Решение № 10114 от 29.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10114 гр. София, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ....... при участието на секретаря ....... като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20201110117241 по описа за 2020 година

Производството е образувано по предявен осъдителен иск с правно основание чл. 213 КЗ ( отм.) във вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 213 КЗ ( отм.), ал. 1, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което ответникът ......, адрес: .... да бъде осъден да плати на ищеца ......., със седалище и адрес на управление в ....., сумата от 3874,12 лева, представляваща изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение ведно с мораторна лихва в размер на 1 180,52 лева, считано от 23.04.2017г. до датата на завеждане на исковата молба – 12.05.2020 г.

Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на 10.06.2015 г. в ..... лек автомобил марка „.....“, модел „.......“ с рег. № ......, управляван от ..... е преминал през необезопасена шахта на пътното платно, в резултат на което са нанесени увреждания по автомобила. Сочи се, че е съставен протокол за ПТП № .... г., в който е посочено, че при движение МПС марка „.....“, модел „.......“ с рег. № ...... самокатастрфира в несигнализирана и необезопасена шахта с метален капак на платното за движение, който се повдига и удря шасито на колата, реализирайки ПТП с материални щети.

Сочи се, че съгласно застрахователен договор за застраховка „Каско на МПС“ №......./25.09.2014 г. със срок на действие от 25.09.2014 г. до 24.09.2015 г. и Общите условия на за застраховка „Каско на МПС“ е образувана преписка по щета № ..... и е изплатено обезщетение в размер на 3643,13 лв., както и 10.00 лева ликвидационни разноски, както и сума в размер на 220,99 лв., изплатена в брой с разходен касов ордер № ...... г. по предоставена фактура № ....., като общият размер на заплатеното от застрахователя обезщетение е в размер на 3874,12 лв. Ищецът сочи, че на основание чл. 213, ал. 1 от Кодекса за застраховането е встъпил в правата на застрахования за възстановяване на изплатеното обезщетение срещу причинителя на вредите. Твърди се, че ПТП е настъпило поради неподдържането на пътното платно в състояние, в което същото да се ползва, без да има риск от настъпване на ПТП. Твърди се, че общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване са собственост на съответната община, в която се намират и допълнително се сочи, че задължение за изграждането, ремонта и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. Твърди се, че е изпратена покана № .....г. за удовлетворяване на регресната претенция, но към момента на завеждане на исковата молба дължимата сума не е 1 възстановена. Иска се изготвяне на съдебно автотехническа експертиза.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 3874,12 лв., представляваща изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение и обичайните разноски по неговото определяне, както и мораторна лихва в размер на 1180,52 лв. за периода от 23.04.2017 г. до датата на завеждане на исковата молба, както и законна лихва от датата на исковата молба до окончателно изплащане на сумата. Претендират се и сторените разноски.

Получен е отговор на исковата молба, в който ответникът оспорва вземането изцяло. Сочи се, че не е доказана причинно следствената връзка между шахтата на платното и отговорността на ......, както и, че не е доказана виновността на ...... за причиняването на вредите. Сочи се, че твърденията на водача не следва да бъдат кредитирани от съда като установени. Твърди се, че настъпването на застрахователното събитие не е регистрирано незабавно пред компетентните органи, както и че част от представените доказателства, снимки, не са събрани по надлежния ред. Ответникът твърди, че ПТП-то е реализирано на част от пътното платно, определена за движение на трамвай, като посочената шахта е разположена между двете релси на трамвая и в тази връзка водачът на процесното МПС изобщо не е следвало да се движи по трамвайните линии. Твърди се, че последният виновно е предприел несъобразени действия, които са довели до увреждане на автомобила.

Ответникът сочи, че, съгласно разпоредбата на чл. 72 от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата, използването на трамвайното платно е позволено единствено за предприемане на изпреварване или заобикаляне при необходимост, а не за движение, както е посочил водачът. Иска се съдът да приеме действията на водача като груба небрежност и виновно бездействие. Сочи се, че застрахованият не е положил грижата на добър стопанин за застрахованото МПС, като не е взел мерки за предпазването му от увреждане и не е спазил предвидените изисквания и ограничения. Твърди се и, че няма данни при оценка на щетата да е отчетена амортизацията на посочените в исковата молба увредени части.

Алтернативно се иска от съда да приеме съпричиняване от страна на водача, тъй като се твърди, че поведението на последния не е съобразено с условията на пътното платно.

Иска се от съда да отхвърли изцяло иска като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски. При условията на алтернативност се иска от съда да намали размера на претендираното обезщетение в следствие на съпричиняване на вредите от страна на водача на автомобила.

С определение № 41034/16.11.2023 г. е допуснато доказателствено искане, направено от ищеца, за съставяне на САТЕ с посочени в исковата молба и отговорна на исковата молба задачи. Приети са представените доказателства.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.213 КЗ ( отм.) сега чл. 411 КЗ във вр. с чл. 45 и чл. 49 ЗЗД и чл 213 КЗ ( отм.) – сега чл.. 411 КЗ във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Отделени като безспорни обстоятелства, ненужни за доказване, са съществуването на валидно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на увредения автомобил, както и че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение за щети по ПТП, както и че е извършено плащане от страна на ищеца към сервиз. Безспорно е и, че участъкът, определен от ищеца като място на ПТП, следва да се поддържа от ответника.

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер. Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, за разлика от деликтната отговорност за лични виновни действия по чл.

45 ЗЗД. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна в смисъл, че тя не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на изпълнителя на същата. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав 2 по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (така – ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест. Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно бездействието, то на деликвента трябва да е предписано нормативно задължение за действие. Следователно, за да е противоправно бездействието на служители на ......, то трябва да има правна норма, която да го задължава да извършва дейности по поддържане на пътното платно в гр. София. В случая се претендира обезщетение за вреди от бездействие на служители, на които ...... е възложила дейности по поддържане на улиците и тротоарната настилка на града. Безспорно такова произтичащо от закона задължение в тежест на ответника е налице – доколкото общинската улична и тротоарна мрежа е със статут на публична общинска собственост, като изграждането, ремонта и поддържането им се осъществяват от общините, а самото поддържане е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, включително предпазването им от преждевременно износване, охрана и защита. Организирането на дейността по поддържане на тротоарите в границите на урбанизираните територии е задължение на съответната община – чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата , те са предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, определени от общинския съвет, а разпоредбата на чл. 11 ЗОС вменява в тежест на собственика /ответник по иска/ задължението да управлява общинските имоти в интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Общините са длъжни да изпълняват възложените им правомощия, защото така те постигат целта на закона - добро управление на съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме предписано от закона действие, или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение.

По делото е установено, че на 10.06.2015 г., в .... лек автомобил марка „.....“, модел „.......“, № ...... преминава през необезопасена шахта на пътното платно, с резултат на което са нанесени увреждания на автомобила. Предадени са писмени доказателства, Протокол от ПТП 10.06.2015г., съставен от органите на МВР, който има материална доказателствена стойност за отразенеото в него, по отношение на това, което органите, посетили ПТП са видели отразили, а именно: наличието на шахта с посоченото в искова молба описание и място, пораид което съдът приема за установено, че действително на описаното в искова молба място се е намирала въпросната шахта.

Предсатвена е полица по застрахователния договор, от която е видно, че същата касае Каско с клауза ' П" или Пълно Каско. Видно от представените общи условия, настъпилото ПТП попада в застраховатените събития, които се покриват от въпросното Клауза : П: пълно каско, а именно: съгласно т. 8.3 от ОУ - Авария, произлязла от сблъсък на МПС по между им или други неподвижни или подвижни предмети.............."

Едновременно с горното, според § 1, т. 19 от ППЗДвП, "Препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. В случая, установената шахта с необезопасен капак, представлява препятствие по смисъла на посочената разпоредба, която е създавала опасност за движението. Според чл. 52, ал. 1 от ППЗДвП, пътен знак Г11 се поставя пред препятствие на пътя, когато водачите могат да заобиколят препятствието отдясно или отляво, за да продължат движението си., какъвто в случая не се установи да е 3 имало. Според даденото в т.3 от ППВС № 4/ 30.10.1975 г. разрешение, собственикът на вещта, отговаря по чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД при възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като отговорността по чл. 50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси вещта, в която хипотеза вредите са причинени от присъщите на вещта свойства. С оглед на това, че наличието на препядствие на пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на които ответникът е възложила изпълнението на очертаните по-горе задължения, последния отговаря спрямо увреденото лице на основание чл. 49 ЗЗД.

Разпечатката съдържа 22 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9b6f0c09-58c0-4162-a348-a4aa1efb5860