Решение № 5231 от 22.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5231 гр. Пловдив, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20235330107296 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от К. Д. К. срещу „Сити Кеш” ООД, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. 19, ал. 5, вр. ал. 4 ЗПК, с който се претендира да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 11 от Договор за потребителски кредит № *****/ 09.02.2023 г., сключен между страните, предвиждаща заплащането на неустойка в размер от 442, 53 лв. при непредоставяне на обезпечение за вземанията на кредитора по договора, тъй като с включването на горепосочената сума, годишният процент на разходите по договора е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България.

Ищецът поддържа, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *****/ 09.02.2023 г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца паричен заем в размер от 800 лева. Поддържа се, че в клаузата на чл. 11 от договора била уговорена неустойка, ако ищецът не предостави в тридневен срок от сключването му обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчители, които следва да отговарят на многобройни, кумулативно предвидени критерии в чл. 5 от договора. Изтъква се, че дължимата по договора неустойка по своето същество представлява скрито възнаграждение за кредитора, а не цели да го възмезди за евентуално претърпени от него вреди. Изтъква се и че дължимата неустойка не е включена в ГПР, въпреки че представлява сигурен разход за потребителя. В тази връзка се твърди, че посочената клауза е неравноправна, доколкото в договора не е посочен действителният размер на ГПР. Предвид изложеното, моли се предявеният иск да бъде уважен. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от „Сити Кеш“ ООД, с който се признава предявеният иск за основателен. Моли се в тежест на „Сити Кеш“ ООД да не бъдат възлагани разноски, тъй като с поведението си не е дало повод за иницииране на исковия процес. Претендира разноски.

1

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2, вр. чл. 237, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. 19, ал. 5, вр. ал.

4 ЗПК, с който се претендира да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 11 от Договор за потребителски кредит № *****/ 09.02.2023 г., сключен между страните, предвиждаща заплащането на неустойка в размер от 442, 53 лв. при непредоставяне на обезпечение за вземанията на кредитора по договора, тъй като с включването на горепосочената сума, годишният процент на разходите по договора е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България.

Така предявеният иск е допустим, доколкото ищецът като страна по процесния договор, всякога разполага с интерес от прогласяване нищожността на целия договор или на отделна клауза от него ( какъвто е и процесният случай ). Допълнително, искът е предявен и срещу надлежна страна, тъй като именно ответникът е кредитор за вземанията по процесния договор за потребителски кредит.

С оглед направеното от ответника признание на исковата претенция ( с отговора на исковата молба), както и заявеното от ищеца искане за постановяване на решение при признание на иска, съдът счита, че исковата претенция е основателна и следва да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 11 от Договор за потребителски кредит № *****/ 09.02.2023 г., сключен между страните, предвиждаща заплащането на неустойка в размер от 442, 53 лв. при непредоставяне на обезпечение за вземанията на кредитора по договора, тъй като с включването на горепосочената сума, годишният процент на разходите по договора е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България.

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал.2 ГПК в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Налице са предпоставките на чл. 237 ГПК като съдът счита, че така извършеното признание не противоречи на закона или на добрите нрави, както и че не касае право, с което страната не може да се разпорежда. В тази връзка, по делото е представено изрично пълномощно / л. 24 /, делегиращо на юрк. В. възможност да признае иска, предмет на настоящото производство. Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той се разпорежда със своето право на защита, като заявява, че се отказва от защита срещу иска, тъй като искът е основателен. Това може да се осъществи на всеки един етап от производството, като признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и постановяване на 2 решение по чл. 237 ГПК, или да остави съдът да постанови решение по чл. 235 ГПК.

Доколкото ответникът заявява изрично в отговора на исковата молба, че признава иска, а ищецът с молба от 12.12.2023г., че иска постановяване на решение съобразно изразеното признание, съдът постанови своето решение на основание чл.237 ГПК.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В тази връзка, съдът счита за нужно да посочи, че макар и ответникът да признава иска, то с поведението си е дал повод за иницииране на исковия процес, поради което и следва да възстанови на ищеца сторените разноски в рамките на настоящото производство. Самото съществуване на нищожна клауза в процесния договор за кредит обосновава достатъчен интерес на ищеца да претендира прогласяване на недействителността й по съдебен ред. Предвид това, без значение е дали ответникът – кредитор е търсил заплащане от ищеца на сумата по недействителната клауза. Ищецът не е длъжен да изчаква кредитора да потърси права по недействителната клауза от договора и едва тогава да възрази срещу нея. Ищецът като потребител на финансови услуги може предварително да защити правата си и да поиска от съда прогласяване нищожност на съответната клауза от договора за кредит, формирайки сила на пресъдено нещо по този въпрос.

Ищецът е представил доказателства за заплатена държавна такса в размер от 50 лв., която сума следва да му бъде присъдена.

Следва да бъде определено възнаграждение за процесуално представителство на ищеца от един адвокат в размер на 400 лева по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като посочената сума следва да се заплати от ответника в полза на адв. Е. И., АК- Пловдив.

Съдът счита за нужно да се посочи, че не следва върху посочената сума да се включва ДДС, тъй като представеният по делото Договор за правна защита и съдействие от 26.04.2023г. / л. 17 / е сключен между ищцата и адв. Е. Г. И., а не с Еднолично адвокатско дружество Е. И.. В тази връзка, след като договорът от 26.04.2023г. е сключен с адв. Е. И., представеният по делото Акт за регистрация по ЗДДС от 22.08.2023г. на ЕАД Е. И. е ирелевантен.

С отговора на исковата молба ответникът прави възражение за прекомерност на договорения хонорар, което съдът счита за неоснователно. В настоящия случай, процесуалният представител на ищеца не е договарял адвокатски хонорар с представляваното лице, а възнаграждението се определя от съда на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата. Същевременно, определеният от съда хонорар е минималният, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредбата.

Така мотивиран, съдът

3

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. 19, ал. 5, вр. ал. 4 ЗПК нищожността на клаузата на чл. 11 от Договор за потребителски кредит № *****/ 09.02.2023 г., сключен между ищеца К. Д. К., ЕГН ********** като заемател и ответника „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869 като заемодател, предвиждаща заплащането на неустойка в размер от 442, 53 лв. при непредоставяне на обезпечение за вземанията на кредитора по договора, тъй като с включването на горепосочената сума, годишният процент на разходите по договора е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869 да заплати на К. Д. К., ЕГН ********** сума в размер от 50 лева / петдесет лева/, представляваща държавна такса за образуване на исковото производство.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869 да заплати на адв. Е. Г. И., личен номер на адвокат **********, АК- Пловдив сума в размер от 400 лева /четиристотин лева/, представляваща адвокатски хонорар за процесуално представителство на ищеца К. Д. К., ЕГН ********** в рамките на настоящото производство, уговорен при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок, считано от съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4