Определение № 22852 от 07.09.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22852 гр. София, 07.09.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20221110132951 по описа за 2022 година

С исковата молба , вх. № 5838/23.12.2021г. , подадена пред Димитровградския районен съд ищецът Н. Д. Л. чрез пълномощника – адв. П. Д. е предявил искове за :

1) обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от 05.05.2021г. до 13.09.2021г. без посочен размер, заедно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане ;

2) възнаграждение по чл.177 КТ за ползван платен годишен отпуск без посочени размер и период , заедно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане, и

3)признаване незаконността на уволнение и отмяната му по чл.344,ал.1, т.1 КТ, без да са посочени номер , дата на издаване и издател на уволнителния акт; основанието за прекратяване на трудовото правоотношение и основанията за незаконосъобразността на уволнението.

Образувано е съдебно производство по гр.д. № 2031/2021г. по описа на Димитровградския районен съд.

С разпореждане № 734//23.12.2021г. на Димитровградския районен съд по гр.д. № 2031/2021г. са отправени указания до ищеца за отстраняване на нередовностите на предявените искове.

С разпореждане № 68/27.01.2022г. на Димитровградския районен съд по гр.д. № 2031/2021г. по искане на ищеца е продължен срока за изпълнение на отправените указания с „30 дни , считано от 25.01.2022г.” , т.е. до 23.02.2022г. включително.

След изтичане на този срок с писмена молба от 25.02.2021г. пълномощникът на ищеца – адвокат П. Д. е посочила , че предявяват искове по чл.220 ,ал.1 КТ за обезщетение за неспазено предизвестие за уволнение в размер на 8 970 лв и по чл.224,ал.1 КТ за обезщетение за неползванплатен годишен отпуск в размер на 2000 лв , както и уточнила , че уволнението на ищеца е незаконосъобразно поради неспазване на т.нар. предварителна 1 закрила по чл.333,ал. 1 КТ , тъй като той боледува от захарен диабет.

С цитираната допълнителна писмена молба , вх. № 1378/25.02.2022г. на ищцовата страна и с представената с нея нова искова молба не са уточнени предявените осъдителни искове за обезщетение за временна нетрудоспособност и за възнаграждение по чл.177 КТ за ползван платен отпуск (тъй като не са посочени размерите и периодите им) , както и преявеният конститутивен иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ ( защото не са посочени номер, дата на издаване и издател на уволнителния акт; основанието за прекратяване на трудовото правоотношение). Вместо уточнение на предявените с първоначалната искова молба три иска , с молбата от 25.02.2022г. на ищцовата страна са предявени нови искове – по чл.220,ал.1 КТ и по чл.224,ал.1 КТ , каквито не са предявени с първоначалната искова молба.

С разпореждане № 186/28.02.2022г. на Димитровградския районен съд по гр.д. № 2031/2021г. са отравени нови указания до ищеца за отстраняване нередовности на исковете.

Съобщението за тези указания е връчено редовно на пълномощника на ищеца на 07.03.2022г. видно от приложената призовка по гр.д. № 2031/2021г. по описа на

Димитровградския районен съд, като 1-седмичния срок за изпълнение на последните указания е изтекъл на 14.03.2022г.

С писмена молба от 14.03.2022г. адвокатът на ищеца е потвърдил предявяването на новите искове по чл.220 ,ал.1 КТ и по чл.224,ал.1 КТ , но не е уточнил предявените искове с първоначалната искова молба.

Вместо да прекрати съдебното производство поради недопустимост (нередовност) на исковете , по гр.д. № 2031/2021г. Димитровградския районен съд е допуснал обезпечение на новите искове по чл.220 ,ал.1 КТ и по чл.224,ал.1 КТ и изпълнил е процедурата по чл.131 ГПК (връчване на ответника на преписи от исковата молба и от останалите книжа).

Димитровградския районен съд с определение № 470/23.05.2022г. е уважил предявения с отговора на исковата молба от ответника „ТУРОИСМА КОНТРАКТ”ООД отвод за местна подсъдност , като е прекратил гр.д.№ 2031/2021г. по описа на ДРС и е изпратил делото по местна подсъдност на СРС.

В СРС е образувано настоящото гр.д. № 32951/22г. по описа на 68 състав.

Софийски районен съд , 68 състав при извършването на служебната проверка по чл.129,ал.1 ГПК за редовността и за допустимостта на исковете констатира следното от правна страна :

Относно осъдителните искове по чл.220,ал.1 КТ и по чл.224,ал.1 КТ :

Тези искове са НЕДОПУСТИМИ.

С първоначалната искова молба , вх. № 5838/ 23.12.2021г. не са предявени осъдителни искове за плащане на обезщетение за неспазено предизвестие при уволнение по чл.220,ал.1 КТ и за обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл.224,ал.1 КТ.

Видно от петитума на исковата молба , вх. № 5838/ 23.12.2021г. с нея са предявени 2 осъдителни искове за обезщетение за временна нетрудоспособност и за възнаграждение по чл.177 КТ за ползван платен годишен отпуск. Искът по чл.177 КТ (за възнаграждение за ползван платен отпуск) е различен от иска по чл.224,ал.1 КТ (за обезщетение за неползван платен отпуск).

В първоначалната искова молба , вх. № 5838/ 23.12.2021г. няма никакви изявления във връзка с неспазване на предизевстието за уволнение на ищеца или за неползван платен годишен отпуск , нито искания за плащане на обезщетения във връзка с подобни твърдения.

С исковата молба , вх. № 5838/ 23.12.2021г. не са предявени нито твърдения, нито искания във връзка с незспазване на предизвестие за уволнение и неползван платен годишен отпуск , т.е. в исковата молба не се съдържат нито основания, нито петитуми на осъдителни искове почл.220,ал.1 КТ за обезщетение за неспазено предизвестие при уволнение и по чл.224,ал.1 КТ за обезщетение за неползван платен годишен отпуск.

Осъдителните искове по чл.220,ал.1 КТ и по чл.224,ал.1 КТ са предявени едва с допълнителната писмена молба от 25.02.2022г. на ищцовата страна по гр.д. № 2031/2021г. по описа на ДРС , т.е. в хода на вече образуваното съдебно производство , което е НЕДОПУСТИМО.

Предявяването на нови искове в хода на висящо съдебно производство е НЕДОПУСТИМО и е изрично изключено с правната норма на чл.214,ал.1, изр.2 ГПК, с която се забранява изменението на предявени искове чрез едновременна промяна както на основанието (твърдението) , така и на петитума (искането), защото в този слуай се касае не за изменение на предявен иск , а за предявяване на нов иск , който не е заявен с исковата молба.

С допълнителната писмена молба от 25.02.2022г. , както и с допълнителната писмена молба от 14.03.2022г. на ищцовата страна по гр.д. № 2031/2021г. на ДРС не са уточнени осъдителни искове за обезщетение за временна нетрудоспособност, за възнаграждение за ползван отпуск и за отмяна на уволнение (в какъвто смисъл са указанията на ДРС), а са предявени нови осъдителни искове по чл.220 ,ал.1 КТ (за обезщетение за неспазено предиведтие при уволние) и по чл.224,ал.1 КТ (за обезщетение за неползван платен годишен отпук), които не са предявени с първоначалната искова молба.

Вземанията по исковете по чл.220,ал.1 КТ и по чл.224,ал.1 КТ са различни от вземанията за обезщетение за временна нетрудоспособност и за възнаграждение за ползван платен отпуск – имат различни правопораждащи фактически състави, различен предмет, различно правно естество.

Следователно новопредявените искове по чл.220 ,ал.1 КТ и по чл.224,ал.1 КТ са НЕДОПУСТИМИ и не следва да бъдат приети за разглеждане в настоящото съдебно производство.

3

Относно исковете , предявени с първоначалната искова молба , вх. № 5838/ 23.12.2021г. :

Както бе посочено , с първоначалната искова молба , вх. № 5838/23.12.2021г. са предявени искове за :

1) обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от 05.05.2021г. до 13.09.2021г. без посочен размер, заедно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане ;

2) възнаграждение по чл.177 КТ за ползван платен годишен отпуск без посочени размер и период , заедно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане, и

3)признаване незаконността на уволнение и отмяната му по чл.344,ал.1, т.1 КТ, без да са посочени номер , дата на издаване и издател на уволнителния акт; основанието за прекратяване на трудовото правоотношение и основанията за незаконосъобразността на уволнението.

Въпреки надлежно изпълнената процедура по чл.129, ал.2 ГПК по гр.д. № 2031/2021г. по описа на ДРС тези искове са останали неуточнени до изтичането на сроковете за изпълнение на указанията на ДРС, което е станало съответно на 23.02.2022г. (за първите указания) и на 14.03.2022г. (за вторите указания).

С писмените молби , вх. № 1378/25.02.2022г. и вх. № 1743/14.03.2022г. по гр.д. № 2031/2021г. по описа на ДРС ищцовата страна не е уточнила предявените осъдителни искове за обезщетение за временна нетрудоспособност и за възнаграждение по чл.177 КТ за ползван платен отпуск (тъй като не са посочени размерите и периодите им) , както и преявения конститутивен иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ ( защото не са посочени номер, дата на издаване и издател на уволнителния акт,кактои основанието за прекратяване на трудовото правоотношение).

Както бе посочено, вместо уточнение на предявените с първоначалната искова молба три иска, с молбата от 25.02.2022г. на ищцовата страна са предявени нови искове – по чл.220,ал.1 КТ и по чл.224,ал.1 КТ , каквито не са предявени с първоначалната искова молба.

Следователно въпреки надлежното изпълнение на процедурата по чл.129,ал.2 ГПК първоначалната исковата молба е останала НЕРЕДОВНА по смисъла на чл.127, ал.1,т.3, т.4 и т.5 ГПК (доколкото не са уточнени по размери и периоди предявените осъдителни искове за обезщетение за временна нетрудоспособност и за възнаграждение за платен отпуск , както и конститутивния иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ поради неяснотата кога , с какъв акт и на какво основание е прекратено трудовото правоотношение между страните).

Нередовността на исковата молба обуславя нейната НЕДОПУСТИМОСТ и налага връщането й.

4

РЕДОВНОСТТА на исковата молба (т.е. изпълнението на изискванията на чл.127 ГПК и чл.128 ГПК) е АБСОЛЮТНА ПОЛОЖИТЕЛНА ПРОЦЕСУАЛНА

ПРЕДПОСТАВКА за надлежното упражняване на правото на иск и за допустимостта на предявения иск , поради което липсата й ,т.е. нередовността на иска обуславя неговата НЕДОПУСТИМОСТ и налага прекратяване на образуваното въз основа на него съдебно производство.

Независимо от гореизложеното следва да се посочи , че иск за обезщетение за временна нетрудоспособност е неподведомствен на съдилищата , тъй като тези обезщетения се изплащат по друг ред .

Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по гр.д.№ 32951/2022г. по описа на СРС, 68 състав.

Определението подлежи на обжалване пред СГС в 1-седмичен срок от получаване на съобщенията от страните.

ДА СЕ ИЗПРАТИ заедно със съобщението до всяка от страните за настоящото определение и препис от него (чл.7,ал.2 ГПК).

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5