумата от 130.00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4