Решение № 366 от 24.11.2017, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

Номер / 24.11.2017 година град С.З.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорският окръжен съд Търговско отделение

На 18.10.

2017 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА

СЕКРЕТАР: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА изслуша докладваното от съдията ТАНЕВА т.дело № 69 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск, с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД и при условията на евентуалност иск, с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД за нищожност на договора поради противоречие на закона.

Ищецът

„Е.” ООД твърди в исковата молба, че “Г.” ЕАД /правоприемник на Д.п.С.в." ЕАД/ е длъжник по стотици изпълнителни дела, с взискатели НАП,общини,физически и юридически лица, като “Е.” ООД е кредитор на “Г." ЕАД, чиито задължения са обект на описаните в исковата молба изпълнителни дела.

Посочва, че на 11.08.2015 г., по време на висящи изпълнителни производства и висящи съдебни процеси между “Е.”ООД и Г., ответникът „Г." ЕАД е сключил договор за прехвърляне на право на строеж от 11.08.2015г., съгласно който „Г." ЕАД прехвърля на „Б.И." ЕООД собственото си право на строеж за построяването на трисекционна жилищна сграда ** с РЗП 4553.72кв.м. - четири хиляди петстотин петдесет и три цяло и седемдесет и две стотни квадратни метра, заедно с изпълнените към момента строително-монтажни работи, като СМР са предмет на отделен писмен договор, което право на строеж за цялата трисекционна жилищна сграда ** с РЗП 4553.72кв.м. включва всички самостоятелни обекти и общи части в трисекционната жилищна сграда „Блок №5" с РЗП 4553кв.м., която сграда се намира в процес на строеж в УПИ XIІ-67, в квартал 654 по ПУП-плана за регулация на град С.З., представляващ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед 24-300-5-1/12.05.2004г. на началника на СК-С.З. поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на поземления имот: гр.С.З., ***, с площ на поземления имот:5424кв.м., с трайно предназначение на територията-урбанизирана, с начин на трайно ползване: високо застрояване /до 10м/, с номер по предходен план ***, при съседи на поземления имот по скица: ***; ***;

***; ***; ***; ***. Три секционната жилищна сграда,блок 5, за която се продава правото на строеж, се състои от обекти, подробно описани в нотариалния акт, според утвърдения архитектурен проект от 2008г. и предварително площообразуване, утвърдено на 26.09.2008г. за сумата от 437 155.20 лева, без включен данък добавена стойност/ДДС/, която сума представителят на дружеството продавач е заявил, че е изплатена напълно на дружеството продавач от купувача чрез прихващане на взаимни задължения, съгласно подписано между страните споразумение от 11.08.2015г.

Посочва, че данъчната оценка на правото на строеж е в размер на 1 453 289.90 лева, съгласно цитирано в нотариалния акт удостоверение за данъчна оценка, изх.№ ДО009407БФ/10.08.2015г., издадено от Община С.З., отдел „Местни данъци и такси".

Ищецът твърди, че ответникът „Б.И." ЕООД също е бил кредитор на Г. ЕАД, видно от приложените разпределения, извършени по изпълнителни дела, както и от нотариалния акт, плащането по който е чрез прихващане на взаимни задължения.

Твърди, че със сключване на посочената сделка на 11.08.2015 г. длъжникът „Г." ЕАД е намалил значително имуществото си и „Е." ООД като кредитор сериозно е затруднено да удовлетвори вземането си от длъжниковото имущество.

Ищецът твърди, че има вземания от минали периоди, предмет на описаните в исковата молба изпълнителни дела и не е успял да се удовлетвори. Събирането на вземанията му било затруднено и поради свръхзадлъжнялост на Г. ЕАД, поради наличието на публични вземания в размер на около 11-12 милиона лева, които били привилегировани. Посочва, че вземанията му са възникнали много преди извършеното от длъжника Г. ЕАД прехвърляне на правото на строеж на „Б.И."ЕАД.

Счита, че с извършената сделка Г. ЕАД уврежда кредиторите си и облагодетелства неправомерно избран кредитор за сметка на другите.

Ищецът посочва обстоятелства свързани с производство по несъстоятелност на Г. ЕАД и за наложени в тази връзка обезпечителни мерки – спиране на изпълнението по всички изпълнителни дела срещу Г. ЕАД. Твърди, че след това длъжникът е продал множество имоти на избрани кредитори, на цени понякога в пъти по-ниски от данъчните оценки, с което сериозно увреждал НАП и всички други кредитори.

Счита, че са налице предпоставките за уважаване на предявения отменителен иск по чл.

135, ал.1 ЗЗД, а именно: валидно възникнало задължение; задължението е възникнало преди извършване на увреждащото действие; увреждащо действие на длъжника, с което той ефективно намалява актива на своето имущество и знание за увреждането

Излага доводи относно наличието на предпоставката знание за увреждането на предявилия иск. Счита, че длъжникът и съконтрагентът му по процесната сделка са знаели за увреждането на „Е." ООД. Посочва, че намерение за увреждане не е необходимо, а е достатъчно страните да съзнават увреждащия характер на действието, като в този смисъл посочва съдебна практика. На следващо място посочва, че не е необходимо да се съзнава кой е конкретният кредитор, който се уврежда, а е достатъчно страните да знаят, че има кредитор. Съзнанието за наличие на дълг е достатъчно, за да се приеме, че е налице знание за увреждане.

Ищецът твърди, че знанието за наличие на задължения на Г. ЕАД към „Е." ООД е видно и от проект за сключване на тристранно споразумение между ищеца и двамата ответници Г. ЕАД и „Б.И."ЕООД и заради водени тристранни преговори за сключване на същото, по силата на което в частност „Е."ООД се задължава да заличи наложена възбрана върху недвижим имот- ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр.С., който недвижим имот е бил спечелен на търг от „Б.И." ЕООД. Съгласно подготвяното споразумение ответникът „Б.И." ЕООД е следвало да заплати на „Е."ООД сумата в размер на 62 100 лева, като погашение на вземанията му към Г. ЕАД по изп.д.№557/2012г. по описа на ЧСИ Я.Б. или други задължения по висящи изпълнителни дела. За целта имало тристранни преговори, инициирани от Г.

ЕАД и проведени в Г. ЕАД, и като обобщение на които е приложения проект на споразумение. Посочва, че до подписване на готвеното споразумение не се стига, само защото Г. ЕАД са предоставили по-добри начини за удовлетворяване вземанията на „Б.И." ЕООД, а именно прехвърлителните сделки по двата нотариални акта за имоти в гр.С.З., и получената сума в размер на 377 306 лева от „Б.И." ЕООД при разпределение по изп.д.№20128380408009 по описа на ЧСИ Бъзински.

Твърди, че “Б.И." ЕООД са знаели и за наличие на няколко подадени молби за откриване на производство по несъстоятелност на Г. ЕАД, предприети по молби на кредитори или по молба на Г. ЕАД.

Ищецът счита, че като взискател по изпълнителни дела срещу Г. ЕАД, "Б.И." ЕООД са знаели за огромните задължения на Г. ЕАД, вкл. задълженията към НАП, тъй като по всяко изпълнително дело Държавата е присъединен взискател и по всяко изпълнително дело е налично удостоверение по чл. 191 ДОПК.

Твърди, че сключването на процесния договор за прехвърляне на право на строеж върху поземлен имот не е случайно, не е обикновена сделка, сключена в рамките на закона, при пазарни и конкурентни принципи, а с подобно действие не само прехвърлителят, но и поемателят са знаели, че увреждат интереса на ищеца, тъй като по този начин се премахва възможността на кредитора да бъде удовлетворен при принудителното събиране на вземането му.

Ищецът счита, че така изложените факти обуславят правния интерес на „Е." ООД от предявяване на настоящия отменителен иск, с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД срещу Г." ЕАД и „Б." за обявяване за недействителен по отношение на „Е." ООД сключения между Г.

ЕАД и „Б.” договор за прехвърляне на недвижим имот от 14.11.2012 г.

При условията на евентуалност спрямо главния иск, с правно основание чл.

135, ал. 1 ЗЗД, ищецът предявява срещу двамата ответници иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за обявяване на нищожност на договора за покупко-продажба на право на строеж, поради нарушение на закона и поради декларирани неверни данни, че Г. ЕАД няма публични задължения, в нарушение на императивната норма на ч.т.264 а.т.1ДОПК, а също така поради декларираната от страните цена по договора, различна от действително уговореното плащане по сделката.

Излага аргументи, че построеното е част от прехвърленото право на строеж, което право на строеж е реализираното частично - до първа плоча, т.е. е приращение към имота. Извършените СМР не могат да се продадат отделно като извършена услуга, а трябва да се продадат като част от правото на строеж, защото са приращение към поземления имот. Счита, че умишлено, за да се спестят данък придобиване на недвижимо имущество от порядъка на 25 000 лева и др. разноски, са отделени СМР.

Моли съда да постанови решение, с което да бъде обявен за недействителен по отношение на „Е." ООД, ЕИК ***, сключения между Г., ЕИК *** и „Б.И." ЕООД,ЕИК ***, договор за прехвърляне на недвижим имот от 11.08.2015г.г., обективиран в нотариален акт № 95 , том IV, peг. № 3091, дело № 342 от 2015г. на нотариус С.Ч., с район на действие Районен съд-гр.С.З., вписана в регистъра на Нотариалната камара под №381, вписан в Служба по вписванията - С.З. под вх.

Рег.№9137,акт №172,акт том ХХШ, дело 4760/2015г.

В случай, че съдът не уважи главния иск, с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД, ищецът моли да се постанови решение, с което съдът да обяви договора за прехвърляне на недвижим имот от 11.08.2015г.г., обективиран в нотариален акт № 95 , том IV, peг. № 3091, дело № 342 от 2015г. на нотариус С.Ч., с район на действие Районен съд-гр.С.З., вписана в регистъра на Нотариалната камара под №381 , вписан в Служба по вписванията - С.З. под вх.

Рег.№9137,акт №172,акт том ХХШ,дело 4760/2015г., за нищожен на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, като противоречащ на закона.

Твърди, че при сключване на договора от 11.08.2015 г. са декларирани неверни обстоятелства, а именно декларация по чл.264 ал.,1 ДОПК, в която от продавача са декларирани неверни обстоятелства, което било видно от описа на приложените към нотариалния акт документи.

Твърди, че е нарушена императивната норма на чл.264 ал. 1 ДОПК и това води до нищожност на прехвърлителната сделка, на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, като противоречаща на закона.

Ищецът претендира направените по делото разноски.

Постъпил е отговор на исковата молба от “Г.” ЕАД, с който оспорва изцяло предявените искове.

Счита претенцията за недопустима и неоснователна, като моли съдът да прекратите делото, респективно да отхвърли иска.

Излага съображения относно редовността на исковата молба.

Счита, че твърдението на ищеца, че със сключения между „Г." ЕАД и „Б.И." ЕООД договор за прехвърляне на право на строеж от 11.08.2015 г., обективиран в Нотариален акт №95, том IV, рег.№3091, дело №342 от 2015г. на нотариус С.Ч. се накърнява правото му да се удовлетвори във връзка с вземането си поради намаляване имуществото на “Г.” ЕАД е голословно поради непривеждане на достатъчно доказателства към него.

Твърди, че сделката, предмет на иска, няма увреждащ характер, поради което искът по чл.

135 ЗЗД е неоснователен. Посочва, че елемент от фактическия състав на потестативното право по чл.135 ЗЗД е увреждащият характер на извършената от длъжника сделка. Когато сделката е възмездна (каквато е и процесната сделка), следва в резултат на разпореждането с актив от имуществото на длъжника да се уврежда кредитора поради намаляване на актива и затрудняването или осуетяването възможността кредиторът да се удовлетвори от имуществото на длъжника.

Посочва, че увреждането е обективен факт, който подлежи на доказване от ищеца по Павловия иск, като обстоятелството че с възмездна сделка длъжникът се разпорежда с имущество, не води автоматично до извода, че сделката уврежда кредитора.

Следва да бъдат приведени доказателства в посока изясняване на твърдението на ищеца, че същият ще бъде ощетен в следствие на извършената сделка между ответниците по настоящия иск.

Посочва, че „Г." ЕАД е дружество 100% собственост на държавата, с капитал в размер на 176 173 000 лева, който е образуван от непарична вноска на държавата в началото на 2012 г. Дружеството притежава достатъчно активи на значителна стойност, които може да продаде без продажбата да застрашава интересите на кредиторите, тъй като макар и дълготрайни, тези активи са ненужни за осъществяване на основната дейност на дружеството и не представляват средства за производство/машини и съоръжения/, а земя и сгради, които не са свързани с основната дейност на дружеството. Стойността на имуществото на дружеството е значително по - висока от размера на задълженията му. Счита, че искът по чл.