Определение № 9537 от 30.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9537 гр. София, 30.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20261100501656 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Н. Н. А. срещу Определение № 1691 от 14.01.2026г., постановено по ч.гр. дело № 21382/2025г. по описа на СРС, 37-ми състав, с което е оставена без уважение молба с вх. № 418691 от 22.12.2025г. на Н. А. като неоснователна.

В частната жалба са изложени съображения, че определението на съда е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че е универсален наследник по завещание на д-р Л.О., който й бил завещал цялото си движимо имущество, което в съвкупност представлявало движими вещи, парични средства, дружествени дялове, акции и други. Поддържа, че приемайки наследствената маса ще защитава интересите и на наследниците му по закон като от всяка получена сума ще отделя по 2/3 от нея в полза на наследниците. Сочи, че доводът на съда да я приеме за заветник, а не за наследник по завещание не почивал на закона. Намира, че това несъответствие се дължало на непълното възприемане на пълния текст на завещателното разпореждане спрямо нея. Поддържа, че Н. А. имала качеството на наследник по завещание, а не на заветник, което било породило правния й интерес от отправяне на молбата й до съда.

Твърди, че поради всичко свършено от нея по опазване правата на неприелите до този момент от наследниците на д-р Л.О., ще защити в пълнота правата им като наследници на мястото на адв. В.Г.. Твърди, че с белгийския гражданин д-р Л.Ж.Ж.Л.О. били бизнес партньори /била назначена за финансов директор в едно от дружествата му- „Балкан Триалс“ ЕООД/, но също били живели заедно над 10 години в режим на фактическо съпружеско съжителстване заедно с двете й пълнолетни деца от предходен неин брак. След смъртта му на 18.07.2022г. „Балкан Триалс“ ЕООД и „Лийзд лидършип каталисиз“ ЕООД били прекратени по искане на СГП, било преминато към ликвидацията им и били назначени ликвидатори, съответно адв. С.П. и адв. П. М.. При подреждане и описване на документите на „Лийзд лидършип каталисиз“ ЕООД ликвидаторът му- адв. М., бил открил саморъчно 1 изготвено на 04.08.2021г. и написано на английски език завещание, което било обявено от нотариус И.Д. на 25.04.2025г. Твърди, че след обявяване на саморъчното завещание на Л.О. в качеството си на универсален наследник на наследството /тъй като към този момент в наследствената маса нямало недвижими имоти/ била извършила следните действия, с които несъмнено, пряко и съгласно закона била легитимирала намерението си да приеме наследството: била уведомила адв. М. с искане- нареждане от 30.04.2025г. в качеството му на ликвидатор да превежда по банковата й сметка останалите пари от осребреното имущество на дружеството, както и с конкретни предходни устни волеизявления и с писмена молба от 22.05.2025г. до „Алианц Банк България“ АД била изявявала желание да се освободят паричните средства от личните банкови сметки на д-р Опсомер и да бъдат преведени по личната й банкова сметка. Твърди, че с Решение № 15165/18.09.2023г. на СРС, 57-ми състав било издадено европейско удостоверение за наследството на д-р Л.О. и вписаните негови шест наследника, като с последващо издадено съдебно удостоверение с изх. № РП-30-съд-1720/27.12.2023г. било удостоверено, че били вписани откази от всички негови наследници. Непълнолетните наследници на д-р Л.Ж.Ж.Л.О. били следните: Л.Л.О., роден на ********г.; близначките Ш.Л.О. и Л.С.О., родени на ********г., всички с местожителство в гр. Франкфурт, Република Германия. На 28.10.2025г. адв. М. бил уведомил К.О. /майка и законен представител на непълнолетните деца/ за възможността й да присъства в България на провеждан от Н.П.а опис на наследствената маса, останала след смъртта на д-р Л.О.. В обратен имейл същата отговорила, че предвид извършените откази от наследството, не възнамерява да идва в България. Изложени са съображения, че в дейността си адв. В.Г. в качеството си на управител на незаето наследство не извършва действия съгласно закона, а се старае да прикрие и улесни незаконните действия на ликвидатора С.П., насочени към присвояване на всички материални активи, останали от д-р Л.О.. Твърди, че не издирвал непълнолетните му наследници, въпреки че му били добре известни като имена и адреси. Твърди, че паричните средства и материалните активи, останали на разположение и разпореждане от адв. П., включвали в себе си следното имущество: парични средства по личните сметки на д-р Л.О. в размер на 1286370 лева; парични средства, преведени от адв.

П. М. като ликвидатор на „Лидз лидършип каталисиз“ ЕООД в размер на 693616,97 лева; четири леки автомобила, които били продадени и/или препродадени на себе си от адв. П. или на негови роднини и приближени; изнесена от адв. П. скъпа мебелировка от къщата на ул. „Беловодски път“ № 17 А; движими вещи на д-р Л.О. /неизвестно какви, опаковани в кашони, огромни брезентови денкове и кожени куфари/. Сочи, че по отношение на извършените от адв. П. и адв. Г. действия била подадена жалба в прокуратурата, по която в момента било образувано досъдебно производство по пр.пр. № 32858/2025г. в СРП.

Изложени са подробни съображения за наличие на правен интерес от искането да бъде назначена за управител на незаето имущество. Намира, че в правомощията на съда е да смени назначения управител. Счита, че с назначаването на Н. А. за управител на незаетото наследство наследниците по закон на д-р Л.Ж.Ж.Л.О. ще бъдат защитени в пълнота законните интереси и права на пълнолетния и непълнолетните наследници. Искането към съда е да отмени определението на СРС, да освободи адв. В.Г. като управител на незаето 2 наследство и да бъде назначена за управител на незаето наследство Н. А. в качеството й на универсален наследник по завещание.

СРС, 37-ми състав първоначално е бил сезиран с молба от С.П. П., подадена в качеството му на ликвидатор на „Балкан Триалс“ ЕООД, в която е посочено, че дружеството се явява кредитор на наследствената маса на покойния едноличен собственик на капиталаЛ.Ж.Ж.Л.О.. Посочено е, че дружеството има множество кредитори с изискуеми вземания, които следва да се удовлетворят, както и задължения за работни заплати, както и че без действия за събиране на вземанията на дружеството, вкл. срещу наследствената маса на едноличния собственик на капитала, ликвидацията не може да приключи. Направено е искане на основание чл. 59 ЗН да бъде назначен управител на наследството с оглед съхраняване на интересите на кредиторите от ликвидиращото се имущество. Към молбата е приложен препис от Решение № 378 от 13.03.2024г., постановено по т.дело № 1468/2023г. по описа на СГС, с което е прекратено на основание чл. 155, т. 3 ТЗ „Балкан Триалс“ ЕООД.

Решението е влязло в сила на 03.04.2024г. видно от положения печат; Акт за назначаване на ликвидатор № 20240418121403-5/15.07.2024г., с който е назначен С.П. П. за ликвидатор на „Балкан Триалс“ ЕООД; съдебно удостоверение с изх. № РД-30-1376 от 20.11.2024г., издадено от СРС в уверение на това, че в особената книга на СРС са вписани откази от наследството от наследниците на Л.Ж.Ж.Л.О., както следва: от Ш.Л.О., Л.-Л.О., К.О., Л.С.О.р, Б.М.Ф.О. и Е.М.Ф.О.; Решение № 15165 от 18.09.2023г., постановено по гр. дело № 14547/2023г. по описа на СРС, 57-ми състав, с което е издадено европейско удостоверение за наследство на Л.О., починал на 17.08.2022г.

С молба от 30.04.2025г. С.П. е посочил, че като управител на наследството желае да бъде назначен В. П. Г..

С Решение № 8296 от 09.05.2025г., постановено по делото, е назначен на основание чл. 59 ЗН за управител на незаето наследство Л.Ж.Ж.Л.О., роден на 03.08.1956г., гражданин на Белгия, починал на 17.08.2022г. в гр. Бургас- адв. В. П. Г..

По делото е постановено определение от 17.07.2025г., с което е присъединено гр. дело № 37569/2025г. по описа на СРС, 158-ми състав към гр. дело № 21382/2025г. по описа на СРС, 37-ми състав.

На 05.09.2025г. е постановено Решение № 16513 от 05.09.2025г., с което е оставена без уважение молба с вх. № 221909 от 24.06.2025г. на адв. В.Г. за разрешаване извършване на разпоредителни действия от незаетото наследство на Л.Ж.Л.О. като неоснователна.

Видно от положения печат решението е влязло в сила на 26.09.2025г.

На 22.12.2025г. е постъпила молба от Н. Н. А., с която е поискала да бъде назначена за нов управител на незаетото наследство от непълнолетните наследници на д-р Л.Ж.Ж.Л.О..

Молителят се легимира като наследник на починалия въз основа на саморъчно завещание от 04.08.2021г., обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание от 25.04.2025г. на нотариус И.Д..

Видно от приложеното в превод на български саморъчно завещание на 04.08.2021г.

3

Люк Жан Ж. Леон Опсомер е отменил всички свои завещателни декларации, направени до момента, били те на ръка или пред нотариус и е завещал на Н. Н. А., ЕГН **********, „жената с която живях в любов и разбирателство, която безкористно се грижи за мен през всичките тези години и която беше мой доверен бизнес администратор за моите дружества и в търговските отношения с моите бизнес партньори, цялото си движимо имущество в България, всичките си финансови активи, били те в брой или в банкови ми сметки, както лични, така и онези на българските ми дружества, намалени с размера на следния раздел: завещавам на Н.Б.П., български единен граждански номер **********, в качеството й на мой доверен финансов съветник през годините на търговската ми дейност в България, сумата от 100 000 евро. Определям за изпълнител на завещанието Н.Б.П., български единен граждански номер **********, тъй като тя, като водеща на финансовата дейност на дружествата ми, е най-добре запозната с делата ми, търговските отношения и моите желания“.

С определение № 1691 от 14.01.2026г. СРС е оставил молбата на Н. А. без уважение като е приел, че същата има качеството на заветник. Предвид което при назначаването й за управител на незаетото наследство ще се слеят качеството кредитор и длъжник и ще се застраши запазването на наследствената маса.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице и в законоустановения срок, поради което същата е допустима. По отношение на обстоятелството дали Н. А. има правен интерес и дали същата е легитимирана да поиска от СРС освобождаване на назначен управител на незаето наследство, съдът намира следното:

Молителката Н. А. се легитимира с представено от нея завещание от 04.08.2021г., обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание от 25.04.2025г. на нотариус И.Д..

Завещанието е едностранна сделка и по силата на чл. 44 от ЗЗД за него се прилагат правилата на договорите. В чл. 20 от ЗЗД се съдържа общото правило за тълкуване на договорите. Пренесено на плоскостта на завещанието, това правило означава да се търси действителната воля на завещателя, при всички останали указания в чл. 20 от ЗЗД.

Разграничението между частното и универсалното завещание се съдържа в чл. 16 от ЗН. Завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя са общи /универсални/ и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени, а тези, които се отнасят за определено имущество, са частни и придават качеството на заветник. Въпреки този ясен разграничителен критерий, в практиката често възникват съмнения за характера на едно завещание - дали е общо или частно. В тези случаи волята на завещателя следва да се преценява при спазване на общото правило на чл. 20 от ЗЗД за тълкуване на договорите, отчитайки разпоредбата на чл. 44 от ЗЗД, която отнася това правило и към едностранните волеизявления, каквото по своята същност е завещанието. Отделните завещателни разпореждания следва да се тълкуват във връзка едно с друго и в смисъла, който произтича от текста на цялото завещание, като се 4 търси действителната воля на завещателя. В определени случаи съдът следва да отчита и останалите доказателства по делото, които могат да изяснят действителната воля на завещателя. В този смисъл и Решение № 833 от 6.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1221/2009 г., I г. о., ГК, Решение № 855 от 11.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1497/2009 г., I г. о., ГК При спазване на горецитираните разрешения настоящият съдебен състав намира, че Н. А. има качеството на заветник, доколкото Л.О. се е разпоредил с индивидуализирано имущество в нейна полза, а именно „цялото си движимо имущество в България, всичките си финансови активи, били те в брой или в банковите ми сметки, както лични, така и онези на българските ми дружества, намалени с..“. Т.е. не е налице разпореждане с цялото или част от цялото имущество на завещателя, а единствено с индивидуализираните активи на територията на Република България /като следва да бъде отбелязано, че липсва посочване на активи в чужбина или недвижими имущества/. С оглед на което Н. А. има качеството на заветник и по силата на завета е собственик на конкретно имущество след смъртта на завещателя. Заветникът не е наследник в смисъла на универсален правоприемник, а е кредитор на наследството и като такъв получава само това имущество, което е предмет на завета, респ. други права той няма и не може да упражнява. В този смисъл са и разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГК на ВКС, както и мотивите на Тълкувателно решение № 1/2021г. на ОСГК на ВКС, в които е посочено, че заветниците не са наследници, а кредитори на наследството.