Решение № 6 от 31.01.2022, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Нова Загора, 31.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ЛЮБ. Й. при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. Й. Административно наказателно дело № 20212220200325 по описа за 2021 година

Производството е с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. Р. Р. с ЕГН-**********, с адрес ************срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ /НП/№21-0306-000625 на ОДМВР Сливен РУ Нова Загора от 17.06.2021г.

В жалбата се твърди,че на 17.06.2021 г. Д.П.М. на длъжност ВПД Началник група към ОДМВР Сливен, РУ Нова Загора, като взел предвид АУАН GA372598/05.06.2021г. съставен от Ж. М. Ж. на длъжност Мл. автоконтрольор към ОДМВР Сливен, РУ Нова Загора, за това, че на 05.06.2021 г в 8,00ч в гр.Нова Загора на ул.******* като водач на лек автомобил „Мерцедес" с рег.№ ******, до дом № 1 апелаторът управлявал лекия автомобил, собственост на „Топ-ауто" ЕООД с.Малка Верея, като отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта и (,Дрегер алко тест" 7510 с номер ARBB-0064), не изпълнил предписание за изследване с доказ.анализатор и медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, с което виновно бил нарушил чл.174 ал.З от ЗДВП, , не носел СУМПС и контролен талон и не носел свидетелство за регистрация на МПС, което управлявал, с което виновно нарушил чл.100 ал.1 т.1 и ал.1 т.2 от ЗДвП, поради което и на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.174 ал.З пр.1 от ЗДвП.чл.183 ал.1 т.1, пр.1,2 от ЗДвП и чл.183 ал.1 т.1 пр.З от ЗДвП, му били наложени следните наказания : 1.чл.174 ал.З пр.1 от ЗДвП - Глоба в размер на 2000 лева, лишаване от право да управлявам МПС за срок 24 месеца и отнемане на 12 контролни точки на основание Наредба № ю-2539 на МВР ; 2.Чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДвП - Глоба в размер на 10 лева и 3.чл.183 ал.1 т.1 пр.З от ЗДвП - Глоба в размер на 10 лева.

1

Жалбоподателят не бил доволен от посоченото наказателно постановление, поради което в законовия срок го обжалвам.

Твърди,че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка не отговаря на истината.Твърди че не е управлявал лекия автомобил, поради което не бил длъжен да изпълни искането за проверка за алкохол.Автомобилът бил управляван от баща му Р. Р. М., което било видяно от няколко човека.Затова незаконосъобразно му било наложено наказанието по чл.174 ал.З пр.1 от ЗДвП - Глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлявам МПС за 24 месеца, както и незаконосъобразно са му били отнети 12 контролни . точки.

Счита, че наказателното постановление е издадено в нарушение на чл.57 от ЗАНН и че се основава на акт за установяване на административно нарушение, издаден в нарушение на чл.42 от ЗАНН , включително и несъответствия между описаното в тях.

С оглед на горното моли съда да постанови решение,с което да се отмени като незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление в частта му за управлението на МПС и отказа от проверка, и да се отменят наложените му наказания 1.чл.174 ал.З пр.1 от ЗДвП - Глоба в размер на 2000 лева, лишаване от право да управлявам МПС за срок 24 месеца и отнемане на 12 контролни точки на основание Наредба № 1з-2539 на МВР като незаконосъобразни.

В писмото,с което са изпратени жалбата и приложенията до съда АНО заявява,че счита обжалваното НП за законосъобразно и че при издаването му не били допуснати процесуални нарушения,обосноваващи неговата отмяна.

Районна прокуратура Сливен не изразява становище по жалбата.

В проведеното открито с.з.се явява адв.В.М. процесуален представител на жалбоподателя,в което заяви,че поддържа жалбата и представи писмено становище.

Със същото адв.М. моли съда да уважи жалбата на Р. Р. Р., като основателна и доказана.Счита, че доказателствата по делото подкрепяли нейната основателност.

1.Налице било процесуално нарушение при оформянето на Акта за установяване на административно нарушение (АУАН). Върху долната половина от печатния текст имало нещо писано на ръка, което на практика не се чете в екземпляра получен от Рашид, но въпросът дори не е в това дали текстът е четлив, макар че и това било важно.Същественото било, че имаме документ с преплитащи се текстове.Заради преплитането не може да се разбере кой от тях е приложимият спрямо Р..Ако писаното на ръка беше добавка или допълване на АУАН, то би следвало да е на следваща празна страница, най-малкото, за да е четливо, а и най-вече да личи, че е добавка.Ако написаното на ръка представлява поправка на печатния текст, и то би следвало да е на следваща празна страница, с указанието кое се поправя и какъв е правилният текст или най-малкото да е означено като поправка и кое се поправя..Доколкото може да се разчете от представения АУАН, никъде в ръкописния текст не било записано, че той се явява поправка или допълнение към печатния текст.При това положение не е ясно какво е предназначението му дали се инкорпорира в АУАН и защо.Ако 2 пък се приеме, че ръкописният текст е отделен и независим от АУАН, тогава се поставял въпросът защо е върху писмения текст.(не ми се вярва в МВР да са чак толкова закъсали, че да не могат да си осигурят и хартия).В тази ситуация като юрист дори адв.В.М. не можел да бъде сигурен кое от този наподобяващ лош палимпсест текст, е АУАН.

2. И от текста на Наказателното постановление (НП) не можело да се разбере дали сборът от печатния и ръкописния текст са АУАН или са отделни документи върху един хартиен носител.Обжалваното НП изрично се позовавало на този АУАН, (а не на някоя част от него) но не уточнявало какво представлява в цялост въпросния АУАН – дали е сбор от ръкописния и печатния текст, или това са отделни текстове, като ръкописният текст коригира или допълва печатния.

При всяко, положение НП и АУАН не съвпадали текстово, а основно изискване на ЗАНН е да има синхрон между НП и АУАН.Заради липсата на този синхрон, в крайна сметка опорочено се явява и оспореното НП, като основаващо се на опорочения АУАН, защото има неяснота относно приложимия текст, която неяснота така и не била отстранена.

2. Адв.В.М. смята, че и гласните доказателства в крайна сметка подкрепят тезата на Р..

Безспорно било, че двете групи свидетели твърдяли противоположни неща.От една страна разпитаните двама полицаи твърдят, че именно Р. е управлявал автомобила.От друга страна, трима свидетели твърдят, че автомобилът е бил управляван от бащата на Р..

С оглед на тези противоречия, когато се преценявала достоверността на гласните доказателства, основно значение придобивали няколко обстоятелства, с оглед на това, че действията са се развили по-продължително време : 1. от какво разстояние може да се различи кой управлява автомобила. 2. От какво разстояние свидетелите са наблюдавали автомобила

3. Непрекъснато ли са следили автомобила.Направеният от съда оглед на процесния автомобил установил, че за външен човек видимостта е само от предното стъкло на разстояние не повече от 4 метра, а през страничните стъкла поради потъмняването им, че може да се различи кой е водачът.

Св.Й. твърдял, че е наблюдавал от 7-8 метра и е видял, че бащата на Р. управлява автомобила и че преди задържането им и двамата са били извън автомобила, като от мястото на водача е излязъл бащата на Р..Св.Ч. твърди, че автомобилът е минал покрай тях и е бил управляван от бащата на Р.., а това разстояние е в рамките на видимостта, установена при огледа.И двамата свидетели твърдят, че добре познават Р. и баща му, и няма как да ги объркат.

Св.Б. и св. П. твърдят, че са сигурни, че Р. е управлявал автомобила.И двамата потвърждават, че задачата им него ден е била да разчистят от автомобили улицата и да осигурят свободното преминаване на МПС.Тази им задача предполага, че те са се придвижвали, занимавали са се и с други случай, поради което не са имали практическата възможност непрекъснато да следят процесния автомобил, тъй като би трябвало да зарежат 3 работата си и да се занимават само с него, а те твърдят, че са продължили да осъществяват възложената им дейност.Затова, независимо, че св. Б. твърди, че не е изпускал от поглед автомобила,адв.В.М. счита, че това е негова субективна преценка.Дори автомобилът да е бил в обсега на периферното му зрение, ако е изпълнявал и други дейности, той спокойно би могъл да пропусне идването на бащата на Р. и качването му в колата.Освен ако се приеме, че е зарязал работата си и само е наблюдавал този автомобил и хората в него.Но това би противоречало на показанията на св. П., който изрично подчертава, че двамата със св. Б. са продължили да изпълняват служебните си задължения.Св. П. твърди, че стъклата не са били затъмнени, но това твърдение е в противоречие с резултата от направения оглед. А нямало доказателства Р. след инцидента да е затъмнил стъклата, а и не бил наясно дали това изобщо е възможно.Адв.В.М. счита, че в това отношение свидетелят просто не си спомня добре, въпреки субективната му увереност.

В крайна сметка и двамата полицаи наблюдавали водача от по-голямо разстояние от установената от съда видимост и са били на значително разстояние от автомобила при спирането му.Това, че са заварили Р. при автомобила, не доказвало, че непременно той го е управлявал

С оглед на горното адв.В.М. смята, показанията на св.Ч. и св.Й. за по-достоверни от тези на св.Б. и св.П..Смята, че полицаите неволно допускат грешки в показанията си, въпреки че те са убедени в тяхната достоверност. Не следвало да се забравя, че като полицаи те всекидневно се занимавали с множество различни случаи, и с оглед на изминалото време неволно можели да преплетат спомените си от други подобни случаи и да ги наложат върху настоящия случай.Ноторно известно било, че човешката памет лесно може да подведе в такива случаи, и че дори професионалистите не са застраховани от такова подвеждане.

С оглед на горното адв.В.М. моли да се уважи жалбата на Р.Р. и да се отмени, като незаконосъобразно, обжалваното наказателно постановление.

Не се претендират разноски.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното:

17.06.2021 г. Д.П.М. на длъжност ВПД Началник група към ОДМВР Сливен, РУ Нова Загора, като взел предвид АУАН GA372598/05.06.2021г. съставен от св.Ж. М. Ж. на длъжност Мл. автоконтрольор към ОДМВР Сливен, РУ Нова Загора,издал обжалваното НП за това, че на 05.06.2021 г в 8,00ч. в гр.Нова Загора, на ул.*******, като водач на лек автомобил „Мерцедес" с рег.№ ******, до дом № 1 апелаторът Р.Р. управлявал лекия автомобил, собственост на „Топ-ауто" ЕООД с.Малка Верея, като отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта и (,Дрегер алко тест" 7510 с номер ARBB-0064), не изпълнил предписание за изследване с доказ.анализатор и медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, с което 4 виновно нарушил чл.174 ал.З от ЗДВП, не носи СУМПС и контролен талон и не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлявал, с което виновно е нарушил чл.100 ал.1 т.1 и ал.1 т.2 от ЗДвП, поради което и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174 ал.З пр.1 от ЗДвП.чл.183 ал.1 т.1, пр.1,2 от ЗДвП и чл.183 ал.1 т.1 пр.З от ЗДвП,са му наложени следните наказания : 1.чл.174 ал.З пр.1 от ЗДвП - Глоба в размер на 2000 лева, лишаване от право да управлявам МПС за срок 24 месеца и отнемане на 12 контролни точки на основание Наредба № ю-2539 на МВР ; 2.Чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДвП - Глоба в размер на 10 лева и 3.чл.183 ал.1 т.1 пр.З от ЗДвП - Глоба в размер на 10 лева.

Горецитираният АУАН е бил съставен от св.Ж. М. Ж. на длъжност мл. автоконтрольор,след като е бил извикан на място от колегите си и не е очевидец на административното нарушение,което заяви в с.з.Актосъставителят е съставил и талон за медицинско изследване на жалбоподателя с бл.№0055608,в който е вписано,че последния е отказал да му бъде извършена такава кръвна проверка.Актът е съставен в присъствието на свидетелите и свидетели в с.з.-Д.П. и Х.Б..Действително върху акта,в неговата долна половина има върху печатния текст нещо писано на ръка,съдържащо цифри и буквен текст.Свидетелите П. и Б. в с.з.заявиха,че в автомобила се е намирал само нарушителя/жалбоподателя,когато е бил спрян за проверка.Преди това автомобилът е бил паркиран на определено място в квартал 6 в гр.Н.Загора,от което място е следвало да бъде преместен,по полицейско разпореждане.В автомобила във видимо нетрезво състояние е бил жалбоподателя.Било му наредено да намери друго лице,което да премести автомобила.След малко автомобила потегли управляван от жалбоподателя и затова бил спрян от полицейските служители.Твърдят,че не го били изпускали от поглед.