Решение № 187 от 13.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. София, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Д. Ковачев

ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Д. Ковачев Въззивно гражданско дело № 20221100513324 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на Д.

Ф. чрез адвокат Д. Х. срещу Решение 20016045 от 23.02.2022г., постановено по гр. д.

№ 13768/2020г. по описа на Софийски районен съд, 90 с-в, в частта, с която са уважени, предявените от „Топлофикация София“ЕАД искове по чл. 422 ГПК вр. с чл.

153 от ЗЕ за заплащане на вземания за цена на доставена и неплатена ТЕ, цена на услугата „Дялово разпределение“ и лихви за забава.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението. Посочва, че няма подписан договор с третото лице помагач, подписа в протокол за ОС на ЕС бил оспорен и неистински, като съдът не отговорил на искането за представяне на оригинал и следователно протоколът, както и договора с ТЛП трябвало да бъдат изключени като доказателства. Нямало реален отчет от дружеството, извършило дялово разпределение и представените копия на отчети трябвало да се изключат от доказателствата, като неподписани от ответника. нямало декларация и заявление за откриване на партида. Абонатния номер не бил на ответника. Нямало доказателства за годност на общия топломер. Нямало доказателства за реално доставено количество ТЕ. Накърнено било правото му на защита с даване ход на делото в съдебно заседание от 01.12.2021г. въпреки молба за отлагане.

1

Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва.

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение неговата правилност въззивния съд е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства намира въззивната жалба за неоснователна по следните фактически и правни съображения:

Не са налице процесуални нарушения от СРС във връзка с разглеждането на делото в ОСЗ на 01.12.2021г. На заседанието от 01.12.2021г. адв. Х. не се е явила, а е депозирала молба за отлагане без обаче никакви доказателства за невъзможност да се яви в заседание, както и че страната лично също не може да се яви (чл. 142, ал. 2 ГПК в редакция от 2008г. действала към деня на заседанието от 01.12.2021г.) и като дал ход на делото СРС не допуснал нарушение на процесуалните правила и не е лишил страната от възможност да ангажира доказателства.

От представените с исковата молба по делото нотариален акт от 2003г. и договор за доброволна делба от 2011г. се установява, че от 2011г. ответника жалбоподател е собственик на процесния имот. Съгласно чл. 153 ЗЕ и задължителната практика на ВКС (ТР 2/2017г на ОСГК) собствениците са презюмираните потребители на ТЕ в топлоснабден имот. Не се твърди друго лице да е сключило договор за доставка на ТЕ за конкретния имот. Писмен договор за ползване на ТЕ за битови нужди не е необходим-продажбата се осъществява при ОУ-публикувани и влезли в сила, без да е нужно писменото им приемане. Такива са представени по делото, а оспорването им в отговора на иска е голословно, както и това на констативен протокол, какъвто впрочем документ не е представян с исковата молба та да бъде оспорван.

Предвид изложеното е правилен изводът на СРС за доказано облигационно отношение.

Неоснователни са оплакванията свързани, с представения протокол от ОС на ЕС.

Той е ирелевантен за делото - не е източник на облигационни отношения между страните по продажба на ТЕ и дали е бил подписан от жалбоподателя или не е ирелевантно за изхода на делото.

Подписите на документи за извършен отчет от 25.04.2018г. и от 10.05.2017г. са били оспорвани по делото в първото ОСЗ. Представени са и в оригинал. Оспорването касае само подписа и е обосновано с твърдението, че: „не е бил в имота по това време“. Не са оспорени записаните в тези формуляри данни за показанията на уредите за дялово разпределение, монтирани в имота на жалбоподателя, които се съдържат и в представените „индивидуални справки“ (т.нар. изравнителни сметки). Дори да се приеме, че формулярите за отчет не са подписани от жалбоподателя, това не води до 2 извод, че не е извършен отчет и за липса на потребление. Фактически достъп на служителите на лицето извършващо дяловото разпределение до имота за отчет може да се осигури от собственика и чрез друго лице-физическото присъствие на собственика не е необходимо. При положение, че не се оспорва сградата да е топлоснабдена и не е оспорен и констативния протокол за отчет ( в който са посочени неотчетените поради липса на достъп апартаменти), който е и подписан от лице от етажната собственост и не се оспорват и верността на показанията отразени в тези отчети не може да се приеме, че евентуалното неподписване от жалбоподателя би довело до други изводи за ползването на ТЕ и за нейното количество и стойност.

Възражението, касаещо техническата годност на общият топломер (средството за търговско измерване) като заявено за пръв път с въззивната жалба е преклудирано и не подлежи на разглеждане от СГС. Отделно на в.л. по СТЕ са били предоставени сертификатите за проверка на топломера-посочени в СТЕ.

СТЕ е установила ползваното количество и е дала заключение, че то е определено при спазване на нормативната уредба в областта.

Не става ясно за какви неподписани от представител на ЕС протоколи се говори в жалбата. Вещото лице не е посочвало да има неподписани протоколи от представител на ЕС. Документ озаглавен Протокол с дата 2004г., какъвто се сочи в жалбата няма по делото

Неполучаването на фактури и сметки не води до извод за недължимост на стойността на ползваната енергия.

СРС не е разгледал възражението за изтекла погасителна давност, но в жалбата липсва оплакване в тази насока и СГС не може да го разгледа, тъй като е обвързан от направените с жалбата оплаквания.

Поради липсата на други оплаквания и неоснователността на направените решението следва да се потвърди в обжалваните му части..

При този изход на делото само въззиваемото дружество има право на разноски за въззивна инстанция. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, което СГС определя на 100,00 лева.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение 20016045 от 23.02.2022г., постановено по гр. д. № 13768/2020г. по описа на Софийски районен съд, 90 с-в в обжалваната му част.

ОСЪЖДА Д. А. Ф. с ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК 831609046 разноски за юрисконсултско възнаграждение за 3 въззивното дело в размер на 100,00 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4