Решение № 994 от 18.11.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 994 гр. Стара Загора, 18.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Женя И. при участието на секретаря Лазарина Ф. Лазарова като разгледа докладваното от Женя И. Гражданско дело № 20225530101598 по описа за 2022 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК във връзка с чл. 439 от ГПК.

Ищецът Й. Г. Г. твърди, че на 15.04.2011 г. от Районен съд - Стара Загора бил издаден изпълнителен лист въз основа на решение №388 от 06.04.2011 г. по гражданско дело 86 от 2011 г., с което решение ищцата Й. Г.

Г. била осъдена да заплаща на малолетното си дете К. И. М., чрез нейния баща и законен представител И. Ж. М. издръжка в размер на 60 /шестдесет/ лева.

Въз основа на издадения изпълнителен лист и по молба И.Ж.М. било образувало изпълнително дело № 3035 от 2011 г. и били предприети изпълнителни действия за събиране на дължимата и падежирала към онзи момент издръжка в размер на 60 /шестдесет лева/. Предвид липсата на каквото и да е имущество от страна на Г., И. Ж. М., в качеството си на законен представител на К. И. М., подал молба за изплащане на ежемесечно присъдената издръжка от страна на Министерството на финансите, по смисъла на Наредба за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка. На 17.10.2011 г. Община Стара Загора, изпратила уведомление за извършено плащане към г-н М. за месец септември. Като това 1 било първото от многото такива съобщения, към които се прилагали и справки на заплатените задължения от Държавата към г-н М..

След като в период от 01.09.2011г. до 09.03.2022г. не били предприемани нови изпълнителни действия срещу ищцата по изпълнителното дело, на 10.03.2022 г. тя установила, че имало наложен запор на банковите сметки по смисъла на чл. 507 от ГПК от страна на ДСИ Р.Р., като по личната й сметка се намирала сумата от 8 786 /осем хиляди седемстотин осемдесет и шест лева/. В тази връзка била депозирана жалба с вх. № 1661 от 31.03.2022 г., в която се излагало становище, че паричните средства, намиращи се в нейната сметка не били секвестируеми, предвид факта, че авоари не били нейни, а отделно от това вземането било погасено по давност. Това било така, тъй като с реализирането на хипотеза по чл. 2, ал. 1 от Наредбата за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка, държавата в лицето на Министерството на финансите, изплащала присъдената издръжка на ненавършилото пълнолетие дете на ищцата, чрез своя баща И. Ж. М.. Съгласно чл. 14, ал. 1. от Наредбата, държавата се смятала за присъединен взискател за частно държавно вземане за изплатената по реда на този нормативен акт издръжка. Предвид обстоятелството, че била извършена справка на ищцата още през 2011 г. от страна на ДСИ Р. и било установено, че последната не работила на трудово правоотношение и нямала секвестируем доход, Министерството на финансите следвало да бъде конституирано като присъединен взискател по изпълнително дело в съответствие с чл. 14, ал. 1 от Наредбата. Това се потвърждавало и от факта, че съобщение за конституиране на Министерство на финансите в кориците на делото нямало. Дори и да се приемело, че Държавата се конституирала като присъединен взискател по изпълнително дело № 3035 от 2021 г., въпреки изложеното. В процесния период, от 2011 г. до 2022 г., не била постъпила нито една молба от страна на Министерството на финансите във връзка с предприемане на изпълнителни действия срещу Й. Г.. Предвид това обстоятелството, счита, че делото следвало да бъде прекратено по отношение на Държавата и отново да бъде конституирана, като това обстоятелство не се реализирало. Разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8, предл. 2 не се прилагала по отношение на Аържавата, тъй като видно и от чл. 14, ал. 1 от Наредбата, вземането се приемало за частно държавно вземане, а не за вземане за издръжка. В тази връзка било Решение №935 от 16.09.2020 г. на ОС - Варна 2 по в. гр. д. №2161 от 2020 г.

Нещо повече, в периода 2011 г. до 2018 г. не били предприемани същински изпълнителни действия от страна на ДСИ Р. по отношение на длъжника - Й. Г.. Извършвани били справки за новопридобито имущество, алтернативно новооткрити сметки, но описи на движими вещи, запори на трудови възнаграждения и други изпълнителни способи, не били предприемани. Предвид мотивите на върховните съдии, изложени в т. 10 от ТР №2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, счита, че не е била прекъсвана давността на дължимите през периода 2011 г. - 2018 г. суми към Република България и г-н И. Ж. М., с оглед на което дори и да не е перемирано делото по отношение на държавата, то законната лихва за забава и част от заплатените суми към взискателя били погасени по давност. В този смисъл не цялата сума подлежала на принудително изпълнение, а само част от нея.

Предвид гореизложеното, към днешна дата г-н И. Ж. М., нямал изискуемо вземане към Й. Г., поради факта, че Община Стара Загора била заплатила по негова сметка дължимата издръжка за тяхното дете, а делото следвало да бъде прекратено по отношение на ответника и то повторно да се конституира като присъединен взискател, ако изобщо било конституирано до този момент. Същите доводи били изложени и в жалба с вх. №1661 от 30.03.2022 г.

На 05.04.2022 г. било получено съобщение за разпределение на запорираната и получена по сметката на съдебно - изпълнителната служба към Районен съд - Стара Загора, както и съобщение, с което се уведомявала ищцата, че се конституира Държавата като присъединен взискател по делото, в лицето на Министерството на финансите, като било определено, че се дължи сумата от BGN 7500 /седем хиляди и петстотин лева/. С оглед на тези обстоятелства, счита че част от тези BGN 7500 /седем хиляди и петстотин лева/ били погасени по давност. Въпросната сума, която била погасена по давност и не подлежала на принудително изпълнение била в размер на BGN 4 080 /четири хиляди и осемдесет лева/ за процесните 2011 година, 2012 година, 2013 година, 2014 година, 2015 година и 2016 година/ (5 г. х 12 м. х 60 лв.) + ( 8 м. х 60 лв за 2011 г.) = 4080 лв. /

Искането на ищцата до съда е да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че Й. Г. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес:

3

************************ не дължи общата сума от BGN 4080 /четири хиляди и осемдесет лева/, натрупала се за периода от 06.04.2011 г. до 06.04.2016 г., представляваща частно държавно вземане на Държавата, във връзка с изплатена издръжка по Изпълнителен лист от 15.04.2011 г., издаден по частно гражданско дело № 86 от 2011 г. от Районен съд - Стара Загора, по силата на който Й. Г. Г., с ЕГН ********** е осъдена да заплаща на К. И. М., с ЕГН **********, чрез нейния баща и законен представител И. Ж. М. издръжка в размер на BGN 60 /шестдесет лева/, като погасена по давност.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът Държавата, представлявана от Министъра на финансите, изразява следното становище по предявения установителен иск:

Счита иска за процесуално недопустим поради липса на правен интерес и като предявен срещу ненадлежна страна. Твърди, че искът е насочен срещу „държавата, представлявана от Министерството на финансите“, а не срещу Държавата, представлявана съгласно чл. 31, ал. 1 от ГПК. Министерството на финансите не представлявало Държавата като особен субект на правото в гражданския процес. По силата на закона Министерството на финансите не било титуляр на частното държавно вземане за сумата, изплатена за издръжка по реда на Наредбата за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка (НОРИДПИ). Министерството на финансите не било присъединен взискател по право на основание чл. 152, ал. 7 от Семейния кодекс (СК). Титуляр на частното държавно вземане за изплатената вместо длъжника издръжка била Държавата, като особен субект на правото, представлявана от посочения в чл. 31, ал. 1 от ГПК орган на изпълнителна власт - министъра на финансите. Правоотношение за изплатената издръжка възниквало между Държавата като особен субект на правото, представлявана от министъра на финансите по силата на чл. 31, ал. 1 от ГПК и ищцата, която имала качеството на длъжник по изпълнително дело за издръжка.

Следователно с оглед твърденията в исковата молба, молба от 12.05.2022 г. и на основание законовите разпоредба, Министерството на финансите или държавата представлявана от Министерството на финансите не била страна в изпълнителното производство, съответно не била носител на материалното право за частно държавно вземане за изплатената издръжка. Тези обстоятелства обуславяли липса на правен интерес като абсолютна 4 процесуална предпоставка за допустимостта на така предявения установителен иск за наличието, на която съдът следил служебно. Моли делото да бъде прекратено поради недопустимост на иска.

По същество оспорва предявения установителен иск срещу Държавата като неоснователен и недоказан.

Видно от обстоятелствените и фактически твърдения в исковата молба изп. д. № 20115530403035 по описа на СИС, Районен съд - гр. Стара Загора било образувано от бащата и законен представител на К. И. М. за дължимата от длъжника Й. Г. Г. издръжка, за която бил издаден изпълнителен лист от Районен съд - гр. Стара Загора, V състав, по гр. д. № 86/2011 г. въз основа на влязло в сила решение. Към настоящия момент изп. д. № 20115530403035 по описа на СИС, Районен съд - Стара Загора продължавало да е висящо, доколкото не са налице предвидените от законодателя юридически факти, с осъществяването на които се прекратявало правото на издръжка на непълнолетния взискател К. И. М.. Само на това основание установителният иск се явявал неоснователен и недоказан.

Съществено в случая било, че Държавата придобивала качеството на присъединен взискател по изпълнителното дело от момента на присъединяването й в това качество от съдебния изпълнител по делото с влязло в сила постановление/разпореждане (с оглед противоречивата практика на съдебните изпълнители). Основните начала на гражданския процес изисквали от съдебния изпълнител да уведоми взискателя за извършеното от него служебно присъединяване на взискател, за да може последният да упражни правата си по делото в установените от закона срокове.

В настоящия случай Държавата била уведомена за конституирането й като присъединен взискател по право по изпълнителното дело на 14.04.2022 г., датата на получаване на уведомлението за процесуалното действие, извършено от държавния съдебен изпълнител.

Оспорва изцяло ищцовото твърдение, според което за периода от 01.09.2011 г. до 09.03.2022г. по изпълнителното дело не били извършвани изпълнителни действия. Същото било недоказано и по същество нямало отношение към предмета на спора. По силата на закона изпълнителното дело за издръжка не можело да бъде прекратено поради бездействие в 5 продължение на 2 години на непълнолетния взискател К. И. М.. Изплащането на издръжката от Държавата вместо задължения родител било по същество плащане по изпълнителното производство, предпоставено от наличието на образувано изпълнително дело и от извършването на определени действия от съдебния изпълнител до навършване на пълнолетие на правоимащото дете.

Посочва, че след присъединяването на Държавата като взискател по делото през 2022 г., с молба с изх. № 11-03-125/19.05.22 г. на Министерството на финансите своевременно било поискано извършването на изпълнителни действия по делото.

Следователно твърденията за настъпила перемпция на основание чл.433, ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение на Държавата за частното държавно вземане за изплатената сума за издръжка, били неоснователни и недоказани.

Неоснователно и недоказано било и твърдението за погасяване по давност на частното държавно вземане за сумата от 4080.00 лв., изплатена от държавата вместо исканата издръжка за периода от 06.04.2011 г. до 06.04.2016 г.

Условията за изплащане на присъдена издръжка от държавата били уредени от законодателя в чл. 152 от СК. Съгласно тази уредба държавата изплащала присъдената на ненавършил пълнолетие български гражданин издръжка за сметка на длъжника, когато по изпълнителното дело се установило, че длъжникът нямал доходи и не притежавал имущество, върху което да се насочи принудителното изпълнение (чл. 152, ал. 1 и ал. 2 от СК).

Разпечатката съдържа 30 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9b707e14-8576-42df-92a5-5dbf3dd5d95a