Решение № 249 от 30.11.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. Варна, 30.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Асен Вл. Попов

Членове:

Яна Панева

Стоян К. Попов при участието на секретаря Теодора Св. И.а като разгледа докладваното от Яна Панева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20223100600705 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК и е образувано по въззивна жалба от подс. Г. И. Ц., чрез неговия защитник- адв.Н. П. от АК-Варна срещу Присъда № 81/12.04.2022г. по НЧХД № 1915/21г. по описа на РС-Варна, 27 състав, с която жалбоподателят е признат за виновен в извършване на две престъпления, както следва:

На 27.04.2021 г. в с.Страшимирово, общ.Белослав, обл.Варна, казал нещо унизително за честта и достойнството на другиго - на И. Д. И., в негово присъствие, като му казал: „Ще ти еба майката" и обидата е нанесена публично, поради което и на основание чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал.1 вр. чл. 55, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК първоинстанционният съд му наложил наказание „ГЛОБА" в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева и наказание „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ", което да бъде изпълнено чрез поставяне на присъдата, след влизането й в сила, на информационното табло в кметство с.Страшимирово, за срок от 1 /един/ месец.

На основание чл. 304 от НПК първоинстанционният съд го оправдал за това на 27.04.2021 г. в с.Страшимирово, общ.Белослав, обл.Варна да е изрекъл и др. обидни думи, посочени в частната тъжба, а именно „боклук".

На 27.04.2021 г. в с.Страшимирово, общ.Белослав, обл.Варна се заканил на другиго -на И. Д. И. с престъпление против неговата личност и против имота му, като се обърнал към него с думите: „Ще те пребия!", „Ще ти запаля къщата!" и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - поради което и на основание чл. 144, ал.1 вр. чл. 55, ал.1, т.2,б."б" от НК му първоинстанционният съд му наложил наказание „ПРОБАЦИЯ" със следните пробационни мерки:

1

По чл. 42А, ал. 2, т. 1 от НК - „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС" за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА с периодичност два пъти седмично и По чл. 42А, ал. 2, т. 2 от НК - „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ" за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА.

На основание чл. 304 от НПК първоинстанционният съд го оправдал за това на 27.04.2021 г. в с.Страшимирово, общ.Белослав, обл.Варна да е изрекъл и др. закани, посочени в частната тъжба, а именно „Ще те довърша.".

На осн. чл. 23, ал.1 от НК първоинстанционният съд групирал така определените наказания, като наложил най-тежкото от тях, а именно наказанието ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки:

По чл. 42А, ал. 2, т. 1 от НК - „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС" за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА с периодичност два пъти седмично и По чл. 42А, ал. 2, т. 2 от НК - „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ" за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА.

На осн. чл. 23, ал.2 от НК първоинстанционният съд присъединил към определеното най-тежко наказание „Пробация“ и наказанието „Обществено порицание", което да бъде изпълнено чрез поставяне на присъдата, след влизането й в сила, на информационното табло в кметство с.Страшимирово, за срок от 1 /един/ месец.

С присъдата районният съд се произнесъл и по предявените граждански искове, както следва:

На осн.чл.45 вр.чл.52 от ЗЗД осъдил подсъдимия Г. И. Ц. да заплати на частния тъжител И. Д. И. обезщетение за претърпените от същия неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал.1 от НК в размер на 500 /петстотин/ лева, ведно със законната лихва от деня на увреждането - 27.04.2021г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил предявения граждански иск за разликата до размера на 2 000 /две хиляди / лева.

На осн.чл.45 вр.чл.52 от ЗЗД осъдил подсъдимия Г. И. Ц. да заплати на частния тъжител И. Д. И. обезщетение за претърпените от същия неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 144, ал.1 от НК в размер на 1000 /хиляда/ лева, ведно със законната лихва от деня на увреждането - 27.04.2021г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля предявения граждански иск за разликата до размера на 3 000 /три хиляди/ лева.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК първоинстанционният съд осъдил подсъдимия Г.

И. Ц. да заплати на частния тъжител И. Д. И. сторените по делото разноски в общ размер на 1212.00 /хиляда двеста и дванадесет/ лева.

С присъдата първоинстанционният съд се произнесъл и по ВД по делото, като 1 брой СД диск с надпис „105820-241/17.06.2021г., екз.2", съдържащ записи от телефон 112 следвало да останат към материалите по делото след влизане на присъдата в сила.

А що се отнася до веществените доказателства по делото, приложени като писмени такива, а именно: медицинско направление издадено от д-р Таня Д., 5 броя амбулаторни листи на името на частния тъжител И. Д. И. и етапна епикриза към лист № 000548 на името на частния тъжител И. Д. И., находящи се от лист 93 до лист 99 следвало да се върнат на частния тъжител след влизане на присъдата в сила, а на тяхно място да останат заверени за вярност с оригинала копия.

По същество с въззивната жалба се иска въззивната инстанция да отмени присъдата на първоинстанционния съд и да постанови нова, с която да признае подс. Ц. за невиновен по възведените с частната тъжба обвинения, а гражданските искове да бъдат отхвърлени изцяло. Молят да им бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция съдебноделоводни разноски. В допълнението към въззивната жалба се правят възражения относно преценка на доказателствата от първоинстанционния съд, съответно анализ на тези доказателства. Отново се навеждат доводи за неправилност, и необоснованост на 2 първоинстанционната присъда, като се твърди, че тя е постановена в противоречие на материалния и процесуалния закон.

По делото е постъпило и възражение по реда на чл. 322 от НПК на въззивната жалба от страна на адв. П. Б.-повереник на ч.т. и граждански ищец И. Д. И., с което се излагат доводи защо следва въззивната инстанция да приеме, че присъдата е правилна, законосъобразна и постановена след задълбочено съдебно следствие. С възражението се оборват доводите на защитата относно неправилната преценка от първоинстанционния съд на събраните доказателства. Иска се въззивната инстанция да потвърди присъдата на районен съд, с която подс. Ц. е признат за виновен за престъпленията, в които е обвинен и са частично уважени предявените за съвместно разглеждане граждански искове. Повереникът на ч.т. И. моли да бъдат присъдени на подс. Ц. сторените съдебно-деловодни разноски във въззивното производство.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция повереникът на ч.т. И. моли въззивния съдебен състав да потвърди първоинстанционната присъда в наказателната и гражданската й част. Излага доводи относно правилността и обосноваността на присъдата и в този смисъл счита, че във въззивната жалба на подс. Ц. се прави недопустим анализ на доказателствата, поради което следва да бъде оставена без уважение. Повереникът на ч.т. И. моли да бъдат присъдени на подс. Ц. сторените съдебно-деловодни разноски във въззивното производство.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подс. Ц. излага подробни доводи защо първоинстанционната присъда е неправилна, необоснована, постановена в противоречие на материалния и процесуалния закон при неизяснена фактическа обстановка и при липса на достатъчно доказателства в подкрепа на предявените обвинения. Моли въззивната инстанция да отмени присъдата на първоинстанционния съд, да признае подс. Ц. за невиновен, а гражданските искове да бъдат отхвърлени. Защитата моли да им бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.

При правото на последна дума подс. Ц. моли въззивната съдебна инстанция да бъде оправдан.

След преценка на доводите, изложени в жалбата, както и предвид позицията на страните, както и след цялостна служебна проверка на решението на основание чл.313 и 314 от НПК, настоящият състав намери жалбата за неоснователна.

От доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено от първоинстанционния съд следното:

Подсъдимият Г. Ц. живеел в гр.Варна, но притежавал недвижим имот в с.Страшимирово, общ.Белослав, обл.Варна, ул."В.Л." №23. В имота си бил поставил каравана, която ползвал при пребиваването си там.

Частният тъжител И. Д. И. и семейството му живеели постоянно в недвижим имот, намиращ се в с.Страшимирово, общ.Белослав, обл.Варна, ул."В.Л." №27а. В съседство на неговия имот бил имотът на подс.Ц., като двата имота имали обща граница и ограда.

Конфликтите между двамата ескалирали, като се водели и други наказателно частен характер дела.

В късния следобед на 27.04.2021г., около 17.30ч. ч.т. И. почиствал улицата пред дома си като косял с моторна косачка. В същото време в двора на имота му се намирал свид.Р.Н., който бил седнал на обособено място с маса и столове и изчаквал частния тъжител да приключи работата си, за да го придружи до къщата му, където трябвало да му помогне. От мястото, където седял свид.Н. се виждало пространството пред имота на частния тъжител, като свид.Н. наблюдавал И. докато коси тревата. Понеже оградата на къщата на ч.т. И. била от елементи, видимост към двора му, където се намирал свид.Н., имало и от улицата.

3

В момента, в който частният тъжител приключил с почистването и прибирал косачката, но все още бил на улицата, в близост до входа на къщата си, зад него тръгнал подс.Г. Ц., който държал неустановен по делото предмет в дясната си ръка. Частният тъжител усетил, че има някой зад него, обърнал се и видял подсъдимия, като го попитал какво иска. Тогава подсъдимият прибрал предмета в джоба си, изкарал мобилния си телефон и започнал да го снима. При тези негови действия частният тъжител го попитал защо снима.

Тогава подсъдимият започнал да вика, да псува тъжителя, като му казал: „Ще ти еба майката!" и се обърнал към него с думите „Ще те пребия!", „Ще ти запаля къщата".

Междувременно, щом чул виковете и думите на подсъдимия, свид.Н. излязъл на улицата и го попитал защо вика. Подсъдимият от своя страна продължил да обижда и заплашва тъжителя.

Тези действия и думи на подсъдимия били непосредствено възприети от свид.С.А., който в това време се намирал на отсрещната страна на улицата и се прибирал към дома си.

Той видял, че подсъдимия върви след тъжителя и държи предмет в дясната си ръка, възприел и как след като тъжителят се обърнал и го попитал какво иска, подсъдимият прибрал предмета в джоба си и започнал да снима, а на въпроса на тъжителя защо го снима, чул как подсъдимият започнал да го ругае и го напсувал, като му казал : „Ще ти еба майката!". Чул и че подсъдимия заплашва частния тъжител, че ще му запали къщата.

Понеже възприел, че частният тъжител е видимо притеснен, свид.А. отишъл при него и го попитал дали има нужда от помощ. Частният тъжител отвърнал, че ще се обади в полицията и свид. А. си тръгнал. В това време подсъдимият продължил да сипе ругатни към тъжителя и се прибрал в двора на имота си.

В 17:37ч. на същата дата частният тъжител И. сигнализирал за инцидента на единен тел. 112. На оператора той обяснил, че съседът му по имот го притеснява, снима, заканва му се и го заплашва. В 17:40ч. сигналът на частния тъжител бил предаден от оператора на тел.

112 до полицейските органи при Четвърто РУ-Варна.

По така подадения от частния тъжител сигнал, на място пристигнал полицей ски екип от Четвърто РУ-Варна 495, в състав свид.И. И. и свид.Я.Я.. На полицейските органи частният тъжител обяснил, че съседът му Г. Ц. му отправил обиди и закани, както и че го снима с телефона си. Полицейските служители се опитали да установят контакт с подсъдимия, като отишли до имота му и влезли в двора. Подсъдимият ги попитал кои са и когато същите се легитимирали и се позаинтересували за инцидента със съседа му, той им казал да напуснат имота му. В 18:15ч., същата вечер, полицаите съставили протокол по реда на чл.65, ал.2 от ЗМВР на подсъдимия, като го предупредили да не отправя закани и заплахи за физическа саморазправа спрямо частния тъжител И.. Подсъдимият отказал да подпише протокола, като неговият отказ бил удостоверен с подписа на свид.Р.Н..