Определение № 503 от 20.09.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 503 гр. Варна, 18.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марин Цв. Атанасов

Съдебни

Ана П. Петрова заседатели: Елена В. Младенова като разгледа докладваното от Марин Цв. Атанасов Частно наказателно дело № 20243100200599 по описа за 2024 година

, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 306, ал.1, т.4 от НПК.

В Окръжен съд - Варна, наказателно отделение, е постъпило искане от Национално бюро за правна помощ на основание чл. 189 от НПК, респективно ТР № 4/2009г. на ВКС, да бъдат присъдени в полза на бюрото, разноските за правна помощ, предоставена от адв. З. З. З. по ЧНД № 599/2024 г. по описа на Окръжен съд –Варна.

След като се запозна с така направеното искане и всички материали по делото, съдът установи:

Образуваното пред Окръжен съд Варна, наказателно отделение, ЧНД № 599/2024 г. е приключило с определение № 545/05.06.2024 г., с което съдът ЗАМЕНЯ остатъка от един месец и осем дни от наказанието „Пробация“ на М.

Д. Т., ЕГН **********, наложено с определение № 2107 от 24.04.2024 г. по ЧНД № 1156/2024 г. на Варненския районен съд, влязло в сила на 10.05.2024 г., с наказание лишаване от свобода за срок от деветнадесет дни. На основание чл.57, ал.1, т.2, б. „в“ от ЗИНЗС се определя първоначален СТРОГ режим за изтърпяване на наказанието.

В хода на съдебното производство по ЧНД № 599/2024 г. по описа на Окръжен съд - Варна на М. Д. Т. е назначен служебен защитник на основание чл. 94, ал.1, т.6, пр. 2 от НПК в лицето на адв. З. З. З., за което, съгласно отчет № 2468/2024 г. и решение на НБПП № ВН-2468-19398/2024/30.07.2024 г., са направени разноски в размер на 170 /сто и седемдесет/ лева.

Настоящият съдебен състав намира, че искането, с което е сезиран, е подадено от процесуално легитимирана страна в надлежна форма, като разгледано по същество, същото е неоснователно.

Съображенията за това са следните:

1

Видовете правна помощ са посочени в чл. 24 от ЗПП като съгласно т. 2 от същата разпоредба правна помощ е и осъществяването на процесуално представителство. Системата за правна помощ по чл. 21, т. 2 от ЗПП обхваща случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство / чл. 23, ал.1 от ЗПП/. Системата за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това / чл. 23, ал. 2, изр. 1 от ЗПП/ Наказателно-процесуалният кодекс предвижда следните хипотези, при които е задължително участието на защитник: чл. 70, ал. 2; чл. 94, ал. 1; чл. 279, ал. 3; чл. 281, ал. 7; чл. 372, ал. 2; чл. 381, ал.1 от НПК. При съвместното тълкуване на НПК и ЗПП се налага извод, че всички изброени хипотези на задължителна защита по НПК съответстват на случаите, визирани в чл. 23, ал.1 от ЗПП.

Изключение прави единствено хипотезата на чл. 94, ал. 1, т. 9 от НПК, когато обвиняемият не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има защитник и интересите на правосъдието изискват това, която намира пълно съответствие в предпоставките на чл. 23, ал. 2 от ЗПП. В настоящия случай първостепенният съд е посочи конкретно правно основание, което налага задължителна защита на осъденото лице, поради това , че е изтърпява наказание лишаване от свобода и не е било във възможност да организира сам защитата си, в това число и поради ангажираност на адвоката представлявал го по далото с което е било наложено наказанието. Осъденото лице се е съгласила с определения служебен защитник, в резултат на което е постановено и определението за назначаване на процесуалното представителство. Вярно е, че не е изследван въпроса твърди ли се затруднено материално положение и налично ли е такова е от съда, тъй като задържането на лицето е самостоятелно и задължително основание за назначаването на защитник с оглед процесуално представителство. Безспорно в тежест на съда е да установи материалното положение на подсъдимия /респективно осъденото лице/, но само когато последният е поискал на това основание да му се назначи служебен защитник, но настоящия случай не е такъв. Впрочем неизпълнението на посоченото задължение от страна на съда, не може да влече неблагоприятни правни последици за подсъдимия. В този смисъл не може да се приеме, че необходимостта от адвокатска защита е възникнала вследствие на заявеното желание на осъденото лице, а тъкмо обратното съдът е узнал за това че лицето изтърпява наказание лишаване от свобода, вследствие на което е осигурил служебен защитник на подсъдимото лице с оглед ангажираността на защитника представлявал го по делото в което е лицето е осъдено. От това следва, че редът за предоставяне на правна помощ на подсъдимия, изразяваща се в процесуално представителство от адвокат, е чл. 25, ал. 1, вр. чл. 21, т.2 и чл. 23, ал. 1 от ЗПП. Съгласно разпоредбата на чл.

189, ал. 3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското 2 възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник. В случая осъденото лице е било признато за виновно и делото е било образувано във връзка с замяната на определянето на подсъдимият наказание с по тежко.

Вследствие на това подсъдимият дължи заплащането на разноските по делото.

Изключение от това правило е предвидено в специалния закон – чл. 23, ал. 2, изр.2 от ЗПП, по отношение на разноските за предоставената правна помощ.

Посочената разпоредба предвижда, че подсъдимият не дължи възстановяване на разноските за предоставената правна помощ, когато последната е осигурена, било то защото същата е била задължителна или защото същият не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Използваната законодателна техника не позволява друго тълкуване освен посоченото по горе, тъй като чл.23, ал.2 изр. 2 от ЗПП е случай предвиден в каталога на задължителната служебна защита предвидена в чл.94,ал.1 НПК.

Поради изложеното съдът намира, че сумата от 170 /сто и седемдесет/ лева, представляващи възнаграждение за правна помощ, заплатено от НБПП, следва да останат за сметка на държавата, а не да се възлагат на осъденото лице М. Д. Т., ЕГН **********

Предвид горното и на основание чл. 306 ал.1 т. 4 от НПК, чл. 189 ал.3 от НПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

Разноските в размер на 170 лева възнаграждение за оказаната правна помощ на осъденото лице в производството по НЧД № ЧНД № 599/2024 г.. по описа на Окръжен съд Варна да останат за сметка на Държавата.

Препис от определението да се връчи на адв. З. З. З., осъденото лице М.

Д. Т. и на Окръжна прокуратура Варна.

Определението подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд– Варна по реда на гл. XXII от НПК в 7 дневен срок от съобщението на страните за постановяването му.

След влизане в сила на определението да се уведоми и НБПП.

Председател: _______________________

Заседатели:

1. _______________________

2. _______________________

3