Решение № 173 от 11.07.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Кюстендил, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Мая Др. С.ва като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20241500500192 по описа за 2024 година

С. С. В., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. К., ул. „********, чрез пълномощника адв. А. И., обжалва Решение № 140 от 12.02.2024 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 622/2023 г. по описа на същия съд.

С първоинстанционния съдебен акт Кюстендилският районен съд е признал за установено в отношенията между страните, че С. С. В. дължи и следва да плати на „***“ ЕАД, сума в размер на 2 128, 27 лв. - главница по Фактура № ***/17.06.2021 г. за периода от 15.03.2021 г. до 14.06.2021 г. и лихва по горепосочената фактура в общ размер на 338, 30 лв., във връзка с констатации, обективирани в Констативен протокол №2000189 от 14.06.2021 г. за манипулиране потреблението на електрическа енергия в имот, находящ се в община К., с.

Р., махала ***, ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата – 14.02.2023 г., за които в полза на ищеца и против ответника е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК в хода на производството по ч. гр. дело № 268/2023 г. на КРС. С посоченото решение КнРС е осъдил С. С. В. да заплати на „***“ ЕАД сума в размер на 585лв. - разноски в първоинстанционното исково производство, както и 149, 33лв. – разноски по заповедното 1 производство ч. гр. д. №268/2023 г. по описа на КнРС.

Въззивникът обжалва изцяло първоинстанционното съдебно решение, което приема за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Възразява срещу изводите на решаващия състав за липса на доказателства за плащане на процесните суми, като твърди, че районният съд не е обсъдил изложените от него твърдения с исковата молба, в хода на съдебните прения и писмената защита.

Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с което предявения иск бъде уважен. Претендират се разноските по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „***“ ЕАД чрез пълномощника му юрисконсулт С. Й. - Н., в който се оспорва като неоснователна депозираната въззивна жалба. Въззиваемата страна се позовава на приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза, според която налице е хипотеза на пълно неотчитане потребената ел.енергия, и която потвърждава коректното прилагане на методиката за преизчисление по ПИКЕЕ, съобразно актуалните към момента на корекцията цени. Подчертава, че процесната проверка е извършена законосъобразно, абонатът е своевременно известен за издадената фактура и справка за преизчислени количества ел.енергия, а електроразпределителното дружество е извършило корекцията при спазване на приложимите разпоредби на ПИКЕЕ.

Подчертава се, че в случая е налице обективна отговорност, при което не е необходимо съдът да установява дали неточното или непълно отчитане на ел.енергията е с участието на клиента. Аргументира се, че отговорността по ПИКЕЕ е специална отговорност и не е необходимо да се установява, че причината за неизмерване на енергията се дължи на конкретно недобросъвестно поведение от потребителя в определен момент /т.е. не е необходимо да се доказва вина на потребителя/, а за да бъде упражнено правото за извършване на корекция по ПИКЕЕ е достатъчно наличието на обективно състояние – неизмерване или непълно или неточно измерване на ел. енергия. Независимо от това счита, че с оглед доказаната в конкретния случай манипулация в измервателната система, изразяваща се в промяна в схемата на свързване, доказано се явява и виновното поведение на потребителя – ищец. Допълва се, че извършената корекция представлява способ за отстраняване на последиците от неоснователното обогатяване на клиента при използвана, но незаплатена електрическа енергия и компенсиране на разпределителното дружество за направените от него разходи в тази връзка.

Поддържа се становище, че електроразпределителното дружество е материалноправно легитимирано да претендира процесната сума, като е налице законово основание за коригиране на сметката на клиента, в подкрепа на което цитира съдебна практика, обективирана в решения на ВКС.

Иска се оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на атакуваното решение. Претендират се разноски за въззивното производство.

Окръжен съд - Кюстендил, като се запозна с материалите по делото, приема, че 2 въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от легитимирана страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК, извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че атакуваното решение е валидно и допустимо.

Относно правилността:

От фактическа страна се установява следното:

Налице е облигационна връзка между страните относно доставка на ел.енергия, която констатация не е надлежно оспорена.

На 14.06.2021 г. е извършена проверка в имота на въззивника , находящ се в с. Р., махала „***“, общ. К. , от двама служители на „***“ АД и независим свидетел, която е обективирана в Констативен протокол №2000189, / л. 10-11 от делото на КнРС/. При същата е констатирано наличието на нерегламентирана манипулация – нарушаване цялостта на капачката на клемния блок на електромера, размяна на фазови проводници и промяна в схемата на измервателната система, довела до неотчитане ползването на електроенергия в посочения имот.

Уведомление за направените констатации от 15.06.2021 г. е връчено по надлежния ред на ответника по иска – с писмо с обратна разписка (л.14-15 от първоинстанционното дело).

В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства, като от показанията на свидетеля Д. Д., присъствал на проверката на проверения електромер, се потвърждават изводите за установена манипулация в начина на свързване в електромера. , респ. свидетелят Б. Б., служител на дружеството ищец, извършил проверката на електромера, сочи, че проверката е вследствие на получен сигнал в дружеството.

Видно от заключение № 7425 от34.07.2023г. на вещото лице К . П., описаните констатации при проверката – след като е била нарушена пломбата на капачката на приемния блок на електромера и е променена схемата на свързване на ел.измервателната система на абоната, довела до пълно неотчитане на потребената ел.енергия по един от общо трите елемента на електромера, представлява нарушение ( нерегламентиран достъп).

Установено е , ч е е взет тримесечен период на преизчисление и количество неизмерена енергия, отразени в приложената фактура по корекцията №***/17.06.2021г.,доколкото за пократък период в рамките на посочения не се констатира да е извършвана проверка (срвн. и писмо изх.№1205228798/28.09.2023г.-л.104 от първоинстанционното дело), както вещото лице е констатирало, че така определното количеството енергия е съобразено с правилото на чл.50,ал.2, изр.2 от ПИКЕЕ, а преизчислението на сметката е извършено по действащите към момента на корекцията цени, утвърдени от КЕВР.

По ч. гр. дело № 268 / 2023 г. На КнРС в полза на ищцовото дружество е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземането, предмет на настоящата искова молба. Срещу заповедта е било депозирано възражение в 3 законоустановения срок, поради което на заявителя е указана възможността да предяви иск в едномесечен срок, за което да представи писмени доказателства по заповедното производство.

При горната фактическа обстановка, установена въз основа посочените доказателства, от правна страна въззивният съд приема следното:

Ищцовото дружество е активно легитимирано за предявяване на претенцията , което се извежда от специалните разпоредби на чл. 55-56 от ПИКЕЕ. Както е посочено в решение №77/30.05.2022г.по гр.дело №2708/2021г.на Трето ГО на ВКС, налице е подзаконово възлагане на вземането, легитимиращо оператора на мрежата вместо доставчика да начисли и получи такова вземане.

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ /Правила за измерване на количеството електрическа енергия/.

Въз основа на действащите ПИКЕЕ законодателят е въвел правила, с които частично да компенсира разпределителните дружества за загубите, които търпят вследствие на неизмерената, неправилно и/или неточно измерената електрическа енергия в резултат на неправомерно въздействие върху средствата за измерване или промяна в схемата на свързване.

Начисленото по процесната фактура количество електрическа енергия е вследствие извършена корекция, без същото да е реално измерено и отчетено, както и без да се изисква доказването на виновно поведение на абоната. Такава възможност е предвидена съгласно нормата на чл. 83, ал. 6, вр. чл. 21 и чл. 98а от Закона за енергетиката, а именно да бъдат извършвани корекции на сметките на потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, но при спазване на определени правила, чието приемане е от компетенцията на КЕВР – чл. 83, ал. 2 от ЗЕ.

В Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на "***" АД (чл.25) е предвиден ред за коригиране на количествата измерена електрическа енергия. При действието на разпоредбите на ПИКЕЕ и Общите условия, в конкретния случай е съставен констативен протокол, подписан от един свидетел, с който е установена промяна на схемата на свързване, така че не се е отчитала консумираната електрическа енергия, поради което и е била ангажирана отговорността на потребителя по ПИКЕЕ- по указан ред и начин за преизчисляване на количеството електрическа енергия.

Количеството електрическа енергия в този случай се определя при усл.на чл.50,ал.2 от ПИКЕЕ и се изчислява за по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване. Преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване. Въз 4 основа на посочената норма е изготвена и справката за преизчисление на количествата електрическа енергия, за което е издадена и процесната фактура, т.е.установено е , че е спазен посоченият в чл.50 ПИКЕЕ период на преизчисление и количество неизмерена енергия.

Основателността на претенцията не се предпоставя от доказване, че именно потребителят е извършил манипулирането на електромера. Достатъчно е само обективната му констатация, за каквато в настоящия казус са събрани нужните доказателства.

Констативният протокол е съставен по надлежния ред, като съгл.чл.49 от ПИКЕЕ присъствието на ползвателя на обекта не е условие за валидност на съставения констативен протокол, а при отсъствие протоколът се подписва от представител на оператора и от свидетел, който не е служител на оператора, което условие е изпълнено.Изпълнено е и изискването на чл.49,ал.4 от ПИКЕЕ в 7-дневен срок констативният протокол да бъде изпратен на ползвателя с препоръчано писмо с обратна разписка.

Същевременно, не са представени доказателства за плащане – изцяло или частично – на претендираните суми.

Преценявайки тези обстоятелства, въззивният съд намира за правилен и обоснован изводът на РС-Кюстендил за основателност на исковите претенции, както относно главничното задължение, така и относно акцесорната претенция за лихва – тъй като задължението е парично, а длъжникът е изпаднал в забава поради неплащането му за процесния период. Падежът на задължението на въззивника да заплати сумата по процесната фактура е до 02.07.2021 г., като считано от следващия ден същият изпада в забава, съобразно разпоредбите на чл.86 от ЗЗД във вр.с чл.84,ал.1 от ЗЗД , а именно: от 03.07.2021 г. Размерът на законната лихва е нормативно определен с ПМС и се претендира до момент (31.01.2023г.), предхождащ подаване на заявлението по чл.410 ГПК – на 14.02.2023г.