Определение № 798 от 09.11.2020, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 798

09.11.2020 г.

Апелативен съд - София

Град София

2-ри наказателен

На 09.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Калин Калпакчиев

Весислава Иванова

Величка Цанова като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно частно наказателно дело № 20201000601230 по описа за 2020 година

ОП Р Е Д Е Л Е Н И Е гр. София

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ , ІІри въззивен състав, в закрито заседание, проведено девети ноември,две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА

ВЕЛИЧКА ЦАНОВА като разгледа докладваното от съдия Цанова ВНЧД № 1230 по описа на САС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.440,ал.2 във вр. с чл.341,ал.2 във вр. с чл.345 от НПК.

1

Образувано е по жалба на процесуалния представител на Началника на Затвора-София срещу определение на СГС,НО,22 състав от 21.10.2020 год. по НЧД № 3676/20 год.,с което осъдения С. И. Я. е условно предсрочно освободен от остатъка на наложеното по наказание лишаване от свобода.

Счита определението за неправилно,тъй като съдът е кредитирал единствено положителните елементи от доклада на ИСДВР,без да е обсъдил становищата на администрацията на Затвора.Признава,че са налице част от обстоятелства,които сочат на положителна промяна у осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието-няма данни да е нарушавал реда и дисциплината е респ. да е бил наказван за това,нещо повече:бил е награждаван и е участвал в трудова дейност,но изтъква,че лишените от свобода са длъжни да имат добро поведение в рамките на пенитенциарното заведение,което е императивно посочено в чл.96 и чл.97 от ЗИНЗС.Отбелязва,че констатираните положителни промени не са достатъчни да се приеме ,че той се е поправил,в която насока изтъква,че поправянето изисква завършен превъзпитателен и самопревъзпитателен процес,в който осъденият да е изградил отрицателно отношение към извършеното от него,да показва съзнание за неговата укоримост,сам да осъжда това,което е сторил и да е показал,че това поведение няма да рецидивира.Твърди,че са от значение са изводите за постигане целите на наказанието с оглед промяната на личността и поведението на осъденото лице,както и за липсата на рискове,което е в защита и на обществения интерес.Поддържа,че тези обстоятелства не са налице предвид отношението му към извършените правонарушения с висока степен на обществена опасност и средния риск от вреди за обществото.Обобщава,че целите на наложеното наказание не са изпълнени,като се отчете специалната и генералната превенция както по отношение на осъденото лице,така и по отношение на обществото.Прави искане за отмяна на определението.

Въззивният съдебен състав,като се запозна с материалите по делото и доводите в жалбата,приема за установено следното:

Жалбата е допустима като изхождаща от легитимирана страна и в предвидения в закона срок,но по съществото си е неоснователна.

С атакуваното определение съдът е уважил молбата на лишения от 2 свобода С. И. Я. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода в размер на два месеца и двадесет дни,определено му по НОХД № 2093/18 год. на Районен съд-Благоевград. По това дело му е наложено едно общо най-тежко наказание по реда на чл.23,ал.1 от НК за срок от една година лишаване от свобода за престъпления по чл.343б,ал.3 и чл.343в,ал.3 от НК при общ режим на изтърпяване,като на основание чл.343 г от НК е лишен и от правоуправление за срок от 14 месеца.

Съдът е изложил съображения ,че са налице всички предпоставки на чл.70,ал.1 от НК,тъй като е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание и са налице достатъчно доказателства за поправянето му.

От представената от затворническата администрация справка е видно,че същият е постъпил в СЦЗ на 04.03.20 год.,като началото на изтърпяване на наказанието е поставено на 28.02.2020 год.Към момента на постановяване на определението, същият е изтърпял всичко 9 месеца и 10 дни с остатък 2 месеца и 20 дни,т.е. налична е първата предпоставка на чл.70,ал.1 от НК,тъй като е изтърпял повече от 1/2 от наложеното му общо наказание .

В доклада на ИСДВР,изготвен на 16.09.2020 год. е посочено,че след постъпването си в пенитенциарното заведение не е нарушавал режимните изисквания,декларирал е нагласа за законосъобразно изтърпяване на присъдата,не са наблюдавани агресивни прояви,от 15.06.2020 год. изпълнява трудови задължения като общ работник-мияч в затворническата столова в ЗО”Казичене”,справя се добре с поставените му задачи и е отговорен при изпълнение на ангажиментите си,не е наказван,награден е на основание чл.98,ал.,т.5 от ЗИНЗС с удължено свиждане за срок от 4 часа,проведено на 05.09.2020 год.

Според дадената оценка първоначалният риск от рецидив е определен на среден-50 т.,който е останал непроменен и са отчетени ясно изразени дефицитни зони в отношението към правонарушението,отричане на отговорността за деянието и неразбиране на мотивите за криминалното си поведение,в неприемане на присъдата за справедлива и в неразпознаване на факторите,които са допринесли за извършване на

3 правонарушението.Констатирани са дефицитни зони и в начина му на живот и обкръжение- приобщен към хора с трайно утвърдени криминални нагласи, прояви на безразсъдно и рисково поведение,злоупотреба с наркотици,както и в уменията му за мислене,в която насока е констатирано,че не разпознава проблемите,което води до липса на способност за тяхното разрешаване и не осъзнава в пълна степен последствията от собствените си действия.В прогнозата за личността е посочено,че не е осъществен принципа на прогресивната система при изпълнение на наказанието видно от това,че режимът на изтърпяване на наказанието не е заменен на лек ,целите на наказанието все още не са постигнати и корекционната работа следва да продължи до постигането им.

Приложен е първоначален план на присъдата от 23.03.2020 год.,но в затворническото досие липсва първоначален доклад,както и междинно проследяване на заложените в плана на присъдата цели,като на съда прави впечатление,че в цитирания по-горе доклад по идентичен начин са отразени дефицитите такива,каквито са били и към момента на изготвяне на първоначалния план и в този смисъл липсва яснота как всъщност е дадена тази оценка от ръководството ,каква корекционна работа е проведена с него и какви са резултатите.Декларативното посочване,че не е осъществен принципът на прогресивната система при изпълнение на наказанието,видно от това,че режимът на изтърпяване на наказанието не е заменен от общ на лек,съвсем не е достатъчно за съда да сподели разбирането на затворническата администрация ,че целите на наказанието не са изпълнени при условие,че от друга страна лишеният от свобода не е нарушавал режимните изисквания,не са наблюдавани агресивни прояви,изпълнява трудовите си задължения отговорно,не е наказван,а е награждаван.

С оглед на така изложеното настоящият съдебен състав споделя извода на първата инстанция,че са налице предпоставките за условно предсрочно освобождаване на осъдения -същият е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание и е дал доказателства за своето поправяне.Според нормата на чл.439а,ал.1 от НПК доказателства за поправянето са всички обстоятелства,които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието,като доброто поведение,участието в трудови,образователни,обучителни,квалификационни или спортни дейности 4

,в специализирани програми за въздействие,общественополезни прояви.По силата. на ал.2 доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС,работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата,както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.Именно от оценката на осъдения се установява поведението на осъдения в мястото за лишаване от свобода-дисциплиниран,отговорен,трудово ангажиран и награждаван от затворническата администрация,което налага извода,че при него е налице положителна промяна и по този начин са изпълнени изискванията за предсрочното му освобождаване.

Ето защо атакуваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

ОПРЕДЕЛИ:

Водим от горното САС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на СГС,НО,22 състав от 21.10.2020 год. по НЧД № 3676/20 год.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5