Определение № 750 от 15.09.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 750 гр. Враца, 15.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Веселина Люб. Павлова

Захари Ил. Захариев като разгледа докладваното от Захари Ил. Захариев Въззивно частно гражданско дело № 20261400500499 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

Образувано е по възражение вх. № 5210/06.07.2026 г. подадено от С. С.

М. с ЕГН: **********, П. С. М. с ЕГН: **********, С. С. М. с ЕГН:

********** и тримата с адрес: с. ***, ул. „***" № 6, общ. ***, обл. *** и Ж. С.

Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. ***, ул. „***“ 9, чрез адв. М. А. Р. - П., против Заповед за изпълнение № 2853/2025 г. по ч. гр. д. № 20251420104142/2025 г. по описа на Районен съд - Враца.

С възражението длъжниците поддържат, че са узнали за издадената срещу тях Заповед за изпълнение № 2853/2025 г. по ч.гр.д. № 20251420104142/2025 г. по описа на Районен съд – Враца, както и за издадения въз основа на нея изпълнителен лист, едва на 19.06.2026 г., при получаване на съобщенията за образуваното изпълнително дело № 429/2026 г. по описа на ЧСИ M.K..

Твърдят, че заповедта за изпълнение не им е била връчена надлежно, като на 03.11.2025 г. книжата са били получени от едно и също лице – дъщеря на длъжника П. С. М.. Според тях не е удостоверено, че получателят е имал качеството, предвидено в чл. 46, ал. 2 ГПК, по отношение на всеки от отделните длъжници, нито че е поел задължение да предаде книжата на съответния адресат. Поради това считат, че връчването не е породило последиците на редовно връчване и са били лишени от възможността да упражнят правото си на възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения срок.

Сочи се нередовност във връчването спрямо длъжника Ж. С. Д., доколкото в изпълнителния лист нейният адрес е посочен като гр. ***, ул.

„***“ № 9, а съобщението от ЧСИ, както и заповедта за изпълнение, са били връчвани на адрес в с. ***, ул. „***“ № 6, чрез лице, за което не се твърди да е било неин пълномощник, съдебен адресат, член на домакинството или лице, живеещо на адреса й.

1

Възражението съдържа и оспорване на самото вземане. Длъжниците поддържат, че се касае за едно и също вземане за ВиК услуги по абонатен № 5002646, за един и същ имот и период, за което е посочена една и съща главница в размер на 958,30 лв. спрямо всеки от четиримата длъжници.

Считат, че при липсата на изрично посочване на солидарна отговорност в изпълнителния лист насочването на принудително изпълнение срещу всеки от тях за пълния размер на вземането създава риск от многократно събиране на едно и също вземане.

Въз основа на изложеното молят възражението по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК да бъде прието, да се приеме, че заповедта за изпълнение не им е била надлежно връчена, след което делото да бъде върнато на Районен съд – Враца за продължаване на производството по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК. Молят също да бъдат изискани и проверени книжата по заповедното дело относно извършеното връчване, както и да им бъдат присъдени направените разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – ***, представлявано от инж. M.П. – Управител, чрез М.Б. – Главен юрисконсулт се оспорва основателността на подаденото възражение.

Заявителят посочва, че процесното вземане произтича от неплатени ВиК услуги по абонатен № 5002646 за имот в с. ***, ул. „***“ № 6, като титулярът на партидата С.С. М. е починал на 06.07.2017 г., а посочените в заявлението длъжници са неговите наследници – съпруга и три деца. Твърди, че при подаване на заявлението не е бил налице отказ от наследство от някой от тях, поради което същите отговарят за наследствените задължения съобразно наследствените си дялове.

Във връзка с твърдението на длъжниците, че едно и също вземане е претендирано четири пъти, заявителят поддържа, че отговорността им е разделна, а не солидарна. Посочва, че общият размер на вземането възлиза на 3 833,22 лв. главница и 776,52 лв. мораторна лихва, като спрямо всеки от длъжниците е претендирана само съответната наследствена част – 958,30 лв. главница и 194,13 лв. мораторна лихва, наред с дължимите разноски. Според заявителя това е отразено и в издадения изпълнителен лист, поради което не е налице претендиране на едно и също вземане в пълен размер спрямо всеки от длъжниците.

По отношение на връчването заявителят сочи, че преценката относно редовността му следва да бъде извършена въз основа на материалите по заповедното дело. Посочва още, че преди образуването на заповедното производство на длъжниците са били изпращани покани за доброволно изпълнение, като тази до С. С. М. е получена лично, а поканите до П. С. М. и С. С. М. са получени от нея. Поканата до Ж. С. Д. е върната като непотърсена, като е била изпратена на вписания в удостоверението за наследници неин постоянен адрес.

В заключение заявителят поддържа, че длъжниците не са доказали наличието на предпоставките по чл. 423 ГПК и моли възражението да бъде оставено без уважение, като бъдат оставени в сила заповедта за изпълнение и 2 издаденият въз основа на нея изпълнителен лист.

След като обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с наведените от страната доводи, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

Заповедното производство по ч.гр.д. № 4142/2025 по описа на Районен съд –Враца е образувано по заявление на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – ***, с ЕИК: 811047831, чрез представителя си В.Н., с което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против С. С. М., П. С. М., С. С. М. и Ж. С. Д., като със заявлението се твърди, че паричното вземане произтича от Договор за предоставяне на комунални услуги ОУ-09 от 11.08.2014 г .

Районен съд – Враца е уважил заявлението и е издал Заповед № 2853 от 23.10.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№ 4142/2025 г., с която е разпоредил всеки от четиримата длъжници да заплати на кредитора съответната една четвърт от общото заявено вземане.

Така спрямо всеки от длъжниците е присъдена главница в размер на 958,30 лева, представляваща една четвърт от общата главница за предоставени и незаплатени ВиК услуги за периода от 26.07.2022 г. до 05.08.2025 г. по абонатен № 5002646, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.10.2025 г. до окончателното й изплащане.

На всеки от длъжниците е присъдена и по една четвърт от начислената общо мораторна лихва, а именно по 194,13 лева за периода от 02.10.2022 г. до 06.10.2025 г., както и съответно по една четвърт от дължимите разноски – по 30,00 лева юрисконсултско възнаграждение и по 19,59 лева държавна такса.

От представените по делото четири съобщения за връчване се установява, че издадената по делото Заповед № 2853/23.10.2025 г. за изпълнение на парично задължение е връчена чрез друго лице, при условията на чл. 46 ГПК.

Във всяко от съобщенията е удостоверена самоличността на получателя чрез посочване на трите му имена – А.П. М., както и роднинската й връзка спрямо всеки от адресатите. От отбелязванията на връчителя се установява, че лицето е внучка на С. С. М., дъщеря на П. С. М. и племенница на С. С. М. и Ж.

С. Д.. Посочено е също, че получателят живее на адреса, на който са адресирани съобщенията.

Във всяко от съобщенията получателят е положил подписа си и изрично е удостоверил, че приема книжата, като е поел задължение да ги предаде на съответния адресат. В тази връзка в съобщенията е направено отбелязване „Със задължение да предам“, последвано от подписа и трите имена на лицето, приело съобщението.

С разпореждане № 6527/08.12.2025 г. Районен съд – Враца е приел, че издадената по делото заповед за изпълнение е надлежно връчена на длъжниците и е влязла в сила. При тези констатации и на основание чл. 406, ал. 1 ГПК съдът е разпоредил издаването на изпълнителен лист, въз основа на което на същата дата е издаден изпълнителен лист № 2646/08.12.2025 г.в полза на заявителя на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – ***.

3

Въз основа на гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивният съд намира, че подаденото възражение е процесуално допустимо, доколкото е депозирано в преклузивния едномесечен срок по чл.

423, ал. 1 ГПК. Съгласно твърденията на възразителите, те са узнали за издадената срещу тях заповед за изпълнение и образуваното въз основа на нея изпълнително производство при получаване на съобщенията от ЧСИ по изпълнително дело № 429/2026 г. на 19.06.2026 г., а възражението е подадено на 06.07.2026 г., поради което е спазен предвиденият в закона срок.

Разгледано по същество, възражението е основателно по отношение на длъжника Ж. С. Д., но е неоснователно по отношение на останалите трима длъжници – С. С. М., П. С. М. и С. С. М..

Предмет на настоящото производство по чл. 423 ГПК е преценката дали длъжниците са били лишен от възможността да оспорят претендираното от заявителя вземане, вследствие на нередовно връчване.

Неоснователно е възражението, че връчването е нередовно поради обстоятелството, че лицето, получило книжата, не е било посочено от длъжниците като съдебен адресат, не е било техен пълномощник и не е било определено като общ съдебен адресат.

Обстоятелството, че заповедното производство по чл. 410 ГПК се развива без участието на длъжника до момента на връчване на заповедта, изключва възможността да се поставя изискване получателят на книжата да е бил предварително посочен от длъжника като съдебен адресат.

В случая връчването е извършено чрез друго лице при условията на чл.

46 ГПК, който изрично предвижда възможност, когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, същото да бъде прието от друго лице, притежаващо посоченото в закона качество.

Когато са налице предпоставките на тази разпоредба, редовността на връчването се преценява с оглед качеството на лицето, приело съобщението, връзката му с адресата, съгласието му да приеме книжата и поетото задължение да ги предаде, а не с оглед наличието на предварително волеизявление на адресата за определянето му като съдебен адресат.

Поради това липсата на посочване на получателя като съдебен адресат или пълномощник на длъжниците сама по себе си не води до нередовност на извършеното връчване.

Недоказано е и възражението, че връчването е нередовно поради твърдението, че лицето, приело съобщенията, не е било пълнолетно. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК доказването на фактите, на които се основава възражението, е в тежест на страната, която ги твърди. В случая длъжниците не са ангажирали доказателства в подкрепа на това твърдение, нито са посочили данни, от които да се установява възрастта на лицето към момента на връчването.

От представените съобщения за връчване се установява, че получателят е посочил трите си имена и роднинската си връзка с всеки от длъжниците, 4 отбелязал е, че живее на адреса, и е приел книжата със задължение да ги предаде на съответния адресат, удостоверявайки това с подписа си.

Съобщенията представляват официални удостоверителни документи по отношение на извършените от връчителя действия и удостоверените от него обстоятелства при изпълнение на служебните му задължения.

Следователно от съдържанието на съобщенията се установява, че връчителят е удостоверил както самоличността на лицето, получило книжата, така и качеството му спрямо всеки от отделните адресати, обстоятелството, че то живее на съответния адрес, съгласието му да приеме съобщението и поетото от него задължение да го предаде на адресата. При тези данни връчването на заповедта за изпълнение е извършено чрез лице, което е посочено като лице от домашните на адресатите и живеещо на адреса, при спазване на изискванията относно удостоверяването на извършените при връчването действия.

Длъжниците не са представили доказателства, които да опровергават удостовереното в съобщенията относно начина на връчване и лицето, приело книжата, нито такива, от които да се установява, че същото е било непълнолетно към датата на връчването. Поради това твърдението за непълнолетие само по себе си не може да обоснове извод за нередовност на връчването.