Решение № 6063 от 09.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6063 гр. София, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир В.

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир В. Въззивно гражданско дело № 20251100509518 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. 9518/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „ДИЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 206720779 от гр.София срещу решение №12982 от 02.07.2025 г по гр.дело №5727/2025 г на СРС , 52 състав ; с което по искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2,3 КТ е отменено уволнението на П. С. С. ЕГН ********** от гр.Бургас със заповед за прекратяване на трудов договор от 22.11.2024 г ;

П. С. С. е възстановен на длъжността „Frontend/Фронтенд инженер“ в „ДИЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ;

„ДИЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е осъдено да заплати на П. С. С. сумата от 125 440,20 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение за периода от 18.12.2024 г. до 18.06.2025 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 31.01.2025 г. до окончателното й изплащане и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и сумата от 3403,14 лева разноски пред СРС ;

„ДИЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е осъдено да заплати на Софийски районен съд, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, сумата от 5617,61 лева, представляваща съдебни разноски.

Въззивникът ВСС доводи за неправилност на решението на СРС . Действително ищецът е работил в полза на дружеството V7 . Практически е невъзможно и не е нужно работодателят да може да преценява квалификацията и опита на всеки свой служител , защото той може да няма непосредствена връзка с всеки от тях . В случая е събрана и анализирана информация 1 от лицето Б.Г. , който е бил овластен от дружеството V7 да упражнява текущ надзор /мониторинг/ , а самата заповед за уволнение е издадена от работодателя . Б.Г. е бил пряк ръководител на П. С. , като Г. е съгласувал оценката си със С.Е. . Налице са противоречия в мотивите на СРС дали информацията от дружеството V7 е била възприета преди или след издаване на заповедта за уволнение . Не трябва да се кредитират обясненията на ищеца относно качествата на Б.Г. да го оценява и за липса на действителна оценка на качествата му от работодателя .Неправилна е констатацията на първоинстанционния съд , че в заповедта за уволнение са използвани твърде общи и неясни термини за липса на комуникативност , ефективност и пр. Това са реални дефицити в работата на ищеца. В длъжностната характеристика е зададена „обща рамка на трудовите задължения“ , а ищецът не е възразявал , работил е и е получавал трудово възнаграждение . Липсата на качества е достатъчно добре описана и мотивирана в заповедта за уволнение . Неправилно СРС не е кредитирал приложения към констативни протоколи , които не са оспорени от ищеца. От кореспонденцията между ищеца и Б.Г. е видна трайна липса на качества и умения на С..

Действително заплатата на С. е била увеличена , но това е станало през 2023 г – повече от година преди уволнението , както и този факт е без правно значение .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба. Оценката за липса на качества в случая не е направена от самия работодател . В случая е събрана информация само от лицето Б.Г. , а иначе С. е оценяван положително от другите хора , с които е работил . Уволнението целенасочено е извършено преди стандартната процедура по оценка . По делото липсват доказателства в какви взаимоотношения е бил Б.Г. с ответника и дружеството V7 . Ответникът не е имал регистрация като предприятие осигуряващо временна работа . Дружеството V7 е получавало услуги от ответника не е имало правомощия да се меси в трудовото правоотношение на ищеца , включително и да упражнява текущ контрол . В протокол от 15.11.2024 г работодателят „просто копира“ констатации на Б.Г. , а няма собствени констатации и анализ . План за подобряване на представянето не е връчван от работодателя , не е имало срещи с представител на работодателя и ищецът не е информиран , че този план касае трудовото му правоотношение . Има индикации , че протоколът и заповедта изобщо не са изготвени от работодателя , а констатациите за липса на качества са антидатирани . Изцяло е подменена ролята на ответника като работодател , а адв.И. В. няма представа за какво се говори в документите , на които се основава уволнението . Лицето Б.Г. „няма капацитета“ да оценява качествата на ищеца , както и няма съответните правомощия . Доказателствената тежест да установи законност на уволнението респ.липса на качества , е на ответника . В случая в заповедта и в протокола към нея не са посочени и установени липсващите качества на ищеца , а „заключенията „ са абстрактни и бланкетни , без ясна връзка с твърдяна липса на качества .

Не е ясно каква е очакваната ефективност и техническа „експертиза“ на ищеца . Ответникът не е доказал какво е било естеството на работа на ищеца и как то се съотнася към т.нар.липса на качества .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 10.07.2025 г и 2 е обжалвано в срок на 16.07.2025 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбите и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи исковете СРС е приел , че безспорно ищецът е заемал длъжност „Frontend/Фронтенд инженер“, която съобразно т.2.1. от частта „Подробни условия за наемане на работа“ е посочен НКПД на длъжността-2512 6004, съответстваща на „Разработчик, софтуер“ от Класификатора, Трудовото правоотношение на ищеца е прекратено със заповед от 22.11.2024 г.

Пред СРС са представени : Трудов договор от 30.03.2022 г.; Допълнително споразумение от 20.10.2023 г.; Информация от НСИ за инфлацията за 2023 г. и Извадка от Националната класификация на професиите и длъжностите за 2011 г.(НКПД-2011) за „251 Разработчици на софтуер и софтуерни приложения и анализатори“ , заповед за прекратяване на трудов договор от 22.11.2024 г , протокол на работодателя от 15.11.2024 г.; констативен протокол от 22.10.2024 г. от среща със служителя П. С., ведно с Приложение №7(„Изявление с подробен обзор на качествата, които един фронтенд-инженер трябва да притежава“) и Констативен протокол от 08.11.2024 г. от среща със служителя П. С., с Приложение №2-План за подобряване на представянето(PIP-Performance Improvement Plan); Предложение за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ и Известие за доставка от системата на Еконт.

Пред СРС са представени пълномощно от 06.09.2023 г., с нотариална заверка на подписа от 07.09.2023 г. и приложен апостил от 08.09.2023 г. с превод на български език и Потвърждаване от управителя на „ДИЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД от 26.02.2025 г., на действия извършени от представител ; Доклад шестмесечен за оценка-31.01.2023 г.; Доклад шестмесечен за оценка-м.07.2023 г. ; Доклад шестмесечен за оценка-м.03.2024 г.; Препоръки от LinkedIn и Извлечение/Скрийншот от системата Leapsome app.

Пред СРС са представени основен договор за услуги с професионален работодател, сключен между „Група Дийл“ и „Ви Севън Лимитид“(V7) и Приложение А (работно задание) от 17.03.2022 г ;стенограма от видеоконферентен разговор между Б.Г. и П. С. в платформата Zoom и Извадка от чат-кореспонденция между Б.Г. и П. С. в платформата Slack. По делото са приложени Молба от 11.12.2024 г. на С.Е. и Б.Г. до управителя на „ДИЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за приемане на доказателства, представени с Констативния протокол от срещи, проведени през м.10.2024 г. и Молба от 11.12.2024 г. на С.Е. и Б.Г. до управителя на „ДИЙЛ 3

БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за приемане на доказателства, представени с Констативния протокол от среща, проведена на 07.11.2024 г. Представени са по делото Актуално състояние ЕЕТЗ на П.

С. С. от 17.06.2025 г. и Служебна бележка от Агенция по заетостта(изх.№ 60-01-1112626/17.06.2025 г.

Според приетата пред СРС съдебно–счетоводната експертиза претендираното обезщетение по чл.225 КТ за периода от 18.12.2024 г. до 18.06.2025 г. е в размер на 125 440,20 лева.

От правна страна СРС е приел , че в доказателствена тежест на работодателя е да установи , че заповедта за уволнение да е издадена от компетентен орган на работодателя, ищецът да е в невъзможност да изпълнява своите трудови задължения, поради липса на професионални или личностни качества, като това състояние следва да се дължи на негово безвиновно поведение - обективни по своя характер причини, стоящи извън неговата воля и заповедта за уволнение да е мотивирана с очертаване на конкретни качества на служителя, липсата на които препятства изпълнението на трудовите функции.

Според СРС неоснователно е възражението на ищеца , че процесната заповед за уволнение е подписана от лицето И. В. без представителна власт . От представеното по делото пълномощно от 06.09.2023 г., с нотариална заверка на подписа от 07.09.2023 г. и приложен апостил от 08.09.2023 г. с превод на български език се установява , че към момента (22.11.2024 г.) на постановяване на процесната заповед И. В., в качеството си на пълномощник е притежавал необходимата представителна власт – според от т.1 от пълномощното той има право „да сключва, изменя и прекратява(без значение от конкретното основание) всякакви трудови договори от името на дружеството“.

Според СРС правното основание за уволнение по чл.328, ал.1, т.5 КТ е безвиновно основание, което означава, че изключва виновно поведение на работника или служителя.

Елементите на фактическия състав на това основание са липса на качества на работника или служителя, които да са необходими за ефективно изпълнение на възложената му работа по трудовото правоотношение, като трайно състояние. Затова е необходимо в заповедта за уволнение работодателят да посочи конкретни факти, обуславящи извода му за липса на определени качества - професионални умения, навици, знания, които работникът или служителят не притежава, за да изпълнява възложената му работа ефективно (в този смисъл са Решение № 150/11.06.2015 г. по гражданско дело № 5166/2014 г., на III ГО при ВКС;

Решение № 54/21.02.2012 г. на по гражданско дело № 865/2011 г., на III ГО при ВКС;

Решение № 425/ 18.10.2011 г. по гражданско дело № 1966/2010 г., на IV ГО при ВКС).

Липсата на качества на работника или служителя може да се изразява в липсата на професионални или личностни качества, като липсата се изразява в недостиг на тези качества, необходими за ефективно, резултатно изпълнение на конкретно възложената работа и трябва да изразява едно трайно състояние на работника или служителя. Това налага в съдебното производство да бъде установена по убедителен начин от работодателя обективната невъзможност служителят успешно да се справя с възложените му задачи в сравнително продължителен период от време. Необходимо е в заповедта за уволнение работодателят да посочи конкретни факти, обуславящи извода му за липса на определени 4 качества - професионални умения, навици, знания, които работникът или служителят не притежава, за да изпълнява възложената му работа ефективно. Само въз основа на посочените в заповедта конкретни обстоятелства и относимите към тях доказателства се извършва преценката правилно ли е прекратено трудовото правоотношение. Липсата в заповедта на конкретни обстоятелства, относими към посоченото в нея основание, обуславя незаконността й. От значение за законността на уволнението е посочването в заповедта за уволнение на конкретни факти и данни, относими към възложената работа на работника или служителя по трудово правоотношение, за да може съдът да направи преценка за законността на уволнението, като провери съществуването на фактите от действителността, както и правилното им квалифициране и подвеждане под правната норма (в тази насока е Решение № 150/11.06.2015 г. по гражданско дело № 5166/2014 г. на III ГО при ВКС).

Разпечатката съдържа 35 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9b741ae3-156d-45d8-87c9-655a6f22e5ae