Определение № 942 от 22.11.2023, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 667/2023
- Вид
- Определение № 942
- Подписан
- 22.11.2023
- В сила
- 22.11.2023
- Състав
- ИВАЙЛО ХРИСТОВ РОДОПСКИ, МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА, ЛОРА РАНГЕЛОВА СТЕФАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 942 гр. Перник, 21.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
Членове:
ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20231700500667 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано е въз основа на депозирана частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощника му гл. юрк. Н. Л. срещу Определение от 28.08.2023г., постановено по гр. дело № 314/2023г. по описа на РС – Радомир, с което съдът е изменил Решение № 148/19.07.2023г. постановено по същото дело, като е осъдил ответника да заплати на ищеца допълнително сумата от 360,00 лева, представляваща дължимо се адвокатско възнаграждение.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като се сочи, че съдът неправилно е приел, че са предявени два иска, независимо, че ищецът с исковата молба е посочил цена на два установителни иска. Като аргумент в тази насока се изтъква, че в обстоятелствената част на исковата молба са изложени общи твърдения за недействителност както на услугата „Фаст“, така и на услугата „Флекси“. В тази насока се сочи, че основанията за недействителност на клаузата, уреждаща закупените допълнителни услуги са идентични в исковата молба, съответно мотивите на съда също са идентични. Сочи се, че петитумът на исковата молба е да се признае нищожността на раздел VI от Договора за потребителски кредит по отношение на договорените възнаграждения за закупени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, респ. Диспозитивът на съдебното решение също общо признава недействителността на раздел VI от договора в съответната част.
Поради това и с оглед осъществената идентична защита, жалбоподателят счита, че следва да се присъди едно общо възнаграждение за процесуални представителство по иска за нищожност на посочената част от процесния договор.
В срок е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна, с който се изразява становище за неоснователност на депозираната жалба. Акцентира се на 1 многобройна съдебна практика на ВКС, съгласно която за защита на различни интереси се предявяват обективно или субективно съединени искове, а под материален интерес по смисъла на чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се има предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техния сбор. Съответно за всеки иск се определя минимално възнаграждение. Възражението на жалбоподателя, че двата иска произтичат от едни и същи правоотношения не се споделя от въззиваемия ответник, доколко последния счита, че тези два иска имат различен фактически състав, съдържание, предмет на доказване и оттам всеки един от тях подлежи на различни критерии за преценка относно неговото уважаване. В подкрепа на твърденията, с писмения отговор се сочи и съдебна практика на Окръжен съд – Перник по аналогични случаи.
Пернишкият окръжен съд, след като съобрази доказателствата по делото и релевираните от страните доводи, намира следното:
Настоящият съдебен състав, след като прецени, че жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване, счита същата за допустима.
По същество, жалбата се явява основателна, като съображенията за това са следните:
Районен съд – гр. Радомир е бил сезиран с искова молба, подадена от адв. М. М. – АК – ***, в качеството му на пълномощника на И. В. Т., с адрес: *** срещу „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.
София, кв. „Мотописта“, бул. „България“ 49, бл. 53Е, вх. В, с която се иска прогласяване нищожността на клаузата, съдържаща се в раздел VI “Параметри“ от Договор за потребителски кредит № ***, сключен между страните по делото, която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1400 лева и клаузата, съдържаща се в раздел VI “Параметри“ от Договор за потребителски кредит № ***, сключен между страните, която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 2600 лева.
С Решение № 148/19.07.2023г., постановено по гр. Дело № 314/2023г. По описа на Районен съд – Радомир, последният е уважил предявените искове и е прогласил за нищожни клаузите, съдържащи се в раздел VI “Параметри“ от Договор за потребителски кредит № ***, сключен между страните, поради противоречието им със закона. С решението, съдът се е произнесъл и по отговорността за разноски, като е осъдил ответника да заплати на адв. М. М. сумата от 840,00 лева, представляваща определеното адвокатско възнаграждение за осъщественото от него на основание чл.
38 ал. 2 от ЗА процесуално представителство и защита.
С обжалваното определение от 28.08.2023г., първоинстанционният съд е уважил молбата с правно основание чл. 248 ГПК, подадена от пълномощника на ищеца, като е изменил решението си в частта за разноските и е осъдил настоящия жалбоподател да заплати на адв. М. М. от АК – Пловдив допълнително сумата от 360,00 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, с включен ДДС. Районният съд е приел, че в случая се касае за два обективно съединени иска, поради което следва да бъде определено минимално адвокатско възнаграждение за всеки един от тях поотделно, а не чрез сборуване на материалния им интерес. Този извод на районният съд, настоящия съдебен състав намира за неправилен.
Съгласно чл. 2 ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на 2 адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно, независимо от формата на съединяване на исковете. В константната практика на ВКС, обективирана в редица съдебни актове, сред които и Определение № 146 от 04.04.2022 г. на II- ро ТО, а също и Определение № 262 от 1.08. 2018 г. на III- о ГО, се постановява, че размерът на адвокатското възнаграждение не се определя от сбора на цената на исковете, а с оглед на материалния интерес по всеки един от съединените искове. Подчертава се, че под материален интерес в чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., законодателят е имал предвид цената на всеки от съединените искове поотделно, а не техният сбор.
В настоящия случай, обаче, не са предявени обективно съединени искове.
Обективно съединяване е налице, когато с една искова молба ищецът е заявил претенции, основаващи се на различни факти и/или в защита на различни интереси. В случая съдът е сезиран и се е произнесъл по искане за прогласяване за нищожни на две клаузи от един и същи договор за потребителски кредит. Следователно претенциите на ищеца се основават на едно правоотношение и са в защита на един негов интерес, произтичащ от изискването за спазване на императивните разпоредби, предвидени в Закона за защита на потребителите. Поради това за предоставената безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в полза на процесуалния представител на ищеца се дължи едно адвокатско възнаграждение, в размер, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ. С оглед последното, съдията-докладчик изоставя досегашната си практика, посочена от ответника по жалбата и обективирана в Определение № 592/30.06.2023г. по в. ч. гр. д. № 406/2023г. по описа на ОС – Перник, възприемайки становището на по-голямата част от съдиите в Окръжен съд – Перник.
Поради горното и доколкото с обжалваното определение районният съд е приложил чл. 2, ал. 5 от НМРАВ без да са били налице условията за това, същото следва да бъде отменено, а спорът да се реши по същество, като се отхвърли молбата на ищеца в първоинстанционното производство за изменение на постановеното решение в частта за разноските.
По отговорността за разноски:
В производството относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение, така че на страните не се дължат разноски в настоящото производство.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Перник
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 532 от 29.08.2023г., постановено по гр. дело № 314/2023г. по описа на РС – Радомир , с което е изменено Решение № 148/19.07.2023г. по гр. д. № 314/2023г. по описа на Районен съд – Радомир в частта за разноските, като „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В е осъдено да заплати на а д в . М. В. М. от Адвокатска колегия – *** сумата от допълнително 360.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, с включен ДДС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с рег. № 3520/28.07.2023г. от адвокат М. В.
3
М. от Адвокатска колегия – ***, като пълномощник на И. В. Т., с ЕГН: **********, с адрес: *** за изменение на Решение № 148/19.07.2023г. по гр. д. № 314/2023г. по описа на Районен съд – Радомир в частта за разноските, като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4