Решение № 3729 от 05.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3729 гр. София, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20241110158474 по описа за 2024 година

Ищецът А. С. Д. предявява отрицателен установителен иск за признаване за недължимо на вземане на ответника, уточнено с молба № 350178/1.11.2024г. в размер 850 лева, за която сочи, че е начислена от ответника по фактури за период от 21.6.2021г. до 22.3.2022г. за имот с адрес град София, ж.к Овча купел, блок 524, вход Б, етаж 4, ап.47,, за който имот, сочи, че ответникът открил на негово име партида с клиентски номер ***.

Ищецът счита, че не дължи сумата, защото не е собственик или титуляр на вещно право за имота, поради което и не е страна по облигационно правоотношение с ответника. Твърди, че за исковия период, общият водомер е неизправен. Прави се възражение за давност.

Предприел действия за извънсъдебно разрешаване на спора, но служители на ответното дружество заявили, че сумата ще се събере със съдебен изпълнител.

Ответникът, в срока за отговор, оспорва основателността на иска, като сочи, че ищцата е собственик на ап.47, като на ОС на ЕС е взето решение за откриване на индивидуални партиди за вода, към протокола, в информационен лист, ищцата е вписана като собственик на имота, въз основа договор от 25.2.1991г., при живущи 4 лица. В кореспонденцията си до нея, ищцата сочи имота за свой адрес. Поради изложеното, и на основание § 1, т.2, б.а ДВ ЗРВКУ, ищцата е потребител на ВиК услуги. Сочи се, че в апартамента на ищцата, водата се отчита в съответствие с чл.32 и 39 от Наредба № 4/2004г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

С определението по чл.140 ГПК , обявено за доклад по делото, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че по фактури за период от 21.6.2021г. до 1

22.3.2022г. за имот с адрес град София, ж.к Овча купел, блок 524, вход Б, етаж 4, ап.47,, за който имот, ответникът счита за титуляр по партида с клиентски номер *** – ищцата, начислената сума за питейна вода за битови нужди възлиза на 850 лева.

По делото е представен препис на протокол от 4.2.2007г за проведено ОС на ЕС на вход Б, блок 524, на което е взето решение за преминаване към индивидуално отчитане на водомери, с положени подписи. Срещу името на ищцата А. Д. е положен подпис, неоспорен от ищеца. Към протокола е представено приложение 2 за изготвените от ответника документи за откриване на индивидуални партиди, като срещу ищцата, с посочено ЕГН, е посочен: 4 роя потребители, номера на водомери за студена и топла вода, както и номера на пломби. Положен е подпис. Представена е молба от 6.12.2019г. от ищцата до ответното дружество, с искане да й се издаде справка за неплатени задължения за апартамент 47, отговор от ответното дружество, че за имота е начислена сумата от 4669,03 лева фактурирана за период 19.3.2012г- 22.2.2018г., като за задължението създадена съдебна сметка 2800021574, към датата на отговора – 13.12-2108г., текущите задължения по договорна сметка № 2000069029 възлизат на 103,93 лева. Ищцата на 14.1.2021г. е подала до ответното дружество ново заявление, с искане да се отпишат вземанията, както отново да й се издаде справка за дължими суми. На 27.1.2021г. е изготвен отговор, с който е посочено, че за период 18.4.2013г.-21.12.2020г- са налице две вземания: съдебна договорна сметка 2800028681 по издадени фактури от 18.4.2013г. до 21.2.2018г. в размер 3542,58 лева и договорна сметка № 2000069029 за заплащане на задължения, които възлизат на 2102,41 лева .

На 5.9.2024г. ищцата е подала до ответника изрично заявление, с което се прави искане за отписване на начислените суми, включително и по давност и да се издаде справка, като ответникът е издал справка, че по фактури, издадени от 21.6.2021г. до 22.3.2022г. общо начислената от него главница възлиза на 850,00 лева. , като на това писмо ищцата е получила отговор, с който я уведомяват отново за дължими суми, като за вземанията, посочени по – горе , е създадена съдебна договорна сметка № **********, в която се включва и начислена лихва за забава.

От СО, Дирекция Общински приходи – Витоша и Овча купел е постъпила информация, че за ап.47, е подадена декларация през 1998г. от Коце Александров Димитров за ½ ид.ч. и от А. С. Д. – за ½ ид., като от тогава не е подавана коригираща декларация.

Представена е справка от въведената в системата, за целите на данъчно облагане информация, в която сочените две лица са вписани като съсобственици.

По делото е приета, неоспорената от страните съдебно – техническа експертиза.

Неоснователно е твърдението на ищцата, че вземанията са начислявани по общия водомер, непреминал метрологична проверка – вещото лице е констатирало, че протоколът за извършена проверка на общия водомер дава срок до 31.12.2026г.-В срок и изправни са водомерите, които се намират в имота,посочени от СТЕ. С отговора на задача 3, вещото лице сочи, че на ответното дружество следва да отчита на тримесечие показанията на общия и индивидуални водомери, като при разлика между отчетеното количество от общия водомер 2

/което обхваща цялото количество вода в сградата/, и сумата от индивидуални водомери или начисленото количество на база брой живущи, разликата се разпределя пропорционално на индивидуалния разход във всеки имот, което съставлява количество „оббщо потребление“, което се включва във фактурите веднъж на три месеца, при реалния отчет.

В таблица към заключението е посочен начинът на начисляване на сумите по фактури за исковия период, като е видно, че на всеки три месеца е отчитано количеството вода от индивидуалните водомери в имота. Начисленото количество „общо потребление“ за имота възлиза на 7,57 куб.м.

От правна страна. Съгласно разпоредбата на Чл. 3. От Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, (1) Потребители на услугите В и К са:1.

(доп. - ДВ, бр. 63 от 2012 г., в сила от 17.08.2012 г.) собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води;

2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост;

3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

Аналогична е и разпоредбата чл.2,ал.1 от Общите условия на ищеца.

Видно от цитираната разпоредба на Наредбата, Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с предприятието – доставчик на питейна вода, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. По силата на вещното право върху имота, до който е налице доставката, между доставчикът и титулярът на правото възниква облигационното правоотношение. За целите на настоящото производство, ангажираните от ответното дружество доказателства са достатъчни, за да се обоснове извод, че ищцата е титуляр на вещно право върху имота, по силата на правото си на собственост и в рамките на неговия обем. Производството не е по спор за собственост, за да се налага пълно и главно доказване на този факт. От ангажираните от страна на ответника : изявление на ищцата в протокола на ОС на ЕС от 4.2.2007г за проведено ОС на ЕС на вход Б, блок 524, на което е взето решение за преминаване към индивидуално отчитане на водомери, с положени подписи, както и приложение 2 към него, с вписване на номера на водомери, съвпадащи с посочените от вещото лице по СТЕ, както и постъпилите от неучастващо по делото лице вписвания в масивите на СО, относно данъчно – задължено лице, декларирало пред Държавата правото си на собственост върху 1/2 идеална част от имота, водят на обоснования извод, че ищцата, ведно с останалите етажни собственици, са изявили пред ответното дружество воля между всеки един етажен собственик и ответното дружество да възникне правоотношение по продажба на питейна вода за битови нужди, като по делото не са ангажирани доказателства 3 ищцата да е възразила против ОУ, изготвени от ответника. Начислените суми по фактури, съгласно СТЕ, съответстват на предвиденото в Наредба № 4/14.9.2004г., водомерите в имота са отчитани на три месеца, като сметките включват както разходваното от тях количество, така и общото потребление, което, според изложеното от СТЕ, съответства на правилата, предвидени в същата Наредба. Съгласно СТЕ, начисленото количество вода, е остойностено в съответствие с действащите към момента на издаване на фактурата цени на вода.

Относно размера на претенцията. Ответникът твърди, че ищцата е негов клиент. От ангажираните доказателства е видно, че имотът е в съсобственост между А. Д. и трето на делото лице - Коце Александров Димитров , при квоти от по ½ ид.ч.

Приложими по правоотношението са постановките , приети с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, тъй като Върховният съд дава тълкуване на качеството потребител, което възниква при същите юридически факти, главният от които е вещното право / на собственост , или вещно право на ползване/, при липса на изричен писмен договор, по силата на който да възникне правоотношението между двете страни – потребител и продавач на питейна вода. В т.1 от цитираното Тълкувателно решение се приема, че с даването на съгласие за присъединяване на сградата, собствениците и титулярите на вещно право на ползване са по презумпция клиенти, по силата на вещното право, страна в правоотношението може да бъде и лице без вещно право върху имота, но което е сключило договор с доставчика, като договорът подлежи на общо доказване, например с представяне на заявление за откриване на партида. Във втората хипотеза на т.1 се разглежда правоотношението, развито за имот в СИО, при който, след прекратяване на брака с развод, жилище, което се ползва само от един от съпрузите, и кое лице е клиент- в хипотезата на подадено искане за откриване на партида, клиент е само ползващият имота, подал заявление за откриване на партида съпруг.

Относимо към начина на възникване на правоотношението, собственикът на имота е презумиран клиент на ответното дружество, по силата на изразената от него воля за индивидуално отчитане на ползваната в имота вода, като правото на собственост от по ½ ид.ч. е декларирано през 1998г., а правоотношението по продажба на питейна вода за битови нужди възниква през 2007г., когато ищцата подписва протокола на ОС и приложение 2, които съставляват изявлението за сключване на договор за продажба на питейна вода, която ще се отчита от индивидуални водомери и при ОУ. Следователно, въпреки че ищцата е собственик на ½ ид.ч. от имота, само тя е страна в правоотношението, възникнало при ОУ през 2007г. с ответното дружество, по мотивите на т.1 от, втората хипотеза, от цитираното ТР. Ето защо, налице е основание за претенцията на ответника за исковия период.

Ответното дружество, с приетата по делото, неоспорена от страните съдебно – техническа експертиза, установи, че начисленото за исковия период количество вода е реално ползваното. Разходваното количество „общо потребление“ е определено от ответното дружество по реда на чл. 32, ал. 2 и чл. 39, ал. 2, т. 3 от наредба № 4/2004 г. – при съобразяване на показания на общ водомер на водопроводно отклонение, показания на индивидуални водомери, като разликата се разпределя между потребителите пропорционално. Това количество не се ползва реално от потребителите, а съставляват „загуби“ по смисъла на чл.38,ал.9 от Наредбата, които се разпределят от ответното дружество по силата на изрична нормативна разпоредба, при условие, че са налице предпоставките затова, които се установиха от СТЕ.