Решение № 1516 от 25.02.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, 25.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ – „В“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АНЕЛИЯ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА – ТОНЕВА

КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от младши съдия Трендафилов въззивно гражданско дело № 1815 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С

Решение № 459924 от 28.07.2018 г., постановено по гр.д. № 6961/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 156 – ти състав, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че М.В.М. дължи на „Т.С.” ЕАД следните суми: 6595.94 лв. – главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ”********, бл. ******, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 15.11.2016 г. до изплащане на вземането и сумата от 39.77 лв., представляваща главница за услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които суми са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 23.11.2016 г., по ч. гр. д. № 65092/2016 г. по описа на СРС, ГО, 156-ти състав, като исковете са отхвърлени за обезщетението за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение в общ размер на 405.34 лв.

Горепосоченото решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Х.и Р.” ЕООД.

Срещу решението в частта му, в която предявените искове са уважени, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника М.В.М.. В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно в обжалваната част, порди нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че съдът неправилно приел, че ответникът бил наследник на В.С.Д.. Ответникът не бил и вещен ползвател на имота, тъй като от представения нотариален акт било видно, че В.Д.прехвърлила собствеността на имота на трето лице – М.М.М.. Ето защо, моли въззивния съд да отмени решението на СРС в обжалваната част и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата „Т.С.” ЕАД не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба.

Срещу решението в частта му, в която предявените искове са отхвърлени, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца "Т.С." ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон. Твърди, че в раздел VII от ОУ – „Заплащане на ТЕ“ и по – конкретно в чл. 32, ал. 1 бил определен редът и срокът, в който купувачите на топлинна енергия били длъжни да заплащат месечните дължими суми, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен ежемесечно получаваните фактури, бил най – късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. С изтичането на последния ден от месеца ответникът бил изпаднал в забава за тези суми съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната част, а предявените искове - да бъдат уважени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Третото лице-помагач „Х.и Р.” ЕООД не изразява становище по въззивните жалби.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.

Доказано е също така, че към процесния период В.С.Д. е била ползвател на процесния апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. ”********, бл. ****** - това обстоятелство се установява от приложения по делото Нотариален акт № 128, том I, рег. № 1931, дело № 59 от 2014 г., за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, видно от който на 15.05.2014 г. В.С.Д., чрез пълномощника си Весела Вълчанова-Мирчева, е прехвърлила на М.М.М. собствения си недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, като В.Д.си запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху прехвърления имот.

Установено е, че В.С.Д. починала на 13.01.2017 г., като оставила за наследници по закон Л.В.Д.и М.В.М.. От представеното пред СРС съдебно удостоверение, издадено от СРС, 80 състав, се установява, че Л.В.Д.се отказала от наследството на покойния наследодател В.Д., който отказ бил вписан в специалната книга на съда под № 450 от 27.04.2017 г.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че правната последица от вписания от Л.В.Д.отказ от наследството на своята майка В.С.Д. се изразява в отпадане качеството на Лилияна Димитрова на наследник. С вписване на валидно направения пред районния съдия отказ от наследство настъпват правни последици изразени в заличаване на наследственото правоприемство. С отказа от наследство, наследникът се лишава от включените в наследството права и не приема включените в него задължения. Той не само престава да бъде наследник, но се счита, че не е бил такъв, тъй като отказът от наследство произвежда действие от откриване на наследството - в този смисъл разрешенията дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 148/86г. на ОСГК на ВС на НРБ. Следователно, лицето, което се е отказало от наследството на починалия му праводател се изключва от числото на наследниците, загубва това качество и се счита, че същото е трето лице спрямо правата и задълженията възникващи във връзка с наследството /в този смисъл и Решение № 145 от 23.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 1018/2010 г., I т. о., ТК/.

Съгласно чл. 53 ЗН, частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници. Същевременно отказът от наследство уголемява дяловете на останалите наследници към датата на откриване на наследството, а не към датата на отказа от него /така Решение № 276 от 2.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6413/2007 г., I г. о., ГК/. Този извод следва и от посочените по-горе разрешения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 148/86г. на ОСГК на ВС на НРБ, съгласно които няма период, в който отказалият се от наследството да е бил наследник и след това поради отказа си да е престанал да бъде наследник. Поради тази причина, извършеният от Л.В.Д.отказ от наследство е уголемил дялът на останалия наследник към датата на откриване на наследството.

Безспорно е по делото, че през исковия период от време и до смъртта си – 13.01.2017 г., В.С.Д. е живяла в процесния имот, поради което съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ е имала качеството потребител на топлинна енергия и е била страна по облигационното правоотношение с ищеца по продажба на топлинна енергия за исковия период. Задължението за неплатена цена на топлинна енергия има имуществен характер и е част от имуществото на наследодателя, в тежест на когото е възникнало. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 ЗН, наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Ето защо, правилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът М.М., като единствен наследник на починалата В.Д., отговаря за всички задължения, с които е обременено наследството.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелство е служебно известно на съда. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че наследодателят В.С.Д. приживе е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема за доказано съществуването на договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди за исковия период между ищеца и В.С.Д., чиито наследник е ответникът по делото М.М., с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и в действалата през процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г./.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-помагач „Х.и Р.” ЕООД.

От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК въззивният съд намира, че следва да бъде кредитирано, се установява, че през процесния период от време в имота имало 3 бр. отоплителни тела /радиатори/ с монтирани на тях 3 топлинни разпределители и 3 термостатни вентили, както и 1бр. водомер за отчитане на топла вода /БГВ/.

Топлинната енергия обхваща отопление на имот и топла вода /БГВ/, като експертът дава заключение, че дяловото разпределение и начислението на сумите са осъществени в съответствие с действащата нормативна уредба и след приспадане технологични разходи за сметка на ищеца. Начислението за топла вода /БГВ/ е било извършено на база „служебен отчет”, поради липса на технически изправен и сертифициран водомер с нормативно определен разход на топла вода от 140л на брой потребители за денонощие в съответствие с т.6.7 от приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топоснабдяването. Установява се още, че не са заплащани суми в погашение на задълженията за процесния период. Следователно доказана е по несъмнен и категоричен начин по делото потребената от наследодателя на ответника топлоенергия в определено количество.