Определение № 25507 от 20.06.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25507 гр. София, 20.06.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б. Ш. като разгледа докладваното от Б. Ш. Частно гражданско дело №

20231110156627 по описа за 2023 година

ОПРЕДЕЛИ:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на адв. М. Л. като пълномощник на длъжника Б. А., с която се иска присъждане в негова полза на адвокатско възнаграждение в размер на 650 лв. за осъществената безплатна правна помощ в полза на длъжника по делото. Поддържа се, че още при подаване на възражението по чл.414, ал.1 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение е поискал присъждане на разноските с представени доказателства за дължимостта им.

Препис от молбата е връчен на заявителя, който в указания срок е изразил становище за неоснователност на искането, съответно за намаляване на разноските.

По делото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на заявителя ********* АД, срещу която в срок е постъпило възражение от длъжника.

В депозираното възражение от длъжника, чрез пълномощника му адвокат Л., упълномощен по реда на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА, е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за производството в размер на 600 лв.

С влязло в законна сила определение заповедта за изпълнение е обезсилена, тъй като заявителят не е предявил иск в срока по чл. 415 ГПК.

При така установеното, съдът намира следното от правна страна:

Молбата е допустима, а по същество е частично основателна.

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението/определението, с което делото се прекратява е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да го допълни или измени в частта за разноските.

При постановяването на окончателния си съдебен акт /решение по същество или определение за прекратяване/, при направено искане за разноски, съдът е длъжен да ги присъди. Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при 1 прекратяване на делото. Съгласно т.7 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, разпоредбите на чл.247, 248, 250 и 251 от ГПК, намират приложение и в заповедното производство.

В случая на основание чл. 38, ал.2 ЗА адвокатът има право на възнаграждение за безплатно оказаната правна помощ, като съдът не дължи изследване на въпроса дали длъжникът е материално затруднено лице. Достатъчно е на това основание да е сключен договорът за правна помощ и съдействие, както е в случая. Разноските за възнаграждение са поискани своевременно с подаване на възражението.

Заявителят е релевирал възражение за прекомерност, което е основателно.

В Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не е предвиден ред за определяне размера на адвокатското възнаграждение, платимо от длъжник в заповедно производство за подаване на възражение по чл. 414 ГПК, за разлика от възнаграждението, дължимо на заявителя по чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2 НМРАВ. Съдът намира, че за определяне размера на това възнаграждение не е приложима по аналогия разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, доколкото фактическата и правна сложност на процесуалните действия, извършвани от адвоката на заявителя и този на длъжника не е еднаква. Предвид това, размерът на възнаграждението следва да се определи по аналогия (арг. от § 1 от ДР към НМРАВ), като се съобразяват и общите критерии, посочени в чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗАдв. размерът му да бъде справедлив и обоснован. Подаването на възражение по чл. 414 от ГПК е по бланка, без изискване за мотивирането му. При съобразяване характера и сложността на извършеното процесуално действие по подаване на възражение, най - сходни по обем са действията, посочени в чл. 6, т. 5 от НМРАВ - за изготвянето на книжа и молби, при които размерът на възнаграждението е 200 лв. /в приложимата редакция към датата на осъществяване на защитата по настоящото дело/.

Съобразявайки извършените от адвоката на длъжника действия по делото, настоящият състав намира, че не е налице основание да бъде определян по - висок размер на възнаграждението от такъв в размер на 200.00 лв. Претендираното вземане не обуславя фактическа и правна сложност на този етап от развитието на производството, респективно такова възнаграждение съдът намира за съответно на положения от адвоката труд по делото.

С оглед изложеното, определението от 26.02.2024 г. следва да бъде изменено, като заявителят ********* АД, ЕИК 130175000, с адрес гр.С, Б П********, бъде осъден да заплати на адв. М. Л. сумата от 200 лева адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.

При тези мотиви, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ИЗМЕНЯ определение от 26.02.2024 г. постановено по ч.гр.д. № 56627/2023 г. по описа на СРС, 72-ри състав, като

2

ОСЪЖДА ********* АД, ЕИК 130175000, с адрес гр.С, Б П********, да заплати на адв. М.

Л. Л. от САК, на основание чл. 38, ал.2 ЗА, сумата от 200.00 лева адвокатско възнаграждение.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.

Районен съдия:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3