Решение № 653 от 17.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 653 гр. Пловдив, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20245330103729 по описа за 2024 година

С искова молба ищецът М. М. Т.-С., с ЕГН ********** е предявил с р е щ у ЛАЛЕ 2023” ЕООД, ЕИК 207330216 обективно кумулативно съединени искове както следва: 1) за признаване за незаконно уволнение със Заповед № *** г. и неговата отмяна – правно основание чл. 344 ал.1 т.1 КТ; 2) за възстановяване ищецът на заеманата длъжност– правно основание чл. 344 ал.1 т.2 КТ; 3) за заплащане на обезщетение за оставането на ищеца без работа в размер на 6531лева за периода 05.2.2024 г. – 5.8.2024 г. – правно основание чл. 344 ал.1 т.3 КТ и сумата в размер на 933 лева, представляваща месечно трудово възнаграждение за месец януари 2024г.

В исковата молба се излагат съображения, че между страните е действало валидно трудово правоотношение, учредено с трудов договор № ***г , като ищцата е работела в ответното дружество на длъжност „*****” по силата на сключения от нея трудов договор.

Твърди се, че на ***г. й е била връчена заповед № ****г. на **** на „ЛАЛЕ 2023” ЕООД, съгласно която трудовото й правоотношение се прекратява, считано от ***г., като правно основание в цитираната заповед не е посочено, а като причина за прекратяването - „****”, като се твърди, че такова 1 не е постигано, а напротив желанието на М. М. Т.-С. е било да изпълнява задълженията си по сключения от нея трудов договор. Сочи, че във връзка с горното, счита уволнението е незаконосъобразно, поради липсата на посоченото в заповед № ****г. основание - „***”.

Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се и разноски.

Ответната страна не е депозирала в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор на исковата молба. Представител на ответното дружество не се явява в откритото съдебно заседание. Не е направено и искане делото да се разгледа в негово отсъствие. Ответното дружество е уведомено за последиците на чл. 238 ГПК.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, счита следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 344 ал.1 т.1, чл. 344 ал.1 т.2 КТ, и чл. 344 ал.1 т. 3, вр. чл.

255 ал.1 КТ.

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ трябва да се установи, че са настъпили следните факти: 1. да е налице противоправно поведение на работодателя, изразяващо се в незаконно упражняване на потестативното право да прекрати с едностранно волеизявление съществуващото с ищеца трудово правоотношение; 2. ищецът да е претърпял вреди, изразяващи се в невъзможността да получава трудово възнаграждение по трудово правоотношение в продължение на процесните шест месеца след уволнението, и 3. причинно-следствена връзка между незаконното уволнение и оставането без работа. Установяването на първата и третата предпоставка е обусловена от изхода на правния спор по първия конститутивен иск с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1 КТ – за отмяна на уволнението като незаконно. Вторият факт – оставането на ищеца без работа следва да бъде установено в процеса на доказване от него.

Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с 2 оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Процесуалният представител на ищеца в проведено открито съдебно заседание от ***г. отправя изрично искане за постановяване на неприсъствено решение.

Книжата по делото са редовно връчени на ответното дружество на основание чл. 50, ал. 4 ГПК. Допълнително, ответното дружество е редовно призовано за датата на първото открито съдебно заседание, като е търсено на седалището и адреса на управление на юридическото лице, вписан в Търговски регистър при Агенция по вписванията.

Макар и редовно призовано и уведомено за последиците по чл. 238 ГПК, ответното дружество не е проявило процесуална активност под каквото и да било форма.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, макар и редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства, се извежда заключение за вероятната основателност на предявените искове.

Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ да се уважат изцяло.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда в полза на ищцовата страна. Такива следва да бъдат присъдени в размер на 1850 лева, като за реалното договаряне и изплащане на сумата са представени оправдателни документи.

Доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски в производството, следва на основание чл. 78 ал.6 ГПК, вр. чл. 3 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът да бъде осъден да заплати сумата в размер на 396,58 лева, представляваща дължима държавна такса в настоящото производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

ПРИЗНАВА уволнението на М. М. Т.-С., с ЕГН **********, осъществено със Заповед № *** г., издадена от Заповед № ****г. на **** на „ЛАЛЕ 2023” ЕООД , с която е прекратено трудовото правоотношение между страните ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.

ВЪЗСТАНОВЯВА М. М. Т.-С., с ЕГН **********, на заеманата преди **** длъжност „*****” при „„ЛАЛЕ 2023” ЕООД, ЕИК 207330216.

ОСЪЖДА „ „ЛАЛЕ 2023” ЕООД, ЕИК 207330216 да заплати на М. М. Т.-С., с ЕГН **********сумата от в размер на

6531лева за периода 05.2.2024 г. – 5.8.2024 г. – правно основание чл. 344 ал.1 т.3 КТ и сумата в размер на 933 лева, представляваща месечно трудово възнаграждение за месец януари 2024г., ведно със законната лихва върху исковата молба.

ОСЪЖДА „ ЛАЛЕ 2023” ЕООД, ЕИК 207330216 да заплати на М. М. Т.-С., с ЕГН ********** сумата от в размер на 1850 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „ЛАЛЕ 2023” ЕООД, ЕИК 207330216 ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата- бюджет на съдебната власт, по сметка на Районен съд- Пловдив сума в размер от 396,58 лева, представляваща държавна такса за предявените искове.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд- Пловдив в едномесечен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4