Решение № 2312 от 22.08.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 8340/2022
- Вид
- Решение № 2312
- Подписан
- 22.08.2022
- В сила
- 22.08.2022
- Състав
- Михаил Александров Малчев, Розалина Георгиева Ботева, Мария Стойкова
Цитирани разпоредби
- чл. 433, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2312 гр. София, 22.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Михаил Ал. Малчев
Членове:
Розалина Г. Ботева
Мария Стойкова като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело № 20221100508340 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника Г. ЛЮБ. З., действащ чрез адв. К. срещу разпореждане от 13.05.2022г. по изпълнително дело № 20178560403231 по описа на ЧСИ Б.Б., с което е оставено без уважение искането на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно.
Развива съображения, че отказът е неправилен и незаконосъобразен, доколкото според длъжника, производството било прекратено на посоченото основание по силата на закона. С жалбата се поддържа, последната дата на изпълнение по наложения запор била 19.07.2017г., след което в период от 2 години не били поискани, нито извършени никакви изпълнителни действия, довели до прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В обобщение на доводите си заявява искане отказът да бъде отменен и съдът да постанови прекратяване на производството по изпълнението.
По делото не е постъпило е възражение по жалбата от страна на взискателя “ЕОС М.” ЕООД.
В мотивите си във връзка с обжалваното действие ЧСИ Б.Б. излага съображения за неоснователност на жалбата. В резюме излага фактологията и процесуалното развитие на изпълнителното производство- поисканите от взискателя и предприетите от органа на изпълнението действия, насочени към събиране на 1 вземанията по изпълнителния лист, въз основа на който производството е образувано.
Изразява становище за допустимост на жалбата, но за неоснователност на същата.
Сочи, че не са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и производството не се е прекратило на това основание.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Изпълнително дело № 20178560403231 по описа на ЧСИ Б.Б. е образувано въз основа на молба, подадена на 12.10.2017г. от взискателя “ЕОС М." ЕООД срещу Г.
ЛЮБ. З. за принудително събиране на присъдените в полза на взискателя суми, съгласно изпълнителен лист от 18.07.2017г., издаден по ч. гр. д. № 31805/2016г. по описа на Софийския районен съд, 138 състав. Взискателят е посочил като изпълнителен способ налагане на запор върху вземането на длъжника по банкови сметки. Същият е възложил на съдия- изпълнителя извършването на действия по събиране на вземането.
След образуване на изпълнителното дело, на 03.10.2018г., е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника, с което съдебният изпълнител е наложил запор върху вземането на длъжника за трудово възнаграждение от неговия работодател, а на 19.07.2019г.- до “Банка ДСК” ЕАД, с което е наложен запор върху вземането на длъжника по банкови сметки и до “С.Г.К.” ЕООД- за заложен запор върху вземането на длъжника за трудово възнаграждение.
С молба от 23.03.2021г. взискателят е поискал налагането на запор на вземането на длъжника по банкови сметки и за възнаграждение за труд.
На 08.04.2022г. по делото е постъпила молба, с която длъжникът е поискал от съдебния изпълнител производството по делото да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Със разпореждане от 13.05.2022г. молбата на длъжника е оставена без уважение, тъй като според съдебния изпълнител не са настъпили основания за това.
Срещу отказа на ЧСИ Б.Б. да прекрати производството по изпълнителното дело е постъпила жалбата, въз основа на която е образувано и настоящото производство.
Въз основа на горните фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по арг. чл. 435, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията на 2 състава на съда са следните:
В мотивите на задължителното за съобразяване и прилагане ТР № 2/2013 г. на ОСГТК е посочено, че за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно- в началото на процеса, при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно- с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
С разрешението, дадено с т. 10 от цитираното тълкувателно решение, е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като този акт има само декларативен, а не конститутивен ефект. Всички предприети изпълнителни действия след настъпването на перемпцията се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права. Волята на законодателя, заложена в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е свързана с това, че правният интерес за събиране на вземането е на взискателя- кредитор, поради което той има задължението със своите действия да поддържа висящността на изпълнителното производство, тъй като изцяло в негов интерес е да бъде събрано вземането му, като тази висящност не е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива. С оглед на това и законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство- да отправя искания до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава в период от две години, има за правна последица- прекратяване на изпълнителното производство по право. По отношение на кръга от изпълнителни действия, които са от категорията на тези прекъсващи законово установения двугодишен срок по смисъла на чл. 433, т. 1 ГПК, трябва да се отбележи, че със своята тълкувателна практика с ТР 2/2013 г. ВКС прие това да са: насочването на изпълнението чрез запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на 3 вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Посочените правила приведени към разглеждания случай мотивират съда да приеме следното:
Проверката на реализиралите се в пределите на изпълнителния процес действия на страните и на органа по изпълнението показва, че многократно се е стигало да прекъсване срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК чрез направата на изрични искания до съдебния изпълнител за насочване на изпълнението върху определено имущество на длъжника. В разглеждания случай последното изпълнително действие, прекъсващо двугодишния срок подаването на молба 23.03.2021г., с искане за предприемане на конкретно изпълнително действие- налагане на запор. Новият двугодишен срок, считано от този момент, изтича на 23.03.2023г. Поради това към момента на постановяване на обжалваното разпореждане не е изтекъл период от две години, през който взискателят да е бездействал и да не е поискал извършването на изпълнителни действия. Следователно към датата на постановяване на отказа от съдияизпълнителя не се е осъществил фактическия състав на процесуалната хипотеза на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В обобщение на горното съдът приема, че обжалваният акт на съдебния изпълнител е правилен, а подадената жалба следва да се остави без уважение, тъй като по отношение на процесното изпълнително производство не са налице предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Г. ЛЮБ. З., с ЕГН **********, жалба срещу разпореждане от 13.05.2022г., постановено по изпълнително дело № 20178560403231 по описа на ЧСИ Б.Б., рег. № 856, с район на действие Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1. _______________________
2. _______________________
5