Решение № 3286 от 22.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3286 гр. Пловдив, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка З. Запрянова при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Гражданско дело № 20245330106851 по описа за 2024 година

Производство по чл. 18, ал. 1 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по молба на К. М. Б., в качеството на баща и законен представител на М. К. Б. против Д. Н. Ч., с която е поискано спешно съдействие и помощ, поради извършено домашно насилие.

В молбата се излагат съображения, че с решение №***** г. по описа на Окръжен съд Пловдив упражняването на родителските права върху детето били предоставени на майката Д. Н. Ч.. Излагат се подробни обстоятелства относно последвалите отношения между майката и детето и контакта на детето с бащата. Сочи се, че в резултат от постоянно упражнявано психическо и емоционално насилие от страна на майката върху детето същото избягало от дома си във Варна на **** г. Бащата взел детето при себе си в гр. П., където се намира и към момента. Бил сезиран Районен съд Варна с молба по реда на ЗЗДН. Била издадена заповед за незабавна защита № **** г. с постановена мярка майката да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо детето. Не се сочи към момента производството по това дело да е приключило. Сочи се, че детето отказвало да се върне при майката, но нямало как да посещава училище в П., защото майката се позовавала на решението за родителските права и поради това отказвала да се запише детето на училище в П., а тя е записана на училище във В.

Излагат се твърдения, че ако преди М. да избяга от дома на Д. Ч. насилието от страна на майката срещу детето било изключително и главно 1 физическо, сега то прераснало в психическо и икономическо, поради факта, че майката се позовава на съдебното решение за родителските права и няма възможност за физически контакт с М. Б.. Излагат се твърдения, че ***г. ОЗДПловдив провело мултиинституционална онлайн среща с бащата, майката, РУО-Варна, РУО-Пловдив, ДАЗД, АСП, на която се коментирало положението на детето предвид опасността от отпадане от образование и поведението на майката с оглед образованието на детето. С Писмо от ОЗД - Пловдив изх.

№**** от ***г. бащата бил информиран, че майката е заявила, че отказва да промени формата на обучение на М., като твърди, че „има възможност“ М. да се яви пред изпитна комисия в края на учебната година, като поради липса на диалог с майката въпросът се отнасял за решение до РУО-Варна, РУО Пловдив, както и до кмета на Община Варна с оглед започване на административно наказателна процедура срещу майката поради отказа. Сочи, се че нито интересът на детето, нито ходът на социалната работа, а още по – малко заповедта за незабавна зашита от Районен съд Варна оказвал възпиращо въздействие спрямо майката, за да се защити образователния интерес на детето. Самите социални работници вече не виждали възможност за диалог с майката след почти 5 месеца опити за такъв. Сочи се, че по този начин майката грубо нарушавала правата на детето за достъп до образование, като целяла да асоциализира детето, което, предвид възрастта му ще остави трайни травми в психиката. Сочи се, че това е не само жестоко отношение на майка към дъщеря й, но и с неспазване на издадената заповед да се въздържа от насилие, тя извършва ново насилие, като отказва достъп до образование на молителката и по този начин й нанася тежки емоционални и психически травми.

Поддържа се, че всички тези действия представляват психическо насилие, целят да накърнят физическата и психологическата цялост на пострадалото лице и представляват упражнено над детето системно и продължаващо психическо насилие, наличие на причинено вече увреждане на детето в образователен аспект, риск от отпадане от образователната система и нарушаване на вече издадена заповед за незабавна защита.

В писмено становище с вх.№ **** г. и в първото по делото открито съдебно заседание ответникът оспорва, като неоснователна подадената молба за защита по реда на ЗЗДН. Излага становище, че бащата задържа насилствено детето при себе си, като отказва да го върне при майката, на която с влязло в сила съдебно решение по в.г.д.№ **** г. по описа на Окръжен съд Пловдив са присъдени родителските права. Излага подробни съображения в подкрепа на твърденията за неоснователност на депозираната молба за защита от домашно насилие.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

2

Законът за защита от домашно насилие цели да даде бърза и ефикасна защита и да осигури помощ и подкрепа на лицата, пострадали от домашно насилие или в риск, и да упражни превантивно и възпиращо действие върху извършителя на насилието – чл.1а ЗЗДН.

Легитимирани да търсят защита по този закон са лицата, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.3 ЗЗДН. По делото няма спор, че ответницата е майка на малолетната молителка, действаща чрез своя баща. Последното обстоятелство е установено по безспорен начин и от приетото по делото удостоверение за раждане на л. 7 от делото. Така посочените обстоятелства обосновават активната легитимация на молителя, както и пасивната легитимация на ответника на основание чл.3, т. 4 ЗЗДН.

Разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗЗДН предвижда молбата за защита от домашно насилие да се подава до три месеца от извършване на твърдения акт на домашното насилие, освен ако това е обективно невъзможно, но не по – късно от шест месеца. В случая, в молбата за закрила са изложени твърдения за осъществен акт на домашно насилие за системно и продължаващо психическо насилие върху молителката изразяващо се в ограничаване на правото на детето от образование от **** г., но осъществявано и към настоящия момент. Доколкото молбата е депозирана на **** г., то съдът приема, че същата е в законовия срок и следва да се разгледа по същество.

Домашното насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са били или са в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка – чл.2, ал.1 ЗЗДН. Съгласно чл.2, ал.2 ЗЗДН за психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

За да бъде уважена депозираната молба следва да се установи, че в обективната действителност се е проявил твърденият акт на домашно насилие.

Относимите за производството твърдения са за системно и продължаващо психическо насилие върху молителката изразяващо се в ограничаване на правото на детето от образование, считано от **** г., но осъществявано и към настоящия момент.

От дефинициите, дадени в чл. 1а и чл. 2 ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл.

10, ал. 1 ЗЗДН, следва, че идеята на закона е да се изследва поведението на ответника не абстрактно и изобщо, а конкретният акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма. Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на доказателствата и адекватната мярка за защита.

След съвкупната преценка на ангажираните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, съдът стигна до извода за неоснователност на депозираната молба за защита от домашно насилие.

Съображенията за това са следните:

3

Не е спорно между страните, а и се установява еднопосочно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че по силата на Решение № **** г. по г.д.№ *** г. на Окръжен съд Пловдив, упражняването на родителските права относно малолетното дете М. К. Б. е предоставено на майката Д. Ч.. Към настоящия момент няма промяна относно упражняването на родителските права. Така от**** г. детето е било установено да живее в дома на своята майка – ответницата Д. Ч. в гр. В., където през учебната*** г. – *** г. е било записано като ученичка в пети клас в Основно училище „Й. Й.“ в гр. В. Не е спорно също така, че считано от *** г. детето пребивава в жилището на своя баща в гр. П. От представения по делото Социален доклад /л.517/ се установява, че Отдел „Закрила на детето“ при ДСП Пловдив работи по случая на малолетната молителка считано от ***г. От обобщената в социалния доклад информация, кореспондираща на останалия писмен доказателствен материал в лицето на приобщената пълна преписка по случая, водена за детето в ДСП Пловдив, както и представена кореспонденция на родителите с различни администрации и институции, се установява, че в периода от **** г. до момента детето М. Б. е посещавала присъствено учебни занятия в Основно училище „Й. Й.“ в гр. В. в седмицата **** г. – *** г. както и по време на ОРЕС - от ****г. до ****г. На ****г. детето е записано, като ученичка в Основно училище „К. Ч.“ в гр. П., но майката е подала заявление за преместване на детето отново в училището в гр. В., където детето е било първоначално записано. Основно училище „Й. Й.“ в гр. В. от своя страна не предоставя дистанционно обучение. На *** г. детето е отписано от Основно училище „Й. Й.“ в гр. В. за непосещаване на училище по неуважителни причини за период по – дълъг от два месеца на основание чл. 173, ал. 2, т. 2 Закон за предучилищното и училищното образование. В тази връзка на *** г. от училището е изпратено писмо до Отдел „Закрила на детето“ при ДСП Пловдив, че до ****г. може да се подаде заявление за записване на момичето и заявление за явяване на изпити за определяне на срочни оценки, както и че е необходимо да се осигури присъствието на М. в училище за периода ***г. ***г. В отговор от Отдел „Закрила на детето“ при ДСП Пловдив е изпратено писмо до родителите на малолетната молителка, в което им се указва, че следва майката да подаде съответните заявления в учебното заведение до *****г., а бащата да осигури присъствието на момичето в периода ***-***г. с цел момичето успешно да завърши учебната година. Постъпил е отговор в ДСП Пловдив от бащата, в който същият заявява, че няма възможност да осигури пребиваването на М. в гр. Варна за посочения период както финансово, така и заради трудовата си ангажираност. Постъпил е и отговор от майката, в който същата заявява, че ще подаде необходимите заявления в указания срок. На ***г. са издадени задължителни предписания от Директора на ДСП Пловдив на родителите, в които е описано, че следва да се подаде съответното заявление за записване на момичето в учебно заведение и заявление за явяване на изпити за определяне на срочни оценки, респективно да се осигури присъствието на детето в ОУ „Й. Й.“ гр. В. за периода от ****г.

4 до ***г. включително с цел консултации с преподавателите по различните предмети и явяване на изпити за поставяне на срочни оценки. Според данните от социалния доклад бащата обжалва своето предписание пред Административен съд Пловдив. В същото време от постъпила информация при ДСП Пловдив от ОУ „Й. Й.“, гр. В. от ****г., към тази дата не са подадени заявления за записване, както и не е осигурено присъствието на детето.

Така посочените действия на майката, които се намират за относими във връзка със заявения акт на домашно насилие, предмет на настоящото производство, не представляват целенасочен волеви акт, ориентиран към засягане телесната неприкосновеност, физическата цялост на детето, или към неговата психическа стабилност по начин, който да представлява пряка опасност за живота и здравето му или риск от такава. Следователно не е налице осъществен акт на домашно насилие. Детето е отписано от учебното заведение, в което упражняващият родителските права /ответницата/ го е записала, поради неосигуряване на присъствието му за учебния процес, но осигуряването на детето от майката не е било възможно, доколкото фактически отглеждащият го родител /бащата/ не е осигурил присъствието му, включително не осигурява присъствието на детето и за осигуряване успешното завършване на учебната година от детето.