Определение № 1502 от 20.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1502 гр. София, 20.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Людмила Цолова Частно касационно търговско дело № 20258003900304 по описа за 2025 година Производството е по чл.274 ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от К. Д. Т. срещу определение №890/18.12.2024 г. по в.ч.гр.д. № 687/24 г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено определение № 3937/14.11.2024 г. по гр.д. № 5580/24 г. на Пернишки районен съд, с което на основание чл. 129 ал. 3 ГПК е прекратено производството по делото в частта му по предявения от жалбоподателката срещу „Хит кредит“ ООД осъдителен иск за разликата над сумата 1 888 лв. до 5 500 лв., по иска за лихва за забава за периода от 18.12.2023 г. до 25.09.2024 г./датата на подаване на исковата молба/, както и по предявените от нея „искания за допълване“ по т. 1, 2, 3 и 4 от уточняващата молба от 11.10.2024 г. да бъдат обявени за недействителни клаузите за лихва и неустойка от договора, да бъде обявен за недействителен целият договор и да й бъде възстановена сумата 2 000 лв. - главница по договора; е оставено без уважение искането на жалбоподателката за допускане на обезпечение на предявения иск в общ размер на 5 500 лв. чрез налагане на запор върху банкова сметка на „Хит кредит“ ООД на основание чл.389 ал.1 ГПК.

В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Твърди се, че с допълнително подадената молба от 11.10.2024 г. не е бил предявен нов иск, както неправилно са приели двете съдебни инстанции, и че съдът следва да се съобрази с 1 разпоредбата на чл.7 ал.3 ГПК, като се произнесе за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за кредит. Излагат се съображения и по съществото на спора. Претендира се допускане на касационно обжалване на въззивното определение и неговата отмяна, като бъде постановено ново определение, с което да се реши делото по същество или да се върне за ново разглеждане от Пернишки районен съд за произнасяне по всички искания, направени с исковата молба.

Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от легитимирано да обжалва лице срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, поради което я намира за процесуално допустима. Съгласно чл. 278 ал.4 ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията.

Поради това и на основание чл.274 ал.3 ГПК следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол.

При произнасянето си ВКС взе предвид следното:

За да постанови атакуваното определение, Пернишки окръжен съд е възприел като правилна констатацията на Пернишки районен съд, че първоначалната искова молба е нередовна, доколкото в нея са изложени твърдения за сключен договор за заем между страните, по който ищцата е надплатила сумата от 1 888 лв., като същевременно се поддържа и, че имуществената вреда за нея възлиза на сумата от 5 500 лв. , без са се сочи как е формирана претенцията за имуществени вреди за разликата от 3 612 лв. - дали тя се изразява в претърпяна загуба или пропусната полза. Поради това е счел за законосъобразно даването с две поредни разпореждания на Пернишки районен съд на указания за отстраняване на така констатираните нередовности на исковата молба. Като е съобразил последващо извършените от ищцата процесуални действия въззивният съд е достигнал до извода, че въпреки двукратно дадените й указания по иска за заплащане на сумата от 5 500 лв. ищцата не е уточнила на какво основание претендира разликата над 1 888 лв., която сума счита за надплатена - дали тази сума представлява претенция за обезщетение за вреди от непозволено увреждане /предвид изложените твърдения, че с измама не са включени ГПР в погасителния план/ 2 или представлява претенция за възстановяване на платена без основание сума по нищожен договор за кредит /предвид изложените твърдения за нищожност на договора/; дали сумите за лихва, неустойка и главница в общ размер 5 500 лв. вече са платени, както и какъв е размерът на иска за заплащане на лихва за забава за периода от 18.12.2023 г. до подаване на исковата молба.Поради това е приел,че са били налице основанията по чл. 129 ал. 3 ГПК за връщане на исковата молба и за прекратяване на производството по делото в тази му част.

По отношение на направените с едната от уточняващите молби „искания за допълване“ по т. 1, 2, 3 и 4 „да бъдат обявени за недействителни клаузите за лихва и неустойка, да бъде обявен за недействителен целият договор и да й бъде възстановена сумата 2 000 лв. - главница по нищожен договор, Пернишки окръжен съд е счел, че производството по делото в тази му част подлежи на прекратяване, тъй като е недопустимо след предявяване на първоначално заявените претенции да се предявяват отделни и самостоятелни искове с нови основание и петитум. Позовавайки се и на практика на ВКС в този смисъл,съдът е отбелязал,че в първоначалната искова молба не е била формулирана претенция за прогласяване нищожността на клаузи от договора или на целия договор, каквото искане е било предявено за първи път с последващата уточнителна молба в процедурата по чл. 129 ал. 2 ГПК и вместо с уточняващата молба да се отстранят нередовностите във вече предявените искове, с нея се въвеждат в предмета на делото нови /и то отново нередовни/ искове,което е недопустимо.

Като неоснователно въззивният съд е преценил и направеното от ищцата искане за допускане обезпечение на иска, поради липса на кумулативно дадените предпоставки по чл. 391 от ГПК . Достигайки до същия извод като районния съд и напълно споделяйки неговите мотиви, Пернишки окръжен съд е препратил към тях, на основание чл.272 вр. чл.278 ал. 4 ГПК.

По така изложените съображения, въззивният съд е потвърдил напълно обжалваното определение на районния съд, като правилно и законосъобразно.

В частната касационна жалба частният касатор бланкетно се позовава на приложното поле на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, въвеждайки фактически твърдения и излагайки съображения и правни доводи, свързани с незаконосъобразността на обжалваното определение, без да формулира ясно конкретен процесуалноправен или материалноправен въпрос, който според 3 него е от значение за изхода на делото.

Сочи се противоречие на обжалвания съдебен акт със следната съдебна практика, описана в допълнителен списък към частната касационна жалба: практика на СЕС по неравноправни клаузи, а именно решения по дела С714/22; С- 224/19; С- 259/19; С- 407/18; С- 869/19; С- 582/22; С- 831/19; С693/19; решения на окръжни съдилища по дело № 197/2019 г. на ОС- Враца; дело № 417/2019 г. на ОС- Шумен; дело № 802/2015 г. на ОС- Бургас; дело № 535/2022 г. на ОС- Ловеч; решения на ВКС: решение № 6 от 04.04.2019 г. по дело № 917/2018 г. на ВКС; решение № 180/2016 г. на ВКС; решение № 148/2016 г. на ВКС; решение № 5 от 17.04.2007 г. по дело № 11/2006 на ВКС;

ТР № 2/2019 г.; решение № 23 от 07.07.2016 г. по т.д. № 3686/2014 г. на ВКС.

Наред с позоваването на чл. 280 ал.1 ГПК, частният касатор моли касационното обжалване да бъде допуснато на самостоятелното основание по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК - поради очевидна неправилност на атакуваното определение, без да излага обосноваващи наличието му конкретни съображения.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Съгласно разясненията, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, които съгласно чл.274 ал.3 ГПК намират приложение и по частните касационни жалби, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело и за формиране на решаващата воля на съда. В тази връзка следва да се имат предвид и задължителните указания, дадени също в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, според които посочването на обуславящия правен въпрос е задължение на частния касатор. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на частния жалбоподател и от сочените в частната касационна жалба факти и обстоятелства. Жалбоподателят не е формулирал конкретен правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК, а изложените от него аргументи съставляват по своята същност доводи за неправилност на обжалваното определение, относими към основанията по чл.281 т.3 ГПК.Поради това допускането на касационно обжалване по реда на чл. 280 ал.1 ГПК е необосновано.

4

Не е налице и основанието по чл. 280 ал.2 предл.3 ГПК за допускане на обжалването поради твърдяната очевидна неправилност на въззивния акт. За да е налице такава, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен би бил съдебен акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен „extra legem“, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1 т.1 – т. 3 ГПК. В настоящия случай, атакуваното определение не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

С оглед на гореизложеното съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение намира, че не са налице основания за допускане на определението на Пернишки окръжен съд до касационно обжалване.

Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №890/18.12.2024 г. по в.ч.гр.д. № 687/24 г. на Пернишки окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

5

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6