Решение № 9 от 08.01.2026, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№9 гр. гр.Велинград, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело № 20255210100667 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 55 ЗЗД.

Предявен е от „МАКСО БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК 204611425, със седалище и адрес на управление: град София, район „Триадица“, бул.

„Витоша” N° 146А, Бизнес център „България”, представлявано заедно от Изпълнителните директори С.Е.Ц и Г.К., действащи чрез пълномощника си А.

Б., упълномощен с пълномощно с нотариална заверка на подписите от 12.12.2024г. с peг. № 11059, заверено от нотариус С.К., с peг. № 526 на НК, против „ШУМИКАР-СЦК“ ЕООД, с ЕИК 200849895, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, п.к. 4600, ул. Радецки № 1, представлявано от управителя - С. С. Ш., иск с правно основание чл. 55, ЗЗД, с които се иска ответното дружество да възстанови на ищцовото, сумата от 7600 лв., представляваща неоснователно (обогатяване) получено плащане, ведно със законната лихва върху главницата, за периода от 04.02.2025г. до 17.06.2025г., в размер на 385.58лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, както и разходите направени за връчване на Нотариалната покана в размер на 30 лв..

С исковата молба ищцовото дружество излага, че на 04.02.2025г. с „ШУМИКАР-СЦК“ ЕООД са сключили Договор за покупко-продажба на МПС № 4794. Съгласно чл.2, ал.1 ,т. 3 от ищцовото дружество в качеството си на купувач се е задължило да плати на ответното в качеството си на продавач сума по договора в размер на 7600 лева по банкова сметка с IBAN:

BG30UBBS80021063212450. Във връзка със сделката е издадена и Фактура № 1

0000000010 от 04.02.2025г. за продажба на МПС, като в същия ден купувачът е заплатил сумата в размер на 7600лв. по сметката посочена в договора и фактурата, чрез нареден превод от „Банка ДСК" ЕАД с IBAN BG65 STSA 9300 0024 4484 49, с референтен номер на превода 20250204029981319880 и основание за плащане „Договор 4794“. Твърди се, че няколко часа по-късно, поради техническа грешка ищцовото дружество е наредило повторен (дублиращ превод) между същите сметки с референция номер 20250204029981325569, отново за същата сума в размер на 7600лв. и основание на превода. Поддържа се, че дублираното плащане не се дължи, тъй като задължението вече е било изпълнено с първото плащане, а повторно преведената сума е получена от ответника без основание и подлежи на връщане. Въпреки многократно водените разговори с ответника сумата не е възстановена. В тази връзка на 28.04.2025г. на ответника е връчена нотариална покана, чрез Нотариус Илияна Димитрова - Николова с район на действие PCВелинград, съобразно която е бил предоставен 7 (седем) дневен срок за възстановяване (връщане) на недължимо преведената сума от 7600 лв,, в който срок плащане не е постъпило. В предоставения срок „ШУМИКАРСЦК“ ЕООД не е възстановил доброволно дължимата сума на „Максо България“ АД.

Твърди се, че за връчване на книжата (Нотариална покана) е заплатена и нотариална такса в размер на 30 лв., за което е издадена фактура по чл.89 от Закона за Нотариусите и нотариалната дейност с № 0000000143 от 28.04.2025г..Поради изложеното моли съда да уважи предявените искове.

Претендира разноски. Ангажира доказателства.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответното дружество, депозира отговор, с който прави предложение на ответната страна да се спре делото по взаимно съгласие на основание чл.229, ал.1 т.1 от ГПК за срок от шест месеца, в който срок ще внесе на части претендираната сума. Ангажира доказателства за внасяне на част от дължимата сума.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За основателността на предявения иск в тежест на ищцата е да докаже факта на плащане на процесната сума, а в тежест на ответника – че е налице основание за получаването, съответно задържане на полученото.

От представения Договор за покупко-продажба на МПС № 4794, се установява, че на 04.02.2025 г. страните са сключили договор по силата на който, ищцовото дружество се е задължило да заплати на ответното дружество сумата в размер на 7600 лв..

От представените и приети по делото платежни нареждания с №№ ОВ60402250034559 и ОВ60402250041089 от 04.02.2025 г. и разпечатка от счетоводната система на Банка ОББ по сметка на ответното дружество, се установява, че ищцовото дружество е заплатило два пъти сумата в размер на 7600 лв., по Договор 4794.

От представената и приета по делото нотариална покана се установи, че 2 ищцовото дружество е изпратило уведомление до ответното дружество, с което го уведомява, че съгласно чл. 59 ЗЗД, трябва в срок от седем дни от получаване на уведомлението да възстанови надвнесената от него поради техническа грешка сума в размер на 7600 лв. по договора.

От представената и приета по делото сметка/фактура № 143/28.04.2025 г., се установи, че ищцовото дружество е заплатило сумата в размер на 30 лв., представляваща нотариална такса.

От представените и приети по делото разписки № №

0200026389101208/28.07.2025 г.;

0200026844244833/11.09.2025 г.;

90694734/03.11.2025 г. и 93459820/24.11.2025 г., се установява, че в хода на процеса, ответното дружество е внесло по сметка на ищцовото дружество сума в общ размер на 3200лв..

С оглед становището на ответника и приетите писмени доказателства, по делото са безспорни всички елементи от фактическия състав на спорното право.

При доказаното съществуване, изискуемост и размер на претендираното вземане, което не се оспорва от ответната страна в нейна тежест е да установи, че го е погасила. По делото е прието като писмени доказателства платежни нареждания от 28.07.2025 г.; 11.09.2025 г.; 03.11.2025 г. и 24.11.2025 г., от коието се установява, че ответното дружество е изплатило на ищцовата страна сумата от 3200 лв., след завеждане на делото.

Предвид изложеното, съдът намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 235, ал. 3 ГПК и извършеното плащане след подаване на исковата молба, следва да бъде взето предвид като установен по делото факт. Съгласно практиката на ВКС (Решение № 334 от 20.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1096/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 334 от 20.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1096/2010 г., IV г. о., ГК и др.) погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД настъпва при задължение за лихва, възникнало наред с главния дълг, произтичащо от договора или от закона и имащо характер на възнаграждение.

При съобразяване изложеното и събраните по делото доказателства, съдът намира за безспорно установено по делото, че с извършеното плащане в хода на процеса, ответното дружество е погасило изцяло задължението си за разноски /такси/ в размер на 30 лв., както и задължението му за законната лихва върху главницата, за периода от 04.02.2025г. до 17.06.2025 г., в размер на 385.58лв., като в тази част исковете следва да се отхвърлят изцяло, като погасени чрез плащане в хода на процеса. Като се съобрази общият размер на всички вземания в полза на ищцовото дружество и общия размер на сумите, които са погасени в хода на процеса от ответното дружество, то следва извода, че задължението за главница е намаляло до сума в размер на 4815,58 лв., която е останала непогасена. Следователно искът за главница се явява частично основателен до сума в размер на 4815,58 лв., а за разликата над нея до пълния претендиран размер от 7600 лв. следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на процеса.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 на ищцовото дружество се дължат разноски в размер на 470,63 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение и заплатена държавна такса, макар исковете 3 да се отхвърлят, доколкото безспорно се установява, че ответникът е дал повод за завеждане на делото.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ЗЗД, „ШУМИКАР-СЦК“ ЕООД, с ЕИК 200849895, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, п.к. 4600, ул.

Радецки № 1, представлявано от управителя - С. С. Ш., ДА ЗАПЛАТИ НА „МАКСО БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК 204611425, със седалище и адрес на управление: град София, район „Триадица“, бул. „Витоша” N° 146А, Бизнес център „България”, представлявано заедно от Изпълнителните директори С.Е.Ц и Г.К., действащи чрез пълномощника си А. Б., упълномощен с пълномощно с нотариална заверка на подписите от 12.12.2024г. с peг. № 11059, заверено от нотариус С.К., с peг. № 526 на НК, сумата в размер на 4815,58 лв., представляваща неоснователно (обогатяване) получено плащане, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-17.06.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над размера от 4815,58 лв. до пълния претендиран размер от 7600 лв., поради ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „МАКСО БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК 204611425, със седалище и адрес на управление: град София, район „Триадица“, бул. „Витоша” N° 146А, Бизнес център „България”, представлявано заедно от Изпълнителните директори С.Е.Ц и Г.К., действащи чрез пълномощника си А. Б., упълномощен с пълномощно с нотариална заверка на подписите от 12.12.2024г. с peг. № 11059, заверено от нотариус С.К., с peг. № 526 на НК, против „ШУМИКАР-СЦК“ ЕООД, с ЕИК 200849895, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, п.к. 4600, ул. Радецки № 1, представлявано от управителя - С. С. Ш., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 385.58лв., представляваща законната лихва върху главницата, за периода от 04.02.2025 г. до 17.06.2025 г., както и за сумата от 30 лв., представляваща разходи направени за връчване на Нотариалната покана, поради ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „ШУМИКАР-СЦК“ ЕООД, с ЕИК 200849895, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, п.к. 4600, ул. Радецки № 1, представлявано от управителя - С. С. Ш., ДА ЗАПЛАТИ НА „МАКСО БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК 204611425, със седалище и адрес на управление: град София, район „Триадица“, бул. „Витоша” N° 146А, Бизнес център „България”, представлявано заедно от Изпълнителните директори С.Е.Ц и Г.К., действащи чрез пълномощника си А. Б., упълномощен с пълномощно с нотариална заверка на подписите от 12.12.2024г. с peг. № 11059, заверено от нотариус С.К., с peг. № 526 на НК, сумата в размер на общо 470,63 лв., представляваща разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

4

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________ 5