Решение № 1476 от 22.12.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1476 гр. С., 22.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря Станимира П. Делийска като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20211110211800 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от П. АТ. Г., ЕГН ********** срещу наказателно постановление (НП) № 21-4332-012403/22.06.2021 г., издадено от началник група АНД в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 20, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца за нарушение на чл.123, ал.1, т.3 б. „В” от ЗДвП.

В жалбата се твърди неправилност на наказателното постановление и се моли за неговата отмяна. Поддържа се, че в АУАН и НП липсва ясно и точно изложение на всички обективни и субективни признаци на вменените нарушения. Посочва се, че между АУАН и НП е нелице несъответствие по отношение фактическите обстоятелства, при които са извършени нарушенията, а именно в АУАН е посочена посока на движение по ул. „С. п.” с посока от бул. „Д.”, а в НП е посочено с посока „към бул. „Д.””. Твърди се, че не са били налице разногласия по отношение реализираното ПТП, нито са били дадени указания от службите за контрол, които жалбоподателят да не е изпълнил. Жалбоподателят счита, че отговорността му е ангажирана неправилно, тъй като не са му били предявени доказателствата, въз основа на които е прието, че той е осъществил вменените му нарушения.

1

В съдебно заседание жалбоподателят – П. АТ. Г., редовно призован се явява лично и моли за отмяна на наказателното постановление. Посочва, че е налице несъответствие между фактическото описание на нарушението в АУАН и НП досежно посоката на движение на автомобила. Потвърждава, че на процесната дата е управлявал лекотоварен автомобил с рег. № ***.

Представя писмени бележки, в които подробно са изложени аргументи за незаконосъобразност на НП, по същество идентични с изложените в жалбата и съдебните прения.

Въззиваемата страна – СДВР ОПП, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка намери за установено от фактическа страна следното:

На 04.01.2021 г. в гр. С. жалбоподателят П. АТ. Г. управлявал лекотоварен автомобил марка „И.” с рег. № ***, движейки се по ул. „С. п.” с посока на движение към бул. „К. А. Д.”. На същата улица в близост до № * бил паркиран лек автомобил марка „А.”, модел „*” с рег. № ***, собственост на свидетеля ИВ. ВЛ. Т.. При преминаване покрай № * на ул. „С. п.” жалбоподателят, поради недостатъчен контрол върху управлявания от него автомобил, реализирал пътно-транспортно произшествие с паркирания лек автомобил „А.” с рег. № ***, като ударил лявото му странично огледало за обратно виждане. След реализиране на ПТП жалбоподателят не спрял, за да установи вредите, а продължил движението си.

След приключване на работния ден свидетелят Т. установил причинените на автомобила му вреди и прегледал видеозаписите от охранителните камери, които имало поставени пред магазина, пред който бил паркиран автомобилът му. Свидетелят установил, че автомобилът му е бил ударен от бял микробус, марка „И.” с надписи „У.”. Т. повикал органите на КАТ, които съставили протокол за ПТП и скица. Регистрационният номер на автомобила, чийто водач причинил произшествието бил посочен на контролните органи от свидетеля Т..

На 10.05.2021 г. жалбоподателят П. АТ. Г. депозирал декларация през органите на ОПП - СДВР, в която посочил, че на 04.01.2021 г. той е управлявал лекотоварен автомобил „И.” с рег. № *** в района на ул. „С. п.”.

На същата дата - 10.05.2021 г. мл. автоконтрольор при ОПП- СДВР СТ. АНТ. Д. съставил срещу жалбоподателя и в негово присъствие акт за установяване на административно нарушение с бл. № 950691/10.05.2021 г.

Актът бил предявен за запознаване на жалбоподателя, който го подписал без възражения. Такива постъпили на 12.05.2021 г.

Като счел депозираните възражения за неоснователни и въз основа на така съставения АУАН на 22.06.2021 г. началникът на група АНД при ОПП СДВР издал обжалвано наказателно постановление. Препис от същото бил връчен на жалбоподателя Г. на 02.08.2021 г., а на 06.08.2021 г. била депозирана и жалба срещу него.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите И. В. Т., С. А.

Д., обясненията на жалбоподателя, както и приобщените по надлежния ред на чл. 283 от НПК писмени доказателства: протокол за ПТП и скица, справка2 картон за водач за П.Г., декларация от М. П., декларация от П. АТ. Г., заповед № 1340/23.10.2019 г., издадена от министъра на вътрешните работи и акт за встъпване, заповед № 8121з – 515/14.05.2018 г., издадена от министъра на вътрешните работи.

Съдът кредитира показанията на свидетеля И. В. Т., тъй като същите са обективни, добросъвестни и логични. Свидетелят разказа пред съда своите възприятия относно процесния инцидент, а именно, че същият не е пряк очевидец, но тъй като автомобилът му бил паркиран в обсега на камера за видеонаблюдение възприел записите от видеокамерите, на които се виждало реализирането на ПТП между бял микробус марка „И.”, с надписи „У.” и неговия паркиран автомобил, като бусът ударил със задната си част автомобила на свидетеля. Свидетелят Т. е категоричен, че след реализиране на ПТП микробусът изобщо не е спрял. Липсата на конкретен спомен у свидетеля относно точният регистрационен номер на микробуса е обяснима, предвид изминалия период от време от датата на инцидента до датата на депозиране на показания пред съда. Въпреки това, а и въпреки съзрените от жалбоподателя несъответствия в регистрационния номер, посочен в скицата за ПТП /В5783 МТ и в АУАН и НП В5783 НТ/, съдът намира, че по делото по категоричен начин се установи кой точно автомобил е управлявал жалбоподателя, както от неговата декларация от 10.05.2021 г., така и от заявеното от него пред съда. Реализирането на ПТП се потвърждава и от представения по делото протокол за ПТП, съставен на 04.01.2021 г. и в който са описани причинените щети по автомобила на свидетеля Т. – ляво огледало и други.

Показанията на свидетеля Д. не носят съществена за установяване на релевантната фактическа обстановка информация. Същият не е посетил мястото на ПТП, а е съставил АУАН въз основа на наличните по преписката документи.

Съдът се довери на останалите писмени доказателства – заповед № 1340/23.10.2019 г., издадена от министъра на вътрешните работи и акт за встъпване, заповед № 8121з – 515/14.05.2018 г., издадена от министъра на вътрешните работи, от които извлече информация относно материалната компетентност на актосъставителя и АНО (първият да съставя АУАН на ЗДвП, а втория да издава НП).

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна (наказаното физическо лице), депозирана е в преклузивния срок по чл. 59, ал.2, изр.1 от ЗАНН (НП е връчено на 02.08.2021 г., е жалбата е подадена на 06.08.2021 г.) и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт (наказателно постановление), в който смисъл се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът е длъжен да провери законността на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314, ал.1 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това 3 административни органи. Видно от т. 2.10. на издадената на основание чл.

189, ал.12 от ЗДвП заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. министърът на вътрешните работи е делегирал правомощието си да издава НП на нарушения на ЗДвП и на началник група „Административнонаказателна дейност” в отдел „Пътна полиция” при СДВР (който е издал обжалваното НП), а по силата на т. 1.3 от цитираната заповед актосъставителят в качеството си на младши автоконтрольор е оправомощен да съставя актове за установяване на нарушения на ЗДвП. При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на давностните срокове по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН.

Възражението, че правото на защита на жалбоподателя е било нарушено чрез непредявяване на доказателствата, въз основа на които АНО е приел, че Г. е осъществил вменените му нарушения е неоснователно – последният е могъл да поиска да се запознае с приложените по преписката доказателства, а така също следва да се има предвид, че в съдебната фаза на производството жалбоподателят е имал пълен достъп до делото, респ. до административната преписка, като е могъл да се запознае с нейното съдържание.

По отношение нарушението на чл. 20, ал.1 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 20, ал.1 от ЗДвП вменява задължение на водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.

По делото беше безспорно установено, че на процесната дата и място жалбоподателят П. АТ. Г. е управлявал лекотоварен автомобил марка „И.”, с рег. № *** и при преминаване покрай паркирания на ул. „С. п.” лек автомобил марка „А.”, модел „*” с рег № *** не упражнил достатъчно контрол върху управлявания от него автомобил, като със задната му част ударил лявото странично огледало на паркирания автомобил. Лекият автомобил „А.” не е бил в движение, бил е паркиран, поради което съдът намира, че именно неосъществяването от страна на жалбоподателя контрол върху управлявания от него автомобил е довело до реализирането на ПТП.

Нарушението е извършено виновно, при форма на вина непредпазливост (небрежност), тъй като жалбоподателят не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Жалбоподателят П. АТ. Г. не предвиждал причиняването на ПТП, но е бил длъжен да предвиди, че като не упражнява достатъчен контрол върху управлявания от него автомобил застрашава останалите участници в движението и би могъл да причини ПТП.

С оглед обстоятелството, че недостатъчният контрол върху управлявания от жалбоподателя автомобил е довел до реализиране на ПТП с причиняване на щети съдът намира, че процесното нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

За нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал.1 от ЗДвП не е предвидено специално административно наказание, поради което правилно АНО е приложил санкционната норма на чл. 185 от ЗДвП, според която за нарушение на ЗДвП, за което не е предвидено друго наказание се налага глоба 20 лева. Доколкото размерът на административното наказание е определено от законодателя в абсолютен размер, то въпрос за неговото намаляване не може да се поставя.

Съдът намира довода на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение, изразило се в посочване в АУАН и НП на различна 4 посока на движение /в АУАН о т бул. „К. Ал. Д.”, а в НП к ъ м същия булевард/ за неоснователен. Съгласно чл. 53, ал.2 ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. След като на базата на съставената докладна записка от актосъставителя АНО е установил, че в АУАН е допусната нередовност, свързана с неправилно посочване посоката на движение на автомобила, същият е отстранил тази нередовност, издавайки НП, в което е посочил действителната такава. При издаване на НП са били установени по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и вината му. По изложените съображения съдът намира, че в тази му част наказателното постановление е законосъобразно и следва да се потвърди.