Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260332 от 13.08.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1427/2020
Вид
Решение № 260332
Подписан
13.08.2020
Състав
НАСУФ ИСМАЛ, ИРЕНА НИКОЛОВА ПЕТКОВА, НАТАЛИЯ ПАНАЙОТОВА НЕДЕЛЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3, т. 3, предл. последно · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 142, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 178, ал. 1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.140 · Кодекс на труда
  • чл. 9 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата

Р Е Ш Е Н И Е

№……....………./……....……….2020г. гр. Варна

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

II въззивен съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА мл. с. НАСУФ ИСМАЛ при секретар Галина Славова като разгледа докладваното от младши съдия Н.

Исмал въззивно гражданско дело № 1427 по описа за 2020 година на ОС-Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 22635/19.03.2020 г., депозирана от ОДМВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, действащ чрез юрк.

Богдана Йорданова, против Решение № 1010/27.02.2020 г., постановено по гр. д. № 16026 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, XLI-ви съдебен състав, с което, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, въззиникът е осъден да заплати на Я.Г.Г., с ЕГН ********** и адрес ***, сумата в размер на 1813.77 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 07.10.2019г. до окончателно изплащане на задължението.

Въз въззивната жалба се навеждат подробни доводи за това, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон. Навежда се, че спорът между страните е изцяло правен, като спор досежно приетите за установени фактически положения не съществува.

Въззиникът оспорва изводите на първоинстанционния съд досежно субсидиарното приложение на общия трудов закон – КТ и приетите въз основа на него подзаконовите нормативни актове – НСОРЗ, касателно преизчисляването на нощното работно време в часове дневно работно време, доколкото между въззиника и въззиваемия е учредено служебно правоотношение, чието съдържание е нормативно регламентирано от специалните правни норми, обективирани в ЗМВР и приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове – Наредба № 81213-776 от 29.07.2016 г. Поддържа се, че не е налице празнота в специалното трудово законодателство, което да обуслови субсидиарното приложение на общите норми.

Отделно дори да се приложат последните, то те не могат да дерогират приложението на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 81213-776, съгласно която продължителността на нощното работно време не следва да надвишава 8 часа, което обуславя извода, че коефициентът не е 1.143, а – 1, доколкото съотношението между продължителността на дневното работно време и нощно такова дава този резултат. Сочи се, че за всеки отработен час в периода от 22:00 часа до 06:00 часа, на служителите на МВР им се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер на 0.25 лева на отработен час в този интервал, което отново е израз на наличие на специални норми, уреждащи отношенията във връзка с отчитането и заплащането на нощния труд на държавните служители в МВР, която изключва общия ред. Излагат се аргументи в посока, че получените часове в повече при преизчисляване на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличие на извънреден труд, доколкото служителят не е престирал работна сила в действителност извън установеното работно време.

Въззивникът моли за отмяна на атакувания съдебен акт изцяло и вместо него въззивният съд да постанови ново решение, с което да отхвърли предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както и да присъди в негова полза сторените съдебно-деловодни разноски.

В условията на евентуалност, на основание чл.

9г от Наредба за работното време, почивките и отпуските, моли съда да отмени решението частично и да отхвърли предявените искове касателно периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. поради липса на действаща нормативна уредба, регулираща преизчисляването на нощен към дневен труд, обхващащ сумата в размер на 291.81 лева – сбор от дължимата сума за 1-во и 2-ро тримесечие на 2018 г.

В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемият е подал писмен отговор на въззивната жалба. В отговора се излагат подробни доводи за това, че решението е правилно, обосновано и законосъобразно, което обуславя неоснователността на въззивната жалба. Моли се за оставянето и́ без уважение, потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е приложил общите трудовоправни норми, доколкото в Наредба № 81213з-776/29.07.2016 г., която е действала за процесния период, е налице празнота, доколкото не е посочен алгоритъм за преизчислвване на положения от служителите на МВР нощен труд в дневен, което обуславя субсидиарното приложение на общите трудово правни норми. В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, чрез юрк.

Богдана Йорданова поддържа въззивната жалба и моли за уважаването ѝ и присъждане на сторените разноски в хода на производството. Инвокира възражение за прекомерност на уговорения в полза на процесуалния представител на въззивника адвокатски хонорар.

Въззивникът, редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща представител. С молба с вх. № 262144/21.07.2020 г. поддържа въззивната жалба и моли за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемият, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява и не се представлява. С молба с вх. 261844/17.07.2020 г. поддържа отговора на въззивната жалба и моли за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на

Окръжен съд-Варна съобрази следното:

Производството по гр. д. № 16026 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, е образувано по предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР от Я.Г. *** за осъждане на ответника да заплати на ищеца допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, чийто размер след изменение на иска по чл. 214 от ГПК е 1813.77 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.10.2019 г. до окончателното погасяване на задължението.

В исковата молба ищецът твърди, че в периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. е полагал труд на длъжност „младши инспектор“ в Пето РУ на ОД на МВР Варна, което било на структурно подчинение към Областна дирекция на МВР - Варна. Съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи ищецът бил със статут на държавен служител. Брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Нормалната продължителност на работното време била с 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. По силата на чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащали допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Горното кореспондирало на Закон за държавния служител.

Съгласно чл.67, ал.1 от него брутната заплата се състояла от основна заплата и допълнителни възнаграждения. Извънредният труд при работещите на смени не се компенсирал с допълнителен платен отпуск, а се заплащал с допълнително възнаграждение, според размера на положения труд. Нормалната продължителност на работното време била регламентирана в чл. 187 от ЗМВР - 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. От 14.10.2016г. съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислявало в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени - сумирано за тримесечен период, като съгласно ал.5 т.2 работата извън редовното работно време се компенсирала с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. Така например, изчислените допълнителни възнаграждения за първото тримесечие следвало да бъдат изплатени на служителите до края на месец април, за второто - до края на месец юли, и т.н. Преди 14.10.2016г. работното време на работещите на смени се е изчислявало ежемесечно. И при действието на двата варианта възнаграждението за положения труд се дължало в месеца следващ месеца на полагането на труда, както гласял чл. 33, ал.1 от Наредба 8121 з-776/29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи. Предметът на иска произтичал от размера на нощния труд полаган в системата на МВР, както и от нормите за неговото полагане и съответните дължими изчисления. До началото на април 2015г. имало изрична разпоредба за преобразуването му при изчисляване на работното време, но след въвеждане в правния мир на цяла нова наредба, относно работното време тази методика е останала неуредена със специална норма и следователно трябва да се прилага общата такава. Съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Понятието „нощен труд“ намирало своето легално определение в чл.140 от Кодекса на труда. От тази разпоредба ищецът извежда извод, че коефициентът се определя като нормалната продължителност от 8 часа дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7=1.143. Заплащането на нощния труд като такъв и заплащането след преобразуването му били уредени с две различни правни норми на чл.8 и чл.9 от НСОРЗ, което ги правело различни правни институти. Двете плащания се дължали кумулативно и независимо едно от друго. Това било пряко следствие на факта, че служителите на смени в МВР през нощта полагат 8 часа нощен труд, който е по-дълъг от нормалния 7-часов такъв. ЗМВР изрично разграничавал заплащането за извънреден и за нощен труд в чл.178 и чл.179 от същия. Разликата между номиналния брой часове нощен труд за тримесечен отчетен период и умножаването им с коефициент 1,143 се явявало своеобразен извънреден труд, за който следвало да се прилага съответната часова ставка. Ищецът изрично уточнява, че не претендира допълнителното възнаграждение за полагане на нощен труд, което е в размер на 0,25 лева на час, както и допълнително възнаграждение за полагане на извънреден труд като разлика между сбора на общо отработените часове за един отчетен период и нормата часове за отчетния период. С исковата молба се претендирало допълнително възнаграждение за своеобразния извънреден труд след преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен такъв, който се получавал по силата на посочените обши трудови норми, приложими при липсата на специален регламент за служителите на МВР. Ищецът моли за уважаване на исковите претенции.

Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Исковете се оспорват по основание и размер. Не оспорва, че ищецът за посочения период е полагал труд при него по служебно правоотношение заемайки длъжност „мл. инспектор“ в Пето РУ на ОД на МВР Варна.

Счита, че в случая приложение следва да намери единствено специалния закон, а именно ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, предвид спецификата на полаганата работа от служителите в МВР. Така, в чл. 187, ал. 3 и ал. 5 е предвидено сумирано изчисление на работното време на тримесечие, като работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период за служителите работещи на смени. Действаща за периода е Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., в която се сочи, че липсва разпоредба, регламентираща преизчисляване на нощния труд в дневен. В този смисъл оспорва приложимостта на Наредбата за структурата и организацията на РЗ, излагайки правни доводи за това. Позовава се и на писмо от МТСП от 29.08.2011г., с което са дадени тълкувания относно преизчисляването на дневния и нощен труд. Сочи, че липсва основание за трансформиране на нощния в дневен труд и определяне на извънреден такъв. Твърди, че положеният от ищеца нощен и извънреден труд са били заплатени, като вид допълнителни възнаграждения. Искането е за отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.