Определение № 684 от 19.12.2023, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 684 гр. Сливен, 18.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Гергана Огн. Симеонова като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно частно гражданско дело № 20232200500473 по описа за 2023 година Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Депозирана е частна жалба от юриск.Н., пълномощник на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, *********** против разпореждане № 1426/28.11.2023г. по ч.гр.д. № 808/2023г. на Районен съд - Котел, в частта с която са били отхвърлени предявените от жалбоподателя против В. А. К., ЕГН **********, с.Мокрен, общ.Котел, обл. Сливен, ******* претенции в заповедното производство за присъждане на 72.78лв. договорна лихва и 59.46лв. – обезщетение за забава. В жалбата се твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и неправилно, тъй като за да отхвърли претенциите на страната съдът е посочил, че към потребителския договор не е имало разписана методика за формиране на ГПР. Такава била приложена към Стандартния европейски формуляр подписан от страните.

Моли се обжалваното разпореждане да бъде отменено и за спорните суми да бъде издадена заповед за изпълнение.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

1

От събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

На 27.11.2023г. пред РС – Котел било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от жалбоподателя против В. К.. В него било посочено, че отношенията между страните са възникнали от неплатени задължения по договор за кредит MicroCredit № 903100032438/23.11.2022г. и Договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit № 9031-00032438 от 23.11.2022г. ( пакет „комфорт“). Размерът на заема бил 600.00лв.; фиксирана лихва 40.47%; срок – 6 месеца, към договора бил приложен погасителен план без обаче по него да се отчитат сумите за допълнителните услуги.; за допълнителния пакет „Комфорт“ се дължали допълнителни суми, той също бил сключен за срок от 6 месеца. В него не била посочена цялата дължима сума, а само месечни вноски, а така също не е бил изготвен отделен погасителен план.

В пакета документи към двата договора – за кредит и за допълнителни услуги бил приложен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, в който обаче не било посочено, за кой от двата договора се отнася. Така също в него било посочено, че се касае за заета сума в размер на 1000.00лв, което не съответства на нито един от договорите, а така също че се касае за срок на кредита от 12м.несъответстващо на основните договори. ГПР бил посочен в размер на 48.90% и бил даден представителен пример за формиране на ГПР, който обаче е бланкетен, по съдържание не отговаря на изискванията на приложение 1 към чл.19, ал.2 от ЗПК и е на практика неприложим от потребителя.

На 28.11.2023г. било постановено обжалваното разпореждане. С него съдът приел, че са налице неравноправни клаузи и отказал издаването на заповед за изпълнение за сумите претендирани като договорна лихва, суми по допълнителни услуги и лихва за забава.

Обжалваното разпореждане е било съобщено на въззивника на 29.11.2023г. и в рамките на законоустановения едноседмичен срок – на 2

30.11.2023 г. е била депозирана частната жалба.

Частната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

За да постанови решението си Котленският районен съд е приел, че договорите сключени между страните са недействителен. В частност е приел, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради нарушаване на изискванията на чл. 11 ал.1 т. 10 от ЗПК – констатирана е неяснота при посочване на механизма за определяне на ГПР.

Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК предвижда, че договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В приложението има специална формула съдържаща отделни компоненти (общият брой усвоявания по кредита; пореден номер на усвояване по кредита; размер на съответното поредно усвояване по кредита и т.н.) съобразно, която за всеки договор следва да се определи ГПР.

В настоящия случай има приложен документ наименуван Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, който обаче не може да бъде приет за относим към процесните договори, тъй като съдържащата се в него информация противоречи на основните данни по договорите – заета сума и период за връщане. Освен това, макар в него да има изложена методика за определяне на ГПР, тя е бланкетна, неприложена към конкретния договор за кредит и неотговаряща на разпоредбата на чл.19, ал.2 от ЗПК и Приложение1. Ето защо, съдът стига до извод, че на практика липсва посочен механизъм за определяне на ГПР, което се явява нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и като последица води до недействителност да клаузите на договорите и за основателност на претенциите на заявителя само по отношение на главницата.

3

По тези съображения, депозираната жалба не следва да бъде уважена.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, *********** частна жалба против разпореждане № 1426/28.11.2023г. по ч.гр.д. № 808/2023г. на Районен съд - Котел.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4