Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261013 от 24.07.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7538/2020
Вид
Решение № 261013
Подписан
24.07.2023
В сила
13.11.2024
Състав
ЕЛЕНА ТОДОРОВА ИВАНОВА, РОЗАЛИНА ГЕОРГИЕВА БОТЕВА, ЗЛАТКА НИКОЛОВА ЧОЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.164, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.483 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.109, ал.1 · Закон за собствеността
  • чл.190 · Наказателен кодекс
  • чл.14, ал.1 · Наредба № Із-2377 от 15 септември 2011 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите
  • чл.34, ал.1, т.3 · Наредба № Із-2377 от 15 септември 2011 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ гр.София, 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена И.

ЧЛЕНОВЕ:

Златка Чолева

Розалина Ботева при секретаря Цветослава Гулийкова и в присъствието на прокурора .................... като разгледа докладваното от съдия И. в.гр.дело N: 7 538 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение № 80979 от 03.05.2020 г., постановено по гр.д.№ 88 689/2017 г. по описа на СРС, ГО, 143 състав – с отстранена очевидна фактическа грешка в диспозитива на същото с решение № 20137942 от 14.06.2021 г., Т.К.Д., ЕГН ********** е осъден да преустанови спрямо М.Н.И., ЕГН ********** неоснователното действие, което й пречи да упражнява своето право на собственост върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда, съгласно схема № 15-609549/01.12.2017 г., издадена от СГКК – град София, с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-4/09.03.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.София, район „Изгрев“, ул.“*******, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, който самостоятелен обект в сграда, съгласно документ за собственост представлява тавански етаж, находящ се в източния близнак на сградата на ул.“*******в гр.София, със застроена площ от 66 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, антре и клозет, заедно с 21,65 % идеални части от общите части на сградата и 14,99 % идеални части от дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 603 кв.м., като извърши необходимите фактически действия като демонтира ползваните от него два броя електрически бойлери и изводите към тях, разположени на стълбището между втори и трети етаж в описаната триетажна жилищна сграда – източен близнак с административен адрес: гр.София, кв.“Левски“, ул.“*******.

Със същия акт Т.К.Д. е осъден да заплати на М.Н.И. сумата 11 520,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропус-нати ползи от неотдаването под наем на собствения на ищцата имот за период от три години, считано от 01.01.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на иска – 20.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както сумата 2 105,90 лева, направени от нея разноски в производството.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от Т.К.Д.,***. В жалбата се поддържа, че обжалваното решение в неговата цялост е недо-пустимо, тъй като искът е насочен само срещу единия съсобственик, а пасивно легитимирани като ответници са всички собственици на имота, които не са конституирани по делото, а това е условие за допустимост на негаторния иск съгласно решение № 184/01.07.2014 г. по гр.д.№ 7419/2013 г. на ВКС, І ГО. При условията на евентуалност се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради това че съдът е разгледал исковете едностранчиво, не е разгледал нито един довод на ответника и е обосновал решението си с негодни доказателства – неистински, нищожни и невалидни административни документи и със свидетелски показания на двама бивши затворници, като единият от тях /съпругът на ищцата/, е и заинтересовано лице, а другият – не е живял на адреса и няма квалификация и занимания с отдаване на имоти под наем. Сочи се и че по отношение на иска не са доказани всичките елементи от фактически състав на деликта, в т.ч. и причинната връзка, която не се предполага, а трябва да бъде дока-зана, което не е сторено от ищцата, като са релевирани доводи и че ако изобщо има непозво-лено увреждане е изтекла и петгодишната давност по чл.110 ЗЗД. Отразено е и че ищцата е приела /съгласила се е/ с наличието на двата стари бойлери, съществуващи от 1978 г. от родителите на ответника, видно от спогодбата-делба, от която черпи правата си; че тя е живяла в съседната къща-близнак цял живот без да обитава, ползва и владее тавана в източния близнак, както и че общата вещ – бойлерите се използват и управляват съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от собствеността – чл.32, ал.1 ЗС.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение на СРС и да му присъди направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцата М.Н.И.,***, в който се поддържа, че същата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС да бъде потвърдено – като допустимо, правилно и законосъобразно. Излагат се доводи, че не са налице сочените от въззивника отменителни основания, правните изводи на първоинстанционния съд съответстват на събраните доказателства, нормативната уредба и константната практика на ВКС, при детайлно обсъждане на всички доводи и възражения на ответната страна и анализиране на представените доказателства. Претендира присъждането на направените по делото разноски.

Софийски градски съд като прецени доводите на страните и събраните по делото дока-зателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено след-ното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валид-ността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12. 2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на

ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо в обжалвана част, както и че настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС.

Неоснователни наведените в жалбата доводи, касаещи недопустимостта на постанове-ното от първоинстанционния съд решение. Ответникът не е доказал твърденията си, че е единствен собственик на самостоятелните обекти, находящи се под този, чийто собственик е ищцата, като от друга страна дори и това обстоятелство да е налице, легитимиран да отговаря по иск с правно основание чл.109 ЗС е всеки правен субект, който създава или поддържа пречките за упражняване на правото на собственост на ищеца Цитираното в жалбата решение № 184/01.07.2014 г. по гр.д.№ 7419/2013 г. на ВКС, І ГО е неотносимо към разглеждания въпрос, тъй като в дадения случай не се касае за претенция по чл.38, ал.2 ЗС.

С оглед горното следва да се обсъдят релевираните доводи относно правилността на обжалвания акт.

С подадената от М.Н.И. искова молба с уточненията към нея съдът е сезиран при условията на кумулативно съединяване с искове с правно основание чл.109, ал.1 ЗС и чл.45, ал.1 ЗЗД. Заявено е искане за осъждане на ответника Тото К.Д. да извърши необходимите фактически действия като демонтира поставените от него два броя електрически бойлери и изводите към тях, разположени на стълбището между втори и трети етаж в триетажната жилищна сграда – източен близнак – сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес: гр.София, кв.“Левски“, ул. “*******, с което да й осигури безпрепятствен достъп до собствения й имот, представляващ самостоятелен обект в сграда, съгласно схема № 15-609549/01.12.2017 г., издадена от СГКК – град София, с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-4/09.03.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.София, район „Изгрев“, ул.“*******, който самостоятелен обект, съгласно документ за собственост – нотариален акт за собственост на недвижим имот № 140, том ІV, дело № 1703/1998 г. на нотариус Д.К., представлява тавански етаж, находящ се в източния близнак на сградата на ул.“*******в гр.София, със застроена площ от 66 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, антре и клозет, заедно с 21,65 % идеални части от общите части на сградата и 14,99 % идеални части от дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 603 кв.м., както и безпрепятствен достъп до крайния евакуационен изход на кота терен. Наведени са твърдения, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в същата сграда с идентификатор ***, находящ се под собствения на ищцата им, на втори етаж от източния близнак, както и на първия етаж от същата сграда – източен близнак, правата върху които е придобил по силата на наследствено правоотношение от родителите му К.Н.Д. и Н.Д., станали техни собственици съгласно съдебна делба-спогодба, отразени им като дял втори и трети в съдебен протокол от 07.12.1979 г. по гр.д.№ 1228/1979 г. по описа на СРС, както и впоследствие от сестра му М.К.С.. Посочено е и че достъпът до собствения на ищцата имот се осъществява от стълбище, което по естеството си и по предназначение е обща част на сградата, както и че преди няколко години ответникът е монтирал два електрически бойлера на стълбището, като разстоянието между тях и парапета е само 57 см., което затруднява преминаването покрай тях и прави невъзможно внасянето и изнасянето на обемисти предмети, мебели, материали за ремонт и др., с което ограничава и пречи на пълноценното ползване на собствения й имот. Релевирани са твърдения и че въпреки направените опити да уредят въпроса извънсъдебно, вкл. и след отправените предписания от РСПБЗН за премахването на бойлерите, тъй като намаляват свет-лата широчина на стълбището под минимално допустимата за такъв вид сгради, но ответникът бездейства и не премахва електрическите бойлери, с който се ограничава и препятства достъпът до имота на ищцата.

Наведени са доводи и че в резултат на това поведение на ответника ищцата е претърпяла и неимуществени вреди – пропуснати ползи от отдаването под наем на собствения й жилищен имот, тъй като дошлите кандидати са се отказвали поради затруднения достъп до имота – да направян ремонт на жилището, да внасят машини, мебели, детски колички и пр., като е посочено, че единствената причина да не се отдаде имотът под наем е било наличието на монтираните бойлери на стълбището, противопровното деяние на ответника. С оглед горните обстоятелства е заявена и претенция ответникът Тото К.Д. да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 11 520,00 лева – обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от неотдаването под наем на собствения й имот за три години, считано от 01.01.2014 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до оконтателното заплащане на сумата и направените по делото разноски.

В депозираният отговор по чл.131, ал.1 ГПК Тото К.Д. е оспорил изцяло предявените срещу него искове – негаторен иск по чл.109 ЗС и иск за вреди от непозволено увреждане. Релевирани са съображения за недопустимост и неоснователност на тези искове, наведени са доводи за невярност на твърденията в исковата молба, че ответникът е монтирал електрическите бойлери, който са били монтирани още през 70-те години на миналия век. Оспорени са твърденията, че ответникът е извършвал някакви действия, с които да пречи на упражняването на правото на собственост на ищцата, а тъкмо обратното – предоставил й е ключ от входната врата на двора и на сградата и пр. поддържа, че до втората половина на 2017 г. на таванския етаж на сградата не е имало изградена електрическа инсталация и съпругът на ищцата е ползвал ток с кабел от съседната сграда, като същият не е бил и водоснабден; че започналото административнонаказателно производство през 2017 г. от Пета РСПБЗН е недовършено поради отказ на службата да издаде наказателно постановление за извършени нарушения от ответника, което означава липса на нарушение на протовопожарни правила; че неелектроснабден и неводоснабден към указания в исковата молба период имот няма как да бъде отдаден под наем за жилищни нужди, като в случая е налице опит за злоупотреба с право. Претендира присъждането на разноски.

Във връзка с предмета на спора с исковата молба е представено заверено копие от нотариален акт за собственост на недвижим имот № 140, том ІV, дело № 1703/13.03.1998 г. на нотариус Д.К.при СНС към СРС, съставен по реда на чл.483 и сл. от ГПК /отм./, с който ищцата М.Н.И., ЕГН ********** е призната са собственик на основание наследство и делба на следния недвижим имот: тавански етаж, находящ се в град София, в източния близнак на сградата на ул.“Антон Митов“ № 6, застроен на площ от 66,00 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, антре и клозет, заедно с 21,65 % идеални части от общите части на сградата и 14,99 % идеални части от дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 603 кв.м., съставляващо парцел V-349 от кв.274 по плана на гр. София, м.“бул.Ботевградско шосе – рампа“.