Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 276 от 13.05.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно наказателно дело 211/2024
Вид
Решение № 276
Подписан
13.05.2024
В сила
13.05.2024
Състав
Ружена Керанова, Деница Вълкова, Румен Петров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. София, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ружена Керанова

Членове:

Румен Петров

Деница Вълкова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора Т. Г. К. като разгледа докладваното от Деница Вълкова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200211 по описа за 2024 година Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба от адвокат Г. В. от САК, защитник на подсъдимия Г. Р., срещу решение № 381 от 09.11.2023 г., постановено по ВНОХД № 616/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд (САС).

В жалбата се ангажират всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1-3 от НПК. Отменително такова по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК (допуснати съществени нарушения на процесуалните правила) се претендира с доводи за опорочена доказателствена дейност на въззивния съд поради непреодоляване на противоречията в доказателствените материали, неоснователно отклонени доказателствени искания на защитника и неизясняване на фактите по делото, дължащо се на непълен доказателствен анализ на събраните доказателства, както и неправилен отказ на въззивния съд да приеме защитната теза, че управляваната от подсъдимия товарна композиция е била в режим на престой в аварийната лента на скоростния път не за „почивка“, а по разпореждане на автоконтрольори, което не е било отменено към момента на ПТП. В тази връзка жалбоподателят възразява, че без основание САС е пренебрегнал бездействията на тези автоконтрольори – свидетелите Д. и В., които са първопричината за процесното тежко ПТП. Касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК (нарушение на материалния закон) се обвързва главно с довод за невиновно поведение на подсъдимия предвид причината за 1 престоя му в аварийната лента, в която е реализирано ПТП, а именно неотмененото разпореждане на полицейските служители, предпоставящо липса на нарушения на правилата за движение по чл.58а, т.1 и чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, с които е обвързано обвинението. За касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК (явна несправедливост на наложеното наказание) не се излагат конкретни доводи и подкрепящи данни освен, че наказани ята в определените от въззивния съд размери били явно несправедливи. Иска се ВКС да отмени обжалвания съдебен акт и да оправдае подсъдимия, алтернативно да върне делото за ново разглеждане на въззивния съд с указания за допълнително съдебно следствие относно поисканите от защитата и несъбрани доказателства.

В съдебно заседание подсъдимият Р. и защитникът адвокат В. се явяват лично и поддържат наведените в касационната жалба основания и доводите, които ги подкрепят. В последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан.

Представителят на Върховната прокуратура излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила.

Частните обвинители А. И. Б., К. С. С., А. А. В., С. А. Б., Ф. Р. М. и В. С.

С. и повереникът им адвокат Р. М., редовно призовани, не се явяват, като в подробно писмено възражение от последната касационната жалба се оспорва и се моли ВКС да остави в сила обжалваното решение.

Частните обвинители Ф. Е. С. и Х. Х. С., редовно призовани, не се явяват.

Явява се повереникът им адвокат П. Н., който също оспорва касационната жалба и моли ВКС да остави в сила обжалваното решение.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите в жалбата, изложените от страните съображения в съдебно заседание и извърши касационна проверка в пределите по чл. 347 НПК, намери следното:

С присъда № 11/27.03.2023г. по НОХД № 20221800200391/2022г.

Софийският окръжен съд е признал подсъдимия Г. Р., роден на *****, македонски гражданин, за виновен в това, че за времето от около 21:45 часа на 13.08.2021 г. до около 06:30 часа на 14.08.2021г., при управление на МПС товарен автомобил марка **** с per. № **** и ремарке **** с per. № **** по скоростен път ПП 1-8, е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.

58а, т. 1 и чл. 98, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП относно престоя и паркирането на МПС, като в района на км. 17+300 в землището на гр. Драгоман, Софийска област, паркирал за почивка управлявания от него товарен автомобил в аварийната лента на ПП 1-8 и по непредпазливост е причинил смъртта на повече лица, а именно четири - С. К. Б. с ЕГН **********, Е. Х. С. с ЕГН **********, Е. С. Б. с ЕГН ********** и К. А. Б. с ЕГН **********, и причинил на К. А. М. с ЕГН ********** три средни телесни повреди, поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, пр. 2, буква „б", пр. 1, вр. ал. 1, буква „в", вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и чл. 54 НК му наложил наказание три години лишаване от свобода, чието изпълнение отложил на основание чл.66, 2 ал.1 от НК за изпитателен срок от пет години.

На основание чл. 343г от НК подсъдимият е бил лишен от правото да управлява МПС за срок от пет години.

Съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото и е възложил деловодните разноски в тежест на подсъдимия.

По жалба на защитника на подсъдимия (също с искане да бъде оправдан) е образувано ВНОХД № 616/2023. по описа на САС, по което е постановено оспорваното пред ВКС въззивно решение, с което първоинстанционната присъда е изменена, като подсъдимият е оправдан по обвинението в частта за нарушение на чл.58а, т.1 и чл.98, ал.1,т.1 от ЗДвП за времето от около 21,45 часа на 13.08.2021год. до около 01,45 часа на 14.08.2021год., наложеното му на основание чл.343г от НК наказание лишаване от право да управлява МПС е намалено на три години и присъдата е потвърдена в останалата й част.

Касационната жалба на защитника на подсъдимия е срещу съдебен акт по чл. 346, т. 1 НПК, депозирана е в законоустановения петнадесетдневен срок от съобщението за изготвяне на въззивното решение и е от страна, която има право на това, поради което е допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила:

С развитите в касационната жалба доводи за несъответствие между фактическите изводи на въззивния съд и събраните по делото доказателства, изводими от обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите автоконтрольори Д. и В. и издадените от тях отчетни документи под формата на докладни записки за случилото се на дежурството, както и изразеното несъгласие с оценката им, направена от въззивния съд, се претендира корекция на възприетата в обжалваното решение фактическа обстановка. По - конкретно жалбоподателят цели да се приеме обратно на установеното от САС, че към момента на ПТП даденото от полицейските органи разпореждане за престой на управлявания от подсъдимия товарен автомобил в аварийната лента е било отменено с изрично дадено около 1,45 часа на 14.08.2021 г. друго разпореждане от същите автоконтрольори, съгласно което всички спрени товарни автомобили е трябвало да напуснат аварийната лента и да продължат движението си по посока към границата, което направили десетки от тях с изключение на три-четири, които продължили да престояват, в това число и подсъдимият. Така, чрез представяне на собствена интерпретация на доказателствената съвкупност относно времето и съдържанието на разпорежданията на автоконтрольорите, касаторът оспорва извода на предходните съдилища, че подсъдимият е нарушил правилата за престой на управляваната от него товарна композиция, като продължил да престоява в аварийната лента без законови основания и/или извинителна причина за това за времето след 1,45 часа до около 6,30 часа, когато се случило процесното ПТП. На практика касационният жалбоподател претендира фактическа необоснованост на присъдата, макар и с твърдения за допуснати процесуални нарушения. Както многократно е посочвано в 3 актовете на ВКС, съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 1 от НПК, фактическата необоснованост на атакувания съдебен акт не съставлява самостоятелно касационно основание. Поради това твърденията в касационната жалба за необоснованост на фактическите изводи не съставляват процесуално годен обект на обсъждане. Касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на решаващите съдилища по фактите, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК. Също така, в първо по ред касационно производство, каквото е настоящото, ВКС не разполага с процесуални възможности за самостоятелна оценка на доказателствените материали вместо въззивния съд, който е последна инстанция по фактите. ВКС се произнася в рамките на приетата от въззивния съд фактология, като е задължен да разгледа оплакванията за нарушения на процесуалните правила при събиране, интерпретация и оценка на доказателствата.

В настоящия случай, с оглед доводите в жалбата, свързани с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, проверката на съдебния акт сочи, че процесуални нарушения от категорията на съществените, включително абсолютните такива по чл.348, ал.3 от НПК, за които ВКС следи служебно, не са допуснати при постановяването му. В т.1 до т.4 на чл.348, ал.3 от НПК, която разпоредба също се сочи в жалбата като несъобразена от САС, са установени четири различни хипотези на т.нар. абсолютни нарушения на процесуалните правила, нито една от които не е заявена и съответно аргументирана в касационната жалба, както изисква чл.351, ал.1 от НПК за нейната редовност, поради което и доколкото ВКС не констатира служебно наличието на нито една от тях, в тази част оплакването на касатора не може да получи по-конкретен отговор.

В изпълнение на задължението си за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото въззивният съд е положил допълнителни доказателствени усилия провеждайки въззивно съдебно следствие, в хода на което е бил разпитан подсъдимият Р.. Действително обясненията му, че първоначалното разпореждане от полицейските служители да отбие товарния автомобил и да спре в аварийната лента поради трафика на МПС към граничния пункт, не е било отменено до момента на ПТП, са в противоречие с показанията на свидетелите автоконтрольори Д. и В., което САС убедително е преодолял по реда на чл.305, ал.3 от НПК. За да приеме за достоверни показанията на двамата свидетели, игнорирайки обясненията на подсъдимия за това основнорелевантно за отговорността му обстоятелство, въззивният съд не се е ограничил до сравнението им с подкрепящото ги съдържание на съставените от тях отчетни документи (докладни записки за събитията по време на дежурството), както несъстоятелно твърди защитата, а е извършил проверката им на база подробен анализ на действащите нормативни актове относно изпълняваната от тях длъжност на автоконтрольори и функциите им при възникналата усложнена пътна обстановка, както и чрез показанията на свидетеля очевидец Д. Г., който потвърждава, че към момента на ПТП, което непосредствено възприел, в аварийната лента, където станал ударът с управлявания от 4 пострадалия С., имало само няколко тира, което съвпада с показанията на полицейските служители, че по указания на дежурния офицер и поради нормализиране на трафика към границата около 1,45 часа на 14.08.2021 г., те са отменили разпореждането за престой, като са обходили тировете и са дали ясен знак на водачите им да продължат движението си към границата, включително на подсъдимия. В тази връзка уместно САС се е позовал на безспорното между страните поведение на водачите на останалите товарни автомобили, които според данните по делото, включително обясненията на подсъдимия (вж. л.83 от въззивното дело), са били около 60 на брой и също са били отбити за престой от полицейските служители в аварийната лента, което довело до образуването на колона от няколко километра. След като десетки от тях са потеглили и към момента на ПТП там са били не повече от „тричетири“ товарни автомобила, колкото потвърждава подсъдимият пред въззивния съд, предходните две съдебни инстанции не могат да бъдат основателно упрекнати за недоверието в обясненията му, че към момента на ПТП, разпореждането за спиране и престой в аварийната лента не е било отменено и че не е имало последващо разпореждане за потегляне. Ако това е било така и отмяната не е била явно артикулирана от полицейските служители, както твърди касационният жалбоподател, другите товарни автомобили, които са били принудително спрени за престой със същото полицейско разпореждане, също щяха да са в аварийната лента по времето на ПТП, но предходните две съдебни инстанции са установили по несъмнен начин, че това не е така. САС не е дал вяра на обясненията на подсъдимия поради опровергаването им по убедителен начин и от показанията на споменатия вече случайно преминаващ в района свидетел очевидец Д. Г., който е категоричен, че товарният автомобил, в който престоявал подсъдимият, е бил с изключени светлини, обратно на неговите обяснения.