Решение № 3560 от 26.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3560 гр. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. П. като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20251100513151 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение №16554 / 08.09.2025., постановено по гр. дело № 39470/2023 г. по описа на СРС, ГО, 26 състав, е отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан предявения от ЗАД „АРМЕЕЦ", ЕИК: 121076907, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район Средец, ул. „Стефан Караджа" № 2, представлявано от М.П.И. - Изпълнителен директор и К.В.

Изпълнителен директор срещу Р. Р. Б., с ЕГН ********** адрес: София, кв. Горубляне, ул.

Детелина № 3 частичен осъдителен иск с правна квалификация чл.274, ал.2 КЗ (отм.), за сумата от 1200 лева, частичен иск от 28 500 лева, представляващи половината от главницата на обезщетението за неимуществени вреди на увреденото лице, ведно със законна лихва върху главницата за периода от датата на подаване на исковата молба (14.07.2023 г.) до датата на окончателното изплащане на сумата.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца ЗАД „АРМЕЕЦ" АД, в която се поддържат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение. Жалбоподателят поддържа, че причината за отхвърляне на претенцията на ищеца е необоснованият извод на съда, че „формално погледнато не се доказа ответникът да е управлявал без СУМПС“. Изводът би необоснован, защото в хода на производството, за установяване на посочения факт ищецът е ангажирал Удостоверение, издадено от МВР и налично в кориците на делото, което не е оспорено от ответника. Решението било постановено в противоречие с трайната съдебна практика по аналогични спорове. Моли същото да бъде отменено и предявения иск уважен. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата Р. Р. Б., чрез назначения му особен представител адв. Г., изразява становище за неоснователност на същата. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото 1 доказателства и при правилно приложение на закона.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 274, ал. 2 от КЗ (отм.).

В обжалваното решение СРС е приел, въз основа на неоспорените от страните писмени доказателства, разпитите на допуснатите свидетели, заключението на автотехническата експертиза и съдебномедицинската експертиза, че механизмът на пътнотранспортното произшествение е установен, вкл. вината на ответника, установени са и телесните увреждания на С.К., причинната им връзка с ПТП, както и обстоятелствата, че същият е допринесъл за настъпването на вредите, като е пътувал без предпазна каска. Искът обаче е отхвърлен, т.к. съдът е приел, че „формално погледнато не се доказа ответникът да е управлявал без СУМПС, като същото се установява със справка от МВР дали има издадени СУМПС към датата на процесното ПТП.“, каквито доказателства не били ангажирани от ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

По наведените във въззивната жалба оплаквания съдът приема следното:

По така предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно правоотношение между него и ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“; настъпването на ПТП в периода на действие на застраховката по вина на ответника; факта на нанесените на третото увредено лице неимуществени вреди – техният обем и интензитет; наличието на причинноследствена връзка между вредите и противоправното поведение на ответника; изплащането на застрахователно обезщетение в претендирания размер; както и че при настъпване на произшествието ответникът е управлявал моторното превозно средство без свидетелство за управление.

Между страните по делото на етапа на въззивното производство не е спорно обстоятелството, че на 25.08.2013г. в гр. София е реализирано ПТП с участието на МПС „Нисан Навара“ с рег. №******** и управляван от ответника мотоциклет „Ямаха", с рег.№ ********. Механизмът на процесното ПТП се установява еднозначно от събраните писмени доказателства, разпита на свидетелите Колев и К. и заключението на САТЕ, а именно:

На 25.08.2013 г. около 18:10 часа гр. София, по платното за движение на ул.

„Самоковско шосе“ т.а. Нисан Навара с рег. № ********, управляват от В.К., приближава кръстообразно кръстовище. Платното за движение се състои от 2 пътни ленти, по една лента във всяка посока. Водачът на автомобилът желае да извърши маневра „завиване наляво“, намалява скоростта до около 18 km/h и приближава кръстовището, движейки се в лявата пътна лента. В насрещната пътна лента се движи мотоциклет Ямаха ФЗР 600 с рег. № ******** със скорост от около 134 km/h, управляван от Р. Б.. На мотоциклета има и пътник – разпитания като свидетел С.К., който се явява пострадалия, на когото е изплатено застрахователно обезщетение. Опасната зона за спиране на мотоциклета е около 180.50 km/h, а при скорост от 50 km/h – около 30 метра. Водачът на автомобила започва да извършва маневра „завиване наляво“, когато автомобилът му е на около 10 метра от мястото на удара.

От началото на маневрата до момента на удара времето за движение е около 2.0 s. В началото на маневрата мотоциклетът е на около 82 m от мястото на удара. От момента на навлизането на автомобила в пътната лента на мотоциклета до момента на удара 2 автомобилът изминава около 5.7 m за около 1.1 s. В този момент мотоциклетът е на около 47 метра от мястото на удара. Мотоциклетът е на 164 метра преди маневрата на удара от момента на подаване на ляв пътепоказател от т.а. Нисан навара. Между двете МПС възниква удар между предната лява част на автомобила и предното колело на мотоциклета.

Техническите причини за възникване на ПТП е високата скорост на мотоциклета от около 134 km/h, значително надвишаваща разрешената за пътния участък скорост от 50 km/h и предприетата маневра от водача на т.а. Нисан Навара, който е следвало да пропусне мотоциклета. Водачът на т.а. е имал техническата възможност да пропусне насрещно движещия се мотоциклет, при извършване на маневрата, без да настъпи ПТП. Водачът на мотоциклета е имал техническата възможност да спре преди мястото на удара е при движение с разрешената скорост. Ето защо, вина за настъпването на ПТП имат и двамата водачи, в който смисъл са и изводите на районния съд.

В подкрепя на така установените факти, по делото е ангажирано влязло в сила на 21.03.2015 г., Решение от 05.03.2015 г. по НОХД № 17478/2014 г. по описа на СРС, с което В.Р.К. роден на ********г. в гр. София, с ЕГН **********, българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, живущ гр. София, кв. „Горубляне", ул. „Урвишка Крепост" №18, е признат за ВИНОВЕН в това, че на 25.08.2013г.. около 18,10 часа в гр.

София, на кръстовището на ул. „Самоковско шосе" и ул. „Борис Рангелов", при управление на товарен автомобил марка „Нисан", модел „Навара" с рег.№ ******** с посока на движение от бул. „Околовръстен път" към ул. „Витоша", като независим съпричинител с водача на мотоциклет марка „Ямаха", модел „ФЗР" с рег.№ ******** Р. Р. Б. с ЕГН ********** нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 25, ал.1 от Закона за движение по пътищата: Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например... да завие наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърша маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, като на кръстовището с ул. „Борис Рангелов" извършил маневра „завой наляво", като не пропуснал и не дал предимство на движещия се по ул. „Самоковско шосе" с посока на движение от ул. „Деян Попов" към бул. „Околовръстен път" мотоциклет марка „Ямаха", модел „ФЗР" с рег.№ ******** и реализирал с него пътнотранспортно произшествие, като по непредпазливост причинил средни телесни повреди по смисъла на чл.129, ал.2 от НК на повече от едно лице, а именно на водача на мотоциклета Р. Р. Б. с ЕГН ********** причинил: изкълчване на лявата раменна /етерно -клавикуларна/ става, като тази травма сама по себе си е причинила на Б. трайно (за повече от 30 дни от датата на травмата) затруднение на движението на левия горен крайник - средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК дълбоки наранявания на двете колена и подбедриците, засягащи и трофичният слой на кожата и нараняване на дясното ходило, вследствие на които наранявания са останали масивни, постоянни (за цял живот), добре видими белези, които обективно загрозяват долните десни крайници, реализиращи медико-биологичния признак обезобразяване на долни крайници -средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал.2отНК; рана на ляво коляно, довела до имобилизация на крака за повече от 30 дни, което е причинило трайно (за повече от 30 дни от датата на травмата) затруднение на движението на левият долен крайник-средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК; и на пътника на мотоциклета С.К.К., с ЕГН ********** причинил открито счупване на капачката на ляво коляно, като това счупване само за себе си е реализирало критериите на медикобиологичният признак трайно (за повече от 30 дни от датата на травмата) затруднение на движението на левия долен крайник-средна телесна по смисъла на чл.129 , ал.2 от НК и обширни дълбоки рани в дисталната трета на ляво бедро и на ляво коляно, множество разкъсно-контузии рани по лицето, от които като последица са останали масивни, постоянни (за цял живот), добре видими белези, които обективно загрозяват долния ляв крайник и 3 лицето и реализират медико-биологичния признак обезобразяване на лицето и на долен ляв крайник - средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 от НК - престъпление по чл.

343, ал.З пр.4. б. „А" пр.2 вр. ал.1 вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК, като на основание чл. 378, ал. 4 т. 1 НПК вр. чл.78а НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба" в размер на 2 000 (две хиляди) лева.

Конкретните неимуществени вреди на пострадалия С.К. се установяват от приетата по делото медицинска документация, изслушаната СМЕ и разпита на св. П., негова майка.

Размерът на обезщетението за неимуществените вреди, определен от съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС, при съобразяване със силата, продължителността и интензивността на болките и страданията, вида на травматичните увреждания, както и социално-икономическите условия, възлиза на 57 000 лв. Тази сума съдът намира за достатъчна да компенсира търпeните болки и страдания от вредите, причинени от процесното ПТП, в който смисъл е и влязлото в сила решение на САС по в.гр.д. №2828/2015г., с което е приключил спорът по предявения от пострадалия К. иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ срещу ЗД „Евроинс“ АД – застраховател на гражданската отговорност на водача на л.а. „Нисан Навара“.

Ищецът е застраховател по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“ на водача на мотоциклета „Ямаха“, като за наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесния деликт по делото за ангажирани писмени доказателства, а не е и спорно между страните. Няма спор и че посоченото обезщетение е било изплатено от ЗД “Евроинс“, след което предвид солидарната отговорност на деликвентите, причинили процесното ПТП при независимо съизвършителство, половината от изплатеното обезщетение е възстановено от ищеца на ЗАД “Евроинс“ АД чрез прихващане с други регресни задължения между страните, за което по делото е представен протокол и чрез плащане, за което е ангажирано платежно нареждане.