Решение № 1105 от 13.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1105 гр. София, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас Маджев при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело № 20251100902247 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК:

Образувано е по молба с вх. номер 137588/17.11.2025 г. депозирана от молителя – „АЛБОС“ ЕООД, ЕИК 130802103, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „********, с която се иска откриване на производство по несъстоятелност спрямо търговско дружество – „МАКСИ и КО. - 2024“ ЕООД, ЕИК 204968523, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Красно село“, бул. „******** на основание настъпила неплатежоспособност, а при условията на евентуалност – свръхзадълженост.

Молителят навежда фактически твърдения, че на 28.01.2022 г. между него и ответното дружество е бил сключен договор за наем на недвижими имоти, които са разположени на четвърти етаж, вх. Б, от административна сграда разположена в гр.

София, р-н „Младост“, ул. „********. Съгласно този договор молителят има качеството на наемодател, а ответника на наемател. Сочи се, че последния е заплатил на наемодателя следващите се наемни вноски и такси за управление и поддръжка на имота за месеците – май, юни и юли 2022 г. След това „МАКСИ и КО. -2024“ ЕООД преустановил плащанията си по договора, въпреки че е продължил да държи имота въз основа на сключения наемен договор. За да защити правата си на вземания по цитирания договор за наем „АЛБОС“ ЕООД, ЕИК 130802103 сочи, че е инициирал исково производство пред Софийски градски съд, като по него е образувано търг. дело № 2040/2022 г. и същото е приключило с влязло в сила осъдително решение. Въз основа на него „АЛБОС“ ЕООД се е снабдил с изпълнителен лист за присъдените му парични суми и е образувал срещу „МАКСИ и КО. -2024“ ЕООД изпълнително дело с № 1418/2024 г. по описа на ЧСИ-С.П.. Въпреки това и до настоящия момент длъжника по изпълнението и ответник в настоящото производство продължавал да не е удовлетворил задълженията си, а при проучването на имущественото му състояние се разбрало, че дружеството няма наличности по банковите му сметки, нито притежава недвижимо имущество и движими вещи, от което кредиторът да може да се 1 удовлетвори.

Молителят допълва фактическите си твърдения с това, че на 04.03.2022 г. между него и ответното дружество е бил сключен втори договор за наем на недвижими имоти, които са разположени на първи и втори етаж от вх. Б, както и на всички прилежащи места за паркиране на открит и на подземен паркинг към административна сграда разположена в гр. София, р-н „Младост“, ул. „********. Съгласно този договор молителят има качеството на наемодател, а ответника на наемател. Последният обаче не изпълнил поетото от него задължение да заплаща уговорената наемна цена, както и такси за управление и поддържане на наетия имот за периода от месец – август 2022 г. до м. ноември 2022 г., вкл., както и неустойка за забава уговорена и начислена по смисъла на чл. 7.1 от договора за наем до 07.11.2022 г. вкл., която се дължи за закъснение на главното вземане за неплатени наемни вноски за месеците от август 2022 г. до ноември 2022 г. вкл. Това накарало молителя да инициира спрямо ответника второ исково производство, в което поискал присъждането й на тези си вземания. По повод на това пред СГС било образувано търг. дело № 2041/2022 г. и същото е приключило с влязло в сила осъдително решение. Въз основа на него „АЛБОС“ ЕООД се е снабдил с изпълнителен лист за присъдените му парични суми и е образувал срещу „МАКСИ и КО. -2024“ ЕООД изпълнително дело с № 973/2024 г. по описа на ЧСИ-С.П.. Въпреки това и до настоящия момент длъжника по изпълнението и ответник в настоящото производство продължавал да не е удовлетворил задълженията си, а при проучването на имущественото му състояние се разбрало, че дружеството няма наличности по банковите му сметки, нито притежава недвижимо имущество и движими вещи, от което кредиторът да може да се удовлетвори. Казаното мотивирало молителя - „АЛБОС“ ЕООД да смята, че неговия длъжник „МАКСИ и КО. -2024“ ЕООД се намира в тежко общо финансово и икономическо положение, което не му позволява да изпълнява свои изискуеми парични задължения и това състояние се отличава със своята трайност. Следователно ответника се намира в положение на неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост. Иска се от съда да постанови решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ, с което спрямо „МАКСИ и КО. -2024“ ЕООД да бъде открито производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост, като се определи начална дата на неплатежоспособността/свръхзадължеността, а ако се констатира, че по смисъла на чл.

632, ал. 1 ТЗ наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на началните разноски за провеждане на несъстоятелността, то тогава да бъде обявена и несъстоятелността на ответника, в това число да се постанови и прекратяване на неговата дейност, респективно производството по делото да бъде спряно.

В отговор на депозираната молба по чл. 625 ТЗ ответникът подава писмено становище, в което оспорва твърденията на молителя, че „МАКСИ и КО. - 2024“ ЕООД е изпаднало в състояние на неплатежоспособност. Потвърждава, че все още не е погасил изцяло задължения си към молителя, произтичащи от действалите между тях наемни правоотношения, но твърди, че забавянето на плащанията се дължи на временни затруднения, както и че имуществото му е достатъчно да посреща текущите задължения формирани от дружеството. В тази насока ответникът навежда твърдения, че на свой ред се явява кредитор на молителя с вземане на стойност 163 013,40 лв., придобито по договор за цесия от 20.05.2025 г., сключен с „Луис Карол“ ООД. По отношение на основанието, от което произтичат правата на неговия праводател, ответникът разяснява, че предмет на сключените между него и дружеството-молител договори за наем били два етажа от офисна сграда, които щели да бъдат ползвани за частно училище. За целта било необходимо същите да бъдат преустроени, като въз основа на договор от 08.04.2022 г. ответникът „МАКСИ и КО. - 2024“ ЕООД (тогава с наименование „Частно начално училище Луис Карол“ ЕООД) възложил изпълнението 2 на строително-монтажните работи, необходими за преустройството, на „МАС – ПЛАСТИК“ ЕООД. Впоследствие - на 09.04.2022 г. – между ответното дружество, изпълнителя по договора за изработка – „МАС – ПЛАСТИК“ ЕООД, и „Луис Карол“ ООД било подписано тристранно споразумение, с което било уговорено, че „Луис Карол“ ООД замества възложителя в правата и задълженията по договора за изработка със съгласието на насрещната страна – „МАС – ПЛАСТИК“ ЕООД.

Ремонтните дейности приключили през м. 06.2022 г., като наетите помещения били с изцяло обновени тавани (монтирани окачени тавани), обновени стени (шпакловани и боядисани), обновени подови настилки, съответно с ламинат и гранитогрес, монтирано било ново осветление, нови ключове и контакти, ВиК и електрическа инсталация били изцяло обновени, старите смесители и санитария в сервизните помещения били подменени с нови, направена била изолация, включително хидроизолация в сервизните помещения. Общата стойност на строително-монтажните работи възлизала на сумата от 219 458,39 лв., която била заплатена на изпълнителя в пълен размер. Ответникът бил поставен в невъзможност да започне дейността си като учебно заведение през учебната 2022/2023 г. в наетите помещения, поради което договорите за наем били прекратени. Доколкото сторените в отдадените под наем имоти подобрения остават в полза на собственика, според ответника в резултат на това за „АЛБОС“ ЕООД е възникнало задължение да заплати тяхната стойност на лицето, което ги е сторило, в случая „Луис Карол“ ООД. Впоследствие, по силата на договор за цесия от 20.05.2025 г., „Луис Карол“ ООД прехвърлило в полза на „МАКСИ и КО. - 2024“ ЕООД част от вземането си към „АЛБОС“ ЕООД, отнасящо се до онази част от подобренията, които не били пряко свързани с преустройството на помещенията в частно училище, а имали универсален характер, на стойност 163 013,40 лв. Ответникът счита, че това негово вземане следва да бъде съобразено като краткотраен актив при изчисляването на коефициентите на ликвидност, като намира, че същите биха потвърдили, че предприятието му не е изпаднало в състояние на неплатежоспособност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец по подадена молба по чл. 625 ТЗ, следва да бъде доказано на първо място, че лицето, което е сезирало съда има качеството на негов кредитор по търговска сделка. Наред с това следва да бъде установено и че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ.

С оглед на това настоящата инстанция намира, че на първо място следва да разглежда кредиторовите качества на молителя и да прецени, дали същият е носител на изискуеми и непогасени вземания, по които длъжник се явява „МАКСИ и КО. – 2024“ ЕООД, съответно дали тези вземания имат за източник или се отнасят до търговска сделка – арг. от чл. 608, ал. 1, т. 1 ЗЗД.

Не е спорно, че на 28.01.2022 г. между „АЛБОС“ ЕООД, като наемодател, и „МАКСИ и КО. - 2024“ ЕООД, тогава с наименование „Частно начално училище „Луис Карол“ ЕООД, бил сключен договор за наем, по силата на който „АЛБОС“ ЕООД се задължило да предостави за ползване на „МАКСИ и КО. - 2024“ ЕООД за срок от пет години шест офисни помещения, разположени на четвърти етаж, вх. Б от административна сграда с адрес: УПИ XIV-891, 760, кв. 14А, местност „Къро“, р-н „Младост“, ул. „********, гр. София, с обща площ 441,36 лв., срещу месечна наемна цена от 2 427,50 евро без вкл. ДДС.

С решение № 1574/18.12.2023 г. „МАКСИ и КО. - 2024“ ЕООД било осъдено да заплати на „АЛБОС“ ЕООД сумата от 10 659,52 лв., представляваща наемна цена по 3 договора за наем от 28.01.2022 г. за периода от 05.10.2022 г. до 30.11.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 08.11.2022 г. до окончателното погасяване на задължението, сумата от 2 205,40 лв., представляваща разходи за управление и поддръжка на наетия имот за периода от 05.10.2022 г. до 30.11.2022 г., и сумата от 641,08 лв., представляваща неустойка по чл. 7.1 от договора за наем, дължима за периода от 08.10.2022 г. до 07.11.2022 г. Исковете били отхвърлени за разликата над сумата от 10 659,52 лв. до пълния предявен размер от 22 789,32 лв., представляваща наемна цена за периода от м. 08.2022 г. до 04.10.2022 г., за разликата над сумата от 2 205,40 лв. до пълния предявен размер от 4 413,48 лв., представляваща разходи за управление и поддръжка за периода от м. 08.2022 г. до 04.10.2022 г., и за разликата над сумата от 641,08 лв. до пълния предявен размер от 5 213,07 лв., представляваща неустойка по чл. 7.1 от договора, дължима за периода от 09.08.2022 г. до 07.10.2022 г.

Въззивна жалба срещу решението е постъпила единствено срещу отхвърлителната част, като с решение № 594/15.10.2024 г. по въззивно търг. дело № 199/2024 г. по описа на САС същото било отменено, съответно „МАКСИ и КО. - 2024“ ЕООД било осъдено да заплати на „АЛБОС“ ЕООД възлизащата в размер на сумата от 12 129,80 лв. разлика над сумата от 10 659,52 лв. до пълния предявен размер от 22 789,32 лв., представляваща наемна цена по договора за наем от 28.01.2022 г. за периода от м. 08.2022 г. до м. 11.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 08.11.2022 г. до окончателното погасяване на задължението, възлизащата в размер на сумата от 1 938 лв. разлика над сумата от 2 205,40 лв. до пълния предявен размер от 4 413,48 лв., представляваща разходи за управление и поддръжка за периода от м.

08.2022 г. до м. 11.2022 г., и сумата от 3 703,25 лв., представляваща част от дължимата неустойка по чл. 7.1 от договора за наем за периода от 08.08.2022 г. до 07.11.2022 г. С определение № 2464/04.08.2025 г. на ВКС решението не е допуснато до касационно обжалване в резултат на което същото е влязло в сила, поради което е обвързващо настоящата съдебна инстанция по въпроса за възникването и съществуването на вземанията на молителя към датата на приключване на съдебното дИ.е във въззивното производство.