Решение № 14397 от 17.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14397 гр. ., 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20251110143235 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявени от ищеца „.“ ЕАД срещу ответниците Л. М. С. и Р. М. Т. субективно и обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено, че:

- ответникът Л. М. С. дължи на ищеца „.“ ЕАД сумата от 270,92 лв., представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за периода от м.07.2022г. до м.04.2024г. за топлоснабден имот в гр. ., сумата от 21,64 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.05.2022г. до м.04.2024г., сумата от 44,44 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2023г. до 14.05.2025г. и сумата от 5,33 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2022г. до 14.05.2025г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ .г. по описа на СРС, 63 състав;

- ответникът Р. М. Т. дължи на ищеца „.“ ЕАД сумата от 270,93 лв., представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за периода от м.07.2022г. до м.04.2024г. за топлоснабден имот в гр. ., сумата от 21,63 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.05.2022г. до м.04.2024г., сумата от 44,43 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2023г. до 14.05.2025г. и сумата от 5,33 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2022г. до 14.05.2025г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ .г. по описа на СРС, 63 състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,, 1 изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят месечните дължими суми. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № .г. по описа на СРС, 145 състав, срещу дължимостта на които ответникът е възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.07.2023г. до окончателното им изплащане, както и разноските за производството.

Ответниците са депозирали в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който оспорват исковете по основание като твърдят, че не са собственици на процесния топлоснабден имот, оспорват имотът да е бил собствен и на наследодателя им . С.. Не оспорват количеството на доставена до имота топлинна енергия и размера на претендираните вземания. Оспорват да е предоставяна услугата дялово разпределение, както и начина на формиране на цената й, а още повече същата да е дължима на ищеца.

Третото лице-помагач „.“ ООД не взема становище по същество на делото.

Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.

1 ЗЗД.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответниците, по силата на което е престирал и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания размер.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.

Предмет на установяване в настоящото производство са претендирани от ищеца – топлопреносно предприятие вземания, основани на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с ответниците, която продажба се осъществява на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, без да е необходим писмен договор между страните. Продажбеното правоотношение възниква по силата на факта на притежавано право на собственост или вещно право на ползване върху недвижим имот, който е топлоснабден, като в това си качество собствениците/ползвателите с вещно право на ползване се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди на основание чл.

153, ал. 1 ЗЕ (ред. ДВ бр. 54 от 2012г.), съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Макар разпоредбата на чл. 153 ЗЕ поначало да определя като клиент на топлинна енергия собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, клиент на топлинна енергия за битови нужди може да бъде и лице, което е ползвател на имота и е сключило с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят дължи заплащането на цената й – т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Съгласно мотивите на цитираното тълкувателно решение договорът между третото ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, като например откриване на индивидуална партида на ползвателя, но не се презюмира с установяване на 2 факта на ползване на топлоснабдения имот.

В конкретния случай ищецът, чиято е доказателствената тежест, разпределена му с доклада по делото, не установява при условията на пълно и главно доказване, че ответниците за процесния период са били собственици, титуляри на вещно право на ползване или ползватели на имота, респ. наследници на такива, които са сключили договор с топлопреносното предприятие за покупко-продажба на топлинна енергия за битови нужди и като такива да са били страна по облигационно правоотношение с ищеца по продажба на топлинна енергия. По делото липсват представени доказателства за собственост на процесния имот въобще и в частност не се доказа по делото, че процесният имот е бил придобит от наследодателя на ответниците . С., доколкото се установи, че в . не е наличен документ, че . находящ се в гр. ., е бил предоставен в обезщетение на отчужден собственик и за същия не е издавана заповед по чл. 100 ЗТСУ (отм.), а в архива на . няма сключен договор за продажба с . С.. Документ за собственост на процесния имот не е наличен и в ., от приложеното писмо от което се установява, че имотът не е предоставен за управление на . и на второстепенните разпоредители с бюджет към министерството, нито е собствен на еднолични търговски дружества от системата на .. Установи се от писмо от . и че за посочения имот няма подавани данъчни декларации. По делото не са събрани също така каквито и да било други косвени доказателства, от които може да се направи извод, че ответниците или техен наследодател е бил собственик или вещен ползвател на процесния апартамент, нито че е ползвал имота през процесния период и че е встъпил по изричната му воля в договорна връзка с ищеца, доколкото представеният списък на етажните собственици в жилищна сграда на ., в който фигурират имената на наследодателите на ответниците, не касае процесната сграда, представляваща . (удостоверението за идентичност от ГИС касае . на ул. „.“ (понастоящем ж.к. „.“), а списъкът на етажните собственици се отнася до .), а отделно липсват доказателства да касае процесния период.

При това положение не се установява конкретната пасивна материалноправна легитимация на ответниците да отговарят по предявените искове за цена на топлинна енергия, такси за дялово разпределение и обезщетение за забава за плащането им за исковия период. При приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, исковете се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

При този изход на спора право на разноски за производството на основание чл. 78, ал.

3 ГПК имат ответниците, но тъй като същите не са претендирали, нито доказали извършването на такива, съдът не им присъжда разноски.

Установява се от представените договори за правна защита и съдействие от 07.10.2025г., че адв. Т. И. М. е оказал на ответниците безплатна адвокатска помощ при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), поради което и с оглед отхвърлянето на предявените искове на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата ищецът следва да бъде осъден да заплати на адв. М. адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението на адвоката за исковото производство на основание чл. 36, ал. 2 ЗА, като съобрази фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес и извършените от адвоката процесуални действия, на сумата от 204,52 евро за всеки ответник поотделно, като взе за ориентир и предвиденото в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ п. ., ул. . срещу Л. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ., ж.к. „.“, ., . обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Л. М. С., ЕГН ********** дължи на „.“ ЕАД, ЕИК ., сумата от 270,92 лв., представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за периода от м.07.2022г. до м.04.2024г. за топлоснабден имот в гр. ., сумата от 21,64 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.05.2022г. до м.04.2024г., сумата от 44,44 лв., представляваща обезщетение за 3 забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2023г. до 14.05.2025г. и сумата от 5,33 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2022г. до 14.05.2025г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ .г. по описа на СРС, 63 състав.

ОТХВЪРЛЯ п. ., ул. . срещу Р. М. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ., ул. „.“, . обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Р. М. Т., ЕГН ********** дължи на „.“ ЕАД, ЕИК ., сумата от 270,93 лв., представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за периода от м.07.2022г. до м.04.2024г. за топлоснабден имот в гр. ., сумата от 21,63 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.05.2022г. до м.04.2024г., сумата от 44,43 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2023г. до 14.05.2025г. и сумата от 5,33 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2022г. до 14.05.2025г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ .г. по описа на СРС, 63 състав.

Разпечатката съдържа 31 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9b761a73-dfa7-49a0-9115-44f55f91d1f9