Решение № 43 от 15.04.2020, Районен съд - Луковит

Р Е Ш Е Н И Е

№ …. гр. Луковит, 15.04.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ

При секретаря: В. П. като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 603 по описа на съда за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от „П.“ ООД,

ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.С. 5400, ул. Г. М. №*, вх.*, ет. *, съдебен адрес:***, представлявано от М. В. Б. - управител, чрез пълномощник - адвокат Г.Б., против С.П.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК - с цена на иска 10 800 лева.

В исковата молба се твърди, че на

27.06.2016г. „а.с." ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес за кореспонденция: с.Д., улица „Х. Б." № *, е издал запис на заповед за сумата от 10 800 лева, с падеж 30.10.2016г., авалиран на 27.06.2016г. лично от ответника С.П.С.. Задължението не е било изпълнено, като непогасена е останала цялата сума от 10 800 лева. За установяване и удовлетворяване на вземането на кредитора, произтичащо от неизпълнението по горепосочения менителничен ефект, са образувани: ч.гр.д. № 429/ 2017г. по описа на Районен съд гр.Луковит, както и изп. д. № 3937/ 2017г. по описа на ЧСИ М. П., рег. № 851. Ищецът счита, че процесният запис на заповед е валидно издаден при спазването на всички законови изисквания, поради което и същият е валидно правно основание за пораждане на претендираното парично задължение.

С протоколно определение от

05.12.2018г., съдът е оставил без движение исковата молба на ищеца, като му указал да отстрани следните нередовности на исковата молба: да посочи фактите, от които вземането произтича, пораждането на задължението по твърдяното каузално правоотношение и неговия размер, което не е направено с първоначалната искова молба.

В депозираната молба вх. № 97/

08.01.2019г. от страна ищеца са изложени твърдения, че менителничният ефект е издаден в обезпечение на задължението на дружеството „а.с." ЕООД, в качеството му на купувач по договор за доставка на семена за посев от 02.02.2016г., по който доставчикът „П." ООД, е изпълнил добросъвестно задължението си да достави на купувача заявените количества семена. За доставката на 40 броя торби семена слънчоглед P64LE25, доставени на купувача на дата 22.03.2016г., съгласно протокол № 2123/ 22.03.2016г., в изпълнение на задължението си по чл. 10 от договора, доставчикът е издал на купувача Фактура № **********/ 23.03.2016г. на стойност 10 800 лв. с падеж 30.09.2016г. Съгласно чл. 16 от договора вземането на доставчика по тази фактура е обезпечено със Запис на заповед - видно от страните по представения в настоящото производство менителничен ефект и от размера на обезпеченото вземане, от падежа на задължението (не на последно място и от твърденията на ответника в отговора на исковата молба) със Запис на заповед издаден на 27.06.2016г. издаден от „а.с." ЕООД е обезпечено вземането на „Панацея" ООД възникнало в следствие извършената доставка на 40 бр. торби семена слънчоглед P64LE25 на стойност 10 800 лева, по Договор за доставка на семена за посев от 02.02.2016г. Твърди се, че задължението на купувача по договора за заплащане на доставените 40 бр. торби семена слънчоглед P64LE25 на стойност 10 800 лева остава неизпълнено и към настоящия момент.

Отправено е доказателствено искане да бъде допусната съдебно счетоводна експертиза, която да бъде изготвена от вещо лице със специални знания в сферата на счетоводството, което след като се запознае със счетоводството на „П." ООД и „а.с." ЕООД да даде отговори на следните въпроси: 1. Отразена ли е в счетоводствата на двете дружества Фактура № **********/ 23.03.2016г. на стойност 10 800 лв. с падеж 30.09.2016г.? 2. Към момента на изготвяне на заключението по ССЕ има ли отразени в двете счетоводства плащания по процесната фактура и какъв е размерът на задължението на „а.с." ЕООД по посочената в б. А фактура? 3. Ползвал ли е купувачът („а.с." ЕООД) право на данъчен кредит по Фактура № **********/ 23.03.2016 г. на стойност 10 800 лв. с падеж 30.09.2016 г.? 4. Редовно ли е водено счетоводството на „П." ООД и „а.с." ЕООД?

Към допълнителната искова молба са приложени: Договор за доставка на семена за посев от 02.02.2016г.; Протокол № 2123/ 22.03.2016г. за доставка на 40 бр. торби семена слънчоглед P64LE25 и Фактура № **********/ 23.03.2016 г. на стойност 10 800 лв. с падеж 30.09.2016 г.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, в който оспорва изцяло предявения установителен иск по основание и размер и излага подробни възражения. Развиват се съображения за недопустимост на иска. Твърди се, че претендираното вземане във връзка с каузалното правоотношение, с което е съставен записът на заповед не съществува, е погасено. Твърди, че документът – процесният запис на заповед, няма предвидените реквизити в чл. 535 от ТЗ. Ответникът е въвел с отговора на исковата молба твърдения за връзка на издадения запис на заповед с каузално правоотношение по договор за доставка на семена за посев с дружеството издател „а.с." ЕООД.

От страна на ответника, с отговора на исковата молба, при условията на евентуалност и на основание чл. 211 от ГПК, е предявен насрещен установителен иск в размер на 2000 лева от общо дължимата сума в размер на 19000 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане, както и разноските по делото. Твърди, че този иск е допустим, тъй като: насрещния частичен иск е предявен в законоустановения срок, от лице което има правен интерес; има непосредствена връзка с предявения от „П." ООД първоначален иск; и има правна възможност на стане прихващане по първоначалния иск.

С протоколно определение от

05.12.2018г., съдът е оставил без движение исковата молба по насрещно предявения иск от С.П.С. като му указал, че следва да конкретизира насрещния иск с оглед неговата определяемост по основание и размер /липса на петитум/, да конкретизира твърденията обосноваващи претендирания размер, както и да представи доказателства в тази насока, да представи доказателства легитимиращи го като представител на дружеството „а.с." ЕООД, за което се твърди, че е страна по каузалното правоотношение.

На 21.01.2019г. е депозирана молба от ответника С.П.С., с която се отправя заявление, че не поддържа предявения с отговора на първоначалната искова молба насрещен иск, тъй като не може да се легитимира като представител на „а.с." ЕООД. Твърди се, че ответникът не е притежавал такова качество, нито в настоящия момент, нито към процесния период.

С Протоколно определение от 30.10.2019 г. съдът остави без уважение молбата на Д.П.С. - едноличния собственик и управител на „а.с.“ ЕООД за встъпване в делото като трета страна помагач на страната на ответника С.П.С., по реда на чл. 218 ГПК. Определението е потвърдено с Определение № 180 от 14.02.2020 г. по ч. гр. д. № 94/ 2020 г. на Окръжен съд – Ловеч.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се представлява. Депозирана е молба вх. № 4794/ 30.10.2019 г. чрез мл. адв. И.У..

Ответникът, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. П.Р., който в писмените си бележки излага доводи за неоснователността на исковата претенция.

На основание чл. 195 от ГПК по делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице дава заключение, че фактура № **********/ 23.03.2016 г. на стойност 10 800 лв., с падеж 30.09.2016 г. е отразена в счетоводството на двете дружества - „П.“ ООД и „а.с." ЕООД. Към момента на изготвяне на експертизата, в счетоводството на „П.“ ООД няма плащания по процесната фактура. Размерът на задължението на „а.с." ЕООД по посочената фактура е 10 800.00 лева. Фактура № **********/ 23.03.2016 г. на стойност 10 800 лв. е отразена в дневника за покупките на „а.с." ЕООД с право на пълен данъчен кредит за месец март 2016 г.

Съдът, като съобрази становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

По делото е представен в заверено копие от запис на заповед на заповед /в ч.гр.д. № 429/ 2017 г. в оригинал/ с дата на издаване 27.06.2016 г. От същият е видно, че лицето С.П.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, се е задължило безусловно да заплати на ищеца по делото сумата от 10 800.00 лева. Определен е бил падеж на плащането – 30.09.2016 г.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 429/ 2017 г. по описа на Районен съд - Луковит, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК с вх. № 3310 от 14.08.2017 г., въз основа на което е било образувано посоченото дело. Съдът е уважил заявлението и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 313 от 22.08.2017 г. срещу ответника в настоящото производство за сумата от 10 800.00 лв., представляваща непогасена главница по запис на заповед с дата на издаване 27.06.2016 г., с уговорен и настъпил падеж – на дата 30.09.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.08.2017 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1656.00 лв. - направени по заповедното производство съдебни разноски, от които 216.00 лв. внесена държавна такса и 1440 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.

Видно от материалите по същото дело, в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, ответникът подал възражение за недължимост на сумите по издадената заповед за изпълнение. Съдът предоставил на ищеца едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на вземането си срещу длъжника. В указания срок ищецът подал настоящата искова молба, поради което и същата е процесуално допустима.

Правната квалификация на иска е: чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 535 ТЗ, във вр. с чл.

485 ТЗ.

Уреденото в чл. 483 - чл. 485 ТЗ менителнично поръчителство /авал/ има самостоятелен и неакцесорен характер спрямо главното задължение. За менителничното поръчителство не намират приложение разпоредбите на чл. 146, ал. 3, 147 и 148 ЗЗД поради съществените разлики между задължението на авалиста в сравнение с поръчителството, към менителничното поръчителство не се прилага принципът на акцесорност на договора за поръчителство /виж решение № 185 от 22.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 136/ 2010 г., II т. о., решение № 120/ 30.07.2010 г. по т. д. № 988/ 2009 г. на ВКС, ІІ т.о./. Менителничното поръчителство /авал/ се учредява с едностранното волеизявление на авалиста, което трябва да бъде изразено върху менителничния документ, евентуално върху алонжа чрез употребата на формалния израз ”като поръчител” или друг равнозначен израз и подпис от поръчителя /чл. 484, ал. 1 ТЗ/. С чл. 484, ал. 2 ТЗ е предвидено, че авалът може да се учреди и само чрез поставяне на подпис върху лицевата страна на ефекта от лице, което не е издател или платец по него. Подписът на лицевата страна на менителницата /записа на заповед/, ако не е на платеца или издателя, учредява менителнично поръчителство – авал /решение № 120 от 30.07.2010 г. по т.д. № 988/ 2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 11 от 11.03.2013 г. по т.д.

№ 234/ 2012 г. на ВКС, I т.о./. Противопоставянето на лични възражения от авалиста, основани на каузалното правоотношение между приносителя и издателя, е допустимо, само ако авалистът също е страна по каузалното правоотношение или ако приносителят е недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право, знаейки за наличието на лични възражения по каузалното правоотношение с издателя /решение № 120 от 30.07.2010 г. по т. д. № 988/ 2009 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 17 от 21.04.2011 г. по т. д. № 213/ 2010 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 26 от 24.04.2014 г. по т. д. № 1027/ 2013 г. на ВКС, ІІ т. о., и др./. В тези случаи авалистът може да противопоставя успешно на приносителя и личните възражения по каузалното правоотношение, по което не е страна, макар това право по принцип да не му принадлежи.

Отговорността на издателя и на поръчителя към поемателя като длъжници по записа на заповед, е солидарна - чл. 513, ал. 1 ТЗ. Доколкото отговорността на поръчителя по записа на заповед не може да е по-голяма по обем от отговорността на издателя, тъй като обратното би довело до неоснователно обогатяване на кредитора, то по прекия менителничен иск на поемателя авалистът разполага с възражения, че каузалното задължение на издателя е погасено - изцяло или отчасти. Той може да се позове на осъществени погасителни способи, но и на действието на упражнените от издателя насрещни права, които също са погасили неговото задължение към поемателя, а с това - и прекият менителничен иск /напр. възражение за разваляне на договора или за неизпълнен договор/. Чрез тези възражения поръчителят не упражнява чуждите лични права /на издателя/, а се позовава на обстоятелства, които рефлектират върху прекия иск на поемателя срещу всеки длъжник по записа на заповед /решение № 17 от 25.05.2017 г. по т. д. № 61283/2016 г. на I г. о. и решение № 2 от 12.08.2014 г. по т. д. № 984/2012 г. на II т. о./.