Решение № 5069 от 17.12.2024, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5069 гр. Пловдив, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20245330104992 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от А. Б. Д., ЕГН **********, от Гр. П., ул.*** № *, чрез адв. Е.И. против „И. А. М.“ АД, ЕИК 131576434, гр. София, ***, Силвър Център, ет. 2, офис 40-46 и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, гр. София, ***,

„Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46 , с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 9 и т.10 ЗПК, чл.10а, , чл.19, ал. 3 и ал. 4 и чл. 21 ЗПК и чл. 26, ал.1, пр. 2 ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор за паричен заем № ***** от ***** г., като противоречащ на императивните изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК, противоречащ на принципа на добрите нрави, заобикалящ материално-правните изисквания на чл. 19, ал.4 ЗПК както и за прогласяване на нищожността на акцесорния договор за предоставяне на поръчителство № ***** от ***** г., поради липса на правно основание, неравноправност, противоречие с добрите нрави, както и поради обстоятелството, че обезпечава нищожна правна сделка.

Гражданско дело № 4993/2024 г. по описа на ПРС, съединено с гр.д. № 4992/2024 г. по описа на ПРС е образувано въз основа на искова молба от А. Б. Д., ЕГН **********, от Гр. П., ул.*** № *, чрез адв. Е.И. против „И. А. М.“ АД, ЕИК 131576434, гр. София, ***, Силвър Център, ет. 2, офис 40-46 и „Файненшъл България“

ЕООД, ЕИК 202513690, гр. София, ***, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46 , с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 9 и т.10 ЗПК, чл.10а, , чл.19, ал. 3 и ал. 4 и чл. 21 ЗПК и чл. 26, ал.1, пр. 2 ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор за паричен заем № **** от **** г., като противоречащ на императивните изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК, 1 противоречащ на принципа на добрите нрави, заобикалящ материално-правните изисквания на чл. 19, ал.4 ЗПК както и за прогласяване на нищожността на акцесорния договор за предоставяне на поръчителство № **** от **** г., поради липса на правно основание, неравноправност, противоречие с добрите нрави, както и поради обстоятелството, че обезпечава нищожна правна сделка.

Ищецът посочва, че на ****** г. е сключил с ответника „И. А. М.“ АД договор за паричен заем, както и договор за предоставяне на поръчителство по договора за заем, които са нищожни поради противоречие с добрите нрави, неравноправност и противоречие с императивните разпоредби на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП, а договорът за предоставяне на поръчителство и поради обстоятелството, че обезпечава задължение по нищожен договор.

На първо място се посочва, че договорения фиксиран ГЛП по договора за заем в размер на 35 % нарушава добрите нрави и води до неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията за добросъвестност и в ущърб на кредитополучателя, поради и което е налице нищожност на уговореното възнаграждение. Цитира се съдебна практика и се излагат подробни съображения в тази насока. Твърди се, че договорът за потребителски кредит нормативно е уреден като възмезден (арг. от чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК), поради и което нищожността на клаузата за договорна лихва, респ. на клаузата за ГПР има за юридическа последица изначална недействителност на кредитната сделка.

Посочва се, че освен горното не са спазени и императивните разпоредби на чл. 11, ал.1, т. 11 ЗПК, като в договора за кредит не е отразен действителният размер на ГПР, като вписвайки размер от 40,22 % кредиторът е заблудил потребителя, като същото представлява заблуждаваща търговска практика. В тази връзка се сочи, че уговореното възнаграждение за фирмата – поръчител е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР- индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал.1 и ал. 2 ЗПК. Сочи се, че този извод следва и от дефиницията за ГПР, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Цитира се съдебна практика в подкрепа на твърденията.

Ищецът посочва, че на ****** г. е сключил с ответника „И. А. М.“ АД договор за паричен заем, както и договор за предоставяне на поръчителство по договора за заем, които са нищожни поради противоречие с добрите нрави, неравноправност и противоречие с императивните разпоредби на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП, а договорът за предоставяне на поръчителство и поради обстоятелството, че обезпечава задължение по нищожен договор.

На първо място се посочва, че договорения фиксиран ГЛП по договора за заем в размер на 40 % нарушава добрите нрави и води до неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията за добросъвестност и в ущърб на кредитополучателя, поради и което е налице нищожност на уговореното възнаграждение. Цитира се съдебна практика и се излагат подробни съображения в тази насока. Твърди се, че договорът за потребителски кредит нормативно е уреден като 2 възмезден (арг. от чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК), поради и което нищожността на клаузата за договорна лихва, респ. на клаузата за ГПР има за юридическа последица изначална недействителност на кредитната сделка.

Посочва се, че освен горното не са спазени и императивните разпоредби на чл. 11, ал.1, т. 11 ЗПК, като в договора за кредит не е отразен действителният размер на ГПР, като вписвайки размер от 49,14 % кредиторът е заблудил потребителя, като същото представлява заблуждаваща търговска практика. В тази връзка се сочи, че уговореното възнаграждение за фирмата – поръчител е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР- индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал.1 и ал. 2 ЗПК. Сочи се, че този извод следва и от дефиницията за ГПР, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Цитира се съдебна практика в подкрепа на твърденията.

Аналогични са доводите, касаещи и двата договора за потребителски кредит, както и договорите за поръчителство.

Освен гореизложеното се твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен не само като акцесорен такъв по нищожен договор за кредит, но и на собствено основание. Описват се правните характеристики на договора за поръчителство, като се сочи, че в настоящия случай липсва правно основание за сключване на сделката. Ищецът посочва, че договарянето на заплащане на възнаграждение по договор за поръчителство от нея в качеството й на кредитополучател, внася неравноправие в кредитното правоотношение. В тази връзка се сочи, че по договора за поръчителство, сключен между длъжника и поръчителя, длъжникът не получава престация, като се нарушава принципа на справедливост. Посочва се, че поставянето на изискване за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. Твърди се, че преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя има за цел да предпази потребителя от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, като предвиждане на възнаграждение за поръчител е в пряко противоречие с тази цел. Посочва се, че подобна клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция върху длъжника. С оглед на изложеното се сочи, че възлагането на потребителя да заплаща задължения, които следа да изпълнява кредитора води до неравноправност на тази клауза по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Твърди се, че поставяйки на кредитополучателя изискване да сключи договор с дружеството – поръчител, кредиторът е договарял в полза на поръчителя по смисъла на чл.

22 ЗЗД. Поемане на задължение за сключване на договор за поръчителство представлява дарение по отношение на кредитора, а при дарение престацията следва да бъде осъществена при сключването, което не е сторено, което се сочи, че е още едно основание за отричане на правния ефект на тази уговорка.

С оглед на изложените съображения се моли предявените искове да се уважат, както и да се присъдят разноски.

Оспорват предявените искове, като неоснователни. Твърди се, че уговореният 3 лихвен процент не представлява и не се свежда единствено до възнаграждение за ползване на главницата да нейното връщане, а е цена на услугата по предоставяне на паричния заем, като в тази връзка се сочи, че финансовите възможности на кредитната институция са по – ограничени от тези на банките. Твърди се, че уговореният размер на възнаградителната лихва не противоречи на добрите нрави, като същата е съобразена в всички обстоятелства по отношение на сключения договор за заем, както е ясно и точно определена. Посочва се, че ищецът е бил уведомен за размера на възнаградителната лихва, който е ясно посочен в договора и се е съгласил с него. Оспорва се твърдението, че е налице нарушение на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, като се сочи, че ГПР е съобразен с императивните изисквания, както относно размера, така и по отношение на включените в него компоненти.

Относно възнаграждението за поръчител се сочи, че същото не е част от заемното правоотношение и не представлява разход, който е пряко свързан с договора за потребителски кредит и който следва да се включи в ГПР. В тази връзка се сочи, че в договора за предоставяне на поръчителство е уговорено, че същият влиза в сила, само и единствено в случай, че заемателят не изпълни задълженията по сключения договор за паричен заем в указания 3 дневен срок да предостави обезпечение – поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. Твърди се, че ищецът е разполагал с достатъчно време да изпълни условията по договора и да прецени дали да сключи договор за заем с ответното дружество или с друга финансова институция. В подкрепа на твърденията, че възнаграждението за поръчителство не се включва в ГПР, се сочи, че е и разпоредбата на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, която предвижда, че ГПР се изчислява към момента на сключване на договора за кредит, към която дата не може да се прецени дали кредитополучателят ще предостави обезпечение. Оспорват се и твърденията за недействителност на договора за предоставяне на поръчителство, сключен с другия ответник Файненшъл България ЕООД поради липса на основание. Основанието за сключване на договора се посочва, че е изпълнението на задълженията на кредитополучателя за обезпечаване на договора за кредит, а дружеството поръчител е сключило договор за поръчителство срещу насрещната престация , представляваща договорено възнаграждение. Оспорват се твърденията, че договорът за поръчителство противоречи на добрите нрави. Оспорва престациите по договора за поръчителство да са нееквивалентни. Посочва се, че от страна на Файненшъл България ЕООД се извършва възмездна услуга в полза на заемодателя, като поръчителят не получава възнаграждение от кредитора. Не се оспорва, че отговорността на поръчителя има акцесорен характер, но се оспорва, че нищожността на договора за кредит обуславя нищожност и на договора за предоставяне на поръчителство. Посочва се, че промените в съдържанието на правоотношението между кредитора и длъжника са непротивопоставими на поръчителя, тъй като отговорността му е функция на отговорността на длъжника, но такава, каквато е към момента на сключване на договора за поръчителство. Моли исковете да се отхвърлят.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

4

Не се спори и от приетия по делото като доказателство договор за паричен заем № ***** от ***** г. е видно, че на ****** г. ищецът в качеството на заемополучател е сключил с ответника И. А. М. в качеството на заемодател договор за заем, по силата на който й е предоставена в заем сумата от 600 лв. В договора е уговорен срок на заема 26 седмици, чрез заплащане на 13 двуседмични вноски от по 50,62 лв. всяка. Отразен е фиксиран годишен лихвен процент от 35 % и ГПР в размер от 40,22 %. Посочени са датите, на които настъпват падежите на всяка от вноските, като е отразен общият размер на всички плащания – 658,06 лв.