Решение № 1696 от 08.03.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ ………....... гр.София, 08.03.2019 г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА при участието на секретаря

Ива

Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16401 по описа за 2016 год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба подадена от Х.С. ЕООД, с която против Народното събрание на Република Б. и Република Б. са предявени при условията на евентуалност осъдителни искове за ангажиране извъндоговорната отговорност на държавата и солидарно заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в общ размер на 341128.77 лв., представляваща удържана от ищеца 20% такса за производство на ел.енергия през периода 01.01.2014 г.-09.08.2014 г., ведно със законната лихва от 31.01.2014 г. до 30.12.2016 г. в размер на 90086.88 лв. Претендира законна лихва от подаване на исковата молба до окончателно погасяване на задълженията.

Претендира заплащане на сумите на следните основания:

- като обезщетение за вреди, поради съществено нарушение правото на Европейския съюз /ЕС/ под формата на възпиращо въздействие върху инвеститорите, с което е нарушено правото на свободно движение на капитали; поради нарушение на свободата на конкуренцията, чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия – производители на ел.енергия в сравнение с други, третирани в по-неблагоприятен аспект, чрез създаването на финансови утежнения спрямо втората група; недопустимо ограничаване свободата на движение на капитали в нарушение на чл.63 от Договора за функциониране на Европейския съюз /ДФЕС/ и др. подробно изложени в искова молба;

- като заплатена без основание, съответно на отпаднало правно основание сума, с която ответника се е обогатил неоснователно въз основа на нормативна уредба /§6, т.2 и т.3 от ЗР към ЗДБ на РБ за 2014 г. – чл.35а, чл.35б, чл.35 в и чл.73 от ЗЕВИ/ с правно действие от 01.01.2014 г., обявена впоследствие за противоконституционна с Решение № 13/31.07.2014 г. по конституционно дело № 1/2014 г. на Конституционния съд.

В искова молба и допълнително уточнение ищецът излага твърдения, че има качеството на производител на ел.енергия от възобновяеми източници /ВЕИ/ и е собственик на фотоволтаична централа, която е въведена в експлоатация на 10.06.2011 г. Поддържа твърдения, че в това качество бил сключил с ЕВН Б. Е. АД договор за изкупуване на ел.енергия от 29.04.2011 г. и договор за присъединяване от 09.12.2010 г., като извършва продажба на ел.енергия от възобновяем източник по преференциална цена.

Поддържа, че в началото на 2014 г. била въведена такса /20 процентна/ посредством цитираните нормативни разпоредби, която породила действие, считано от 01.01.2014 г. и била удържана директно от производителите на ел. енергия от ВЕИ. С Решение № 13/31.07.2014 г. по конституционно дело № 1/2014 г. на Конституционния съд нормите, които я въвеждат и уреждат били обявени за противоконституционни по изложени мотиви. Въпреки уредбата на чл.22, ал.4 от ЗКС възникналите правни последици от акта обявен за противоконституционен не били уредени от органа, който го е издал. В срок от два месеца от влизане в сила на Решението на КС, Народното събрание не уредило възникналите правни последици от обявения за противоконституционен акт.

Излага правни и фактически доводи за реализиране на извъндоговорната отговорност на държавата за причинените му имуществени вреди във връзка с принципа за лоялно сътрудничество, задължителен за всички органи на държави членки закрепен в чл.4, §3 от ДЕС. Излага практика на СЕС в подкрепа на тезата си.

Излага правни доводи,че съобразно принципа за равностойност всички национални процесуални норми следва да се прилагат еднакво към жалбите/исковете основаващи се на нарушение на правото на Съюза и към жалбите/исковете основани на нарушение на вътрешното право;

Според принципа на процесуална самостоятелност, редът и условията които правните субекти черпят от правото на Съюза следва да бъдат уредени от вътрешния правов ред на всяка държава – членка, при положение че не са по-неблагоприятни от правилата уреждащи сходни вътрешноправни положения /принцип на равностойност/ и не правят на практика невъзможно или прекомерно трудно упражняване правата предоставени от правния ред на Съюза /принцип на ефективност/

В допълнителна молба от

15.02.2017 г. излага твърдения, фактически и правни доводи за обосноваване и формулиране на претенциите към ответника Република Б..

В срока за отговор ответниците представят писмени отговори.

В срока за писмен отговор по чл.131 ГПК ответникът Република Б. изразява следното становище по исковете: Оспорва исковете, като недопустими с възражения за неподведомственост на спора на общия граждански съд. Излага правни и фактически доводи, че компетентен да разгледа спора е административния съд доколкото предмет на спора е правоотношение възникнало между държавата, като публичноправен субект и финансово задълженото лице, т.е. същите са израз на власт и подчинение, а не на равнопоставеност между субектите. Обосновава становището си с твърдения, че таксата, предмет на цитираната правна уредба представлява публично държавно вземане по см. на чл.162, ал.2, т.3 от ДОПК, поради което правилата на непозволено увреждане, респ. неоснователно обогатяване са неприложими в случая. Излага правни доводи в тази насока.

Изразява становище, че компетентен да се произнесе по искането за ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавата /обективна и безвиновна/ за нарушение на норми от общностното законодателство е административния съд, а не общия граждански съд.

Оспорва, като недопустими претенциите срещу законодателния орган /Народното събрание/, доколкото вътрешната национална уредба не предвижда такъв ред, а уредбата на общите правила на чл.49 ЗЗД е неприложима в случая.

Не оспорва, че цитираните норми, обявени за противоконституционни с цитираното Решение на КС са били приети от 42-то Народното събрание. Излага правни доводи, че решението на КС има действие занапред, като нормите не се прилагат от деня на влизане на решението в сила /три дни след обнародването му/. До този момент законовия акт е в сила и страните са обвързани от правното му действие. Поради това, според ответника, не е налице обратно действие на Решението на КС и последното обуславя недопустимост на претенции, които целят въвеждане на ретроактивно действие на решението с оглед противоречието с чл.151, ал.2, изр. 3 от КРБ.

Поради така изложените правни и фактически доводи, отправя искане за прекратяване на производството, като недопустимо.

При условията на евентуалност оспорва исковете, като неоснователни. Излага подробни правни и фактически доводи в тази насока. Към момента на заплащане на таксата е било налице валидно правно основание, което е действало до влизане в сила на постановеното от КС решение.

Последното има действие занапред, като указаното в разпоредбата на чл.22, ал.4 ЗКС и чл.88, ал.4 от ПОДНС /чл.90, ал.4 от ПОДНС/ по тълкуване на ответника не представлява абсолютен императив с оглед дейността на законодателния орган.

Предвиденото в посочената законова норма правомощие не представлява, според ответника, възложено задължение на НС да приеме акт с обратно на обявения за противоконституционен закон значение. В случая предоставеното правомощие на НС не означава, че удържаните такси следва да бъдат възстановени. Оспорва, като процесуално недопустими исковете по чл.7 КРБ, по чл.49 ЗЗД, като излага възражения за липса на надлежна процесуална легитимация; липса на възлагане.

При условията на евентуалност оспорва исковете, като неоснователни. Прави възражение, че в случая не е налице и нарушение на норми от общностното право.

Оспорва исковете по чл.55 и чл.59 ЗЗД като неоснователни и излага правни и фактически доводи за това.

В срока за писмен отговор по чл.131 ГПК ответникът Народното събрание на Република Б. изразява следното становище по исковете: Оспорва исковете, като недопустими с възражения за пасивната процесуалноправна и материалноправна легитимация на ответника Народното събрание на Република Б.. При условията на евентуалност оспорва исковете, като неоснователни с излагане на подробни правни и фактически доводи.

Не оспорва, че цитираните норми, обявени за противоконституционни с цитираното Решение на КС са били приети от 42-то Народното събрание. Излага правни доводи, че решението на КС има действие занапред, като нормите не се прилагат от деня на влизане на решението в сила /три дни след обнародването му/. До този момент законовия акт е в сила и страните са обвързани от правното му действие. Поради това, според ответника, не е налице обратно действие на Решението на КС и последното обуславя неоснователност на претенциите за връщане на сумите събрани като такса от ищеца. Последните били дължими на валидно основание. Обосновава легитимната цел, която държавата е целяла с въвеждане на таксата във връзка с необходимостта от регулиране на пазара на ВЕИ. Оспорва твърденията и правните доводи на ищеца за нарушение на общностното законодателство, като излага фактически и правни доводи.

С определение от 30.05.2018 г. производството е прекратено по отношение на ответника Народното събрание на Република Б. поради оттегляне на исковете в тази част.

С молба от 02.11.2017 г. ищецът уточнява предявените претенции.

Съдът като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 от ГПК приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят и се установява от събраните писмени документи, че Х.С. ЕООД има качеството на производител на ел.енергия от възобновяеми източници /ВЕИ/ и е собственик на фотоволтаична централа, която е въведена в експлоатация на 10.06.2011 г. /разрешение за ползване № ДК-07-ЮИР-130/10.06.2011 г./, находяща се в УПИ ІІ-20121, масив 20, местност „Бимбала“, землище на село Челник, община Тунджа, гр.Ямбол.

Установява се, че в това качество Х.С.

ЕООД сключил с ЕВН Б. Е. АД договор за изкупуване на ел.енергия от 29.04.2011 г. и договор за присъединяване от 09.12.2010 г.

Не е спорно, че с договора Х.С. ЕООД, като продавач и ЕВН Б. Е. АД, като купувач, договорили, че първият произвежда електрическа енергия от възобновяеми източници - чрез фотоволтаичната електрическа централа, а вторият изкупува по преференциални цени цялото количество произведена и доставена от продавача електрическа енергия, което има сертификат по реда на Наредбата за издаване на сертификати за произход на ел.енергия, произведена от ВЕИ /възобновяеми енергийни източници/ с изключение на ползваните от продавача количества за собствени нужди, собствено потребление и снабдяване на свои клонове, предприятия и обекти или продаваните по свободно договорени цени – чл.16, ал.1 от действащия към този момент Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата (обн., ДВ, бр. 49 от 2007 г.; отм.

ДВ. бр.35 от 3 Май 2011г. г.).

Чрез приетите по делото 8 броя фактури, издадени в периода м.януари 2014 г. /01.01.2014 г./ – м.август 2014 г. /09.08.2014 г./, както следва: Фактури № № 38/31.01.2014 г., № 39/28.02.2014 г., № 40/31.03.2014 г., № 55/30.04.2014 г., № 56/31.05.2014 г., № 57/30.06.2014 г., № 58/31.07.2014 г. и № 59/31.08.2014 г., издадени от „Х.С."ЕООД на „ЕВН Б. Е." ЕАД и констатациите на експерта по ССчЕ се установява, че „ЕВН Б. Е." ЕАД е удържал такси в размер на 20% на основание чл.35а, ал.2 от ЗЕВИ (Закон за енергията от възобновяеми източници) общо в размер на 341128.77 лева.

Чрез приетата в производството

ССчЕ се установява, че удържаните такси са преведени от „ЕВН Б. Е." ЕАД по сметка на ДКЕВР при Българска народна банка, съгласно подадена тримесечна справка до 15-о число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася, като във всяко от плащанията са включени всички удържани такси от производителите на енергия от възобновяеми източници по чл.35а, ал.2 от ЗЕВИ. Според констатациите преводите са били извършени на 15.04.2014 г., на 15.07.2014 г. и на 15.10.2015 г.