Решение № 260650 от 20.10.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 20. 10.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав в публичното заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

Мл.с-я

ЛЮБОМИР ИГНАТОВ при секретаря КРИСТИНА

ПЪРВАНОВА и прокурора сложи за разглеждане докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 11082 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение

№ 79991 от 31.03.2019 г. по гр.д.№ 74160 по описа за 2017 г. СРС, ГО, 74-ти състав: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено, че К.Х. Е.Х.Г.и С.Н.М. дължат на „Т.С.“ ЕАД, в условията на разделна отговорност всеки поотделно при равни квоти сумите от по 2435.65 лева за главници за доставена ТЕ за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от датата на депозираното заявление по чл.410 от ГПК 05.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумите; както и сумите от по 661.05 лева за изтекли мораторни лихви за забава върху главниците за периода от 15.09.2014 г. до 17.05.2014 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за главниците за ТЕ и за мораторни лихви за разликите над признатите като дължими размери до крайните им заявени размери с исковата молба от 18.10.2017 г. и за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 36802/2017 г. на СРС, Второ ГО, 74 състав.

Решението е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.

Срещу така постановеното решение са постъпили въззивни жалби от ответниците пред СРС, както следва:

1-С.Н.М.- в частта, с която са уважени претенциите на ищеца по чл.422 ГПК срещу нея.

Въззивницата твърди, че решението е неправилно, тъй като по делото не било установено реално потребеното количество топлинна енергия /ТЕ/.

Иска се от съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли претенциите на ищеца по чл.422 ГПК срещу нея. Претендира направените разноски.

Ответникът по въззивната жалба- „Т.С.“ ЕАД, ищец пред СРС не е депозирал отговор по въззивната жалба. В хода по същество се излага становище за нейната неоснователност и правилност на първоинстанционното решение в частта, в която са уважени претенциите на ищеца по чл.422 ГПК.

Третото лице-помагач-„Т.С.” ЕООД не взема становище по въззивната жалба.

2-К.Х. Е.Х.Г., в частта, с която са уважени претенциите на ищеца по чл.422 ГПК срещу него.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на така постановеното решение като сочи, че СРС не се бил съобразил със сключеното между него и ищеца споразумение. Твърди, че е платил договорените суми по споразумението. Същевременно сочи, че не бил сключил договор с ищеца. Съдът не бил обсъдил всички негови възражения.

Иска се от съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли претенциите на ищеца по чл.422 ГПК срещу него. Не претендира направените разноски

Ответникът по въззивната жалба- „Т.С.“ ЕАД, ищец пред СРС не е депозирал отговор по въззивната жалба. В хода по същество се излага становище за нейната неоснователност и правилност на първоинстанционното решение в частта, в която са уважени претенциите на ищеца по чл.422 ГПК.

Третото лице-помагач-„Т.С.” ЕООД не взема становище по въззивната жалба.

По допустимостта на въззивните жалби:

1-

От С.Н.М.

За обжалваното решение въззивницата е била уведомена на 09.04.2019 г., а въззивната жалба е подадена на 22.04.2019 г., следователно същите е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК.

Решението се обжалва в частта, в която са признати за установени вземанията в полза на ищеца /пред СРС/ по чл.422 ГПК.

Следователно е налице правен интерес от обжалване.

2- От К.Х. Е.Х.Г.:

За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 15.05.2019 г., а въззивната жалба е подадена на 28.05.2019 г., следователно същите е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК.

Решението се обжалва в частта, в която са признати вземания в полза на ищеца, в тежест на ответника /пред СРС/ по чл.422 ГПК.

Следователно е налице правен интерес от обжалване; въззивната жалба е допустима.

В частта, в която претенциите по чл.422 ГПК са отхвърлени, решението като необжалвано от „Т.С.“ ЕАД е влязло в сила.

По основателността на въззивните жалби:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка съдът приема следното по въпроса дали обжалваното решение е постановено в допустим процес и е валидно:

За издадената на 16.06.2017 г. по ч.гр.д.№ 36802 по описа за 2017 г. на СРС, 74 състав, заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, длъжникът Г. е бил уведомен на 07.08.2017 г.

В срока по чл.414 ГПК – на 21.08.2017 г. длъжникът е подал възражение срещу така издадената заповед за изпълнение.

На заявителя е било указано, че може да предяви иск за сумите по заявлението в 1-месечен срок. Тези указания са му съобщени на18.09.2017 г.

Исковата молба е подадена в СРС на 18. 10.2017 г. , т.е. в срока по чл.415 ГПК и същата е насочена срещу двамата длъжници в качеството им на ответници по иска по чл.422 ГПК.

Относно длъжницата М. в заповедното производство е приложена разпоредбата на чл.47 ГПК. От същата не е било подадено възражение по чл.414 ГПК.

Горният факт е бил констатиран от

СРС на 29.10.2017 г./л.1 по исковото производство/ и затова с определение от същата дата съдът е прекратил производството по иска по чл.422 ГПК срещу С.Н.М..

Определението не е било обжалвано от ищеца и същото е влязло в сила на 14.11.2017 г., което обстоятелство е скрепено с печата на СРС.

В публичното съдебно заседание, състояло се на 09.10.2018 г. и проведено от новия съдия-докладчик, се е явил адв.Д., който е заявил, че представлява С.Н.М.. Съдът е констатирал, че същата е била нередовно призована, вкл. и в предходните о.с.з.

СРС е разпоредил да се връчи препис от исковата молба и определението по чл.140 ГПК на ответницата М..

С определение от 06.01.2019 г.

СРС е отменил дадения ход на делото по същество на спора в о.с.з. на 11.12.2018 г.; оставил е без уважение искането на адв.З. за прекратяване на производството по делото спрямо нейната доверителка – С.Н.М. като недопустимо.

С това определение СРС е приложил изменението на ГПК, обн.ДВ, бр.86 от 27.10.2017 г. , макар да е приел, че нормата има действие занапред/заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 06.06.2017 г., а възражението по чл.414 ГПК на 21.08.2017 г. и съответно исковата молба на 18.10.2017 г./.

Разпоредил е да се връчат на двамата ответници преписи от исковата молба /ответникът Г.вече е бил подал отговор по същата/. СРС е изготвил повторно доклад по чл.140 ГПК като повторно се е произнесъл по доказателствените искания, вкл. и допуснал съдебни експертизи като е възложена нова съдебно-счетоводна експертиза на друго вещо лице при положение, че двете заключения /основно и допълнително/, изготвени от първото вещо лице са били приети и не са били оспорени от страните.

Въззивната инстанция намира, че при влязло в сила определение за прекратяване по отношение на ответницата С.Н.М., извършените от СРС действия по „възобновяване“ на производството по отношение на същата, представляват съществено процесуално нарушение, водещо до недопустимост на обжалваното решение, в частта, в която същото е постановено по отношение на ответник спрямо, който е налице влязло в сила определение за прекратяване.

Длъжницата не е подала възражение по чл.414 ГПК, нито такова по чл.423 ГПК. Още повече, че дори да беше подадено възражение по чл.423 ГПК същото се разглежда от Софийски градски съд, който може да го приеме или не.

Налага се извод, че обжалваното решение в частта по отношение на С.Н.М., е недопустимо и като такова ще бъде обезсилено.

Производството ще следва да бъде прекратено по отношение на С.Н.М..

По съществото на спора:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че между страните по спора е възникнало облигационно отношение по повод доставка и потребление на топлинна енергия. Процесният ап. бил придобит при условията на СИО от ответниците по спора. Не било спорно, че бракът е прекратен поради което квотите в съсобствеността на двамата ответници били равни. СРС е кредитирал заключението на СТЕ относно количеството потребена ТЕ, а заключението на повторната СЧЕ в частта, в която било констатирано липса на плащане на задълженията за периода м.05.2014 г. до 30.04.2016 г. Първоначалната експертиза, изготвена от вещото лице Иванова е кредитирана във връзка с довода на ответника за издължаване на сумите по представеното от него споразумение с ищеца. Според заключението на СТЕ стойността на потребената ТЕ възлизала на

4 871,30 лв., която сума е призната за установена от ищеца като в тежест на всеки един от ответниците е възложена ½ от същата или по 2 435,65 лв. Лихвата за забава е определена по реда на чл.162 ГПК в общ размер на 1 322,10 лв. или при равни квоти по 661,05 лв. в тежест на всеки един от ответниците. Възражението на ответницата Н., че не живее на адреса /същата е с настоящ адрес САЩ, считано от 07.12.2011 г., виж, справката по НБД и доказателствата, представени от пълномощника й на л.127 и следв. пред СРС/, е прието за неоснователно. Възражението за давност също е прието за неоснователно.

По доводите във въззивната жалба на ответника Г.: